Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.05.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и
девети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Гълъбова ч.гр.д. №1997/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника М.И.М. по изпълнително дело №20118580400099 на ЧСИ У.Д.с рег. №858 от
РКЧСИ, срещу постановление за разноски, обективирано
в удостоверение за размера на дълга с изх. №23026/02.10.2019 г. Твърди, че на
21.08.2019 г. с взискателя е сключил споразумение, по силата на което всички
суми над размера от 20 121,00 лв. му се опрощават. Счита, че ЧСИ
незаконосъобразно не е посочил в обжалвания акт описаните разноски за кои
конкретни действия са начислени, за връчването на кои документи се дължи
заплащане на такси по т.5 и по т.9 ТТР към ЗЧСИ, както и че не е ясно за оценка
на кое имущество са използвани вещи лица, за да се дължат разноски в размер на
300,00 лв. Смята, че не дължи заплащане на такси, които не са авансирани от
взискателя. Излага становище, че таксите и допълнителните разноски се явяват
прекомерни и са направени за действия, които с оглед опрощаване на част от
задължението, се явяват изоставени. Прави възражение и за неправилно изчислена
такса по т.26, която смята, че следва да бъде редуцирана до размера на 1770,19
лв. по делото и присъединеното към него изп. дело №101/2011
г. Поради изложеното, моли съда да отмени обжалвания акт.
Взискателят по
изпълнителното дело „У.Б.“ АД не е подал възражение в законовия срок.
Частен съдебен изпълнител У.Д.е
депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е
изложила становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че общият размер на
таксите и разноските в изпълнителното производство е 3227,63 лв., от които
обикновени такси – 978,00 лв. /34 бр. такси по т.5 – 816,00 лв., 8 бр. по т.9 –
144,00 лв. и 1 бр. по т.10 – 18,00 лв./, пропорционална по т.26 – 1969,23 лв.,
допълнителни разноски по т.31 – 330,40 лв.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от
взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния
съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника.
В т.2 ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението. Това важи в настоящия случай за таксите и разноските, посочени в
удостоверението за размера на дълга от 02.10.2019 г., връчено на длъжника на
20.12.2019 г. То представлява произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз
основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от
длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК.
В процесния
случай в кантората на ЧСИ У.Д., peг. №858, с район на
действие Софийски градски съд, по молба на „У.Б.“ АД от 15.02.2011 г., въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 04.01.2011 г. по гр.д. №53092/2010 г.
по описа на Софийски районен съд, 61 състав, е образувано изпълнително дело
№20118580400101 срещу солидарните длъжници М.И.М. и Г.Х.М.за
заплащане на парично задължение към взискателя в размер на сумата от 141 178,56
евро – главница, ведно със законната лихва от 03.11.2010 г. до окончателното и
плащане, договорна лихва в размер на 17 995,87 лв. и разноски за платена
държавна такса – 6 226,36 лв. и за адвокатско възнаграждение - 2137,91 лв.
На същата дата е образувано в кантората
на ЧСИ У.Д., peг. №858, с район на действие Софийски
градски съд, по молба на „У.Б.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
30.11.2010 г. по гр.д. №53091/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 56
състав, е образувано и второ изпълнително дело №2011858040099 срещу солидарните
длъжници М.И.М. и Г.Х.М.за заплащане на парично
задължение към взискателя в размер на 6021,62 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 03.11.2010 г. до окончателното и плащане, договорна лихва в
размер на 142,99 лв. и разноски за платена държавна такса – 123,29 лв. и за адвокатско
възнаграждение - 194,96 лв. Това дело е присъединено към изпълнително дело
№20118580400101, съгласно протокол от 03.06.2011 г.
С разпореждане от 03.12.2019 г. е
образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се
изпрати съобщение по чл.191 ДОПК до НАП, начислени са такси и разноски, както
следва: 48,00 лв. с ДДС - по т.1 и т.5 ТТР към ЗЧСИ и 982,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На 22.02.2011 г. по изп.дело
№ 101/2011 г. е наложена възбрана на съсобствен на длъжниците недвижим имот, представляващ
апартамент №9 в жилищна сграда в гр. София.
По изпълнителното дело се установи, че
ЧСИ е провел 12 публични продани на недвижим имот
апартамент №9, находящ се в гр. София, ул. „*******публични
продани на гараж №10, находящ
се на същия административен адрес. 12 от публичните продани
са проведени и за двата имота, а последните 10 – само за гаража. За изпълнение
на процедурата по гл.45 ГПК съдебният изпълнител е извършил връчване чрез свой
служител призовкар на документи и книжа /съобщения до
двамата длъжници/, чиито брой надхвърля начислените като такси по т.5 ТТР към
ЗЧСИ /34 бр./ В това число следва да се съотнесат
също връчените покани за доброволно изпълнение до двамата солидарни длъжници,
призовките за принудително изпълнение за извършени два броя опис на недвижимите
имоти, опис на движими вещи. Тези действия на ЧСИ са били необходими за
довеждане на принудителното изпълнение до неговата законосъобразна цел –
осребряване на имуществото на длъжниците до пълно удовлетворяване на притезанието на кредитора. Така е прието и в т.5 ТР №
3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което по своето естество отговорността на
длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна,
като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има
обективен характер, тъй като за реализирането и не се изисква наличието на
виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето
основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е
станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за
извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са
били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното
реализиране на вземането. В чл.79 ГПК ясно е посочено, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. В случая, съгласно т.5 ТТР към ЗЧСИ, са
начислени такси за всички връчвания на документи, които е извършил съдебният
изпълнител чрез своя призовкар на постоянния и
настоящ адрес на длъжниците. Неначисляването на такса за изготвяне и връчване
на документи на посоченото основание не е сред действията на органа по
принудителното изпълнение, които съдът контролира в производството по гл.49 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за недължимост
на начислените такси поради невнасянето им от взискателя, тъй като съгласно
чл.79 ал.2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се
събират от длъжника. Освен това, според задължителната съдебна практика /т.11
ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, изпълнителното действие не е опорочено поради
невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Също така по
аргумент от чл.79 ал.1 т.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, когато делото се прекрати по чл.433 ГПК поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство. В случая е представено платежно
нареждане от 22.08.2019 г., поради което не могат да бъдат възприети
аргументите на длъжниците, че изпълнителните действия в периода от завеждане на
изпълнителното производство до тази дата са изоставени, а таксите за
извършването им – недължими.
