Р Е Ш Е Н И Е
№ 260020, 17.03.2023 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV ГР. С.
На 28.02.2023 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : Радка Цекова
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 515 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищецът Д.С.Р. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адв. П.Т.Т., твърди, че на ***г. третото лице Д.М.М.
управлявало лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, на
предната седалка в който пътувал К. С.Р. – б.на ищеца, по посока от гр. *** към
р. „*****“, от север на юг, по ул. „*****“, с около 49 км/ч, като на 100 м пред
автомобила, в дясната част на платното за движение се намирал паркиран товарен
автомобил марка „МАН“, рег. № *****, тип самосвал, който не се явявал пречка за
преминаващите. Независимо от това, обаче, водачът М. изгубил необходимата
концентрация, разсеял се, не възприел навреме паркираното в лентата му за
движение тежкотоварно превозно средство, предприел маневра по заобикалянето му отляво, но
предвид недостатъчната дистанция последвал удар на предна дясна част на лекия
автомобил със задната част на товарния автомобил, вследствие на който на К. С.Р.
била причинена тежка черепно-мозъчна травма, включваща : контузия на главата;
отворено проникващо счупване; на калвария; счупване на дясната темпорална кост;
фрактура на базата на черепа; контузия на мозъка; субдурален хематом вляво;
интрацеребрален хематом фронтално; счупване на лява сфеноидална кост; оток на
мозъка; вклиняване на мозъчни структури; счупване на зигоматични кости;
счупване на орбитални кости и счупвания на стените на максиларни синуси; лицева
травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясната вежда; кръвонасядания
и охлузвания в двете лицеви половини челно и лицево-странично; контузия на носа
с кръвотечение от него; кръвонасядане в долната устна; контузия на гръден кош;
счупване на 11-то ребро вляво; контузия на бял дроб, от които травми последвала и смъртта му на **** г. Във връзка
с произтеклото пътнотранспортно произшествие срещу водача на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, било образувано наказателно
производство, предмет на нохд № 2323 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2018
г., по което е постановена присъда № 11/11.02.2019 г., с която Д.М.М. е признат
за виновен в това, че по непредпазливост е
Продължение на решение по т. д. № 515/20 г. на ОСПд –
стр. 2/8
причинил
смъртта на К. С.Р., обжалвана от близките на починалия, но в хода на въззивното
производство подсъдимият починал, поради което присъдата на първоинстанционния
съд е отменена и наказателното производство срещу него – прекратено.
Твърди се още, че в резултат на внезапната
и неочаквана смърт на б.си ищецът е претърпял морални болки и страдания с
изключително висок интензитет, като те се отразяват на цялостния му живот.
Приживе помежду им съществувала дълбока душевна и емоционална връзка,
поддържали най-тесни контакти. В лицето на починалия ищецът виждал както родния
си брат, така и човека, с когото ще си помагат на старини и ще се подкрепят
взаимно. б.му бил още една опора в живота му, всячески си помагали взаимно, а
емоционалната им връзка била много силна и не би могла да бъде компенсирана за
цял живот.
Тъй като към датата на пътнотранспортното произшествие
гражданската отговорност на Д.М.М. за причинените вреди на трети лица във
връзка с притежаването и/или ползването на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, рег. № *** била застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключен със ЗД „БУЛ
ИНС“ АД във формата на полица № ****, то ищецът отправил претенция до последното за
заплащане на застрахователно обезщетение, но с писмо изх. № ****г. дружеството
го уведомило, че няма основание да изплати обезщетение, поради което с
настоящата искова молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на б.му в
размер на 100 000 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.08.2020 г., до окончателното му изплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Лозенец“, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, представляван от пълномощника му адв. М.Г., признава, че посоченото
в исковата молба увреждащо моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, е бил застрахован с валидна към датата
на пътнотранспортното произшествие /ПТП/ полица „Гражданска отговорност“ при
дружеството, но оспорва предявения иск, като твърди, че : представените по
делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП и относно вината на застрахованото лице; не е налице и акт по
чл. 300 ГПК, който да се ползва със задължителна сила за гражданския съд по
въпросите за авторството, вината и противоправността на деянието; не е осъществен
деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи; в
инцидента участва и още едно моторно превозно средство, работещо по възложение
на „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, като същото е било паркирано на необозначено за целта
място, не е било обозначено с каквато и да било сигнализация и за останалите
участници в
Продължение на решение по т. д. № 515/20 г. на ОСПд –
стр. 3/8
движението
по никакъв начин не е било ясно, че на пътя предстои да бъде извършвана някаква
работа, поради което „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД
на основание чл. 49 ЗЗД носи отговорност за вредите, произтекли от
поведението на работниците си; пострадалият б.на ищеца е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, тъй като в нарушение на чл. 137а ЗДвП е
пътувал на предна дясна седалка без да ползва обезопасителен колан; ищецът не е
материално-правно легитимиран по предявения иск – от представените по делото
доказателства не може да бъде направен извод между ищеца и неговия б.да е
съществувала такава връзка, отличаваща се по своята дълбочина и трайност;
претендираното обезщетение е прекомерно, неотговарящо на принципа на
справедливост; при определяне на претендираното обезщетение приложение следва
да намерят и разпоредбите на чл. 49а КЗ и на § 96 КЗ, поради което моли съда да
го отхвърли като неоснователен и недоказан, а при евентуалното му уважаване
размерът на обезщетението да бъде намален. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД, ЕИК 1151062, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул.
