Р
Е Ш Е
Н И Е
№560
гр. Хасково, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 831/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба на Н.А.М., ЕГН : **********,***, подадена чрез адв.В.Ч., срещу Решение
№ 1012-26-308-1/26.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се
твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като със
същото били потвърдени нищожни Задължителни предписания № ЗД-1-26-00958561 от
06.07.2021 г. на контролен орган към ТП на НОИ - Хасково. Административният
орган неправилно кредитирал, че са налице законови предпоставки за извършване
на корекции на данните по Декларация образец № 1 „Данни за осигурено лице“
относно самоосигуряващото се лице Н.М. за периода от 30.05.2014 г. до
31.12.2016 г. и игнорирал възражението, че задължителните предписания са
недопустими и незаконосъобразни. Нарушени били основните принципи на
административното производство, визирани в чл. 4, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 9,
чл. 13 и чл. 13а от АПК. За посочения период осигурителният стаж бил зачетен от
ТП на НОИ - Хасково и от длъжностните лица, изплащащи обезщетения за временна
неработоспособност, тоест налице били валидно влезли в сила административни
актове, които не следвало да бъдат отменяни по инициатива на административния
орган – нямало правна регламентация за това. Стабилен административен акт можело
да се отмени само в посочените в закона случаи, а задължителните предписания не
били сред тях.
Удостоверителната
сила на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, които били на основание подадената
декларация, обр. № 1, не било допустимо да се променят в производство по чл. 37
от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. (ДВ бр. 28/2015 г.) при установени с
Констативен протокол № КВ-5-26-00958443/06.07.2021 г. на Контролен орган на ТП
на НОИ - Хасково изплатени обезщетения от ДОО, въз основа на данните,
разпоредени за заличаване, тоест при наличие на неоснователно изплатени суми от
ДОО, които се възстановяват чрез издаване на ревизионен акт. Производството по
проверка било недопустимо и нищожно при наличие на обстоятелства за извършване
на ревизия.
С оглед на
така изложеното, жалбоподателката моли да бъде постановено решение, с което съдът
да отмени изцяло Решение № 1012-26-308-1/26.07.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ - Хасково, като неправилно, недопустимо и незаконосъобразно и отмени
потвърдените с решението задължителни предписания.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа така депозираната
жалба и заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, оспорва изцяло жалбата. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде потвърден атакуваният административен акт и на ответника бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със
Заявление вх.№ 2112-26-302/23.06.2021 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково
оспорващата Н.А.М. е заявила искането си за отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. В тази връзка с Искане вх.№
21102-26-893/24.06.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Хасково е поискано
установяване на данните за осигурителния стаж и дохода на самоосигуряващото се
лице за периода от 30.05.2014 г. до 03.01.2017 г., съдържащи се в
информационната система/регистрите на НОИ. По този повод е извършена проверка
на самоосигуряващото се лице, констатациите от която проверка са отразени в
Констативен протокол № КВ-5-26-00958443/06.07.2021 г. (л. 12).
В хода на
проверката е установено, че жалбоподателката Н.А.М. е регистрирана като
земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани, на следните дати: 30.05.2014 г.
с валидна регистрация до 15.05.2015 г., 02.02.2015 г. с валидна регистрация до
29.02.2016 г., и 11.02.2016 г. с валидна регистрация до 23.06.2017 г. (л. 20).
От
приложените справки за дейността на Н.А.Ю. на Областна дирекция „Земеделие“ –
Хасково е видно, че към 30.05.2014 г., към 02.05.2015 г. и към
11.02.2016 г. жалбоподателката е отглеждала 25 броя птици – кокошки-носачки (л. 21, 22, 22 - гръб).
От справка
Данни в регистър на осигурителите за самоосигуряващите се лица (л. 24) се установява, че жалбоподателката
е декларирала, че като земеделски стопанин упражнява дейност от 30.05.2014 г. и
че от същата дата е заявила вид осигуряване фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“, като има
данни за прекъсване на дейност от 03.01.2017 г. За жалбоподателката има подадени
данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 13 за регистриран
земеделски стопанин за периода от 30.05.2014 г. до 31.12.2016 г. Установено е,
че има внесени осигурителни вноски за месеците май и юни 2014 г. Няма наети
лица по трудови правоотношения със земеделския стопанин.
От Областна
дирекция по безопасност на храните - Хасково е изискана информация от базата
данни за идентификация и регистрация на животни (СИРЖ), от която да е видно
животновъдния обект, в който се отглеждат животните с цел добив на суровини и
храни, за лична консумация ли е, тип лично стопанство, или с цел предлагане на
пазара, тип ферма, регистрирана по реда на чл. 137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (л. 19).
След
извършена справка към 05.07.2021 г. в Интегрираната информационна система -
ВетИС на БАБХ, е установено, че лицето Н.А.М. с ЕГН : ********** няма
вписан/регистриран животновъден обект (л. 18).
Със Задължителни
предписания изх.№ Д-1-26-00958561/06.07.2021 г. (л. 14) контролният орган на ТП на НОИ е предписал в срок от
14 работни дни от получаването им, самоосигуряващото се лице Н.А.М. да подаде в
ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, Декларация образец № 1 „Данни за осигурено
лице“ за самоосигуряващия се, съдържащи заличаване на данни, подадени по реда
на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода
от 01.05.2014 г. до 31.12.2016 г. Задължителните предписания са връчени на
жалбоподателката на 12.07.2021 г. (видно от
Известие за доставяне ИД PS 6300 017РТМ 2 – л. 15), като същите са оспорени с жалба вх. № 1012-26-308/13.07.2021 г., депозирана на 13.07.2021
г.
По повод
така подадената жалба, с оспореното Решение № 1012-26-308-1/26.07.2021 г. (л. 6), Директорът на ТП на НОИ - Хасково
е приел оспорените задължителни предписания за правилно и законосъобразно
издадени. Административният орган е възприел констатациите на контролния орган
от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на дадените
задължителни предписания е изложил, че Н.А.М. реално не е осъществявала дейност
като земеделски стопанин, тъй като няма вписан/регистриран животновъден обект и
не е произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба, поради което
не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и не подлежи на
осигуряване.
Решението е
връчено на адв.Ч., като пълномощник на адресата на акта, на 05.08.2021 г., видно
от Известие за доставяне ИД PS 6300 0175PB 3 (л. 8), а жалбата срещу решението, във връзка с която е
образувано настоящото производство, е подадена на 13.08.2021 г.
Съдът, като
обсъди така събраните по делото доказателства, вземайки предвид доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, изхожда от легитимирано лице, по отношение на което е
налице правен интерес от оспорването – адресат на задължителните предписания,
чиито права са засегнати от този акт, като жалбата е подадена в установения от
закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради това съдът приема жалбата за
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният
административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от
компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган, в изискуемата
писмена форма и при спазване на административнопроцесуалните правила. Съгласно
разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на
нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с
дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ,
какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните
поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП
на НОИ. В случая издадените административни актове са обективирани в
изискуемата писмена форма и са подписани от издателя си, поради което не са
налице основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК.
Основният
въпрос в настоящото съдебно производство е дали така дадените от органа
предписания, потвърдени с оспореното решение, са законосъобразни. Съдебната
инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания
административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания
за издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, като проверява дали те действително
са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на
правна норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на
административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които
съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл. 35 от АПК, административният
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. В
процесния случай решаващият орган е изпълнил своите задължения и в мотивите на
оспореното решение са обсъдени правнорелевантните факти. Конкретна и ясна е
мотивировката относно необходимостта от корекция на некоректно подадените
данни, която е съобразена с материалния закон.
Безспорно по
делото бе установено, че жалбоподателката е притежавала валидна регистрация
като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. По смисъла
на КСО обаче, наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е
достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него
права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството
земеделски производител и осигурено лице. Легална дефиниция за понятието
„осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и
продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО,
регистрирани земеделски производители са физическите лица, които произвеждат
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са
регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице, за което не е
доказано, че е извършвало трудова дейност - в настоящия казус, че е произвеждало
земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството
осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни
осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално
да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция
за продажба.
В случая
няма спор за регистрацията на жалбоподателката на основание чл. 1, ал. 1 от
Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и български
граждани на работа в чужбина и морските лица като самоосигуряващо се лице –
земеделски стопанин, както няма спор и за периодите, през които е била
регистрирана. Не се спори и относно регистрацията на жалбоподателката като
земеделски стопанин в ОДЗ. Не е спорна и извършваната от жалбоподателката
дейност – произвеждана животинска продукция. Спорен е фактът дали така осъществяваната
дейност е относима при преценката на качеството ѝ като осигурено лице.
Съгласно §
1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО „регистрирани земеделски
стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са
регистрирани по установения ред. Към Министерството на земеделието, храните и
горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл. 7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на
земеделските стопани е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване
и поддържане на регистър на земеделските стопани. Регистрацията се извършва в
Областна дирекция „Земеделие“ по постоянния адрес на физическото лице или
едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени
от земеделския стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на
територията на областта. Предвид вида на извършваната от жалбоподателката
дейност – отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите
на Закона за животновъдството, където е направено разграничение по отношение на
животновъдния обект – чл. 13, ал. 4 и 5. Животновъдните обекти, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се
определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на
пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се
определят като ферми. В Закона за животновъдство – § 1, т. 46 и 47 се дава
легално определение на понятието „ферма“ - животновъден обект, в който се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара,
както и на „лично стопанство“ - животновъден обект, в който се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 137
от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в редакция преди изменение и
допълнение от ДВ бр.13/2020 г., собствениците или ползвателите на животновъдни
обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до
директора на съответната ОДБХ. В този смисъл следва да се приеме, че
жалбоподателката е била регистрирана
като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект
съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Тоест стопанисваният от нея обект не
представлява ферма и не може да се приеме, че е налице другото условие,
изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО – да се произвежда растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба.
По силата на
чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводители. Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Но на основание цитираните
разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица
попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да
произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за
това по установения ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по
реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999г. земеделски стопанин, който е
собственик/ползвател на животновъден обект, но не е регистрирал този обект по
реда на чл. 137 от ЗВМД и този обект е лично стопанство, тоест не произвежда
продукция за пазара, е „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на § 1, ал.
1, т. 5 от ДР на КСО. В случая е неотносимо обстоятелството дали продукцията от
личното стопанство в действителност е била продавана, доколкото законът поставя
изискване продукцията да се произвежда с предназначение продажба, тоест
продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът
изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара.
Поради изложеното
съдът счита, че както към датата на регистрация по чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ,
така и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява
самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т.
4 от КСО лица. Подадените от нея данни с Декларация Обр. ОКД-5 като
самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и
следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания.
В заключение
и с оглед възраженията на оспорващата, че за процесния период е получавала
осигурителни плащания, основаващи се на влезли в сила индивидуални
административни актове, които са стабилни и не подлежат на отмяна, следва да
бъде посочено, че тези възражения и доколко те са основателни, следва да бъдат
разисквани в други административни производства, предвидени в КСО, които могат
да се развият след влизане в сила на оспорения в настоящото производство акт.
В този
смисъл оспореното решение се явява правилно, а жалбата е неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
При този
изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, същото следва да се определи в размер на 100 лева, платими от
жалбоподателката.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.М., ЕГН
: **********,***, срещу Решение № 1012-26-308-1/26.07.2021 г. на Директор на ТП
на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-00958561 от
06.07.2021 г. на контролен
орган на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН
: **********,***, да заплати на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - Хасково сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: