Решение по дело №127/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20227140700127
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

                                № 234/01.06.2022г.

                                   гр.Монтана

 

Административен съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на девети май  , през две хиляди двадесет и втора  година в състав :  

 

                                              Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Александрина Александрова и с участието на прокурор Галя Александрова  като разгледа…докладваното….от съдията…БИСЕРКА БОЙЧЕВА адм.д.№127/2022г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:

  

Производството е по реда чл. 145-178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба от И.М.С. с постоянен адрес:*** , със съдебен адрес ***, против Заповед № ДС-288/25.01.2022г. на Председателя на Народното събрание  на Република България, с която на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. , във връзка с Решение № 311 от 18.01.2021 г. по адм. д. № 6989/2020 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение №11590/15.11.2021г. по адм.д.№4042/2021г. на ВАС,влязло в законна  сила на 15.11.2021г. ,както и заявление №АД-46-1194-29/26.11.2021г.от И.М.С. и протокол от 29.11.2021г.,е възстановен на длъжността "главен секретар" на НС на РБ,определена му е работна заплата и дължимо обезщетение на основание чл.122,ал.3 ЗДСл.в размер на основната заплата от деня на явяването му на работа -29.11.2021г. до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения -25.01.2022г. ,т.е. за период от 37 работни дни.

 В жалбата си ,жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на заповедта ,като издадена при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административно- производствените правила ,както и несъобразяване с целта на закона. Сочи, че с влязло в сила съдебно решение е отменено предходно прекратяване на служебното му правоотношение на длъжността ,която заемал „главен секретар“ на НС на РБ ,като на 26.11.2021г. е подал заявление да бъде възстановен на длъжността“главен секретар“ на НС на РБ,а на 29.11.2021 г.  се явил лично в администрацията на НС ,но не бил допуснат да изпълнява служебните си задължения.На 25.01.2021г. му били връчени две заповеди-оспорената в настоящето производство заповед №ДС-288/25.01.2022г. на Председателя на НС на Република България, с която на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. е възстановен на длъжността "главен секретар" на НС на РБ и заповед №ДС-291/25.01.2022г. ,с която било повторно прекратено служебното му правоотношение. Твърди ,че възстановяването  му с оспорената заповед било формално и той реално не бил допуснат до работното си място, за да изпълнява служебните си задължения. Счита, че възстановяването му е формално, тъй като е възстановен формално на съществуваща длъжност,и в едни и същи ден е издадена и заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение ,т.е.възстановяването е било  с цел повторно прекратяване на служебното правоотношение. Претендира  отмяна на заповедта ,като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, чрез адв.С.Н. моли за отмяна на заповедта по съображения, изложени в жалбата.Обосновава правния си интерес от прекъсването на осигурителния му стаж след недопускане до работното му място до датата на която е възстановен-25.01.2022г. Подал е заявление за възстановяване на 26.11.2021г. ,а обезщетение му е изплатено от фактическото му явяване на работа на 29.11.2021г. до датата на която е възстановен на работа-25.01.2022г.,т.е. има прекъсване от 3 дни на осигурителния му стаж в осигурителната му книжка.Претендира присъждане на разноски,съгласно списък.Представя писмени бележки ,вх.№1022/11.05.2022г.в определения от съда срок.

Ответникът- Председателя на НС на Република България ,чрез пълномощниците  си гл.юрк.И*** С*** и  Г*** К*** -съветник с юридическо образование и юридическа правоспособност  в Дирекция“ПДОП“ в НС намира жалбата за недопустима, поради липса на правен интерес у жалбоподателя да я оспорва ,алтернативно при произнасяне по същество счита  заповедта за правилна и законосъобразна и моли да се потвърди.Представя писмени бележки, вх.№1050/ 12.05.2022г.в определения от съда срок,в които претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП-Монтана ,чрез прокурор Г*** Александрова намира жалбата за недопустима ,поради липса на правен интерес у жалбоподателя да я оспорва.Подробни съображения излага в писмено заключение.

