Решение по дело №219/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 септември 2019 г.
Съдия: Иван Атанасов Воденичаров
Дело: 20192000500219
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

         

          РЕШЕНИЕ

№ 74/20.09.2019г.

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, гражданска колегия, в публично заседание проведено на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, в следния съдебен състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА  МАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА  ЗЪБОВА

                                                           СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

При участието на секретаря Пенка Шивачева и прокурор……….        ….., като разгледа докладваното от съдия Костова гр.д. № 219/2019г. на Апелативен съд - Б. , за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл. от ТПК.

Обжалвано е решение № 130 от 12.04.2019 г., постановено по г. д. № 336/2018 г. по описа на ОС Б. , с което е осъдена Д. Г. Т. да заплати на Т. Г. Т. сумата от 25 000 лв., като имащ принос за придобиване на половината от вземанията по посочена банкова сметка, с титуляр Д. Т; като и е осъдена Д. Г. Т. да заплати на Т. Г. Т. сумата от 9 509, 45 лв., като имащ принос за придобиване на половината от вземанията по посочена банкова сметка, с титуляр Д. Т., като отхвърлил иска в останалата му част.

Въззивницата - ответница обжалва решението, като постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Моли за отмяната му и за постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят изцяло.

Твърди се, че съдът не дал точен отговор на повдигнатия спор, не посочил значимите факти за приложимия закон, липсвал задълбочен анализ на доказателствата. Представените банкови извлечения от сметки в банки с титуляр ЕТ „И“ и Д. Т. доказвали противно на твърденията в исковата молба, че банката не е приела от ответницата пари по договори за влог.становявало се, че ответницата като физическо лице и едноличен търговец е титуляр на разплащателни сметка, а в този случай банката има вземане в размер на наличната сума в сметката във всеки един момент от действието на договора за банкова сметка. Датата, към която се претендират сумите е фактическата раздяла на страните –. .09.2016 г. и към тази дата е следвало съдът да установи наличните суми в сметки. В мотивите на съда липсвали констатации за наличност на банковите сметки, респ. размера на вземането на Т. към момента на фактическата раздяла. Въззивницата се позовава на ТР № 2/2001 г. ОСГК, според което съпругът нетърговец може да претендира част от правата включени в търговското предприятие, но само ако са налични. Анализът на съда обхващал всички постъпления в банковите сметки от откриването до настъпилата фактическа раздяла без да отчете платежните операции, като в резултат е присъден дял от несъществуващо вземане. По първия иск съдът приел, че ищецът има принос за придобиване на половината от банковата сметка и осъдил ответницата за 25 000 лв., като сумата надхвърляла сбора на всички постъпления за посочения период. Тук факта на наличността на средствата към момента на фактическата раздяла останал неизяснен, тъй като към тази дата наличните суми били в размер на 68, 64 лв. По втория иск също приел приноса на Т. ов, но не изяснил факта на наличността към момента на фактическата раздяла, когато сумите били в размер на 3 465, 92 лв. В сметката не били постъпвали суми свързани с отглеждане на животни, а продажба на селско-стопанска продукция.

Получения доход от селскостопанската дейност по сметките на страните – съпрузи е изключен от режима на семейната общност по аргумент за противното по чл. 21, ал.1 СК и той е лична собственост на всеки от съпрузите, като претенцията е за неоснователно обогатяване каквото в случая няма. Не било доказано,че в процесните сметки са постъпвали суми от животновъдна дейност на съпрузите. По делото не били събрани доказателства за съществуващо вземане на ответницата към датата на фактическата раздяла с установен принос на ищеца. Не били доказани част от предпоставките за уважаването на иска по чл. 30 СК, а именно: придобитото да е на значителна стойност; претендиращия дял съпруг да е допринесъл за набирането на средствата.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ищеца Т. Т., който моли за оставяне без уважение на въззивната жалба, като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Сочи се, че съдът е обосновал своите мотиви и ясно е посочил предпоставките за уважаването на иска, които са били доказани. По отношение третата предпоставка се касае за банкова сметка на значителна стойност. По отношение четвъртата предпоставка – приноса на ищеца - са били представени убедителни писмени и гласни доказателства, които установили участието на ищеца в селскостопанската дейност, без което не биха се постигнали и резултатите.

Бургаският апелативен съд, след като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема следното от правно естество :

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. Решението е постановено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявен иск и редовно развило се исково производство.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред окръжния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Съгласно §4 от СК(в сила от 01.10.2009г) правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузи се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове, а бракът на страните е заварен, тъй като решението за развод е влязло в сила при действието на този СК.

За да възникне субективното право по чл. 30 СК, следва да са налице в условията на кумулация изискуемите елементи от фактическия състав за пораждането на това субективно право. Фактическият състав на субективно право в светлината на чл. 30 СК обхваща следните елементи: личното имущество, изброено в цитираната норма, да е било придобито от съпруга - ответник по време на брака, т.е. след неговото сключване и преди формалния момент на прекратяването му; вещите или вземанията трябва да са на значителна стойност; и съпругът - несобственик трябва да е допринесъл за придобиването на това лично имущество с една от следните форми на принос – с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Имайки предвид, че за възникването на изследваното субективно право е необходимо кумулативното наличие на елементите от посочения ФС, следва да се направи извода, че липсата на дори един от тях е непреодолимо препятствие за пораждането на субективно право да се иска получаване на част от лично имущество.

Претенцията по чл.30 от СК по естеството си е претенция за парично вземане, съставляващо стойностен /паричен/ еквивалент на дела на претендиращия съпруг - несобственик от личното имущество на съпруга-ответник по иска, служещо за упражняване на професията му. Доказването на всеки един от правно релевантните факти е в тежест на съпруга - несобственик. Искът касае правото на всеки от съпрузите на имуществен коректив чрез стойностен дял, израз на приноса в придобиването за онези имущества - вещи, права върху вещи и вземания, които макар и придобити по време на брака, изначално се считат лични на единия съпруг, т.е те са изключени от общността.

Страните са бивши съпрузи. Безспорно първата предпоставка е налице, тъй като гражданския брак между страните е прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака – съдебно решение № 100/23.06.2017г. по гр.д. № 894/2016г. на РС – А. , влязло в законна сила на 09.11.2017г. Спазен е едногодишния преклузивен срок за предявяване на претенцията, визиран в разпоредбата на чл.31 от СК.

Стойността на претендираните имущества и вземанията се определя не към момента на придобиване, а към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла, респ. към деня на предявяване на иска. /решение № 281/29.10.2015г. на ВКС по гр.д. № 1195/2015г. на ІV г.о., ГК/

Предмет на претенцията са вземания по две банкови сметки в Б. ДСК – клон А. , а именно :

Банкова сметка BG * с титуляр ЕТ „И“ /извлечение л.388/;

Банкова сметка BG * с титуляр Д. Т. ова / извлечение л.391/.

По отношение банкова сметка BG *, открита на 15.09.2006г. в Б. ДСК – клон А. , с титуляр ЕТ „И“ следва да бъде приложено ТР № 2/27.12.2001г. по гр.д. № 2/2001г. на ОСГК на ВКС, съгласно т.2 от което вещите, правата върху вещи и вземанията трябва да са налични към датата на предявяване на иска, към датата на прекратяване на брака или към момента на фактическата раздяла. За да възникне правото на част от вземане, то същото следва да е съществуващо и налично с определен размер. От представените доказателства е видно, че наличността по тази банкова сметка, считано към 01.09.2016г. – момент на настъпила фактическата раздяла между страните, възлиза в размер на 68.64 лева. Тази сума съпоставена с МРЗ и социално икономическите условия на живот не може да бъде приета за значителна. Поради липсата на втората законова предпоставка за значим размер на вземането, то исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

От представеното банково извлечение по отношение на банкова сметка BG *, открита на 27.04.2009г. в Б. ДСК – клон А. , с титуляр Д. Т е видно, че наличността към 01.09.2016г. – момент на фактическата раздяла между страните, е в размер на 3 465.92 лева. Тази сума съпоставена с МРЗ и социално – икономическите условия на живот към 2016г., може да бъде приета за значителна. На изследване подлежи само наличността по банковата сметка към момента на фактическата раздяла, а не целия паричен оборот – използван за издръжка на семейството или инвестиран в дейността на ЕТ „И“. Видно от представеното банково извлечение и анализа на произхода на средствата, представляващи постъпление по процесната банкова сметка може да бъде направен обоснован извод за наличие на принос в придобиването от страна на бившия съпруг – ищец. Сметката е захранвана предимно със субсидии от ДФЗ и суми, превеждани от търговски партньори на дейността на Д. Т. като регистриран земеделски производител. От показанията на разпитаните свидетели пред първоинстанционния съд се установява, че бившият съпруг Т. е имал принос в осъществяваната дейност от Д. Т. като земеделски производител, като е наемал работници и изцяло организирал работния процес при обработването на нивите и овощните градини. Същият чрез труда си е допринесъл за осъщественият финансов резултат, респ. постъпленията по процесната банкова сметка. Този принос следва да се приеме за равностоен с този на бившата съпруга, поради което следва да му бъде присъдена сума в размер на 1/2 от наличността по банковата сметка – 3 465.92 лева, а именно сумата в размер на 1732.96 лева. До пълния претендиран размер исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното и с оглед изхода на делото, на осн. чл.78 от ГПК следва да бъдат присъдени и сторените деловодни разноски. Присъдените разноски пред първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, като въззивната инстанция присъди в полза на въззивницата Д. Т. сторените пред двете съдебни инстанции деловодни разноски, доказани до общ размер от 2 700лева. На въззиваемата страна Т. Т. също следва да бъдат присъдени деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от претенцията и НМРАВ, а именно в размер на 326 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд, гражданско отделение

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 130 от 12.04.2019 г., постановено по гр. д. № 336/2018 г. по описа на ОС Б. , в частта с която е осъдена Д. Г. Т. да заплати на Т. Г. Т. сумата от 25 000 лв., като имащ принос за придобиване на половината от вземанията по банкова сметка BG * в Б. ДСК – клон А. , с титуляр ЕТ „И“, както и сумата от 9 509, 45 лв., като имащ принос за придобиване на половината от вземанията по Банкова сметка BG * в Б. ДСК – клон А. с титуляр Д. Т. ова, като ВМЕСТО ТОВА

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т. Г. Т. с ЕГН ********** с адрес * срещу Д. Г. Т. с ЕГН ********** с адрес * за заплащане на сумата в размер на 25 000лева, представляваща половината от вземанията по банкова сметка BG * в Б. ДСК – клон А. , с титуляр ЕТ „И“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА Д. Г. Т. с ЕГН ********** с адрес * да заплати на Т. Г. Т. с ЕГН ********** с адрес * сумата от 1 732.96лв., като имащ принос за придобиване на половината от вземанията по Банкова сметка BG * в Б. ДСК – клон А. , с титуляр Д. Т. , КАТО отхвърля претенцията до пълния претендиран размер като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТМЕНЯ решение № 130 от 12.04.2019 г., постановено по гр. д. № 336/2018 г. по описа на ОС - Б. , в частта с която е осъдена Д. Г. Т. да заплати на Т. Г. Т. сумата от 1397 лева, представляващи разноски по делото, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Т. Г. Т. с ЕГН ********** с адрес * да заплати на Д. Г. Т. с ЕГН ********** с адрес * сумата в размер на 2 700лева - деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

 

ОТМЕНЯ решение № 130 от 12.04.2019 г., постановено по гр. д. № 336/2018 г. по описа на ОС - Б. , в частта с която е осъден Т. Г. Т. да заплати на Д. Г. Т. сумата от 22.40 лева, представляващи разноски по делото, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

 

ОСЪЖДА Д. Г. Т. с ЕГН ********** с адрес * да заплати на Т. Г. Т.  с ЕГН ********** с адрес * сумата в размер на 326 лева - деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :