РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Ихтиман, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно
наказателно дело № 20251840200109 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от И. Д. Г., ЕГН **********
срещу Наказателно постановление № 451/29.01.2025 г. на директора на
Регионална дирекция по горите - София.
Жалбоподателят оспорва НП, като навежда твърдения, че същото е
съставено неправилно и в нарушение на материалния закон. Претендира
отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание И. Д. Г., не се
явява, като е постъпило писмено становище от пълномощника му адв. С. М..
Административно наказващият орган не се явява и не изпраща
представител, като преди последното съдебно заседание е постъпила писмена
защита.
Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е
допустима - подадена е в срок от лицето, спрямо което е издадено
наказателното постановление. Жалбата е подадена посредством пощенски
плик, който е пуснат на 19.02.2025 г. /л. 9/ получен на 21.02.2025г., видно от
вх. номер на РДГ - София /л.8/. Предвид изложеното и доколкото в обратната
разписка към административната преписка е отразено, че наказателното
постановление е получено на 06.02.2025 г., съдът намира, че жалбата е
подадена в посочения в наказателното постановление четиринадесетдневен
срок.
На 02.09.2024г. инж. П. И. Д. – служител на РДГ – София е издал акт за
установяване на административно нарушение №451/2024г., серия Р014/2024г.,
№ 102399 срещу И. Д. Г..
1
Във връзка с издадения акт е съставено и Наказателно постановление №
451 от 29.01.2025 от инж. Н. А. Н. - директор на Регионална дирекция по
горите /РДГ/ - София, посредством което на И. Д. Г. е наложена глоба в размер
на 300.00 лв. /триста лева/ на основание чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1,
предложение първо от ЗГ, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Като част от административната приписка е приложено писмо с вх. №
РДГ-14-10835 от 16.12.2024 г. от Районна прокуратура – Самоков,
Териториално отделение – Ихтиман, в което е отразено, че на производство в
РП – Самоков, ТО – Ихтиман е досъдебно производство № 189 от 2024 г. по
описа на ОСлО – СОП, образувано на 24.10.2024 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от
НПК и водено за това, че от неустановена дата до 15.08.2024 г. в землището на
с. Костенец, Община Костанец, Софийска област, в различни отдели: отдел 25,
подотдел „п“, отдел 85, подотдели „е“ и „л“, отдел 90, подотдел „т“, отдел 79,
подотдели „е“ и „д“, отдел 87, подотдел „а“ и „л“, в общински горски
територии на Община Костенец, без редовни позволителни за сеч или макар с
редовни такива, но извън указаните в тях количества и дървета са били
отсечени от горския фонд дървета от различни видове.
От изложеното дотук се установява, че административно-наказателното
производство е започнало преди иницииране на досъдебното производство, но
оспореното наказателно постановление е издадено след като вече е било
образувано досъдебно производство и след като прокуратурата е уведомила
административнонаказващия орган за започналото досъдебно следствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е
възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува. В нормата на чл.
33, ал. 2 от ЗАНН е разписано, че при констатиране на признак/признаци на
извършено престъпление административнонаказателното производство се
прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор, като
веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от
административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора. Според
правилото на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на
извършеното административно нарушение. В чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е
посочено, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора, или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и
е препратено на наказващия орган. От съдържанието на разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗАНН може да се направи извод, че е недопустимо
едновременното провеждане на административнонаказателно производство
по ЗАНН и на наказателно производство по НПК за едно деяние. Именно
поради това е невъзможно според закона производство по ЗАНН да се
инициира, след като е инициирано такова по НПК. В същото време
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН посочва, че при наличие на индиции за
извършено престъпление, наказващият орган прекратява
2
административнонаказателното производство пред него и изпраща
материалите на прокуратурата. В първия случай - ал. 1 от чл. 33, органите по
ЗАНН са обвързани от вече образуваното наказателно производство и не
могат на извършват действия. Във втората хипотеза – ал. 2 на чл. 33, все още
няма образувано наказателно преследване, но наказващият орган преценява
налице ли са според него признаци за такова и ако приеме, че такива признаци
съществуват, прекратява преписката и я изпраща на съответната прокуратура,
тъй като само прокурор може да прецени дали са изпълнени съответните
предпоставки за образуване на досъдебно производство по правилата на
наказателно процесуалния кодекс и за евентуално предприемане на
последващи действия. Изводът, който може да се направи от чл. 33, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН е, че наказателното производство по НПК е с приоритет пред
производството по ЗАНН и трябва да се даде възможност прокуратурата да
прецени дали деянието е престъпление или не. Макар в чл. 33 от ЗАНН да не е
уредена хипотеза, при която наказателното производство е образувано след
административното такова, то правилата на ал. 1 и ал. 2 от посочения член
водят до извод, че всъщност приоритет следва да се даде винаги на
процедурата по НПК, където се преценява от прокурора, а впоследствие и от
съда, дали деянието е престъпление.