„Найчо Цанов“ № 8, представлявано от у. Н.И.Б., а също и от пълномощника му адв.
Б.А.С., изразява становище, че : към момента на ПТП товарен автомобил „МАН“,
рег. № **** е бил паркиран от водача му Р.С.К., който е работил по възложение
от „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, в съответствие с нормативната уредба, поради което
неоснователно е твърдението, че поведението на водача на автомобила е
противоправно и обуславящо настъпването на пътния инцидент; товарният автомобил
не е представлявал пречка за движението, нито е закривал пътни знаци или пък е
имало знак, забраняващ паркирането на съответното място; при осъществяване на
ПТП водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, в
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП не е осъществявал непрекъснат контрол над
превозното средство, поради което не е могъл своевременно да реагира и да
предприеме маневра по заобикаляне на паркирания товарен автомобил; за да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, то лицето, на което е
възложена работата, трябва да изпълни фактическия състав на чл. 45 ЗЗД –
доколкото спреният товарен автомобил е представлявал неподвижен обект не може
да се приеме, че поведението на водача му е в причинна връзка с настъпването на
процесното ПТП; предявеният иск е допустим, но неоснователен – не е налице акт
по чл. 300 ГПК, който да се ползва със задължителна сила за гражданския съд по
въпросите относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца; ищецът не попада в кръга на лицата, имащи право на
претендираното обезщетение; размерът на обезщетението е прекомерен – ищецът
попада в обхвата на лицата по ал. 4 на чл. 493а КЗ, поради което при евентуално
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да съобрази
предвидения в посочената разпоредба максимален размер на обезщетението. В хода
на производство с Молба вх. №
Продължение на решение по т. д. № 515/20 г. на ОСПд –
стр. 4/8
****/04.04.2022
г. пълномощникът на третото лице-помагач на страната на ответника е представил
Списък на разноските по производството, които моли да бъдат присъдени на
представляваното от него дружество.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Предмет на делото е иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно
събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит посредством
сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,
предявен срещу застрахователя на причинителя на вредите, поради което за
уважаването му следва да се установят елементите както на фактическия състав на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и предпоставките визирани в чл. 432, ал. 1 във връзка с
чл. 477, ал. 1 и чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането : непозволено
увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което
са настъпили неимуществени вреди/, съставляващо и застрахователно събитие,
рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Принципно законът
– чл. 45, ал. 1 ЗЗД, постановява, че всеки има право на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане. В случая, обаче, се търси обезщетение не от самия
увреден, а се иска обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
увредения. Въпросът за имащите право на такова обезщетение лица не е
законодателно решен, поради което отговор на същия е даден от съдебната
практика. Така в т. 1 от задължителното по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за
съдебната власт за всички съдилища Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г.
постановено от ВКС на РБ, ОСНГТК по т. д. № 1/16 г. е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са : лицата посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. -
най-близките на пострадалия : низходящи /деца/, съпруг и възходящи и то след
като се установи, че действително са претърпели вреди; лицата посочени в
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд - отглежданото,
но неосиновено дете, отглеждащият го, лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен
граждански брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала; по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Въз основа на
дадените разрешения от съдебната практика може да се обобщи, че правото на обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на близък, който не попада в кръга на
лицата очертан в Постановления №№ 4/25.05.1961 г. и 5/24.11.1969 г. на Пленума
на Върховния съд не е
Продължение на решение по т. д. № 515/20 г. на ОСПд –
стр. 5/8
абсолютно, такова се
присъжда само по изключение, при кумулативното наличие на следните предпоставки
: създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението
и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка, като преценката за
наличието на житейска ситуация, съответно на обстоятелства, придаващи на
определена родствена връзка характеристиките на изключителна следва да бъде
извършена за всеки отделен случай въз основа на събраните по делото
доказателства и установените посредством тях факти и обстоятелства /в този
смисъл са и решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС, ІІ т. о., ТК, по т. д. № 1275
от 2019 г.; решение № 17 от 16.03.2021 г. на ВКС, ІІ т. о., ТК, по т. д. № 291
от 2020 г./
Предвид
гореизложеното за уважаване на предявения иск съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в
тежест на ищеца е да установи, че е създал особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка с б.си и търпи от смъртта му продължителни болки и страдания,
надхвърлящи по сила и интензитет вредите нормално присъщи за отношенията между
братя.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства подобни факти не само не се установиха, а нещо повече – няма и
твърдения за такива в исковата молба.
