Решение по дело №583/2015 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.12.2015г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

11.11.

Година

2015

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Р.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

583

по описа за

2015

година.

            Съдът е сезиран с трудов спор.

            Предявена е искова молба от А.М. ***, в която сочи, че работил по трудов договор при ответника. Сочи, че изпълнявал точно трудовите си задължения, но работодателят не му заплатил договореното трудово възнаграждение. Видно от удостоверение с изх. № 58/20.06.2013г. , издадено от „Пътно поддържане-Кърджали“ЕООД , ответникът му дължал следните суми:

-         437.46 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2011г.;

-         436.68 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.декември 2011г.;

-         436.68 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2012г.;

-         439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2012г.;

-         439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2012г;

-         439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2012г.;

-         215.17 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2012г.;

-         403.71 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.ноември 2012г.;

Освен тези суми претендира лихви за забава върху неизплатените главници, както следва:

- 147.99 лева за периода от 20.11.2011г. до 12.03.2015г. върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.ноември 2011г. в размер на 437.46 лева;

- 143.99 лева за периода от 20.12.2011г. до 12.03.2015г. върху неизплатеното трудово възнаграждение  за месец декември 2011г. в размер на 436.68 лева;

 - 140.15 лева за периода от 20.01.2012г. до 12.03.2015г. върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.януари 2012г. в размер на сумата от 436.68 лева;

- 137.29 лева за периода от 20.02.2012г. до 12.03.2015г. върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.февруари 2012г. в размер на сумата от 439.78 лева;

- 133.70 лева за периода от  20.03.2012г. до 12.03.2015г. върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2012г. в размер на сумата от 439.78 лева;

- 129.85 лева за периода от 20.04.2012г. до 12.03.2015г.- върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2012г. в размер на 439.78 лева;

- 61.71 лева за периода от 20.05.2012г. до 12.03.2015г. върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец май 2012г. в размер на сумата от 215.17 лева;

- 94.84 лева за периода от 20.11.2012г. до 12.03.2015г. върху неизплатеното трудово възнаграждение  за м. ноември 2012г. в размер на сумата от 403.71 лева.

Сочи, че за процесните суми се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 313/2015г. по описа на КРС, която обаче била възразена от длъжника , което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника , че дължи на ищеца процесните суми.

            Ответникът „Пътно поддържане-Кърджали“ЕООД в представения по делото отговор и чрез процесуалния си представител прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумите до м.март 2012г. вкл., както и на претендираните мораторни лихви върху тези суми.

            Съдът , като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 313/2015г. по описа на КРС се установява, че със заповед № 122/13.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът “Пътно поддържане-Кърджали”  ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ***, ЕИК *** да заплати на А.М.А. с ЕГН **********, ***, представляван от адв.С.Ф. ***.04 лв., представляваща неизплатени месечни трудови възнаграждения за периода от м.ноември 2011г. до м.май 2012г. и за м.ноември 2012г., ведно със законната лихва от 13.03.2015г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата,  сумата 989.52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20-то число на месеца, за който е дължимо всяко едно неизплатено трудово възнаграждение, до 12.03.2015г. включ.,   както и сумата 490 лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.  Съобщението за издадената заповед е връчено на длъжника на 24.03.2015г., като в законоустановения двуседмичен срок – на 07.04.2015г. длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумата. Заявителят е уведомен на 09.04.2015г.  за постъпилото възражение и в едномесечния срок от уведомяването – на 05.05.2015г. същият е предявил настоящия иск по чл. 422 от ГПК. Следователно, настоящият иск е допустим. Относно неговата основателност, съдът съобрази следното:

Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а работодателят е длъжен да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. От представената по делото справка с изх. № 58/20.06.2013г. , издадена от „Пътно поддържане – Кърджали“ ЕООД гр.Кърджали, се установява, че А.М. има да получава за периода от м.ноември 2011г. до м. ноември 2012г заплати в общ размер от 3 249.04 лева,  като стойността за отделните месеци съответства на претендираните в настоящото производство. Впрочем, ответникът не оспорва обстоятелството, че през процесния период ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение  и че е изпълнявал трудовите си функции, не се оспорва също така и размера на претендираните трудови възнаграждения. В този ред на мисли за ответникът е възникнало задължението съгласно чл. 124 и чл. 128, т.2 от КТ да му заплати договореното трудово възнаграждение в посочените размери. В настоящото производството обаче ответникът прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на част от вземанията, което възражение , съдът намира за основателно.  Ищецът не представи по делото трудовия си договор или други доказателства, а също така не бе представено и личното му трудово досие,  от които доказателства да се установи, че между страните е било договорено заплащането на месечното трудово възнаграждение да се извършва на 20-то число на текущия месец. В този смисъл остава недоказано твърдението на ищеца, че между страните е съществувала договорна клауза , месечното трудово възнаграждение да се заплаща на 20-то число на текущия месец, поради което  и по арг.на чл.270, ал.2 КТ следва да се приеме, че трудовото възнаграждение на ищеца е изискуемо от първо число на месеца, следващ отработения.

От разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 КТ следва, че исковете по трудови спорове по повод неизплатени трудови възнаграждения се предявяват в 3-годишен срок, който започва да тече от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежен ред. С оглед разпоредбата на чл.270, ал.2 КТ трудовото възнаграждение е изискуемо от първо число на месеца, следващ отработения, от което следва, че тригодишната погасителна давност на трудовото възнаграждение за

за м.ноември 2011г. започва да тече от 01.12.2011г. и изтича на 01.12.2014г.,

за м. декември 2011г. – от 01.01.2012г. и изтича на 01.01.2015г.,

за м.януари 2012г. – от 01.02.2012г. и изтича на 01.02.2015г.,

за м.февруари 2012г. – от 01.03.2012г. и изтича на 01.03.2015г.,

за м.март 2012г. – от 01.04.2012г. и изтича на 01.04.2015г.,

за м.април 2012г. – от 01.05.2012г. и изтича на 01.05.2015г. ,

за м.май 2012г. – от 01.06.2012г. и изтича на 01.06.2015г.,

за м.ноември 2012г. – от 01.12.2012г. и изтича на 01.12.2015г..

Претенцията за присъждане на исковите суми е заявена по ч.гр.д. № 313/2015г. по описа на КРС на 13.03.2015г. , т.е. след изтичане на тригодишният давностен срок за претендираните трудови възнаграждения за периода от м.ноември и декември 2011г., м. януари и м. февруари 2012г..Ето защо по отношение на първите четири месеца  от м. ноември 2011г. до м. февруари 2012г. вкл.   ищцовата претенция в размер на сумата от 1 750.60 лева следва да се отхвърли като погасена по давност.  С погасяване на главното вземане и на основание чл. 119 от ЗЗД са се погасили  по давност и акцесорните вземания за обезщетение за забава  в  претендирания размер на общата сума от 569.42 лева, с оглед на което предявените искове относно главницата и лихвите следва да се отхвърлят като погасени по давност.

По отношение на претендираните трудови възнаграждения , както следва: 439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2012г, 439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2012г., 215.17 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2012г., 403.71 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.ноември 2012г., на обща стойност 1 498.44 лева искът не е погасен по давност и същите се дължат. Ответникът не представя доказателства да е изплатил тези суми, поради което в тази част исковата претенция следва да бъде уважена и следва да се постанови решение, с което да се установи дължимостта на тези суми. Прочие на основание чл. 245, ал.2 от КТ върху дължимите и неизплатени трудови възнаграждения за месеците март, април, май и ноември 2012г. се дължи законна лихва за забава, за периода от първо число на следващия месец до 13.03.2015г..