Поради посочените дотук съображения се налага извод, че е
невъзможното едновременното /паралелното/ развитие на
административнонаказателно производство и на наказателно такова.
Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказателното
производство трябва да се прекрати и материалите да се изпратят на
прокуратурата по реда на чл. 33, ал. 2 от НК, понеже компетентен орган вече е
образувал досъдебно следствие, тъй като е приел, че са налице законен повод
и достатъчно данни за това по смисъла на чл. 207-212 от НПК. От
съдържанието на нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН може да се направи извод,
че когато прокурорът прецени, че определено деяние не съставлява
престъпление, той може да прекрати досъдебното производство или да откаже
да образува такова и да препрати същото на административнонаказващия
орган, в който случай последният би могъл да издаде наказателно
постановление, ако приеме, че са налице признаците на извършено
административно нарушение, дори и без съставяне акт за установяване на
нарушение.
Съдът счита, че настоящото административнонаказателно производство,
образувано срещу И. Д. Г., е следвало да бъде прекратено, на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН, а материалите по него да бъдат изпратени на прокуратурата,
която преди издаване на наказателното постановление е уведомила
наказващия орган, че е образувано досъдебно производство. Действително,
нарушението, във връзка с което е издадено процесното наказателно
постановление и съставът на престъплението, във връзка с което е образувано
производството по НПК, не са напълно идентични, но и двете са пряко и
непосредствено свързани с добив на дървен материал от един и същи отдел и
подотдел. В случай, че прокурорът, на когото е трябвало да се изпратят
материалите, приеме, че наказателното производство подлежи на
3
прекратяване, поради липсва на престъпление, тогава той е могъл да изпрати
преписката на наказващия орган, който от своя страна да реши дали е налице
административно нарушение.
В чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН изрично е предвидено, че едно от
правомощията на районния съд е да отмени акта по чл. 58д и да прекрати
административнонаказателното производство. Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗАНН
съдът отменя акта по чл. 58д и прекратява административнонаказателното
производство, когато това е предвидено в закон. Тъй като
административнонаказателното производство не е било прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а е продължило с издаване на наказателно
постановление, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 63, ал.
2, т. 3, във вр. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН следва да отмени Наказателно
постановление № 451 от 29.01.2025 г., да прекрати
административнонаказателното производство и да укаже на наказващия орган
- директора на Регионална дирекция по горите – София, че след влизане в сила
на съдебното решение материалите по преписката трябва да се изпратят на
прокуратурата. След изпращане на материалите на прокуратурата и ако
прокурорът впоследствие прецени, че деянието не съставлява извършено
престъпление от конкретно лице, то той може да върне преписката на
наказващия орган, който ще разполага, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, с
възможност да извърши нова преценка дали е извършено административно
нарушение и ако приеме, че е извършено такова – да издаде евентуално ново
наказателно постановление, което би подлежало на обжалване на отделно
основание.
Настоящият съдебен състав приема, че изначално не е трябвало да се
издава наказателно постановление на този етап, понеже
административнонаказателното производство пред наказващия орган е
трябвало да се прекрати и материалите да се изпратят на прокуратурата във
връзка с образувано досъдебно производство за същия случай, то не следва да
се разглежда въпросът относно това дали наказателното постановление е
правилно, нито дали съдържа необходимите реквизити. Това е така, понеже не
е се трябвало да се издава такова.
По разноските:
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от
него съдебни разноски. Същият е представляван от адвокат С. Й. М., за което
е представен договорът за правна защита и съдействие /л.63/. Наказващият
орган следва да заплати на адвокат С. М. възнаграждение в размер на 400
лева.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО, на основание чл. 63, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 63, ал. 6
от ЗАНН, във вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН Наказателно постановление № 451
от 29.01.2025г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите –
София, с което на И. Д. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300
4
/триста/ лева на основание чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1,
предложение първо от ЗГ, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство,
започнало с издаването на акт за установяване на административно нарушение
№451/2024г., серия Р014/2024г., № 102399.
При влизане в сила на решението материалите по
административнонаказателното производство следва да се изпратят от
наказващия орган на Районна прокуратура – Самоков, Териториално
отделение – Ихтиман, във вр. с Досъдебно производство 189 от 2024 г. по
описа на ОСлО – СОП.
ОСЪЖДА директора на Регионална дирекция по горите – София да
заплати на адвокат С. Й. М. от Адвокатска колегия – Пазарджик, личен №
********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, пред Административен съд – София област,
чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5