РЕШЕНИЕ
21 април, 2010 година
град Велинград
ВЕЛИНГР АДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на осми април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
Секретар: М.Д.
като разгледа докладваното гражд. дело № 1020 по описа на съда за 2009
година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 288 от ТЗ във вр.с чл. 327 от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С исковата си молба ищецът "СТРОЙКО ПРИВАТ" ООД, ЕЖ ********** със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Промишлен район, представлявано от управителя Л.В.Т. против "СЕЛЕКТ ТУРИЗЪМ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул. "Еделвайс" № 4А, представлявано от управителя Р.В.Г., твърди че от есента на 2008 г. са в договорни отношения съгласно които ответното дружество закупувало от ищеца бетонови разтвори необходими за реконструкция и ремонт на хотелски комплекс находящ се в гр.Велинград, които продължили през 2009г. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати стойността на доставените количества бетон по фактури № 445 и № 449 от 2009 г,както и сумата по експедиционни бележки,последната от които е с дата 15.05.2009г.., въпреки че е дал уверение, че ще извърши плащане, поради което и доставките на бетон от страна на ищеца продължили. Ответникът обаче не изпълнил задълженията си по така извършените доставки, които възлизали на общ размер от 5428.12 лева към 15.05.2009г./датата на последната експедиционна бележка/ и ведно със задълженията по посочените фактури възлизали общо на 17 260.12 лева. Ответникът не е изплатил тези суми, въпреки отправената му покана от 24.06.2009г., макар че след получаването й, в телефонен разговор управителя на ответното дружество го уверил, че ще изпълни задълженията си.
ИСКАНЕТО е да бъде осъден ответника да им заплати сумата от З 954 лева ведно с мораторна лихва считано от датата на издаване на фактура № 445 от 04.03.2009г. в размер на 332,75 лева , сумата от 7 878 ведно със мораторна лихва върху нея считано от датата на издаване на фактура № 449 от 17.03.2009 г. в размер на 624.60 лева и сумата от 5 428.12 ведно с мораторна лихви върху нея считано от 15.05.2009,когато е датата на последната експедиционна бележка в размер на 277.45 лева ведно с направените деловодни разноски. Сочи доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ в отговора в срока по чл.131, ал.1 от ГПК заявява, че оспорва изцяло предявените искове като твърди, че между страните действително съществували търговски взаимоотношения за доставка на стоки и извършване на услуги от ищеца, но за периода 2007г.-2008 г. Ищецът обаче не му е доставял стоки, нито извършвал услуги за които са съставени процесиите фактури и справка поради което ответника не е заплатил същите. Оспорва фактурите като твърди, че не е подписал същите, оспорва експедиционните бележки като твърди, че в тях също не е посочен получател, нито пък стоката е получена от "Селект туризъм" ЕООД, не са подписани от него или от служител на дружеството. Оспорва истинността на фактурите и експедиционните бележки както и товарителница от 02.02.2009г. и отразеното в справка за паричните вземания която е съставена от ищеца. По искане на ответника съдържащо се в отговора на исковата молба е допусната и изслушана съдебно графологична експертиза.В подкрепа на поддържаните в отговора си възражения за неоснователност на ищцовите претенции от страна на ответника не са ангажирани и не са събрани в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателствени средства.Ответника не се явява в съдебно заседание.
СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено следното:
По делото не се спори ,че ищцовото дружество "Стройко Приват"-ООД Велинград и ответното дружество "Селект Туризъм"-ЕООД са имали междуфирмени отношения,през 2008г.,като представляваното от ответника дружество е закупувало от ищцовото дружество бетонови разтвори,необходими му за реконструкцията и ремонта на собствения му хотелски комплекс,находящ се в гр.Велинград,известен с името на бившия му собственик"Трансстрой"създадена е било практика по заявка на представители на ответното дружество,пряко отговарящи за строителството да им се доставят заявените по рано бетонови разтвори,произведени и със транспорт/бетонови миксери/,собственост на ищеца,като за всеки курс се е издавало съответна експедиционна бележка и за удобства периодично доставяните количества са се фактурирали с обща фактура,като сумите по нея коректно са били изплащани от ответника.сочи се в исковата молба,че през пролетта на 2009г. тази създадена практика е продължила да функционира като ответника е продължил за нуждите на строителството да закупува бетонни разтвори.Установено, е че към 04.03.2009г. са били доставени няколко курса,оформени с отделни експедиционни бележки,количества бетон на обща стойност 3 954 лева за която сума е била издадена фактура №445 от същата дата 04.03.2009г.Ответника е продължил да закупува бетон и след тази дата са
съответните количества бетондози път за сумата от 7 878 лева, за която е била издадена и фактура №449 от 17.03.2009г.Независимо ,че ответника не е бил заплатил посочените суми по двете фактури,и след негови уверения, че ще стори това,ищцовото дружество след датата на последната фактура е продължило да доставя бетон на ответника,този път с експедиционни бележки,последната с дата 15.05.2009г.,като общия размер на сумата по тези бележки е възлязла на 5 428,12 лева.Претенцията на ищеца е за заплащане на общата сума по фактурите и по експедиционните бележки на стойност 17 260,12 лева,която и към настоящия момент не е била заплатена,независимо, че за тази сума на ответника е била изпратена и нотариална покана с дата 24.06.2009г.Ответника е оспорил в представения си отговор по чл.131 от ГПК предявения иск ,с твърденията,че не е получавал за посочения период 2009г. посоченото количество бетон,тъй като не е бил подписвал нито представените фактури ,нито пък експедиционните бележки.В подкрепа на тези си твърдения ответника не е ангажирал доказателства ,не се явява в съдебно заседание и не оспорва доказателствения материал ангажиран от страна на ищцовото дружество.По негово искане единствено е допусната и изслушана съдебно графологична експертиза за установяване на обстоятелството,представляващия ответното дружество дали е подписвал представените два броя фактури и експедиционни бележки.
От представените и приети по делото фактури и заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно съдът възприе изцяло, е видно че ответникът-търговец е получил стоката. Тя е осчетоводена и включена в Дневниците за продажбите на ищцовото и в дневника на покупките на ответното дружество.Двете фактури също са включени в дневника на продажбите при ищцовото дружество и в дневника за покупките на ответното дружество,същите са осчетоводени и в двете дружества.Осчетоводена е и сумата от 5428,12 лева дължима и по представените експедиционни бележки,последната от които е с дата 15.05.2009г.,като нещо повече,по поставената допълнителна задача на счетоводната експертиза,вещото лице е категорично,че представените и проверени от него пътни листове съответствуват на представените експедиционни бележки по делото,касаещи претенцията по пункт трети от исковата молба,тьй като са съставени след датата на съставяне на двете фактури ,описани по горе.
Вещото лице е констатирало, че в дневника е включена сума с 659.00 лв. по-малка от тази по фактура № **********/ 04.03.2009 г. , като причината за несъответствието според него е фактическа грешка в ответното счетоводство, тъй като е проверил оригинала на фактурата намираща се в счетоводната документация на ответното дружество и фактурата приложена по делото, като не констатирал да е издавано кредитно известие по нея и причината поради която съществува разминаване в сумите. От заключението също е видно, че за периода 21.09.2007 г. - 17.03.2009 г. на ищцовото дружество е изплатена сума в размер на 59 840,16 лева. Безспорно е, а и видно от заключението на вещото лице, че претендираните суми не са изплатени.Видно от заключението на вещото лице за периода от деня, в който е следвало да се заплатят стоките по фактурите- деня, следващ издаването на съответната фактура, до предявяване на исковете размерът на обезщетението за забавено плащане е: по фактура № **********/ 04.03.2009 г. върху главница 3954 лева е в размер 323,45 лева; по фактура № **********/ 17.03.2009 г. върху главница 7878 лева е в размер на 606.07 лева и по последна експедиционна бележка от 16.05.2009г. върху главница 5428,12 е в размер на 298,13 лева.
При извършена проверка на документите при ищеца и експедиционните бележки по делото вещото лице е констатирало несъответствия, като за две експедиционни бележки липсвал пътен лист, а само товарителница, в една експедиционна бележка посочения водач е с различно име от това по пътния лист, както и е констатирал несъответствие между посочено количество в две експедиционни бележки и товарителницата придружаваща пътния лист.
Открито е производство по оспорване истинността на фактура № 445/04.03.2009 г., фактура № 449/17.03.2009 г. и товарителници № 013015/02.05.2009 г. и експедиционни бележки 31 бр.
От допуснатата и изслушана по делото съдебно-графологична експертиза вещото лице е констатирало, че няма положени подписи за "Получил Р.Г." във фактура № 445/04.03.2009 г.и фактура № 449/17.03.2009 г., и че не е положил подписа си за "Получател" върху тях, и че не е положил подписа си за "Получил"в 34 бр.експедиционни бележки. Констатирал е че в част от експедиционните бележки има нанесени добавки в ръкописния текст с химикалка различна от тази с която е написан първоначалния текст и с различен почерк.
По делото са разпитана като свидетел В.И., който е отчетник и технически ръководител към момента на възникване и съществуване на договорните правоотношения между страните.От показанията й се установява, че не са имали сключен договор с ответното дружество, но че са приемали заявки по телефона, и че тя ходела с шофьорите по обекта и изпълнявали поръчката, и че в експедиционните бележки имало пълно съответствие между поръчаното и доставеното. Свидетелката депозира показания, че от самото започване на обекта са работили с ответното дружество и че не са имали проблеми при плащането с изключение на последните доставки от 2009 г. С показанията си установява, че доставките са извършвали с техен транспорт, че е предавала фактурите лично на техническия ръководител на обекта, който нарича Божидар, но й че той не ги е подписал, тъй като собственика не е бил на обекта, както и че не знаела кой е собственика на обекта. От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и Л. се установява, че същите са работили като шофьори при ищеца и, че са извършвали доставки на ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за основателни. Касае се за пряк иск по чл. 327 ТЗ на продавача, като се претендира цената на доставената стока спрямо купувача-ответник.Правоотношенията между страните произтичат от сключения помежду им договор за търговска продажба по см. на чл.318 от ТЗ, който е двустранен, възмезден, консесуален, комутативен и има облигаторно-вещно действие, съгласно който страните са наясно с насрещните си задължения още към момента на сключването на договора. В случая продавачът е изпълнил задълженията си и затова има право да получи насрещна престация. Той е издал фактура за продадената стока - чл. 321 ТЗ, която безспорно отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗСч, т.е. съдържа законоустановените реквизити, което удостоверява изрично, че стоката е получена.Затова се дължи и плащане на цената - чл. 326 и чл. 327 ТЗ.Следователно-ищецът е изпълнил договорното си задължение да достави определените количества стока и купувачът е бил длъжен да плати цената при предаване на стоката респ.документите, които му дават право да я получи./В този см. и Решение по М.А.Д..№25/97г.; Решение по ВАД № 97/2001 г. постановено на 14.03.2002 г./ Предвид представените писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът счита за безспорно установено, че към момента на предявяване на иска ответникът е в неизпълнение на задължението си за заплащане на получената стока и извършената услуга в претендирания с исковата молба размер.Ето защо съдът намира, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на цената на стоката и исковата претенция и напълно основателна и доказана и следва да се уважи.Възражението на ответника поддържано в предоставения по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,че ответното дружество не е дължало процесиите суми по двете фактури и Експедиционни бележки по пункт трети от исковата молба,само защото на тях е липсвал подписа на управителя на това дружество е изцяло неоснователно и в разрез със събрания по делото доказателствен материал.Следва да се отбележи на първо място,че договорните отношения между страните касаещи същите доставки на бетон за строителството на обект собственост на ответното дружество през календарните 2007г. и 2008г. са се развивали по начин сходен и през процесната 2009г.По същия начин фактурите за доставеното количество бетон не са били подписвани от управителя на дружеството Р.Г.,както и експедиционните бележки,но независимо от това е имало плащания по тези документи и ответника се е издължавал за тези две години,като тези документи са били подписвани от съответни длъжностни лица работещи към ответното дружество и отговарящи за строителството към дружеството.Такава е била и практиката през 2009г.,но така или иначе доставките и през тази година са били изпълнени добросъвестно от страна на ищцовото дружество,същите са били приети по количество ,обем и стойност от съответните длъжностни лица отговарящи за строителството към ответното дружество,обстоятелства които са безспорно установени от доказателствата по делото.По отношение на първите две фактури под номер 445 от 04.03.2009г. за сумата от 3954 лева и под номер 449 от 17.03.2009г. за сумата от 7878 лева заключението на вещото лице установява,че и двете фактури са включени в Дневника за продажбите при ищцовото дружество в пълния им размер,като Дневника е приет от ТД на НАП с Протокол за приемане с ВХ № 1300-0989758 от 09.04.2009г.,като през същия месец ищецът е бил на възстановяване на ДДС в размер на 1775лв.Общата сума по тези две фактури в размер на 11 832 лв. е осчетоводена като неплатена от "Селект Туризъм" ЕООД.Също така се установява от заключението на вещото лице че същите тези суми по двете фактури са били включени в Дневника на покупките на ответното дружество за месец март 2009г.,като отново Дневника е бил приет в ТД на НАП с Протокол за приемане от 14.04.2009г.3а посочената разлика от 659 лева вещото лице сочи че е фактическа грешка допусната от счетоводството на ответното дружество,като грешката е допусната при първата фактура,която е била издадена за сумата от 3 954 лева от ищеца,а погрешно е била записана в дневника като 3295 лева.Това обстоятелство според съдът не води до промяна на фактическия и правен извод относно действителността на сделката,още повече както се каза и по горе същата тази фактура е правилно заведена при ответника като счетоводен документ в неговия Дневник за покупки.Тези счетоводни документи доказват както количеството вида,доставката и стойността на поръчваните строителни материали,така и факта на тяхното получаване от съответните лица отговарящи за строителството на обекта,поради което и поддържаното възражение за липса на подписи от страна на управителя на ответното дружество под тези документи не променя тези констатации,още повече че същите са доказани както от заключението на вещото лице,така и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели,а така също от издадените товарителници,пътни листове,сертификати за доставени бетонни разтвори,които са били издадени точна за ответното дружество.Отразеното за тези две фактури по първите две претенции следва да се има предвид според съдът и за претенцията по пункт трети от исковата молба в размер на 5 428,12 лева.Тук става за въпрос че за периода 25.02.2009г. до 16.05.2009г. са били извършени 32 броя доставки на бетонни разтвори,за които вещото лице е дало заключение че тези доставки са били съпроводени с експедиционни бележки,товарителници,сертификати и пътни листове за шофьорските курсове.Тези документи обсъдени и със свидетелските показания доказват по несъмнен нани вида,количеството и доставката получена от съответните лица на ответното дружество,поради което без значение е възражението обсъдено по горе за това че управителя Р.Г. не е подписвал тези първични счетоводни документи.Освен това вещото лице е категорично ,че почти всички експедиционни бележки отговарят по дати на доставката със съответните пътни листове удостоверяващи, че на тази дати действително са извършвани курсове по доставката на строителните материали.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане, считано от момента на забавата.Това е моментът на падежа на задължението, установен в случая с документите за предаването на стоката и извършването на услугата, затова защото след като не е уговорено друго, купувачът изпада в забава с издаването на документ, от който личи предаването на стоката. Поради изложеното и претенциите за забавеното плащане на цената са частично основателни, като от заключението на вещото лице се установи, че по първата претенция лихвата за забава е в размер на 323,45 лева,по втората е в размер на 606,07 лева и по третата е в размер на 298,13 лева,поради което за заявените претенции за лихви за забава по първите два пункта и до разликата до 332,75 лева и съответно 624,60 лева исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.За третата претенция за забава същата се явява изцяло основателна,тъй като се претендира в размер от 277,45 лева ,а заключението на вещото лице сочи че размера е 298,13 лева.
Следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца и разноските по делото в размер, посочен в списък по чл.80 от ГПК.Не следва да се присъждат законни лихви върху претендираните главници от деня на предявяване на исковите претенции до окончателното им изплащане,тъй като същите не са поискани с петитума на исковата молба.
По изложените съображения, Велинградският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "СЕЛЕКТ ТУРИЗЪМ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул. "Еделвайс" № 4А,представлявано от управителя Р.В.Г. да заплати на "СТРОЙКО ПРИВАТ" ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Промишлен район, представлявано от управителя Л.В.Т. сумата от 3 954 лева,дължима по договор за продажба на бетон, ведно с мораторна лихва считано от датата на издаване на фактура № ********** от 04.03.2009г.до завеждане на исковата молба -28.10.2009г. в размер на 323,45 лева , сумата от 7 878 лева,дължима по договор за продажба на бетон, ведно със мораторна лихва върху нея считано от датата на издаване на фактура № ********** от 17.03.2009 г.до завеждане на исковата молба-28.10.2009г. в размер на 606,07 лева и сумата от 5 428.12 лева, дължима по договор за продажба на бетон, ведно с мораторна лихва върху нея считано от 15.05.2009 до завеждане на исковата молба-28.10.2009г.в размер на 277.45 лева, ведно с направените деловодни разноски в размер на 1889,51 лева,като претенциите за заплащане на мораторни лихви за разликата от заявените суми от 332,75 лева и съответно 624,60 лева ,ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: