№ 482
гр. П., 11.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети С. през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500422 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Страните и техни представители не се явяват, редовно призовани.
На второ повикване в 09:35ч. не се явяват страните и техни
представители.
Постъпили са писмени становища от адв.Т., пълномощник на П. М. и от
ЗД „БУЛ ИНС“ АД. В молбите са изразени становища по хода на делото и
съществото на спора
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 4178 по описа за
2023 година е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №87, да заплати на П. М. М. с ЕГН **********
от гр. П., ж. к. „С.“ №16, ет.10, ап.52, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от
8000 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за причинени неимуществени вреди от
1
застрахователно събитие, настъпило на 14.05.2022г. в гр. Б. на бул. „Ю.“ по
вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №*********, ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда на 22.11.2023г. до плащането.
Отхвърлен е иска за разликата над 8000лв. до предявения размер от
15000 лв., както и иска за законна лихва за забава за периода от датата на
застрахователната претенция - 12.07.2022 г. до подаването на исковата
молба в съда.
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №87, да заплати на Х. И. П. с ЕГН **********
от гр. Б., обл. П., бул. „Ю.“ №117, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от
6500 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за причинени неимуществени вреди от
застрахователно събитие, настъпило на 14.05.2022г. в гр. Б. на бул. „Ю.“ по
вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №*********, ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда на 22.11.2023г. до плащането.
Отхвърлен е иска за застрахователно обезщетение за разликата над
6500лв. до предявения размер от 10000 лв., както и иска за законна лихва за
забава за периода от датата на застрахователната претенция -12.07.2022г. до
подаването на исковата молба в съда.
Осъдена е ЗД“Бул Инс“ АД да заплати на Х. И. П. с ЕГН ********** от
гр. Б., обл. П., бул. „Ю.“ №117, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 1780
лв. - застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за причинени имуществени вреди от застрахователно
събитие, настъпило на 14.05.2022г. в гр. Б. на бул. „Ю.“ по вина на водача на
застрахования при ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. №*********, ведно със законната лихва за забава от подаването
на исковата молба в съда на 22.11.2023г. до плащането, като е отхвърлен иска
за разликата над 1780лв. до предявения размер от 2780 лв., както и иска за
законна лихва за забава за периода от датата на застрахователната претенция -
12.07.2022 г. до подаването на исковата молба в съда.
Осъдено е ЗД“ Бул Инс“ АД, да заплати на адвокат Д. С. Т. от САК,
личен №**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение
2
в размер на 2148.42 лв.
Осъдена е ЗД“Бул Инс“ АД, да заплати на Районен съд - П., на
основание чл.78, ал.6 ГПК, съдебни разноски размер на 1002.82 лв.
Осъдена е П. М. М. с ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „С.“ №16, ет.10,
ап.52 да заплати на ЗД“Бул Инс“ на основание чл.78, ал.3 ГПК, съдебни
разноски в размер на 816.67 лв.
Осъден е Х. И. П. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. П., бул. „Ю.“ №117 да
заплати на ЗД „Бул Инс“АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съдебни разноски в
размер на 662.91 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ЗД „Бул Инс“ АД.
Дружеството обжалва решението в частта , с която са осъдени да
заплатят на П. М. М. обезщетение за неимуществени вреди над 5 000 лева до
присъдените 8 000 лева.
Молят в тази част решението да бъде отменено и иска до размер на 8000
лева отхвърлен. Молят съответно и разноските да бъдат изменени с оглед
изхода на спора.
Относно причинените увреждания на ищцата П. М. били представени
следните медицински документи :
- Лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение №8386/14.05.22
г,, с Основна диагноза по МКБ: 540.0 Контузия на раменния пояс и
мишницата, заедно с консултация от ортопед-травматолог - данните от
консултацията не могат да бъдат прочетени поради неразбираем почерк.
Доколкото е видно били направени образни (рентгенови) изследвания на
„рамо и на челюсти". Пострадалата е отказала болнично лечение.
- Съдебномедицинско удостоверение № 91 от 16.05.22 г.
