Решение по дело №68/2023 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юни 2023 г.
Съдия: Даниела Иванчева Гишина
Дело: 20237090700068
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

69

 

гр. Габрово, 08.06.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

                                                                                        ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 68 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от П.Ц.Ц. *** против Решение № 31 от 28.02.2023 година по АНД № 911/2022 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 22-0892-000849 от 08.11.2022 година на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, с което на П.Ц. за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, а за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, при нарушаване правото на защита и при противоречие на мотивите и липса на мотиви. Излагат се доводи игнориране на ТР № 1 от 12.12.2007 година на ВКС и разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗАНН; липса на мотиви относно субективната страна на двете административни нарушения; противоречие в мотивите на въззивния съд, доколкото се позовава на материалната доказателствена сила на АУАН и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но възприема като техническа грешка посочването на различен рег. № на управляваното от наказаното лице МПС в АУАН и издаденото въз основа на него НП; недоказаност на факта на осъществяване на телефонен разговор; игнориране на нормата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Касационният жалбоподател П.Ц.Ц. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.

Ответната по жалбата страна Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационното оспорване.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата предвид наведените в нея доводи, като счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил констатираните в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаденото въз основа на него НП нарушения.

С разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП е въведена забрана не за провеждане на разговори посредством мобилен телефон по време на управление на превозно средство,  освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, а изобщо за използване на телефона при липса на такова устройство. Използването на мобилния телефон обхваща всяко ползване на телефона според функциите, които има. Идеята на законовата забрана е ползването на телефона да не пречи на управлението на превозното средство и да не отклонява вниманието на водача. Регистрационният номер на управляваното от наказаното лице превозно средство няма отношение към съставомерността на вмененото му административно нарушение и правилно погрешното изписване на номера е възприето от въззивния съд за техническа грешка, която не оказва влияние върху законосъобразността на оспореното НП. Наложената глоба в размер на 50 /петдесет/ лева е фиксирана по размер в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП /т. е. без минимален и максимален размер/ и поради това не следва да се обсъжда въпросът за неправилна индивидуализация на наложеното наказание, извършена от наказващия орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП регистрираните превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като неспазването на задължението за представяне на превозното средство за периодичен преглед се санкционира с наказанието по чл. 185 от ЗДвП, което е фиксирано по размер /т. е. без минимален и максимален размер/ и поради това не следва да се обсъжда въпросът за неправилна индивидуализация на наложеното наказание, извършена от наказващия орган. Нито пред въззивния съд, нито пред настоящата инстанция наказаното лице навежда доводи и/или ангажира доказателства, с които да опровергае извършването на вмененото му нарушение.

Наведените от касатора доводи относно маловажност на вменените му нарушения не следва да бъдат обсъждани предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година, според която за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН.

С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че касаторът не е доказал твърдението си за издаден му контролен талон „Водач на МПС без наказания“, издаването на какъвто е уредено в Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 година за условията  реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, предпоставящ възможност за притежателя, предвидена в  чл. 6, ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, а именно да не му се отнемат контролни точки при налагане на наказание за нарушение, с изключение на нарушенията, за които в ЗДвП е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. От справка картон на водача, касаеща статуса на касатора, се установява, че има издадени фишове и/или НП както преди, така и след извършване на процесните нарушения по ЗДвП, т.е. не са първи за водача.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Изложеното води до извода, че обжалваното решение на Районен съд – Габрово следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 28.02.2023 година по АНД № 911/2022 година по описа на Районен съд – Габрово.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                                   

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

                                                                                            2.