Определение по дело №226/2020 на Окръжен съд - Добрич

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                         № 269

                                     гр.Добрич    14.04.2020 г.

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 Добричкият окръжен съд                                 гражданско отделение

 На тринадесети април                                      2020 г.

 В закрито заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                            ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

Секретар:…………………………..

Прокурор:………………………….

като разгледа докладваното от председателя

въззивно частно гражданско дело №226 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от малолетните М. А. К. с ЕГН ********** и А.Ал. К. с ЕГН **********,двете от гр.Д.,чрез техния баща и законен представител А.И.К. с ЕГН ********** *** срещу определение №500/12.02.2020 г. по гр.д.№225/2020 г. на Добричкия районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено поради недопустимост на подадената от частните жалбоподатели молба за закрила от домашно насилие,респ. молбата е върната на подателите й.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за отмяната му и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съобразно разпоредбата на чл.130 от ГПК преписи от частната жалба не са връчени на насрещната страна с право на отговор,тъй като прекратяването на първоинстанционното производство е осъществено преди размяната на книжа между страните.Поради горното насрещната страна /ответниците по молбата/ М.С.К.,С.Х.Т. и С.Г.Т. не изразяват становище по допустимостта и основателността на частната жалба.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

 

При данни,че жалбоподателите са уведомени за атакуваното определение на 26.02.2020 г. /съобщение на лист 96 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№5000/04.03.2020 г. е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 04.03.2020 г..Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирани лица-страна по делото с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№225/2020 г. на ДРС е образувано по повод молба по чл.8 от ЗЗДН на малолетните М. А. К. и А. А. К. чрез техния баща А.И.К.,с която се настоява за налагане спрямо молителите на мерки за закрила от домашно насилие,упражнено на 26.12.2019 г. от тяхната майка М.С.К. и техните баба и дядо по майчина линия С.Х.Т. и С.Г.Т.,***.От изложеното в молбата става ясно,че се касае за пореден акт на психическо и емоционално домашно насилие над двете деца,осъществен от тримата ответници,изразяващ се в умишлено предизвикване на скандал с обидни думи и реплики към бащата на децата А.К. и неговата майка по време на осъществяване на среща от определения по съдебен ред режим на лични контакти между бащата и децата,който скандал се осъществил пред двете деца,респ. двете деца били въвлечени в него и травмирани.В молбата изрично е посочено,че между същите страни е висящо още едно дело за защита по реда на ЗЗДН,по което се търси закрила отново от двете деца чрез техния баща срещу майка им и техните баба и дядо по майчина линия за акт на насилие от 07.09.2019 г.Твърди се,че поведението на тримата ответници се изразява в предприета линия на системен тормоз над двете деца и провокиране на скандали с обидни думи пред последните по време на срещите с бащата.Сочи се от бащата А.К.,че въпреки наличието на предходно висящо дело и издадена по него заповед за незабавна защита решил да подаде нова молба за защита,защото исканите по другото дело мерки не били достатъчно ефикасни.

Безспорно двете дела-настоящото и другото висящо гр.д.№3625/2019 г. на ДРС-са за защита на двете малолетни деца от осъществено над тях домашно насилие от тримата ответници,като предмет на делата са различни актове на домашно насилие-акт от 07.09.2019 г. и такъв от 26.12.2019 г.И двата акта обаче имат сходно съдържание и касаят твърдяно от молителите сходно поведение на ответниците,като в молбите и по двете дела се набляга на системност в поведението на тримата ответници.Означава ли,че при всяка подобна проява на ответниците по време на осъществяване на режима на лични контакти между бащата А.К. и двете деца следва да се води ново дело по реда на ЗЗДН.Поставя се въпросът дали системността на актовете на домашно насилие следва да обоснове непрекъснато сезиране на съда с молби по чл.8 от ЗЗДН.

Въззивният съд намира,че вече подадената молба-предмет на гр.д.№3625/2019 г. на ДРС е достатъчно ефикасен способ за защита на двете малолетни деца,тъй като претендираната по това дело мярка за закрила по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН /задължаване на извършителите да се въздържат от домашно насилие/ е с безсрочен характер и действа занапред след налагането й с издадената заповед за защита.Всеки последващ акт на домашно насилие над двете деца,осъществен от тримата ответници,представлява вече неизпълнение на заповедта за закрила,поради което защитата на пострадалите вече може да се изрази единствено в сезиране на органите на полицията и прокуратурата ,които съгласно чл.21 от ЗЗДН следят за прилагане на мярката за защита,постановена от съда,тъй като неизпълнението на заповедта от извършителите е обявено за престъпление с разпоредбата на чл.296 ал.1 от НК.Въззивният съд напълно споделя съдебната практика в горния смисъл,обективирана в цитираните от районния съд в определението му определения и решения на СГС.

В обобщение следва да се посочи,че интересът на молителите диктува не да сезират съда с поредна молба за защита по реда на ЗЗДН,а да получат защитата по вече издадената заповед за незабавна защита №23/09.10.2019 г. по посоченото по-горе гр.д.№3625/2019 г. на ДРС,респ. при издаване от съда и на окончателна заповед за защита да сезират органите на полицията и прокуратурата за последващо неизпълнение на заповедта от извършителите,за което последните носят наказателна отговорност.Разпоредбата на чл.21 ал.3 от ЗЗДН гарантира по-ефикасна защита на молителите,тъй като при нарушение на заповедта за защита от страна на извършителя органите на полицията са длъжни да го задържат и незабавно да уведомят прокуратурата.

Изложеното обосновава извод,че настоящата молба по чл.8 от ЗЗДН е недопустима като лишена от правен интерес с оглед наличието на друг по-ефективен способ за защита при вече издадена заповед за закрила по друго дело между същите страни.Сезирането на съда с множество последователни молби по реда на ЗЗДН е безсмислено,ако по повод на същите се издадат множество последователни заповеди за защита,но нито една от тях не се изпълнява от извършителите,поради което правният интерес на малолетните молители диктува да се предприемат действия по ефективно изпълнение на вече издадената заповед.

Предвид горното молбата по чл.8 от ЗЗДН следва да се остави без разглеждане като недопустима и да се върне на подателите й,като производството по делото подлежи на прекратяване.Обжалваното първоинстанционно определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото не е внесена предварително държавна такса за въззивното обжалване по сметка на ДОС от частните жалбоподатели-молители в производството по ЗЗДН в съгласие с разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗЗДН.Независимо от изхода на производството /оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на прекратителното определение на ДРС/ молителите-частни жалбоподатели не дължат заплащане на държавната такса за обжалване по сметка на ДОС,тъй като са малолетни и са освободени от заплащане на такси в производството по смисъла на чл.11 ал.3 от ЗЗДН.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №500/12.02.2020 г. по гр.д.№225/2020 г. на Добричкия районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                         2.