Представената медицинска документация удостоверявала, че вследствие
на пътен инцидент от 14.05.2022 г. П. М. М. е получила травматични
увреждания, изразяваща се в повърхностни наранявания - контузии,
охлузвания и подкожни кръвонасядания с малки наранявания на кожата
предимно в лявата половина на тялото (главата, лявото рамо, гръден кош и
корема, както и левия долен крайник), подробно описани в представено
Съдебномедицинско удостоверение № 91/16.05.22 г.
Преди това на 14.05.22 г. е била на преглед в спешно отделение на
3
болнично заведение, за което има представен медицински документ.
Тези повърхностни наранявания в тяхната съвкупност са причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота - лека телесна повреда
(чл.130, ал.1 от ИК).
Нямало представени данни за настъпили усложнения в оздравителния
период, чиято обичайна продължителност е около две - три седмици.
Съдът неправилно кредитирал свидетелските показания относно
уврежданията на ищцата. Те били вътрешно противоречиви и заинтересовани.
Въпреки, че свидетелите твърдят, че са ограничили контактите си с ищците
депозират показания, че са запознати с техните увреждания и болките, които
търпят от тях. Нелогични били показанията на свидетелите, че П. е
провеждала рехабилитация, тъй като за охлузни рани и натъртвания
рехабилитация не се превежда. Тези увреждания са отминали до 20 дни от
датата на инцидента.
Видно било от експертизата ,че не се са установени особености в психо-
физическото състояние на ищцата М., сочещи, че тя е претърпяла болки и
страдания с по - голям от обичайния интензитет.
Установено било ,че липсват анатомични увреждания, като за период 15-
20 дни следва да настъпи пълно възстановяване.
ПТП настъпило на 14.05.2022г., т.е преди повече от 2 години и
половина. Определеното от първоинстанционният съд обезщетение в размер
на 8 000 лева само за натъртвания и охлузвания, получени от ищцата, от които
се е възстановила за 15-20 дни било силно завишено и противоречал, както на
принципа на справедливостта - чл. 52 ЗЗД, така и на съдебната практика при
определяне на обезщетения при сходни увреждания.
Справедливия размер според жалбоподателя би била сумата от 5 000
лева, а не 8 000 лева, колкото е определил състава на Пазарджишкия районен
съд.
При определяне на дължимото обезщетение следвало да се държи
сметка за обществените представи за справедливост в аспекта на
съществуващите обществено- икономически условия към момента на
увреждането, както и създадения от съдебната практика ориентир.
Така например с Решение № *** от 19.11.2019г. на ВКС, III ГО, по гр.д.
4
№ ***/2019г., състав на ВКС е определил за справедливо обезщетението за
неимуществени вреди такова в размер на 12 000 лева за несравнимо много по-
тежки увреждания от тези, получени от ищцата, а именно за: две травми, като
едната - счупването на костите на лявата предмишница, а втората - фрактурата
на дясната подбедрица, което счупване е наложило стационарно и оперативно
лечение, последвано от спазване на режим и лечение в домашни условия и
рехабилитация за продължителен период от около 11 месеца, през който
лицето е било освидетелствано като временно нетрудоспособно. За тези
увреждания, които изобщо не са съотносими като тежест с леките травми на
ищцата, съставът на ВКС е намерил, че обезщетение от 12 000 лв. е адекватно
на претърпените от ищцата морални вреди.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от П. М..
Оспорва жалбата ,като сочи ,че е подадена и насрещна жалба ,с
претенция за присъждане на по-висок размер обезщетение.
В жалбата не се оспорвало настъпването на ПТП и механизма
му,участието на застрахования при въззивника водач, противоправното му
поведение, вината му за настъпване на ПТП, вредоносния резултат, причинен
на ищеца и причинно-следствената връзка между вредите и деянието
Изложени са подробни доводи относно фактическата обстановка ,
касаеща настъпването на ПТП , механизма и виновността на
водача,предизвикал ПТП.Направени са искания ,съдът да приеме за безспорни
редица обстоятелства,което искане е неотносимо към въззивното
производство и очевидно механично възпроизведено от защитата в
първоинстанционното производство.
По делото било установено, че освен множеството физически
увреждания, пострадалата е претърпяла и продължителен хроничен
емоционален стрес. От заключение на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза, както и от приложените медицински доказателства
било установено ,че уврежданията на ищцата по своя медико-биологичен
характер представляват:
1. Контузия на нервус исшиадикус;
2. Контузия на раменния пояс и мишницата:
5
3. Контузия на главата с кръвонасядане по лявата челна област с оток
и охлузване с размери 3 х 3 см. и кръвонасядания;
4. Оток и кръвонасядане по теменно - тилната област с диаметър 4
см.;
5. Кръвонасядане на дясната буза с размери 6 х 4 см.;
6. Кръвонасядане по външната част на брадичката от лявата страна с
размери 4 х 2 см.;
7. Разкъсно - контузна рана на брадичката с размери 0,8 х 0,8 см.;
8. Контузия на гръдния кош с масивно кръвонасядане по горната лява
гръдна част с размери 13 х 9 см. (коланна травма);
9. Силни болки при вдишване;
10. Контузия на корема с масивно кръвонасядане в долна средИ.
област (коланна травма) с размери 14x9 см.;
11. Контузия на лявото рамо с отоци и кръвонасядания по предно-
горната и странична повърхности с размери 24 х 14 см.;
12. Разкъсно - контузна рана на лявото рамо с размери 1 х 0,7 см.;
13. Контузия на лявата предмишница с масивно кръвонасядане от
лакета до китката с размери 29 х 12 см.;
14. Контузия на лявата подбедрица с кръвонасядане по страничната й
повърхност с размери 15x7 см.;
15. Две окръглени рани на лява подбедрица с размери 0,5 х 0,5 см.;
16. Контузия на дясното коляно с охлузване с размери 2x2 см. и оток и
кръвонасядане с размери 7x3 см.;
17. Главоболие, болки в тила и главата, насинявания и охлузвания,
гадене;
18. Множество отоци и белези в областта на глезена, коляното, лявата
поясна област, брадата и долната челюст и ограничения на дъвченето,
говоренето.
Непосредствено след пътния инцидент, пострадалата П. М. М.
постъпила по спешност с екип на ЦСМП, в средно-тежко общо състояние и
след изпадане в безсъзнание, последвано от шок и нервна криза в „МБАЛ
- П.“ АД.
6
Подложена била на редица манипулации, изследвания и
рентгенографии. От болницата е изписана поради нейното изрично
настояване, свързано с притесненията й породени от усложнената
епидемиологична обстановка и постъпващите пациенти, заболели с СОУ16-
19. Претърпяла редица интервенции и и били поставени следните
окончателни диагнози, които по своя медико-биологичен характер се
изразяват в следното: 1. „Контузия на раменния пояс и мишницата; 2.
„Контузия на главата; 3. Контузия на корема; 4. Контузия на крайниците.
Ищцата имала силни болки в областта на главата (кръвонасядания и
отоци), в областта на шията, гърдите, корема, лявото рамо, лявата
предмишница, лявата подбедрица, дясното коляно. Оплаквала се от
дезориентация, главоболие, виене на свят и гадене. Имала силни болки от
множество мекотъканни хематоми в ляво и дясно. Контузните рани на
крайниците, лицето и в областта на цялата глава били болезнени и
загрозяващи.
След изписването на пострадалата от болничното заведение, тя
продължила лечението си в домашни условия. Лекувала се медикаментозно
лечение ,като имало последващи контролни прегледи.
Лечебният и възстановителен период продължавал и в настоящия
момент, а се очаква да продължи и за продължителен период от време, като
прогнозите са за около половин година.
Продължавало и медикаментозното лечение ,като ищцата била
подложена на строго наблюдение с рехабилитационни процедури.
Установено било от свидетелските показания , че пострадалата е била
обездвижена, на легло и с яка на врата .
Според свидетелските показания, ищцата изпаднала в безсъзнателно
състояние. Сътресението на мозъка, протекло със загуба на съзнание
доказвало твърденията за главоболие, болки в тила и главата, гадене .
Вследствие на катастрофата физическото състояние на П. М. М. било
тежко, но по-голямата травма била психическа. След инцидента била силно
тревожна, психически нестабилна, плачлива, потисната, лесно раздразнителна
и нервна.
За продължителен период от време ищцата не можела да обслужва
7
сама санитарно - битовите си нужди. Възстановителния период бил по-дълъг
от месец.
Изложени са доводи,че определения размер е справедлив
Подържа се, че са налице трайни последици за здравословното
състояние - особено психическо. Присъденото обезщетение дори било
занижено.
Претендират се разноски.
Направено е възражение за прекомерност на разноските на другата
страна.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от П. М..
Решението е обжалвано в частта, в която първоинстанционният съд е
отхвърлил иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. във вр. с чл. 45 ЗЗД и с
правно основание чл. 86 ЗЗД. във вр. с чл. 84. ал. 3 ЗЗД. По иска на П. М. М.
над присъдените 8 000 лв. (осем хиляди лева) до сумата от 12 000 лв.
(дванадесет хиляди лева), предявени като частичен иск от 35 000 лв. (тридесет
и пет хиляди лева), ведно с дължимата лихва за забава върху присъденото
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от датата на
предявяване на претенциите пред застрахователя (12.07.2022 г.) до
окончателно изплащане на дължимата сума.
Присъденото на П. М. М. застрахователно обезщетение не било
достатъчно да репарира действително претърпените от нея неимуществени
вреди. Тъй като исковете били предявени и като частични се прави искане и
за произнасяне и относно общия размер на присъденото парично
обезщетение, като счита, че предявените искове искове пред Окръжен съд-
П./очевидно се има предвид Районен съд П./ са доказани изцяло по основание
и размер.
Правилно съдът приел, че на 14.05.2022 г., около 19:15 ч. в гр. Б., обл.
П., на бул. Ю. е настъпило ПТП с участието на МПС марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег. № *********, управлявано от Ц.И.Ц., ЕГН: **********,
негова собственост и МПС марка „Волво“, модел „В 40“ с рег. № ********,
управлявано от Х. И. П.. ЕГН: **********, негова собственост. Процесният
пътен инцидент настъпил при отлична видимост, при суха пътна настилка и
през светлата част от денонощието, а вследствие на него са пострадали
ищците в първоинстанционното производство . П. М. М. е била пътник на
8
задната седалка - зад водача. Двамата пострадали - водача и
жалбоподателката при инцидента били с правилно поставени предпазни
обезопасителни колани, което е намалило значително претърпените от тях
травматични увреждания.
Изследван бил механизма на произшествието,като от прието
заключение на вещото лице - автоинженер по назначената по делото
автотехническа експертиза се установило, че механизмът на процесния
инцидент е следният:
„На 14.05.2022 год. около 19:15 часа в светлата част на деня и
благоприятни пътно- климатични условия, при добра видимост и почти прав и
хоризонтален пътен участък от бул. „Ю.“ се е движел в посока от Юг на Север,
лекия автомобил „Волво В 40“ срег. № ********, управляван от ищеца Х. И.
П.. Заедно с него в автомобила пътували още трима пътници. Скоростта на
движение на автомобила съгласно гласните доказателства била невисока и
нормална за населено място.
По същото време в противоположна посока от Север на Юг, по бул „Ю.“
се движел лекия автомобил „ Фолксваген Пасат “ е рег. № *********,
управляван от Цветин И. Цветков.
Когато движението на двата насрещно движещи се автомобила било в
зоната на наличния паркинг пред Община Б. и когато дистанцията между
двата автомобила била около 20-25 метра, Ц.Ц. предприел маневра „завой на
ляво“ към паркинга, като навлезнал почти перпендикулярно в лентата за
движение на л.а. „ Волво “.
Водачът на „Волво “ реагирал на спиране като под малък ъгъл отклонил
автомобила наляво, снижил скоростта, но поради факта, че „ Фолксваген “
навлезнал дълбоко в пълния спирачен път на „Волво“, протекъл удар в лентата
за движение на „Волво“. За л.а. „Волво“ ударът бил челен, а за „ Фолксваген “
- страничен от дясно.
Причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие били:
-Водачът на л. а. ,.Фолксваген Пасат“ Ц.Ц. не управлявал автомобила с
нужното внимание и не е наблюдавал пътната обстановка пред себе си;
-Предприел е маневра „завой на ляво“ в момент и по начин и на място,
когато не е било безопасно, като с автомобила си е навлязъл в лентата за
9
насрещно движение и дълбоко в „опасната зона “ за спиране на лек автомобил
„ Волво “. “
Издадено е наказателно постановление № 22-0340- 0005 83/15.06.2022 г.
по описа на РУ-С., получено на 24.06.2022 г.. влязло в законна сила на
09.07.2022 г., съставен е бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 340р-8347/14.05.2022 г. по описа на РУ-гр. С., ..ПК’1, към ОДМВР - гр. П.;
Акт за установяване на административно наршение.
Механизмът на произшествието и вината на водача били установени.
Предявени били претенции към ответника, които съдържат
уведомление за настъпване на процесното ПТП и претенции за изплащане на
застрахователни обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди.
Ответникът направил в първоинстанционното производство възражение
за съпричиняване ,което не било доказано.
Решението било неправилно , поради неправилно приложение на
материалния закон.
Съдът не отчел всички получени от жалбоподателката телесни
увреждания, продължителността на лечението и възстановяването й,
наличието на продължителни физически и психически увреждания, наличието
на видими белези и т.н. Неправилно бил определен и занижен размер на
присъденото обезщетение от 8000 лв.
По делото се установило, че освен множеството физически увреждания,
пострадалата пътничка е претърпяла и продължителен хроничен емоционален
стрес.
Подробно са обсъдени уврежданията на ищцата, предприетите действия
по лечението и и заключението на СМЕ.
Твърденията са ,че ищцата е приета в средно тежко общо състояние и
,че е изпаднала в безсъзнание.
Подробно и по напълно идентичен начин с обсъждането в отговора на
въззивната жалба на ответника, са описани състоянието на ищцата и
търпените от нея страдание – физически и психически.
Тези вреди били в причИ. връзка с ПТП.
Отговорността на виновния водач се покривала от застраховката
10
„Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Бул Инс” АД.
Присъдения размер обезщетение бил несправедлив,въпреки ,че съдът
кредитирал заключението на експерта относно търпените от ищцата болки и
страдания.
Установено било ,че пострадалата е била на легло за продължителен
период от време. Тя била тревожна и стресирана, което е довело до нови
болки и страдания.
Възстановителния период бил продължителен ,като съдът не съобразил
възрастта на пострадалата.
Обезщетеното следвало да бъде съобразено със социално-
икономическата обстановка в страната.
Жалбоподателката подържа ,че са налице трайни последици за
здравословното й състояние - особено психическо. Счита ,че справедливия
размер на обезщетението за претърпените вреди е 12 000 лева.
Относно предявените от пострадалата искове за дължима лихва,
начислена върху претенциите й за неимуществени вреди:
Правото на увреденото лице да претендира обезщетение от
застрахователя възниквало едновременно с правото на деликтно обезщетение
и е функционално обусловено от него. Лихвата за забава при непозволеното
увреждане започвала да тече от датата на увреждането и се дължи без покана
(чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
На основание чл.493.ал.1,т.5 КЗ застрахователят е задължен да покрие
спрямо ищеца, в качеството му на увредено при процесното ПТП лице,
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на
обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото
лице, а след изтичане на срока по чл. 496,ал.1 КЗ, предвид липсата на
произнасяне и плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава. В тази връзка, искът за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата на
предявяване на претенциите пред застрахователя (12.07.2022 г.) до
окончателното плащане на обезщетението за вреди /неимуществени и
имуществени/ е основателен и следвало да бъде уважен .В този смисъл -
Решение № 50043 от 06.06.2023г.на ВКС по т.д. №53 по описа за 2022г.,1 т.о.
11
В конкретния случай, претендират лихва за забава от датата на
уведомяването на застрахователното дружество - 12.07.2022 г. до
окончателното плащане.
Жалбоподателката претендира разноски ,като прави възражение за
прекомерност на разноските на другата страна.
В срок е постъпил отговор на насрещната жалба.
Ответникът по нея счита ,че решението в отхвърлителната част над 8
000 до 12 000 лева, следва да бъде потвърдено ,като правилно.
Претендира разноски.
Във връзка с доводите в насрещната жалба сочат , че решението ,в
частта ,с която е отхвърлен иска до размер на 15 00 лева е влязло в сила.
Също така считат,че искането за произнасяне по целия размер на
обезщетението, направено в насрещната жалба е странно и неразбираемо и
противоречи на заявеното от ищцата П. М. искане за защита пред ОС - П.,
като въззивна инстанция.
С оглед предмета на обжалване от ответника спорът бил пренесен пред
въззивната инстанция ,само относно размера над присъдените 5 000 лева до
уважения размер от 8 000 лева, т.е. пред въззивната инстанция не е пренесен
спор за правилността на решението, в частта относно това, че искът е приет за
основателен, а само досежно размерът на присъденото обезщетение в полза на
П. М. и правилното приложение на принципа на справедливостта, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователни се подържало ,че ищцата била в „тежкото състояние"
причинено при ПТП.
След обстойни прегледи лекарите установили: 1. Контузия на раменния
пояс и мишницата, 2. Контузия на главата, 3. Контузия на корема и 4.
Контузия на крайниците.
Травматичните увреждания на ищцата, получени при пътния инцидент
се изразявали в повърхностни наранявания - контузии, охлузвания и подкожни
кръвонасядания с малки наранявания на кожата предимно в лявата половина
на тялото (главата, лявото рамо, гръден кош и корема, както и левия долен
крайник), подробно описани в представено Съдебномедицинско
удостоверение № 91/16.05.22 г.
12
Преди това на 14.05.22 г. е била на преглед в спешно отделение на
болнично заведение, за което има представен медицински документ.
Тези повърхностни наранявания в тяхната съвкупност причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота - лека телесна повреда
(чл.130, ал.1 от НК) .
Нямало представени никакви медицински данни за настъпили
усложнения в оздравителния период, чиято обичайна продължителност е
около две - три седмици.
Съдът неправилно кредитирал свидетелските показания относно
уврежданията на ищцата. Те били вътрешно противоречиви и заинтересовани.
Не били установени по делото някакви особености в психо-физическото
състояние на ищцата М. определящи, че тя е претърпяла болки и страдания с
по - голям от обичайния интензитет, ,на практика липсвали анатомични
увреждания, като за период 15-20 дни следва да настъпи пълно
възстановяване.
Произшествието е от 14.05.2022г., т.е преди повече от 2 години и
половина. Определеното от първоинстанционният съд обезщетение в размер
на 8 000 лева като справедливо само за натъртвания и охлузвания, получени от
ищцата, от които се е възстановила за 15-20 дни, според не оспорената СМЕ,
било силно завишено и противоречи, както на принципа на справедливостта -
чл. 52 ЗЗД, така и на съдебната практика при определяне на обезщетения при
сходни увреждания.
Считат за справедливо обезщетение в размер на 5000 лева.
Изложени са доводи относно искането за освобождаване на
жалбоподателката по насрещната жалба от заплащане на такса , като са
посочили, че тя е получила сумата от дължимото обезщетение.
С този въпрос въззивната инстанция няма основание да се занимава, тъй
като е в правомощията на администриращия жалбата съд да се произнесе по
него и той го е сторил.
Претендират разноски за въззивното производство.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
13
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
10.10.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14