 Административен съд – Монтана , като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че Заповед № ДС-195/22.05.2019г.на Председателя на НС на Република България , с която е прекратено служебното правоотношение на И.М.С. като „Главен секретар“ на НС на РБ , е отменена със съдебно решение № 311 от 18.01.2021 г. по адм. д. № 6989/2020 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение№11590/15.11.2021г. по адм.д.№4042/2021г. на ВАС,влязло в законна  сила на 15.11.2021г.

В законоустановения 14 -дневен срок ,със заявление ,вх. № АД-46-1194-29/26.11.2021г. ,адресирано до Председателя на НС, жалбоподателя е заявил готовността си за явяване в администрацията за възстановяване на предишната длъжност в съответствие с чл. 122, ал. 1 ЗДСл и в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения. Видно от приложен протокол, същият се е явил на 29.11.2021г. в администрацията на НС с готовност да заеме предходната си длъжност като „главен секретар“ на НС на РБ.

Не е спорно по делото, че същият не е бил допуснат да изпълнява служебните си задължения,като на 25.01.2022г.  са издадени две заповеди от новия вече  Председател на НС на Република България-настоящата Заповед №ДС-288/25.01.2022г. на Председателя на НС на Република България, с която на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. и влезлите в сила съдебни решения на АССГ и ВАС ,е възстановен на длъжността "главен секретар" на НС на РБ и Заповед №ДС-291/25.01.2022г. ,с която било прекратено отново служебното му правоотношение,но на основание чл.108,ал.1 от ЗДСл. във вр. с чл.8,ал.1,т.10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с мотиви ,че правоотношението на главния секретар на НС е за определен мандат –до избор на Председател на новото 47 НС ,което е станало на 03.12.2021г.т.е. длъжността е мандатна.Приложен е към преписката и препис от решение за избор на Председателя на 47 НС Н*** Г*** М*** на 03.12.2021г.

Изискана е от съда и приложена по делото ,приета като доказателство административната преписка  в цялост.Приети са и приобщени към доказателствения материал по делото справка за начислени и изплатени на жалбоподателя всички обезщетения по двете заповеди-за възстановяване на длъжността №ДС-288/25.01.2022г. и за прекратяване на служебното му правоотношение№ДС-291/25.01.2022г., както и заповед №ДС-287/25.01.2022г. на Председателя  на новото НС ,с която е преназначена на длъжността“главен секретар“ Г*** К*** ,считано от 25.01.2022г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Оспорената Заповед №ДС-288/25.01.2022г. на Председателя на НС на Република България е връчена лично на жалбоподателя  на 25.01.2022г., а подадената срещу нея жалба ,вх. № 4478/07.02.2022г.по описа на АССГ   е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от легитимирано по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК лице – адресат на акта. В този смисъл жалбата е допустима ,а разгледана по същество и НЕОСНОВАТЕЛНА.

По отношение компетентността на органа и формата на акта.

При издаване на процесната заповед, са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт , посочени са правното основание за възстановяване на длъжността-чл.122,ал.1 от ЗДСл. , дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Като фактическо основание е посочено ,че се издава на основание  съдебно решение № 311 от 18.01.2021 г. по адм. д. № 6989/2020 г. по описа на АССГ,с което е отменена предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение , оставено в сила с Решение №11590/15.11.2021г. по адм.д.№4042/2021г. на ВАС,влязло в законна  сила на 15.11.2021г. Към заповедта за възстановяване е приложим  общия текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ излагане освен на правни ,и на фактическите основания за издаване на административния акт, като разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. е специална и важи само за заповедта за прекратяване.Изпълнени са изискванията на закона по отношение формата на акта ,при което заповедта е издадена от компетентен орган ,при наличие на законово правомощие за това,и в установената форма на акта .

