Решение по дело №4691/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Петя Христова Манова
Дело: 20202230104691
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

  

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      260373   

 

гр. С., 17.06.2021 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа и  деветнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 4691/2020 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предмет на производството е предявен иск  с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. С.,  кв. „Сини камъни” 12 – А – 13. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период е бил ответника по настоящия иск Ю.А.Х.. Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – С.” ООД и стойността на изразходваното количество се фактурирала. След фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниквало задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намирали приложение по отношение на всички потребители. Ако не стори това, последният изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.

В конкретния случай ответникът не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода 01.03.2014 г. - 31.05.2020 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 33 ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК С.” одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, поради което ищцовото дружество претендира както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 3381/2020 г. по описа на РС С.. По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.03.2014 г. – 31.05.2020 г. ведно с дължимата мораторна лихва.

Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение  връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба.

Предвид наличието на хипотезата на чл. 47 ал.5, вр. чл. 15 ал.1 т.2 от ГПК и дългия период, за който се отнасят задълженията, с настоящата искова молба се претендира само част от сумите, за които на дружеството е издадена заповед за изпълнение.

Предвид изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ю.А.Х. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - С." ООД - гр. С. сумата от 1 124.81 лева, от които главница – 972.44 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.06.2017 г. – 31.05.2020 г. в имот находящ се в гр. С., кв. „Сини камъни” 12 – А - 13, мораторна лихва в размер на 152.37 лева, натрупана към дата 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се направените в заповедното и в настоящото производството разноски.

В предоставения  едномесечен срок от назначения особен представител на ответника адв. М.Р. ***  е постъпил отговор на исковата молба, в който се счита иска за допустим,  но по съществото си неоснователен. Твърди, че не са налице договорни отношения, както и че сумата не е дължима. Ответникът не е получил услугата и не е ползвал твърдяното количество вода. В случай, че се установят договорни отношение, твърди, че дължимата сума посочена като главница или част от сумата е погасена по давност. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба. Оспорва представените писмени доказателства.  

     В с.з. ищцовото дружество се представлява от процесуален представител, който моли съда да уважи исковете и да му бъдат присъдени разноските по делото, за което представя  списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява в с.з. и не се представлява. Депозирано е становище от назначения особен представител, в което поддържа отговора на исковата молба, изложените в него твърдения, направените възражения и оспорвания и моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

    След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За периода от периода 01.03.2014 г. - 31.05.2020 г., ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” С. е начислило на ответника по делото ЮРИ А.Х. сума за изразходвана питейна вода за обект находящ се в гр. С., кв. „Сини камъни” бл.12 вх.А ап.13, на обща стойност  3104,92 лева, от които главница – 2318,62 лева, върху която сума към 01.07.2020 г. е изтекла мораторна лихва в размер на 786,30 лв.

На 12.10.2020 г. „Водоснабдяване и канализация - С.” ООД е подало заявление до Районен съд – С. с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава. Със Заповед № 260286 от 14.10.2020 г.,  постановена по ЧГД № 3381/2020 г., състав на Районен съд – С. е осъдил ответника по настоящото гражданско дело да заплати на ищеца по настоящото дело сумата 2318,62 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.03.2014 г. – 31.05.2020 г. в имот находящ се в гр. С., кв. „Сини камъни” бл.12 вх.А ап.13, мораторна лихва в размер на 786,30 лева, начислена към 01.07.2020 г.,  ведно със законна лихва, считано от 12.10.2020  г. и разноски в общ размер на 63,30 лева.

Със Заповед № 56/03.02.1986 г.  на началник служба Жилищно настаняване при Общински народен съвет А.Х.Д.е настанен  в жилище, находящо се в гр. С. кв. Сини камъни 12- А- 13.

Със Заповед от 27.05.2009 г. в същото жилище е настанена Е.А.Х., която е подала декларация за семейно положение и членове на семейството, между които и Ю.А.Х., който с Е.Х. и съпругата си А.Х. са подписали приемо- предавателен протокол за жилището.

На 14.10.2019 г. между ищцовото дружество и ответника е подписано споразумение, с което страните признават за установено, че Ю.Х. *** главница 4275 лева и лихва 2704.50 лева за незаплатена питейна вода за периода от 31.07.2007 г. до  30.09.2019 г

Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени  доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника е основателен по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговият размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Видно от приетите по делото писмени доказателства за периода 01.06.2017  г. – 31.05.2020 г., ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” С. е начислило на ответника по делото Ю.А.Х. сума за изразходвана питейна за обект в  гр. С., кв. „Сини камъни” бл.12 вх.А ап.13 на обща стойност  1124.81 лева, от които главница – 972.44 лева, върху която сума към 01.07.2020 г. е изтекла мораторна лихва в размер на 152.37 лв., което се установява от извлечението за дължими суми на абонат. 

Безспорно се установи, че ответникът е ползвате на водоснабдения имот, зна който е доставяна питейна вода, което се установи и от приетото по делото споразумение, с което признава задълженията си към ищцовото дружество.

Неоснователно е възражението за погасяване на част от дължимите суми за грлавница и мораторна лихва поради изтекла давност, тъй като с подписване на споразумение през 2019 г. ответникът е признал задължението си, давността е прекъснала и е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Предвид изложеното съдът следва да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „В и К- С.” главница – 972.44 лева, върху която сума към 01.07.2020 г. е изтекла мораторна лихва в размер на 152.37 лв.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Задълженията  на ответника за заплащане на продажната цена на доставената му и употребена питейна вода са повтарящи се ежемесечни и еднородни.  В подкрепа на периодичния характер на вземанията на ответника е и обстоятелството, че лихвата посочена в извлечението е начислена периодично, начиная от края на всеки предходен месечен период за заплащане на съответното задължение, поради което се дължи тази лихва за забавено изпълнение в размер на 786,30 лева натрупана към дата 01.07.2020 г.  

Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски в производството в размер на 75 лева д.т., 360 лева  адвокатско  възнаграждение и 160 лева – внесен депозит за особен представител, както и 25 лева д.т. в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.А.Х. с ЕГН ********** ***, че  ДЪЛЖИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – С. ” ООД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Шести септември” № 27 сумата в общ размер от 1124.81лева, от които главница в размер на 972.44 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.06.2017  г. – 31.05.2020  г. в имот находящ се в гр. С., кв. „Сини камъни” бл.12 вх.А ап.13, мораторна лихва в размер на 152.37 лева натрупана към дата 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Ю.А.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – С. ” ООД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Шести септември” № 27 направените в настоящото производство разноски в размер на 75.00 лева д.т., 360  лева адвокатско възнаграждение и 160 лева – внесен депозит за особен представител, както и направените разноски в производството по ч.гр.д. № 33818/2020 г. по описа на РС С. в размер на 25 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: