Р Е Ш Е Н И Е
№ 314
гр.Плевен, 12.06. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, I-ви състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Даниела
Дилова
при секретаря Венера Мушакова, като
разгледа докладваното от съдия Дилова административно дело № 149 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.124б, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от „НИКОН-СИДИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, общ.Плевен, ул.“Полтава“ №11,
управлявано и представлявано от Н.К.Н., ЕГН **********, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №32-25101/23.01.2020 г.
на К. Й. - заместник-директор на
териториална дирекция „Дунавска“. В
жалбата се твърди, че със същата заповед на основание чл.124б, ал.1 във вр. с
чл.124а, ал.1 и чл.126, ал.1 от ЗАДС е наложена ПАМ „запечатване на обект“ за
обект - магазин за хранителни стоки с прилежащ към обекта склад с рафтове,
находящ се в гр.Плевен, общ.Плевен, ул.“Полтава“ №11, стопанисван от дружеството,
за срок от един месец от датата на запечатване на обекта, на основание чл.124в,
ал.1 от ЗАДС е забранен достъпа до обекта, считано от датата на запечатването, като
наличните стоки в обекта да бъдат отстранени в 3-дневен срок, от връчването на
заповедта. Излага становище, че заповедта е незаконосъобразна, като
противоречаща на закона и предвидената в него цел. Твърди се, че алкохолът за който е санкционирано дружеството,
е собственост и е в държане на физическо лице, като същият не е бил предмет на
продажба в търговския обект. По тази причина последният не следва да бъде
запечатван, не е извършвано нарушение на ЗАДС. Това твърдение е поддържано и при
извършване на проверката и последващото развитие на административната
процедура. Представени са доказателства в тази насока, включително решения на ТЕЛК,
както и доказателства, че откритото количество алкохол не се предлага в търговската
мрежа и е за лична консумация. Твърди, че е нарушен и принципът на съразмерност,
като заповедта е издадена девет месеца
след датата на твърдяното нарушение, което се явява несъразмерно с
преследваната цел, и ефектът от такава марка би могъл да навреди на дейността
на юридическото лице, каквато цел законът не предвижда, че количеството е
доброволно предадено и не съществува опасност от продажбата му, че търговският
обект е малък и налагането на мярката би довело до фалит на дружеството, което
не е целта на закона. Моли съда да отмени принудителната административна
мярка-запечатване на търговски обект-магазин и забрана на достъпа до същия обект
В съдебно заседание жалбоподателят „НИКОН-СИДИ“
ЕООД гр. Плевен, чрез представляващ Н.К.Н. – редовно призован, се представлява
от адвокат Е.П. с пълномощно по делото . Моли да се постанови решение, с което да се
уважи подадената жалба и да се отмени атакуваната заповед. Счита, че
фактическата обстановка дала повод за издаване на процесната заповед не
отговаря на действителното състояние на нещата, както и че констатациите на наказващите органи, че в
търговския обект на жалбоподателя се съхранява и се предлага алкохол без
необходимите по закон платени акцизи и бандерол са опровергани от представените
по делото доказателства. Излага съображения, че алкохолът е установен в чужд
имот, имот на трето лице, което не е търговски обект и по никакъв начин не може
да се направи извод, че това количество алкохол се предлага в търговската мрежа.
Моли да се присъдят и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Заместник директор на ТД „Дунавска“ към агенция митници към министерство на
финансите – редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Я.Я..
Моли, жалбата против процесната заповед да бъде оставена без уважение. Счита,
че не са налице твърдяните противоречия с материалното право, както и с
фактическата обстановка, установена в рамките на административно-наказателното
производство. Излага доводи, че органът
– Зам. Директорът на ТД „Дунавска“ е действал в условията на т.н. обвързана
компетентност при наличието на практическите основания, а именно налагане на
административно наказание във връзка със съставяне на акт за административно
нарушение на процесното дружество. В този смисъл счита, че в настоящото
производство не могат да бъдат оборвани констатациите, които са предмет на
друго дело, достатъчно е да бъде установено дали на лицето е наложена
съответната санкция, за което е издадена заповед за прилагане на принудителна
административна мярка. Счита, че заповедта е законосъобразна и моли съдът да се
произнесе в този смисъл.
Административен съд Плевен, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу годен за
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна се установява
следното:
Оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №32-25101/23.01.2020 г., издадена от К. Й. - заместник-директор на
териториална дирекция „Дунавска“ /л.л.33-34/, е издадена по реда и на
основанията по чл. 124б,
ал. 1, във вр. с чл. 124а, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС.
Като фактическо основание е посочено, че срещу дружеството е издадено
наказателно постановление /НП/ №4832/2019, като е наложено наказание -
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение, наказуемо по чл.126,
ал.1, т.2 от ЗАДС. С разпоредителната й част е приложена принудителна
административна мярка – "запечатване на обект" – за търговски обект -
магазин за хранителни стоки с прилежащ към обекта склад с рафтове, находящ се в
гр.Плевен, общ.Плевен, ул.“Полтава“ №11, стопанисван от дружеството, за срок от
един месец от датата на запечатване на обекта, като на основание чл.124в, ал.1
от ЗАДС е забранен достъпа до обекта, считано от датата на запечатването, като
наличните стоки в обекта да бъдат отстранени в 3-дневен срок, от връчването на
заповедта. Посочено е, че с ПАМ се цели ограничаване на достъпа до обекта,
посочена е отговорността по чл.277 от Наказателния кодекс. Посочено е, че на
основание чл.124б, ал.5 от ЗАДС, изпълнението на ПАМ се прекратява от директора
на ТД по писмена молба, придружена с доказателства за заплащане на
имуществената санкция, както и че на основание чл.124б, ал.3 от ЗАДС заповедта
подлежи на принудително изпълнение.
Заповедта е издадена след извършена на 16.04.2019
г. проверка от митнически служители на търговски обект - магазин за хранителни
стоки с прилежащ към обекта склад с рафтове, находящ се в гр.Плевен,
общ.Плевен, ул.“Полтава“ №13, стопанисван от дружеството. Проверяващите в
присъствието на управителя на дружеството установили, че в помещение - склад,
прилежащо към обекта, на скрити рафтове зад перде се държи жълтеникава течност
с вид и мирис на алкохол, съдържаща се в 57 бр. пластмасови бутилки по 0,5
литра.Установено е, че алкохолният градус на течността е 44 % vol при 20 градуса С. При продължаване на проверката в
частен имот, намиращ се зад търговски обект, са намерени още 599,00 литра
етилов алкохол. По случая е било образувано досъдебно производство. С
постановление от 17.10.2019 г. наблюдаващия прокурор от РП-Плевене отделил
материалите от преписката относно извършената проверка в търговския обект, като
същите са изпратени по компетентност на отдел в „МРР Дунавска“ за ангажиране на
административно наказателна отговорност.
От управителя на дружеството Н. са
изискани документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването
на акциза по смисъла на чл.126 ЗАДС, за общото количество от 28,5 литра, като
такива не са били представени. Взети са представителни проби и е извършена
физико-химична експертиза рег.№*********/19.06.2019 г. Съгласно експертното
заключение на последната, въз основа на определените физико-химически
характеристики и експертната оценка, изследваната проба представлява дестилатен
алкохолен продукт - спиртна напитка, с действително алкохолно съдържание по
обем 41,5 % vol при 20 градуса С, годен за консумация. Анализираният
продукт може да се определи като произведен чрез дестилиране на ферментирал
плодов продукт. Акциза за количеството от 28,5 литра е 130,10 лева, двойният
размер на акциза е 260,20 лева. На основание чл.2, т.1 от ЗАДС е прието, че на
облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки, а анализираната
проба отговаря на определението в чл.9, т.1 от ЗАДС. На основание чл.2 вр.
чл.126 от ЗАДС всички лица, при които се намират, съхраняват или извършват сделки
с акцизни стоки, следва да притежават счетоводни, данъчни или други документи
по този закон, от които да е видно плащането, начисляването или обезпечаването
на акциза за намерените при тях акцизни стоки. Дружеството не е предоставило
такива документи. Съставен е АУАН. Подадено е възражение от управителя на
дружеството, че алкохолът е за лични нужди. Възражението не е кредитирано,
доколкото в протокола за разпит на свидетел по досъдебното производство управителят
Н. е заявил, че установеното количество алкохол е в складово помещение към
търговския обект. Издадено е НП 4832/2019 от 23.01.2020 г., с което на основание
чл.126, ал.1, предложение първо, т.2, чл.124, ал.1 и чл.128, ал.2 от ЗАДС, във вр.
с чл.53 и чл.83 от ЗАНН е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2000 лева, и е отнет в полза на държавата предмета на нарушението.
В НП е посочено, че с процесната заповед кумулативно е наложено наказанието по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС "лишаване от право да упражнява търговска
дейност" за срок от 1 месец в обекта, в който е установено нарушението. НП
и оспорената в настоящото производство заповед са връчени на търговеца на
27.01.2020 г. /разписка на л. 32/.
По делото е представен нотариален акт , от който се установява че Н.К.Н. е продал на Л.П.Д. сграда - постройка на
допълващо застрояване, с прилежащ навес към нея, както и сграда с преназначение
- хангар, депо, гараж, с право на преминаване през гаража, с административен
адрес гр.Плевен, ул. “Полтава“ №13. Представени са разрешение за ползване и
удостоверение за регистрация на магазина
за хранителни стоки, с посочен адрес гр.Плевен, ул. “Полтава“ №13.
От представената по делото заповед
№ЗТД-4000-90-/32-29940/ от 29.01.2019 г. /л.22/, се установява, че на основание чл.33, т.1, т.4 и т.9 от
Устройствения правилник на Агенция „Митници“ и във връзка с приложение на
чл.124б, ал.2 от ЗАДС зам.директорът на ТД К. А. Й. е оправомощен да издава
мотивирани заповеди за прилагане на ПАМ при налагане на административно
наказание по чл.124а от ЗАДС.
По
делото е разпитан един свидетел - Л.П.Д., която в показанията си пред съда
твърди, че нейният имот се намира в непосредствена близост до търговския обект,
на една стена са, има и врата между двата обекта. От показанията на
свидетелката е видно, че гаражът, който й е прехвърлен през 2015 г., преди това
е бил собственост на Н.Н. и поради това е направена врата между гаража и
магазина. Свидетелката твърди, че гаражът, който е нейна собственост е бил
запечатан, не е могла да преминава през него и е трябвало да ползва входа на съседите. Това помещение
го ползва за да съхранява зимнина, суши суджуци, съхранява хранителни продукти.Свидетелката
твърди, че поради ремонтни дейности в съседните имоти е била помолена от Н. да
му освободи малко място в гаража да си съхранява негови лични неща -
инструменти, ракия, вино за лична консумация. За ракията знае, че има документи,
но по време на ремонта са ги търсили и не са ги намерили. Свидетелката не е
била там, когато обектът е запечатан. Съдът кредитира показанията на
свидетелката, като последователни и кореспондиращи с представените по делото
писмени доказателства.
При така установено от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, видно от приобщената заповед за оправомощаване, издадена на
основание чл.124б, ал.2 от ЗАДС. Спазена е предписаната от закона форма - с
посочване на фактическите и правните основания за издаването на процесната
заповед, поради което е спазено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При
издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, доколкото проверката в обекта на 16.04.2019 г. е извършена в
присъствието на управителя на дружеството, откритите пластмасови бутилки с
алкохол са били предадени от управителя. Съставеният АУАН /стр.35-38/, е бил
надлежно връчен на управителя на дружеството, на същия е било връчено и издаденото
НП /стр.27-31/. Съдът отбелязва, че в заповедта е посочено, че същата се издава
във връзка с издаденото НП №4832/2019 г. Съгласно това НП, магазинът е с адрес гр.
Плевен, ул. “Полтава“ №13. В разпоредителната част на процесната заповед
неточно е посочено, че магазинът е с адрес гр.Плевен, ул.“Полтава“ №11. Съдът
счита, че това неточно посочване не е съществен порок, който подлежи на
поправяне на основание чл.62, ал.2 от АПК. Магазинът е с адрес гр.Плевен,
ул.“Полтава“ №13, този адрес освен в НП е посочен в протокола за извършена
проверка /л.л.23-26/ и в АУАН /л.л.35-38/. Този адрес е посочен и в разрешението
за ползване /л.167/ и в удостоверението за регистрация /л.168/ на процесния
магазин за хранителни стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, в случаите на налагане на административно наказание посочено
в чл. 124а от същия закон, в т.ч. за нарушение
по чл. 126 ЗАДС, се налага и принудителна
административна мярка запечатване на обекта, където е установено нарушението,
като принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на директора на компетентната териториална дирекция или на оправомощено
от него длъжностно лице по местонахождението на обекта.
По делото, с оглед издаденото срещу
дружеството наказателно постановление № 4832/2019 от 23.01.2020 г. на началник
на отдел МРР Дунавска за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, за
което е наложено и наказание по чл. 124а, ал. 1 ЗАДС – лишаване от право да упражнява дейност в търговски обект
"магазин" в гр.Плевен за срок от 1 месец, са установени
материалноправните предпоставки по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС за прилагане на принудителните административни мерки
"запечатване на обекта" и "забрана на достъпа до него" по чл.
124в, ал. 1 ЗАДС.
Съгласно чл.124б, ал.3 от ЗАДС, заповедта
подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
Следователно, компетентният административен орган налага принудителната
административна мярка, като действа при условията на обвързана компетентност.
При налагане на административно наказание
по разпоредба, посочена в чл. 124а, ал. 1 ЗАДС органът е задължен да наложи
двата вида принудителни административни мерки без да съобразява други
обстоятелства.
В хипотезите на чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 ЗАДС
срокът на наложените принудителни административни мерки следва да съответства
на срока на лишаване от съответното право. Съгласно чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, принудителната административна мярка "запечатване на
обекта" се налага в случаите на налагане на административно наказание по чл.
124а, ал. 1 ЗАДС, който предвижда срок от 1 месец за
лишаването от правото да се упражнява определената дейност при нарушения по чл.
126, ал. 1 от ЗАДС. Определяният с оспорената заповед
срок на действие на принудителните мерки – 1 месец, съответства на
законоустановения срок по чл. 124а, ал. 1 ЗАДС
и срокът на наложеното с наказателното постановление лишаване от правото да се
осъществява съответната дейност.
Във връзка със свидетелските показания
съдът съобразява, че същите не опровергават събраните писмени доказателства по
делото. Видно от показанията на управителя на дружеството дадени в качеството му на свидетел по
досъдебното производство /л.68/, е че същият е заявил през орган на досъдебното
производство, че на 16.04.2019 г. в складовото помещение - зад параван, в
магазина, стопанисван от управляваната от мен фирма „Никон-Сиди“ ЕООД,
митничарите са установили общо 28,500 литра ракия. Съдът намира, че е налице
признание от самия управител на дружеството, че складовото помещение е част от
магазина. За това складово помещение св.Д.. сочи, че е била помолена от
управителя да съхранява негови лични неща, но от показанията на последния е
видно, че същият е съхранявал и алкохол, който е на управителя на дружеството. С
оглед изложеното съдът намира, че може да се направи извод, че гаражът, собственост на св. Д.. е фактически предоставен за използване
като склад към магазина. По тази причина не може да се приеме, че Н. е
упражнявал държане върху намерения алкохол като физическо лице, напротив -
дружеството чрез своя управител е осъществявало държане върху алкохола, който е
без документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза по смисъла на чл.126 от ЗАДС.
Съдът приема, че възражението на
жалбоподателя против оспорената заповед за това, че същата е наложена девет месеца след извършване на проверката,
като неоснователно. Както бе посочено по-горе налагането на ПАМ е обвързано с
издаването на наказателно постановление, т.е. докато такова не бъде издадено не
може да се издаде и ПАМ, но от друга страна органът е обвързан да издаде ПАМ
след издаване на наказателното постановление. Мярката е обвързана от друга
страна и с наложената санкция за лишаване от право да се упражнява дадена
дейност, в случая продажба на акцизни стоки в конкретен обект. От това следва
извод, че целта на наложената ПАМ е да обезпечи тази санкция, т.е. да
предотврати възможността на лицето да упражнява забранените му права или да
извърши друго подобно нарушение. Този извод следва и от обстоятелството, че
лишаването от права и наложената ПАМ „запечатване на обект“ се определят за
еднакъв период. При тези данни съдът намира, че целта на наложената ПАМ е
превантивна и е обвързана с действието на наложената санкция лишаване от права.
Обвързаността на мярката със санкцията води до извод, че целта на закона е
именно чрез ПАМ да се обезпечи наложената санкция, поради което и налагането й
на един по-късен етап, доколкото е извършено едновременно с периода на
санкцията, отговаря на целите на закона.
По останалите твърдения на жалбоподателя
съдът отбелязва, че по делото не са представени като доказателства решения на
ТЕЛК, според които управителят на дружеството Н. да е с алкохолна
полиневропатия, още по-малко решения с посочване от страна на ТЕЛК, че
алкохолът е лекарство по отношение на заболявания на жалбоподателя. Не е
нарушен принципът на съразмерност, тъй като заповед за ПАМ като процесната може
да се издаде само едновременно или след издаване на НП за нарушение на акцизното
законодателство, посочено в чл.124а от ЗАДС, но не по-рано. В случая, доколкото
е било образувано и впоследствие прекратено ДП, НП е издадено в последващ
период - около 9 месеца след датата на откриване на нарушението на 16.04.2019
г. Вярно е, че заповедта би могла да навреди на дейността на юридическото лице,
но това не е нейната цел, а целта и е да се отстранят вредните последици от
административното нарушение. Именно по тази причина при заплащане изцяло на
наложената имуществена санкция ПАМ се прекратява - чл.124а, ал.4 от ЗАДС, която
възможност изрично е посочена в оспорената заповед.
При издадено наказателно постановление, с
наложено административно наказание по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС е налице
материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ по реда на чл. 124 б от ЗАДС
- запечатване на търговския обект. Оспорената заповед, съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
Административният акт е съобразен и с целта на закона, поради което няма
нарушение на чл. 6 от АПК. С оглед на
изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.При издадено НП с налагане на административно наказание по чл. 126 от ЗАДС,
административния орган действа при
условия на обвързана за налагане на ПАМ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице
отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната
заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя
принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, а подадената
жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НИКОН-СИДИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, общ.Плевен,
ул.“Полтава“ №11, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№32-25101/23.01.2020 г., издадена от К.Й. - заместник-директор на териториална дирекция
„Дунавска“.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/