ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7086
гр. Пловдив, 11.07.2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в закрито съдебно заседание на 11.07.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2022 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на искова молба от С.С.О., ЕГН: **********,***
против Д.К.П., ЕГН: **********,***, с която са
предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ГПК за признаване
на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени щети, ведно със
законната лихва, от датата на престъплението, а именно: 05.03.2003 г. до
окончателното изплащане по изпълнително дело ***, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по НОХД № 1070/2003 г. и чл. 55,
ал.1, пр. 3 то ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата от
746 лв., събрана по изпълнително дело № ***, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба -06.02.2018 г. до окончатеното изплащане. Претендират се и разноски по делото.
Ищецът твърди, че
изпълнителното производство по горепосоченото изпълнително дело е образувано
въз основа на издаден от РС – Пловдив на името на ответника изпълнителен лист
по НОХД № 1070/ 2003 г. Съгласно него ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законна лихва от датата на престъплението – 05.03.2003 г. до
окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 200
лв.- разноски по делото. Наказателното
дело е било образувано за извършено от ищеца престъпление ***. С решение от 13.01.2005 г., на PC
- Пловдив, ищецът е бил осъден на 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването
на което е отложено по реда на чл.66 от НК и е бил лишен от право да управлява
МПС за срок от 1 г.
В същото време
ответникът, като пострадало лице от описаното по-горе пресгьпление, на
основание чл. 249, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили (отм.) е
получил и обезщетение като военнослужещ, за виновно причинена от ищеца, средна
телесна повреда при или по повод изпълнение на военната служба, а размер на 6
(шест) брутни месечни възнаграждения.
На 05.05.2004 г.,
Министерство на отбраната, чрез военно формирование 28 000 Граф Игнатиево, на
основание чл. 249, ал.7 от Закона за отбраната и въоръжените сили (отменен) е
подало искова молба за реализиране на регресна отговорност срещу ищеца, за
изплатеното на ответника Д.П. обезщетение, за което е образувано гр.д.
№3110/2004 г. по описа на Районен съд - Пловдив - единадесети граждански
състав, със страни - Министерство на отбраната - ищец и С.С. О., ЕГН **********
- ответник, трето лице помагач ДЗИ - Общо застраховане и предмет - чл.45 ЗЗД -
непозволено увреждане. По това дело е постановено решение №75/30.06.2007 г., с
което е уважен частично искът на Министерство на отбраната - до 3 500 лева
(колкото е размерът на обезщетението за неимуществни вреди в наказателното
производство). Делото е архивирано през 2007 г. и унищожено след изтичане на 5
годишния срок за съхранение в цялост, ведно с постановения съдебен акт. Въз
основа на влязлото в законна сила решение №75/30.06.2007 г. по гр .д.
№3110/2004 г.по описа на Районен съд - Пловдив - единадесети граждански състав,
е издаден изпълнителен лист в полза на Министерство на отбраната, от
председателя на ПРС - единадсети гр.с-в, за уважената част от иска на МО срещу
ищеца именно 3 500 (три хиляди и петстотин) лв. , представляваща обезщетение ,
изплатено на основание чл.249, ал.1 от ЗОВС (отм) на кадровия военнослужещ Д.К.П.,
за това, че на 05.03.2003 г., в гр. Пловдив, ищецът виновно и противоправно е причинил на П. средна телесна
повреда, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 05.05.2004 г., до окончателното изплащане. Издаден
е изпълнителен лист по гр.д. №3110/2004 г.по описа на Районен съд -Пловдив -
единадесети граждански състав. Въз основа на този ИЛ е образувано ***, по което
се извършват изпълнителни действия и до настоящия момент.
Ищецът твърди, че с оглед гореизложеното е бил осъден веднъж в наказателното производство, да заплати на пострадалото от ПТП лице и ответник в настоящото производство П., обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД, срещу него е насочено и принудителното изпълнение от Министерство на отбраната, по регресения иск за изплатеното обезщетение, което има същите фактически и правни основания.
Ето защо, счита, че
срещу него, противоправно е насочено принудително изпълнение за едно и също
вземане, по две изпълнителни дела - едното за платеното обезщетение от
Министерство на отбраната на ответника - П. - изпълнително дело *** и второ - *** - на същото
правно основание и в същия размер. По този начин ищецът твърди, че следва да
плати два - пъти за едно и също, а ответникът се обогатява неоснователно.