Тази лихва, изчислена съобразно електронен калкулатор, е както следва:

-         Върху сумата от 439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2012г. – за периода от 01.04.2012г. до 12.03.2015г. -  132.07  лева;

-         Върху сумата от 439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2012г. – за периода от 01.05.2012г. до 12.03.2015г. -  128.35   лева;

-         Върху сумата от 215.17 лева , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2012г. – за периода от 01.06.2012г. до 12.03.2015г. -  60.92   лева;

-         Върху сумата от 403.71 лева , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2012г. – за периода от 01.12.2012г. до 12.03.2015г. -   93.46   лева;

Общият размер на обезщетението за забава възлиза на сумата от 414.80 лева.

Ето защо, следва да се постанови решение,  с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 498.44 лева – главница, представляваща общата сума на дължими и неизплатени трудови възнаграждение, от които: 439.78 лева-неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2012г, 439.78 лева-неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2012г., 215.17 лева-неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2012г., 403.71 лева-неизплатено трудово възнаграждение за м.ноември 2012г., както и общата сума от 414.80 лева – лихви за забава, дължими върху неизплатените главници, както следва: върху сумата от 439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2012г. и за периода от 01.04.2012г. до 12.03.2015г. -  лихва от 132.07  лева, върху сумата от 439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2012г. и за периода от 01.05.2012г. до 12.03.2015г. – лихва от 128.35   лева, върху сумата от 215.17 лева , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2012г. и за периода от 01.06.2012г. до 12.03.2015г. – лихва от 60.92   лева, върху сумата от 403.71 лева , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2012г. и за периода от 01.12.2012г. до 12.03.2015г. – лихва от  93.46   лева, като се  ОТХВЪРЛЯТ  исковете по чл. 124 от КТ и чл. 245, ал.2 от КТ в останалата им част и за разликата до пълните им предявени размери съответно от 3 249.04 лева и 989.52  лева, като погасени по давност.

При този изход на делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса, дължима за заповедното и исковото производство върху уважените суми в размер на 109.94 лева, а на ищеца – направените по делото разноски съразмерно уважената част на исковете в размер на сумата от 266.32 лева.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски съразмерно уважената част на исковете в размер на сумата от 221.18 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на „Пътно поддържане-Кърджали“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ***, че дължи на А.М.А. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес:***, , чрез адв. С.М. заплащане на следните суми: сумата от 1 498.44 лева – главница, представляваща общата сума на дължими и неизплатени трудови възнаграждение, от които- 439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2012г, 439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2012г., 215.17 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2012г., 403.71 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.ноември 2012г., както и сумата от 414.80 лева – лихви за забава, дължими върху неизплатените главници, както следва: върху сумата от 439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2012г. и за периода от 01.04.2012г. до 12.03.2015г. -  132.07  лева, върху сумата от 439.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2012г. и за периода от 01.05.2012г. до 12.03.2015г. -  128.35   лева, върху сумата от 215.17 лева , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2012г. и за периода от 01.06.2012г. до 12.03.2015г. -  60.92   лева, върху сумата от 403.71 лева , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2012г. и за периода от 01.12.2012г. до 12.03.2015г. -   93.46   лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2015г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 122/13.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №313/2015г. по описа на КРС, като  ОТХВЪРЛЯ  исковете по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124 от КТ и 245, ал.2 от КТ в останалата им част и за разликата до пълните им предявени размери съответно от 3 249.04 лева и 989.52  лева, като погасени по давност.

ОСЪЖДА Пътно поддържане-Кърджали“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес:***, , чрез адв. С.М. направените в настоящото  исково производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 266.32 лева.

ОСЪЖДА Пътно поддържане-Кърджали“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес:***, , чрез адв. С.М. направените по ч.гр.д. № 313/2015г.  по описа на КРС разноски в размер на 221.18 лева.

ОСЪЖДА Пътно поддържане-Кърджали“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КРС дължима държавна такса в настоящото исково и в заповедното производства съразмерно уважената част на исковете , в размер на сумата от 109.94 лева.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                            Районен съдия: