№ 972
гр. Перник, 30.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500558 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260179/15.07.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 260010/19.04.2023г., постановени по гр.д. № 7450/2019 г. на
Районен съд - П. са отхвърлени изцяло исковете от Н. С. Р. както следва:
- за признаване на установено по отношение на ответниците С. Г. Г. и Т.
Б. Г., че ищецът е собственик на 1/4 ид.част от УПИ, находящ се в землището
на с.Р., община П., който имот по плана с.Р., община П., утвърден със заповед
III-234/09.04.1976 год. представлява УПИ *** в кв.91, с площ на целия имот
по скица от 628кв.м, при граници на имота по скица: от изток - УПИ ***
(п***), от запад -УПИ *** (т***), от север - улица с о.т. *** (***) и от юг -
УПИ *** (***), заедно с втория етаж от западното жилище на къщата -
близнак, застроена в парцела върху 49 кв.м., обозначаван понастоящем като
етаж над сутерена, състоящ се от две стаи и вестибюл;
- за отмяна частично на издадения и описан подробно нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот на основание наследство и
давностно владение № ***, съставен от Нотариус 62 със съдебен район на
действие ПРС, с който ответниците С. Г. Г. и Т. Б. Г. са признати за
собственици на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с.Р., общ,П., обл.П., който
имот по плана на с.Р., общ.П., утвърден със Заповед III-234/09.04.1976год.,
представлява УПИ *** (***) в квартал 91 (деветдесет и първи), с площ на
целия имот по скица от 628 кв.м. (шестстотин двадесет и осем квадратни
метра), при граници на имота по скица: от изток - УПИ *** (п***), от запад -
УПИ *** (т***), от север - улица с о.т. *** (***) и от юг - УПИ VIII-623 (***),
ВЕДНО с построената в имота западна жилищна сграда изградена на сутерен
1
- състоящ се от коридор, две стаи, баня с тоалетна и вътрешно стълбище и
етаж - състоящ се от две стаи и вестибюл, със застроена площ на западната
част на сградата от 49 кв.м. (четиридесет и девет квадратни метра) от
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от западна и източна части,
всяка от тях представляваща самостоятелно жилище, досежно притежаваните
в собственост от ищецът Н. С. Р. % идеални части от УПИ и втори етаж от
сградата, описван като етаж над сутерена, състоящ се от две стаи и вестибюл,
със застроена площ от 49 кв.м. ;
- за признаване на установено по отношение на ответниците С. Г. Г., Т. Б.
Г. и А. А. Б., в качеството им на страни по договор за покупко - продажба -
нотариален акт №147, том I, per. №954, дело №107/2016 г. на нотариус №62
със съдебен район на действие ПРС, че ищецът Н. С. Р. е собственик на 1/4
ид.част от УПИ, находящ се в землището на с.Р., община П., който имот по
плана с.Р., община П., утвърден със заповед III-234/09.04.1976г. и
представлява УПИ *** в кв.91, с площ на целия имот по скица от 628 кв.м,
при граници на имота по скица: от изток - УПИ *** (п***), от запад -УПИ ***
(т***), от север - улица с о.т. *** (***) и от юг - УПИ *** (***), заедно с
втория етаж от западното жилище на къщата - близнак, застроена в парцела
върху 49 кв.м., обозначаван понастоящем като етаж над сутерена, състоящ се
от две стаи и вестибюл;
- за признаване на установено по отношение на ответниците А. А. Б. и Б.
Т. Г., в качеството им на страни по договор за покупко - продажба -
нотариален акт №*** г. на нотариус №62 със съдебен район на действие ПРС,
че ищецът е собственик на 1/4 ид.част от УПИ, находящ се в землището на
с.Р., община П., който имот по плана с.Р., община П., утвърден със заповед
III- 234/09.04.1976г. представлява УПИ *** в кв.91, с площ на целия имот по
скица от 628кв.м, при граници на имота по скица: от изток - УПИ *** (п***),
от запад -УПИ *** (т***), от север - улица с о.т. *** (***) и от юг - УПИ ***
(***), заедно с втория етаж от западното жилище на къщата - близнак,
застроена в парцела върху 49 кв.м., обозначаван понастоящем като етаж над
сутерена, състоящ се от две стаи и вестибюл. Със същото решение в тежест
на ищеца са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК, Н. Р., чрез адв. С. Д., е обжалвал решенията
изцяло. В жалбата се излагат подробни доводи и съображения по същество
срещу решаващите изводи на първоинстанционния съд. Възразява се, че
правните изводи на съда са изградени въз основа на неправилно и превратно
възприемане на събраните доказателства по делото, включително и гласните
такива. Възразява се, че съдът неправилно и необосновано е приел наличието
на съсобственост между страните, без да посочи върху кои обекти се
разпростира тя. Изложените от районния съд правни изводи са несъвместими
с разрешението, дадено от тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г, на ВКС по
тълк.д. №1/2012 г., ОСГК. Там е прието, че презумцията на чл.69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
2
наследяването. Неправилно и без необходимия анализ на събраните
доказателства районният съд в мотивите си е приел априорното наличие на
съсобственост между страните в настоящия казус, без дори да се уточни дали
тази съсобственост се разпростира върху цялата сграда или върху отделен
обект в нея /самостоятелен етаж/, В тази насока съдът се е позовал на
заключението на вещото лице, според което придобитият от ищеца с правна
сделка втори етаж от сградата не отговаря на строителните нормативи за
самостоятелно жилище, а цялата сграда - западен близнак, представлява
еднофамилна жилищна сграда. Липсата на задълбочен анализ е довела до
неяснота относно изначалния факт дали по някакъв начин и в определен
момент ответниците С. и Т. Г.и са започнали да осъществяват владение било
по отношение придобитата с правна сделка от ищеца реална част от
процесната сграда или върху съответните идеални части от сградата,
придобити от ищеца и отговарящи на стойностното съотношение между двата
етажа на сградата. В тази връзка съдът, ако все пак се приеме, че е видял на
ищеца придобивно основание като нищожна сделка, би следвало съобразно
трайната практика на ВКС да отчете наличието на т.нар. облигаторна
конверсия, с оглед на която се запазва част от съдържанието на нищожна
сделка, когато тя съдържа в себе си друга валидна сделка и когато има воля на
страните за това. С решение №215/04.11.2016 г. по гр.д. №1543/2014 г. ВКС,
изрично е приел , че такава конверсия е мислима в случаите, при които
сделката има за предмет реална част от недвижим имот, която не може да се
обособи като самостоятелна при спазване на изискванията на устройствения
закон, но при тълкуване на волята на страните по договора може да се
извлече, че са съгласни предметът на сделката да е съответната идеална част
от имота. Това при конкретните обстоятелства несъмнено навежда на извода,
че ако придобивното основание по-отношение на ищеца би съставлявало
нищожна сделка и съответно сделката, с която ответниците С. и Т. Г.и са
придобили имота съдържа абсолютно същите характеристики /прехвърлен им
е първия етаж от сградата, който съобразно заключението на вещото лице и
видимо към момента на сделката не съставлява самостоятелно жилище/,
волята на общия по сделките прехвърлител /майка на С. и моя баба/ е била ние
общо да придобием в съсобственост целия имот. В тази насока са и налични
гласни доказателства, съдържащи се в показанията както на свидетелката Р.а,
така и на свидетелката Димитрова. Според двете след двете сделки,
осъществени през малък период от време една след друга, е последвал период
на споделено ползване на цялата сграда от всеки от отделните съсобственици.
При изричното заключение на вещото лице Румен Георгиев относно
стойностното съотношение на двата етажа на сградата без всякакво съмнение
и при известни условности, свързани с приемането на сделките за нищожни,
при една облигаторна конверсия в крайна сметка би се оказало, че ищецът се
явява собственик на 1/2 идеална част от целия имот, включително сградата, в
съсобственост със същата част с ответника Б. Г..
При наличните по делото безспорни доказателства, че процесната сграда
3
е построена преди 1963 г., приети от съда, не би могло да се приеме, че към
момента на построяването й са съществували нормативно установени
изисквания за самостоятелно жилище. В тази насока е безспорно установено,
че сградата е била оборудвана с външна тоалетна и е съществувала в
непроменен вид към момента на разпоредителните сделки, с които са
прехвърлени реално обособени части от същата. Доколкото сградата е с такъв
статут, прехвърлянето на реални части /първи етаж и втори етаж/ не е
нищожно, включително и по аргумент на ТР №96/16.11.1971 г. на ОСГК на
ВС, също и решение №59/26.07.2010 г. на ВКС по гр.д. №766/2009 г. За
съжаление, неправилното приемане и тълкуване на доказателствата по делото
е лишило първата инстанция от възможноста да развие разсъждения и в тази
насока. Връщайки се към тълкувателно решение 1/06 08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. 1/2012 г., ОСГК, би следвало да се отчете, че ако и презумпцията на
чл.69 ЗС се прилага и в отношенията между съсобствениците, то този от тях,
който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да е
доказал, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Ако
при конкретните обстоятелства би могло да се приеме изначално установена
между мен и ответниците С. и Т. Г.и съсобственост върху сградата и терена
при квоти по % идеална част за мен и за тях общо, то тогава претенциите на
последните да са осъществили владения върху моите идеални части би
следвало да се докажат включително и с наличието на такива действия.
Подобни обстоятелства дори не са твърдяни от никой от ответниците,
съответно и доказателства в тази насока не са налични. За начало на подобни
действия всички доказателства ни водят към 2016 г,, откогато ми се пречи да
владея имота си. В случай на частно правоприемство — когато на две лица е
прехвърлено правото на собственост и е предадено владението върху един
имот, като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един
от приобретателите остава там /какъвто е настоящият/ следва да се приеме, че
е владението продължава, като последният владее своята идеална част и
същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Въз основа на
изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на предявените искове. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите С.
Г. Г., Т. Б. Г., А. А. Б. и Б. Т. Г..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба страната не е поискала събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
4
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, и при положение, че
въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения при докладване на делото, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора,
която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.10.2023 г.
от 10,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5