№ 133
гр. Враца, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил П. Ганов
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Частно наказателно дело №
20231400200175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от л.св. В. П. Д., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в
Затвора - гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
началника на Затвора - гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения Д..
В съдебно заседание осъденият лично поддържа молбата с изложените в
нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца - Инспектор "Режимна дейност" -
А.М. изразява становище за неоснователност на молбата, като излага
съображения, че осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване
от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП - Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
1
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С присъда по НОХД № 543/22г. по описа на PC - Видин В. Д. е признат за
виновен за престъпление по чл.149, ал.1 от НК и осъден на две години
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. С
присъдата на осн. чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което лицето е
било задържано по мярка за неотклонение "Задържане по стража" и
"Домашен арест" в размер на 1 година, 5 месеца и 24 дни.
Осъденият Д. е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода на
09.02.2О23г. Към 14.03.2023г. е изтърпял 1 година, 6 месеца и 29 дни, с
остатък - 5 месеца и 1 ден.
При първоначалната оценка е регистриран среден риск от рецидив - 65
точки. Дефицитните зони, които са маркирани са:
- Отношение към правонарушението - не приема вина за извършеното
престъпление, смята присъдата за несправедлива, липсва емпатия към
жертвата, с неясна мотивация за промяна;
- Умения за мислене - не разпознава голяма част от наличните си проблеми,
използва асоциални подходи за разрешаването им, не се замисля за
последиците от собствените действия, с ригиден модел на мислене и
поведение;
Рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с
ниски стойности. На този етап не е демонстрирал непристойно отношение
към служителите и останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен
престой. Рискът от вреди към обществото е със средни стойности след
освобождаването му, УПО или прекъсване и се обуславя, както от характера
на настоящето деяние, така и криминалната многостранност на миналото му
поведение. Рискът е насочен към малолетни момичета, случайни непознати и
участниците в движението по пътищата.
В първоначалния план на присъдата са заложени следните цели:
-Формиране на известна самокритичност и включване в краткосрочна
програма „Умения за мислене“.
-Формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на
последствията. Решаване на проблемите по социално приемлив начин.
2
-Преминаване през прогресивната система. Спазване на ЗИНЗС. Смяна на
режим и прекатегоризиране в открит тип. Участие в мероприятия за
осмисляне на свободното време на лишените от свобода.
Предишна оценка на промените в профил на нуждите, настъпили по време
на изпълнение на наложеното наказание и поправително въздействие не е
изготвяна, поради наличната актуална оценка, изготвена на 14.02.2023 г.
След постъпването си в затвора до настоящия момент В. П. Д. не е
награждаван и не е наказван.
Лишеният от свобода не е трудово ангажиран. Подавал е две молби по
обяви за работа, за бръснар и за носене на багаж от свиждане, но поради
утвърдените критерии не е назначен на работа.
Била му е предоставена възможност за осмисляне на свободното време да
се запише в лектория „Християнски ценности“ и да посещава спортна зала, но
същият не е проявил интерес и към двете.
По отношение на извършеното престъпление, не поема отговорност и
изцяло отрича участие, не разпознава факторите довели до реализиране на
деструктивното поведение. Смята се за несправедливо осъден.
От доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС е
видно, че договорените дейности и задачи от плана на присъдата не са
изпълнени. Не е преминал през корекционна програма „Умения за мислене“.
Не е преминал през прогресивната система за смяна на режим и
прекатегоризиране в открит тип. На този етап от изтърпяване на присъдата Д.
все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в
нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Необходимо е да
продължи възпитателното въздействие, с оглед изграждане на по-трайна
мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването и формиране
на умения за предвиждане на последствията от предприетите действия.
В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата
администрация към настоящия момент Д. не отговаря на изискванията по чл.
439а НПК. Обосновава се необходимостта от продължаване на корекционната
работа с него в условията на затвора за трайна положителна промяна и
постигане на целите по чл.36 от НК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК,
3
обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата
за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон. Прочитът на приложените по делото доказателства и най-вече
на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице –
ИСДВР, сочи, че не са налице данни за окончателна положителна промяна у
лишения от свобода Д..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови
предпоставки за УПО. Д. е изтърпял фактически по-голямата част наложеното
му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне. Видно от доклада за оценка на риска от рецидив и вреди,
договорените дейности, отразени в плана продължават да се усвояват, като са
налице препоръки за индивидуално-корекционната работа с лишения от
свобода, насочени към настъпване на трайна положителна промяна и
постигане на целите по чл.36 от НК.
Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното
му наказание.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде
нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на
настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. П. Д., роден на *** год.
в гр.София, с постоянен адрес ***, ЕГН: ********** за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му
наказание "лишаване от свобода" в размер на 2 /две/ години, с остатък от 5
4
/пет/ месеца и 1 /един/ ден.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5