Според показанията на свидетелите на ищеца :
св. А.М.Ч. – л. на ищеца Д.Р. и на покойния му б.К.:
след развода между родителите им двамата останали да живеят при майка си в гр. ***
до навършване на 18-годишна възраст, през което време имали близки семейни
отношения, връзката им била постоянна, търсели се, след което К. отишъл в
казармата и впоследствие се оженил и заживели със съпругата му в гр. *** в
отделно жилище; след казармата Д. ***, но почти всяка събота и неделя били
заедно, а след като майка им получила инсулт Д. и през седмицата идвал да
помага на б.си; б.му също слизал в гр. П., когато имал нужда от него, винаги
били заедно, помагали си взаимно; като научил за инцидента Д. бил много
притеснен, веднага отишъл в болницата, гледал в една точка, сълзите му течали; Д.
вземал успокоителни по време на инцидента и на погребението, след това стигнал
до психолог, защото не бил адекватен; много тежко преживял инцидента, защото не
могъл да обясни на майка си, която преди седем години получила инсулт, че б.му
е починал, като и към 23.03.2021 г. /датата на разпита на свидетелката/ много
тежко го преживява и болката му все още не е отминала;
св. Я.Р. – с. на ищеца от 2009 г. : много добре била
приета от семейството на съпруга ѝ, който заедно с покойния си б.и сестра
им били много задружни; Д. и К. като братя много се разбирали, подкрепяли,
винаги разчитали един на друг, семействата им винаги били заедно, децата им
израснали заедно, всички празници празнували, имали хубава, стабилна братска
връзка; въпреки че тя и съпругът ѝ живеели в гр. П., а семейството на б.му
в гр. ***, те много често ходели в гр. ***, в месеца се виждали по няколко
пъти; когато съпругът ѝ имал повече работа, б.му идвал да му помага,
включително и по време на строежа на къщата им много разчитали на неговата
помощ; като научил за катастрофата много се шокирал, като до смъртта на б.си
почти през цялото време бил в болницата; Д. не могъл изобщо да повярва какво се
случва, като този шок продължил много време, много се променил, не ходел на
работа около два – три месеца, постоянно мислел за б.си; няколко седмици след
случилото се потърсил помощ, защото не могъл да излезе от депресията, в която
изпаднал от загубата на б.си; започнал да ходи на психолог, да взема лекарства,
тъй като не можел да спи, започнал да пуши, да се изолира от всички, станал
различен, даже приятелите си не искал да чува, вкопчил се в семейството на б.си,
за да е някаква опора на децата; опитал се да замени липсващото, като
продължава да пие антидепресанти и към 23.03.2021 г. /датата на разпита на
свидетелката/ – „Деанксит“, а хапчетата за сън ги спрял около година, след като
започнал да ги приема; преди 2016 г. съпругът ѝ не е вземал сънотворни и
антидепресанти, а понастоящем няма нищо общо с това, което е бил преди.
Доколкото подобни обстоятелства не се твърдят в
исковата молба, по делото няма данни свидетелите да разполагат с медицински
познания, а и не са представени медицински документи, установяващи
продължително депресивно състояние у ищеца, наложило консултация с
психиатър/психотерапевт, съответно рецепти, с които са му предписани
антидепресанти и сънотворни, то като заинтересувани, некомпетентни и
преувеличени съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта им, че след
кончината на б.си ищецът изпаднал в депресия, поради което ходел на психолог и
започнал да приема сънотворни, които спрял година по-късно, а също и антидепресанти, които е вземал и към месец
март 2021 г., т. е. около 4 години и три месеца след загубата на б.си. Да, въз
основа на коментираните в предходното изложение показания може да се направи
категоричен извод, че ищецът трудно е приел смъртта на б.си, но до голяма
степен причина за негативните му преживявания след нея е и здравословното
състояние на майка му – през 2013 г. тя получила инсулт, поради което и тъй
като няма да понесе неговата смърт се налага да крият от нея, включително и към
датата на разпита – 23.03.2021 г., че синът ѝ е починал и „благородно“ я
лъжат, че той е в чужбина, като в подкрепа на тази констатация на съда са следните
изявления съответно на св. Я.Р. : „…Много тежко се отразява това на Д.. Много
пъти той предпочита да напусне стаята отколкото да се сблъска с нейния въпрос.
…“ и на св. А. Ч. : „…Д. преживя много тежко този инцидент, след погребението
защото не можеше да обясни на майка му, че б.му е починал.“
Узна се още от показанията на свидетелите, че :
родителите на ищеца са разведени и че след развода им той и б.му са отгледани от
майка им, при която са живели до навършване на 18-годишна възраст, след което
всеки е поел по своя път, като е създал семейство – първоначално покойният К. Р.,
който след казармата е заживял в отделен дом в гр. ***, а впоследствие и ищецът,
който след казармата се е установил да живее със съпругата си в гр. П.; докато
живеели заедно братята имали „близки семейни отношения“, връзката им била
постоянна, а след като всеки заживял в свой дом, се събирали по празници и по
всякакви поводи със семействата си и почти всяка седмица били заедно, помагали
си. Сама по себе си, обаче, раздялата между родителите на ищеца нито се твърди
в исковата молба, нито се доказва посредством показанията на свидетелите да е
провокирала създаването на особена близост, трайна и дълбока емоционална
привързаност между него и починалия. Напротив коментираните показания разкриват
картината на традиционните семейни отношения между братя родопчани,
характеризиращи се с привързаност, разбирателство и
подкрепа.
Вън от горното пак според показанията на свидетелите, след като разбрал за инцидента ищецът изпаднал в шок, не
можел да повярва какво се случва, впоследствие много се променил, започнал да
пуши, много се изолирал, станал различен. Тези обстоятелства, характеризиращи
психо-емоционалното състояние на ищеца след смъртта на б.му, обаче, не
очертават понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
продължителност тези, които би изпитало обичайно едно лице от смъртта на своя
брат, с оглед на което и предвид гореизложеното съдът приема за недоказано
едновременното наличие на коментираните предпоставки за присъждане на търсеното
обезщетение, а от тук и че ищецът не е активно материално-правно легитимиран по
предявения иск, поради което само на това основание, без да се обсъждат елементите
на фактическия състав на отговорността на застрахователя, предявеният иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Без уважение следва да бъде оставено искането за
редуциране на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 4320 лв., в
това число данъчна основа в размер на 3600 лв. и 720 лв. данък върху добавената
стойност/, тъй като размерът му е съобразен с минималния дължим такъв съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба за минималните размери на адв.ските
възнаграждения от 3530 лв. към 26.10.2020 г. - датата на представяне в съда на
сключения между ответника и представляващия го адв. М.Г. Договор за правна
защита и съдействие **** /лист 127 от делото/, а също и с действителната
фактическа сложност на делото и неговата голяма продължителност от две години и
половина поради несъгласието на ищеца със заключенията на вещите лица по
допуснатите по делото основна и повторна комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертизи. При това положение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да понесе всички направени от ответника разноски по
производството в общ размер на 4900 лв., в това число 4320 лв. адв.ско
възнаграждение с включен ДДС и 580 лв. депозитни разноски за изплащане на възнаграждения
на вещите лица по допуснатите съдебно-медицинска експертиза в размер на 50 лв.,
съдебна автотехническа експертиза в размер на 50 лв., комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза в размер на 400 лв. и за
изплащане на възнаграждения на свидетели в общ размер на 80 лв.
Тъй като съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице
помагач не се присъждат разноски, то искането на за това „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД
следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Р. с ЕГН **********,***,
против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането за заплащане на сумата от 100 000
лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на б.му К. С.Р.,
произтекла на **** г. в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено на
**** г. поради нарушаване на правилата за движение от Д.М.М. при управление на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, в гр. ***, област П., рискът от
настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със ЗД „БУЛ ИНС“ АД
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
във формата на застрахователна полица ****,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.С.Р. с ЕГН **********,***, да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 4900 лв. /четири хиляди и
деветстотин лева/ разноски по производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД,
ЕИК 1151062, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. „Найчо
Цанов“ № 8, за присъждане на разноски по производството.
Решението е постановено при участието на
„ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 1151062, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – бул. „Найчо Цанов“ № 8, като трето лице – помагач на страната на
ответника на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да
се връчат на страните.
СЪДИЯ :