По силата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на АПК. Разпоредбата определя всеки акт на органа по назначаване, с който се засяга съдържанието на служебното правоотношение, като индивидуален административен акт, предмет на самостоятелно съдебно оспорване. В този смисъл е Решение № 2439 от 23.02.2021 г. по адм. д. № 9422/2020 г., V отд. на ВАС: "Заповедта за възстановяване на държавна служба има констативен характер, но ако служителят намира, че същата има неблагоприятен правен ефект в правната му сфера, разполага с възможността да я оспори пред съда. Предвид самостоятелния характер на акта за възстановяване на държавна служба по реда и на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл, същият не подлежи на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност в производството по обжалване на акта за прекратяване на служебното правоотношение". Именно ,воден от това, настоящият състав е разделил производството по оспорване на двете заповеди-за възстановяване на длъжността и последващата заповед за прекратяване на служебното му правоотношение ,за разглеждане в две отделни самостоятелни съдебни административни производства.След като жалбоподателя намира ,че заповедта за възстановяване засяга негови права и интереси ,състоящи се в прекъсване на осигурителния му стаж в осигурителната му книжка за 3 дни-от 26.11.2021г. /датата, на която е подал заявление да бъде възстановен на основание влезлите в сила съдебни решения за отмяна на предходно прекратяване на служебното му правоотношение/, до 29.11.2021г./датата ,от която му е изплатено обезщетение за времето на недопускането му на работа до 25.01.2022г., когато реално е възстановен/,настоящият състав намира ,че за него е налице правен интерес да оспори процесната заповед,поради прекъсване на осигурителния му стаж в осигурителната му книжка за 3 дни ,каквито доводи се правят от адв.Н. в съдебно заседание,от което същия търпи неблагоприятни правни последици.

Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая изискванията за възстановяване на служителя на заеманата длъжност са били изпълнени. По делото не е спорно, че към момента на подаване на заявлението му на 26.11.2021г. да бъде възстановен на държавна служба, заеманата от него преди прекратяването длъжност  е съществувала в длъжностното разписание. Съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 122, ал. 1 ЗДСл, дори извършените структурни промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна не могат да бъдат пречка за възстановяване на държавния служител. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа и е длъжен да предприеме действия по изпълнение на съдебното решение като възстанови служителя на заеманата преди уволнението му длъжност. Следователно ,след като длъжността“главен секретар“ на НС е съществувала към датата на заявлението за възстановяване на длъжността-26.11.2021г.органа по назначаването е  длъжен да го възстанови .Няма срок  в ЗДСл. за органа по назначаване  от кой времеви период да бъде възстановен служителя ,като в случая е бил  възстановен  на 25.01.2022г.,след което е издадена и заповед отново за прекратяване на служебното му правоотношение,с мотива изтекъл мандат и образуване на ново 47 НС и избор на нов Председател на 03.12.2021г.,за което е приложено решение за избора. При това съдът намира ,че ЗДСл е спазен –след подадено заявление на 26.11.2021г. в 14 -дневен срок от влизане в сила на съдебното решение /25.11.2021г./,служителя е възстановен на 25.01.2022г.,като предприети са мерки за освобождаване на длъжността от заемащата я към този момент Г*** К*** /преназначена на друга длъжност/ ,с цел да бъде възстановен служителя М..Съгласно чл.7,ал.1 от Правилника за работата на администрацията на Народното събрание /Утвърден от председателя на Народното събрание с вх. № АД-850-09-4 от 02.05.2018 г., изм. и доп. със заповеди на председателя на Народното събрание № АД-950-05-13 от 25.01.2019 г., № АД-950-05-141 от 28.06.2019 г., № АД-050-05-25 от 14.02.2020 г., № АД-050-05-49 от 05.03.2020 г. - в сила от 15.03.2020 г., № АД-050-05-71 от 07.04.2020 г., № АД-050-05-131 от 30.06.2020 г. - в сила от 01.07.2020 г., № АД-050-05-221 от 26.11.2020 г. - в сила от 01.12.2020 г., АД-150-05-14 от 23.04.2021 г. – в сила от 23.04.2021г./, „Главният секретар осъществява административното ръководство, координация и контрол върху дейността на парламентарната администрация съгласно разпорежданията на председателя на Народното събрание. Той организира дейността и повишаването на капацитета на парламентарната администрация“. Той се избира от Председателя на НС на РБ ,съгласно чл.8,ал.1,т.10 от Правилника  за организацията и дейността на НС на РБ ,който „назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание със срок до избирането на председател на следващото Народно събрание, служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение; назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до 5 дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание“.От изложеното до тук следва ,че главния секретар подпомага дейността на председателя на НС ,който го е избрал/назначил/ и който му е делегирал функции ,свързани с ръководство на администрацията на НС ,в рамките на неговия мандат и това следва от нормата на чл.8,ал.1,т.10 от действащия към момента на издаване на заповедта ПОДНС/в сила от 21.12.2021г./. Служителя И.М.С.  се е явил на 29.11.2021г. да заеме предходната си длъжност като „главен секретар“ на НС ,когато  длъжността е била заета от назначената преди това Г*** К*** ,а до избора на новия председател на следващото 47 НС остават  3 дни-на 03.12.2021г. .Оттук  следва ,че мандата на председателя на 46 НС се прекратява в деня на избора на новия Председател ,т.е. на 03.12.2021г.Именно от този дата следва да се счита прекратено и служебното правоотношение със служителя И.М. по силата на разпоредбата на чл.8,ал.1,т.12 от предходния ПОДНС,т.е. ex lege. ,по силата на закона,без оглед дали е назначен за неопределено време ,каквито възражения се правят в жалбата от адв.Н..При липса на срок за възстановяване за органа по назначаване и необходимост от технологично време за реално възстановяване на длъжността на жалбоподателя ,със заповедта  за възстановяване от 25.01.2022г. са изпълнени съдебните решения и специалния ЗДСл и ПОДНС ,при което заповедта отговаря на материалния закон и на целта на закона.Съдът не споделя извода на адв.Н. ,че възстановяването е само формално и целеният правен резултат е ново прекратяване ,доколкото заповедта за прекратяване е предмет на друго съдебно административно производство и е ирелевантна за настоящето такова.Заповедта съдържа в себе си имплицитно всички изплатени обезщетения ,за което е представена от ответника справка ,при което от недопускането до работа ,признато в заповедта ,за жалбоподателя не са произтекли  вреди ,пряко следващи от издаване на заповедта с дата 25.01.2022г..

 Възстановяването на служебното правоотношение възниква по силата на съдебното решение, а актът по възстановяване на органа по назначаване има само констативен характер. За да започне служителят реално да изпълнява служебните си функции, е нужно органът по назначаване реално да го допусне до работното място. Произнасянето на органа не е елемент от фактическия състав на възстановяването на незаконно прекратено служебно правоотношение, но едва след издаването му служителят може реално да започне да изпълнява присъщите на длъжността функции и задачи. Заповедта е издадена на 25.01.2022г. ,като лицето е възстановено на длъжността. В този смисъл не е нарушена и целта на закона и заповедта като законосъобразна следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви ,Заповедта за възстановяване ,като издадена от компетентен орган и мотивирана , постановена при спазване  на материалния и процесуалния закон и целта на закона следва да се потвърди.Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Направени са искания от ответника ,чрез неговите процесуални представители за присъждане на разноски по делото ,вкл. юрисконсултско възнаграждение.С оглед изхода на делото и на основание чл.143,ал.3 АПК, съдът на основание чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ/НЗПП/ определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.,платими от жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172,ал.2,пр.5 АПК Съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от И.М.С. с постоянен адрес:*** , със съдебен адрес ***, против Заповед № ДС-288/25.01.2022г. на Председателя на Народното събрание  на Република България, с която на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. , във връзка с Решение № 311 от 18.01.2021 г. по адм. д. № 6989/2020 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение №11590/15.11.2021г. по адм.д.№4042/2021г. на ВАС,влязло в законна  сила на 15.11.2021г. ,както и заявление №АД-46-1194-29/26.11.2021г.от И.М.С. и протокол от 29.11.2021г.,е възстановен на длъжността "главен секретар" на НС на РБ,определена му е работна заплата и дължимо обезщетение на основание чл.122,ал.3 ЗДСл.в размер на основната заплата от деня на явяването му на работа -29.11.2021г. до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения -25.01.2022г. ,т.е. за период от 37 работни дни.

 ОСЪЖДА И.М.С. с постоянен адрес:*** , със съдебен адрес ***,да заплати на НС на РБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева .

 Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба/протест  пред ВАС на РБ.

 

 

 

 

 

                                                    АДМ СЪДИЯ: