№ 2956
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110162089 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с допълнителна молба с вх. № 168411/14.06.2023 г.,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. П.Н., срещу Л. И. Т., с
ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1625.58 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 19, находящ се в гр.
София, ж.к. Люлин, бл. 306, вх. А, ет. 5, от които 1/ главница за топлинна
енергия в размер на 1325.66 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
вкл, и 278.90 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
28.03.2022 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 17.19
лева за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 3.83 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.05.2019 г. до 28.03.2022 г.както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 18545/2022 г. на СРС –
06.04.2022 г. до окончателното плащане на сумите – като ½ част от сумите се
претендират от Л. И. Т. лично в качеството й на ползвател на топлоснабдения
имот, а останалата ½ част в качеството й на наследник на лицето И. И. Т.
/починал в хода на настоящото дело/. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
1
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя – ползвател на имота. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана
услугата дялово разпределение. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че
такова задължение ответницата й и брат й И. И. Т. имали като ползватели на
процесния имот. В хода на настоящото дело обаче И. И. Т. починал, поради
което и бил заличен като ответник, а за неговите задължения в качеството й
на наследник следвало да отговаря сестра му Л. И. Т..
С исковата молба са представени: писмо от МВнР, настанителна
заповед, договор за наем два броя, постановление от ДВ, заявление за открИ.е
на партида, АЧДС № 06779/26.01.2015 г., писмо от МВнР, извлечения от
сметки, договор между СЕС и ФДР, протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР,
договор между ищеца и ФДР, копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“
ЕАД от 11.07.2016 г., справка за родствени връзки на И. И. Т..
Препис от исковата молба е връчен на ответницата Л. И. Т. – лично
като в срока по чл. 131 от ГПК от същата не е депозиран писмен отговор.
В срока по чл.414 от ГПК ответницата Л. И. Т. и брат й И. И. Т. са
депозирали писмени възражения по ч.гр.д. № 18545/2022 г. на СРС като са
посочили, че нямат нищо общо с процесния топлоснабден имот, не са
собственици на същия, нито потребители на топлинна енергия.
С определение № 15634/30.04.2023 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем
сървисис“ ЕООД. Същото е депозирало молба с приложени документи за
дялово разпределение – 2 броя и 2 броя протоколи за неосигурен достъп.
В съдебно заседание, проведено на 30.01.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата и третото лице помагач не се явяват в открито съдебно
заседание и не изразяват становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и
нейния наследодател /брат/ И. И. Т. за вземанията, които са предмет на
настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният
съд е издал заповед № 19628/09.07.2022 г. по ч.гр.д. № 18545/2022 г. по описа
на СРС. Последната е връчена на длъжниците, които са депозирали
възражение.
2
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото съобщение към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 306, вх. А, ет. 5, ап. 19 е лицето И. И. Т..
Съгласно справки в НБД „Население“ по ч.гр.д. № 18545/2022 г. по
описа на СРС ответницата Л. И. Т. и брат й са с постоянен и настоящ адрес:
гр. София, ж.к. С., бл. 10, вх. А, ет. 3, ап. 3 от 26.10.2001 г. съответно от
23.02.2011 г.
Видно от АЧДС № 06779/26.01.2015 г. процесният имот с адрес: гр.
София, ж.к. Люлин, бл. 306, вх. А, ет. 5, ап. 19 е актуван като частна държавна
собственост и е предоставен за управление на МВнР.
Представено е заявление за открИ.е на партида от 29.01.2021 г., с което е
поискано от лицето Мая Андонова Генова като директор на дирекция
„Управление на собствеността и материално техническо осигуряване“
открИ.е на партида при ищцовото дружество досежно процесния имот.
Видно от настанителна заповед № 870 от 29.04.1986 г. в процесния
апартамент е настанено лицето И. Т. Илиев заедно със семейството си. В тази
връзка и лицето И. Т. Илиев е сключило договор за наем от 12.05.1986 г.,
съгласно който е ползвало процесното жилище като наемател – при срок на
договора до 15.04.1989 г. Впоследствие лицето И. Т. Илиев като наемател е
сключило и следващ договор за наем на топлоснабдения имот – от 14.08.1996
г. до 31.12.1998 г.
В писмо от 13.07.2020 г. от дирекция „Управление на собствеността и
материално техническо осигуряване“ на МВнР до дружеството ищец се
твърди, че имот с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 306, вх. А, ет. 5, ап. 19 е
бил предоставен за ползване на лицето И. Т. Илиев и съпругата му Траянка
Митрева Илиева. През 2004 г. обаче И. Т. Илиев починал, поради което
имотът продължил да се ползва от наследниците му. В тази връзка и в
представена по дело кореспонденция МВнР изразява позиция, че не дължи
процесните суми, доколкото в процесния период не е било във владение на
имота си. Поради това сумите следвало да се търсят от лицата, които обитават
реално имота. Видно от писмо от 02.02.2021 г. МВнР посочва, че едва към
25.06.2020 г. е иззело апартамента с протокол и иска партидата за топлинна
енергия да му бъде прехвърлена.
Съгласно справка за родствени връзки ответницата Л. И. Т. и починалия
И. И. Т. са деца на И. Т. Илиев, с ЕГН: ********** /починал/ и Траянка
Митрева Илиева, с ЕГН: ********** /починала/. Видно от удостоверение за
наследници на И. И. Т. същият е починал на 20.04.2023 г. като негов
единствен наследник е сестра му ответницата по делото.
На последно място от протоколи на фирмата за дялово разпределение се
установява, че в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. достъп за отчет на измервателните уреди в процесния имот не е
3
осигурен. В представения по делото протокол от ОС на ЕС в сградата, където
е имотът е вписано, че апартаментът е общински и представител за него не
присъства.
Останалите писмени доказателства не са от значение за крайния изход
по делото, поради което и съдът не ги обсъжда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-
горе имот, за което е издадена заповед № 19628/09.07.2022 г. по ч.гр.д. №
18545/2022 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са
депозирали възражения срещу същата в срок. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
4
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание И между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
В конкретния случай по делото не са ангажирани никакви
доказателства, от които да се установи, че ответницата е собственик на
процесния имот или ползвател на същия на вещноправно или
облигационноправно основание. Твърдения ответницата да е ползвател на
имота на вещноправно основание не са и въведени по делото. В този смисъл и
извлечението от сметка, като изходящ от ищеца документ, само по себе си не
е достатъчно да обоснове извод, че щом братът на ответницата е титуляр на
партидата, двамата са и собственици/ползватели на имота.
В случая са наведени твърдения и от представените по делото
доказателства може да се изведе теза, че ответницата и брат й са ползвали
имота след смъртта на родителите си. Това обстоятелство обаче от едната
страна не може да се установи с категоричност – първо защото наемното
правоотношение с бащата на ответницата и брат й е било до преди 2000 г.
Освен това дори родителите на ответницата и брат й да са продължили да
ползват имота до смъртта си, то тяхното облигационно отношение със
собственика на имота категорично не е наследимо. Поради това и не може да
се предполага, че след смъртта на родителите си децата им са продължили да
ползват жилището. Такива индикации дори няма по делото – доколкото и
ответницата и брат й дори нямат адресна регистрация в процесния имот от
поне 2011 г. т.е. много преди процесния период.
На последно място т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по
тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС изрично предвижда, че собственикът на
имота/вещният ползвател се освобождават от отговорност към ищцовото
дружество само ако облигационният ползвател /освен договор за наем със
собственика/вещния ползвател/ сключи И договор за доставка на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие. Такъв договор по делото няма
индикации някога да е бил сключван – като няма представен дори документ,
от който да се съди за неформален договор /напр. заявление за открИ.е на
партида или оспорване на изравнителна сметка или друго/. Поради това и
наличието на такъв договор също не се установи /наличното по делото
заявление за открИ.е на партида е от МВнР и е след процесния период/.
По тези съображения и предявените искове за главница следва да бъдат
отхвърлени. Доколкото главните искове са неоснователни, то за
5
неоснователни следва да се приемат и акцесорните претенции за обезщетение
за забава, поради което последните също следва да бъдат отхвърлени.
Само за пълнота с оглед представената кореспонденция между ищеца и
МВнР следва да се отбележи, че проявената от министерството
незаинтересованост към имота в годините след 1989 г. и многократните
преобразувания в структурите му не могат да освободят същото от
отговорност за задълженията му, произтичащи от възложения му за
стопанисване имот частна държавна собственост. Поради това и именно
министерството е следвало да отговаря за процесните суми.
Предвид извода, че между страните по делото въобще не е налице
облигационна връзка през процесния период, то и съдът не намира за нужно
да обсъжда останалите наведени по делото доводи.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода
на делото такива не й се дължат нито в производството по ч.гр.д. №
18545/2022 г. по описа на Софийски РС /заповедно производство/, нито в
настоящото исково производство.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
да е извършила такива.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б срещу Л. И. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
С., бл. 10, вх. А, ет. 3, ап. 3, установителни искове за признаване за
установено, че ответницата Л. И. Т. дължи на дружеството сумата от общо
1625.58 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот –
апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 306, вх. А, ет. 5, от
които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 1325.66 лева за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 278.90 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 28.03.2022 г., 2/главница за услугата дялово
разпределение в размер на 17.19 лева за периода от 01.03.2019 г. до
30.04.2020 г. вкл, и 3.83 лева – обезщетение за забава за периода от
01.05.2019 г. до 28.03.2022 г.както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
6
№ 18545/2022 г. на СРС – 06.04.2022 г. до окончателното плащане на сумите –
като ½ част от сумите се претендират от Л. И. Т. лично в качеството й на
ползвател на топлоснабдения имот, а останалата ½ част в качеството й на
наследник на лицето И. И. Т. /починал в хода на настоящото дело/, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 18545/2022 г. по описа на Софийския РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 18545 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7