По отношение на оплакванията за
разноските за извършване на експертна оценка на недвижимите имоти от вещи лица
в размер на 300,00 лв. следва да се отбележи, че са извършени няколко
експертизи – на 28.07.2011 г. за апартамент №9 и гараж №10 – 170,00 лв., на
10.03.2015 г. на същите имоти за прецизиране на пазарната им цена, а на 28.05.2018
г., 18.12.2018 г. и 29.05.2019 г. за определяне на нова цена на гараж №10. За
изготвянето на първата експертиза е представено платежно нареждане за заплащане
на възнаграждение за вещо лице в размер на 170,00 лв., но за изготвяне на
останалите експертни оценки не са налице данни по изпълнителното дело за
извършени разноски за тях, нито за начислен размер възнаграждение. Не са
приложени и издадени сметки по реда на ЗЧСИ. Ето защо, разноските за
възнаграждение за вещи лица следва да се намалят от 300,00 лв. на 170,00 лв.
Жалбоподателят оспорва и таксите за
налагане на запори по т.9 ТТР към ЗЧСИ – 8 бр. Взискателят
е извършил предварително проучване на имуществото на длъжника по чл.431 ГПК и
чл.18 ЗЧСИ за регистрирани трудови правоотношения в НАП и банкови сметки. Видно
от изпратените справки от НАП, жалбоподателят е бил управител на „Ю.Е.“ ЕООД и е
работел по трудово правоотношение в „Еко-Т.-С“, „К.И.С.А. - България“, а
солидарният длъжник Г.М.е работела по трудово правоотношение в търговското
дружество „А.“. За Г.М.са налице и данни за внасяне на осигурителни вноски. За
изпратеното до „М.-71“ запорно съобщение няма данни
по делото за справка, която да посочва, че това юридическо лице е работодател
на М.М., поради което не се дължат разноски за този
запор. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до всички
тези юридически лица и до самите длъжници. Няма данни да са постъпвали суми от
тези запори, но следва да се приеме, че същите са наложени върху реално
съществуващи вземания на длъжниците, тъй като същите са описани в регистрите на
НАП и са връчени чрез залепване на уведомление до вписаните в ТР адреси на
управление на търговските дружества. Неизпълнението на запорите на тези
вземания не може да се вмени във вина на ЧСИ, тъй като той е положил всички
необходими усилия за налагането им. Правени са многократни опити от призовкари на съдебния изпълнител за осъществяване на
контакт с работодателите. Наложен е запор на банкови сметки с „Сибанк“ АД и „Прокредит банк /България/“ ЕАД, но от втората банка е постъпил
отговор, че жалбоподателят не им е клиент.
Ето защо, следва да се приемат направените разноски за запори по т.9 ТТР
към ЗЧСИ до посочените 5 трети лица, които са в общ размер на 90,00 лв.
Съгласно т.26 ТТР към ЗЧСИ, за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като в
конкретния случай същата следва да се определи по правилото на б. „г“.
Посочената в удостоверението дължима сума за такса по т.26 е в размер на
1969,23 лв. с ДДС. Съгласно приложеното по делото споразумение между длъжниците
и взискателите, общият дълг по съединените
изпълнителни дела е в размер на 20 600,00 лв., поради което
пропорционалната такса е в размер на 1747,20 лв. с ДДС., до който размер
таксата следва да бъде намален.
С оглед на гореизложеното, таксите и
разноските в изпълнителното производство следва да бъдат намалени до размерите,
посочени по-горе.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба от
длъжника М.И.М., ЕГН **********,
адрес: ***, по изпълнително дело №20118580400099 на ЧСИ У.Д., рег. №858 от
РКЧСИ, постановление за разноски, обективирано в
удостоверение за размера на дълга с изх. №23026/02.10.2019 г., в частта по
отношение на разноските за възнаграждение за вещи лица, таксите за налагане на
запори по т.9 и пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските,
поставени в тежест на длъжника М.И.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, за възнаграждение за вещи лица от 300,00 лв. до 170,00 лв., таксите за налагане на запори по т.9
ТТР към ЗЧСИ от 144,00 лв. с ДДС на 90,00
лв. с ДДС и пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ от 1969,23 лв. с ДДС на 1747,20 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.