Твърди
се, че трайна и последователна е съдебната практика в разбирането си, че
пострадалият от ПТП, може да търси обезщетение, като от причинителя на вредата,
така и от лицата, които са отговорни за неговите действие. Всички тези лица обаче (в конкретния случая - С. О.- ищец,
Министерство на отбраната и застрахователя), отговарят при условията на
солидарност, по едно и също задължението. На основание, чл. 123 от ЗЗД, когато
един от съдлъжниците плати изцяло, се освобождават и останалите съдлъжници,
конто в последствие уреждат отношенията помежду си съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД. В случая се сочи, че размерът на неимуществените вреди е определен от
наказателния съд, като за това ответникът П. се е снабдил с ИЛ и е образувал
изпълнителното дело. Преди това обаче, Министерството на отбраната е платило
обезщетение, което покрива изцяло и дори в по-вече, съдебно установените
неимуществени вреди (в размер на 3 500 лв.), и по този начин е освободило
останалите съдлажници от отговорността към пострадалия П.. Т.е., след като
ищецет е осъден в наказателното производство със съдебен акт - присъда по НОХД
№1070/2003 г. по описа на ПРС, ползващ се със сила на присъдено нещо, да
заплати обезщетение на ответника по настоящото производство, в размер на 3500
лева, и въз основа на присъдата е издаден изпълнителен лист, са налице други
факти и обстоятелства, настъпили след съдебното дирене в наказателното дело по
което е издадено изпълнителното основание, а именно - постановено е и е влязло
в законна сила решението №75/30.06.2007 г. по гр .д. №3110/2004 г. по описа на
Районен съд - Пловдив - единадесети граждански състав, което е разрешило със
сила на присъдено нещо, въпросите за регресното вземане на Министерство на
отбраната за изплатеното обезщетение на П. на основание чл. 249, ал.7 от Закона
за отбраната и въоръжените сили (отменен) към причинителя на вредата Овагинян,
но не е пререшил въпросите относно вината на извършителя, характерът и размерът
на вредите, причинно-следствената връзка и противоправността на деянието.
Същото, това вземане на Министерство на отбраната, се основава на извършено
плащане, което има погасителен ефект по отношение на вземането, предмет на
изпълнително дело ***. На основание гореизложеното се моли
предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията и моли за
отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. На първо място се твърди, че
исковете са недопустими, тъй като се иска пререшаване на приключил с влязъл в
сила съдебен акт. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на претенцията
на ищеца. Твърди се, че вземането е ликвидно и изискуемо, считано от 07.07.2006
г., поради и което от този момент е
започнал да тече и погасителната давност по отношение на него. Признава се, че по-късно постановения акт е
този по образуваното от Министерство на отбраната против ищеца гражданско дело,
като се сочи, че в това производство ищецът е могъл да направи възражение за
недължимост на вземането на Министерството на отбраната. Не оспорва
обстоятелството, че на 30.04.2004 г. на основание Заповед № 18/14.01.2004 г. на
Министъра на отбраната е получил обезщетение на основание чл. 249 от ЗОВС
(отм.) в размер на 4531,32 лв., което е отчетено от наказателния съд, който е
отхвърлил гражданския иск по чл. 45 ЗЗД до пълния му предявен размер от
8 000 лв. Твърди се, че двете обезщетения са определени и едното от тях
получено на различни правни основания. Изразява се становище, че с признаване
на недължимост на сумата, присъдена по образуваното наказателно дело би се
стигнало до недопустимо пререшаване на правен спор, приключил с влязъл в сила
съдебен акт. Твърди се умишлешно избягване
от страна на ищеца заплащането на щетите от неговото противоправно
поведение. На основание изложеното се
моли предявените искове да се уважат, като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира следното:
От приетата по делото, като доказателство преписка, съхранявана във военно формирование 28000 относно изплащане на обезщетение на *** П. на основание чл. 249, ал.1 ЗОВСРБ (отм.) се установява, че със Заповед № 18 от 14.01.2004 г. е разпоредено на ответника – *** П. да се изплати обезщетение в размер на 4531,32 лв. за получена средна телесна повреда при изпълнение на служебните си задължения. Производството по изплащане на обезщетението е инициирано от ответника, който е подал молба на 13.11.2003 г., ведно с документи, удостоверяващи обстоятелствата, при които е настъпило увреждането и характера и степента на увреждането. От приложения по делото разходен касов ордер се установява, че определеното обезщетение е заплатено на ответника на 30.01.2014 г.
От приложеното по настоящото дело нохд № 1070/2003 г. по описа на ПРС, ІХ-ти н.с-в. се установява, че с Присъда от 13.01.2005 г. ищецът е признат за виновен в това, че на ***в гр. П. при управление на МПС – лек автомобил *** с рег. № *** е нарушил правилата за движение – чл. 37, ал.1 ЗДП, при което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – П.М.И. и Д.К.П., за което е осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години. Производството по отношение на предявените граждански искове е прекратено. В мотивите към присъдата по отношение на предявените от пострадалите граждански искове, е отразено, че на същите са били изплатени съответно за претърпените имуществени вреди – средни телесни повреди обезщетения в размер от 4531,32 лв. за пострадалия П. и 2308,20 лв. за пострадалия И., съгласно Заповеди на ***. С Решение от 25.10.2005 г. по ВНОХД 1646 по описа за 2005 г. е отменена присъдата по отношение на частта, касаеща прекратяване на производството по предявените граждански искове по нохд № 1070/2003 г. по описа на ПРС и делото е върнато за разглеждане от друг съдебен състав. Прието е, че неправилно първоинстанционния съд с оглед на изплатеното обезщетение вместо да се произнесе следва ли да бъдат уважени гражданските искове и в какъв размер е прекратил производството по тях. Посочва се, че е налице противоречие между изложеното, касаещо основателността на исковете и диспозитива на присъдата, в който производството по тях е прекратено. След връщане на делото на първоинстанционния съд с Присъда от 21.06.2006 г. по нохд № 1070/2003 г. по описа на ПРС предявеният от ответника против ищеца граждански иск е уважен до размера от 3500 лв. От мотивите на съдебния акт не може да се направи категоричен и безпротиворечив извод, че при определяне на размера на иска е взето предвид и изплатеното обезщетение, съгласно Заповед на ***, но това е ирелевантно за предмета на настоящия спор, при който следва да се прецени дали изплащането на обезщетение по административен ред представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 439 ГПК, на което ищецът не би могъл да се позове при определяне на размера на претенцията по предявения в наказателното производство граждански иск. Доколкото въз основа на присъдата, касаеща гражданския иск е издаден изпълнителен лист, то следва да се приеме, че същата не е обжалвана и е влязла в сила.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по нохд № 1070/2003 г. по описа на ПРС е образувано изпълнително дело ***, по което не се спори, че е събрана сума в размер от 746 лв.
Не се спори, че междувременно преди постановяване на присъдата от 21.06.2006 г. на 05.05.2004 г. Министерство на отбраната чрез ***е подало против ищеца искова молба за реализиране на регресната отговорност за изплатеното на ответника обезщетение, за което е образувано гр.д. № 3110/2004 г. По делото е постановено решение от 30.06.2007 г., с което е уважен предявения иск до размера от 3500 лв., съгласно горепосочената присъда.
Видно от удостоверение от 18.12.2017 г. от *** въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 3110/2004 г. е образувано изпълнително дело ***, като задължението по делото към датата на издаване на удостоверението е в размер на 4011 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се установява, че по време на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, е било известно обстоятелството, че на ответника е изплатено обезщетение за причинените неимуществени вреди по реда на чл. 249, ал.1 от ЗОВСРБ (отм.).
Пропускът на ищеца да обжалва присъдата, с която е уважен частично предявения граждански иск, не може да бъде саниран чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК, който касае нови факти, а не такива, които са могли да бъдат взети предвид в хода на съдебното дирене по НОХД № № 1070/2003 г. по описа на ПРС. Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който се оспорва изпълняемото право, не може да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо. (Решение № 333 от 5.12.2011 г. по гр. д. № 1244/2010 г., на ВКС III г., според което ). Липсата на нови факти, обуславя недопустимост на така предявения иск по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 3500 лв., поради и което производството по него следва да се прекрати. Производството по обективно съединения иск по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, който се явява обусловен от иска по чл. 439 ГПК, също следва да се прекрати, поради недопустимост на иска.
С оглед изложеното следва да се отмени протоколно определение, с което е даден ход на устните състезания и производството по делото да се прекрати, като недопустимо.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноските, направени в настоящото производство в размер на заплатен адвокатски хонорар от 500 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.06.2018 г. , с което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2022/2018 г. по описа на ПРС, поради недопустимост на исковете.
ОСЪЖДА С.С.О., ЕГН: **********,*** да заплати на Д.К.П., ЕГН: **********,*** сумата от 500 лв.- разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ОС – Пловдив в 1 – седмичен срок от съобщаването на ищците.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