Решение по дело №1213/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  940

 

                                 Гр. Пловдив , 20.05.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание  в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА                                                       

                                                 ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                               МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА

като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№1213   по описа за 2014, година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Обжалвано е от длъжникът „Тотема ингенеринг”ЕАД-гр.****, ЕИК:**** действие на частния съдебен изпълнител – В.А.  рег. № 827 с район на действие  Пловдивския окръжен съд   по изп. дело №624/2013 година против разпореждане на ЧСИ В.А.  от 02.12.2013 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя  за намаляване  адв. хонорар договорен между взискателя „Електро плюс”ООД с ЕИК:**** и пълномощника  му в размер на 540 лв., поради прекомерност.

          Твърди се в жалбата, че ЧСИ  незаконосъобразно е отказал намаляване  размера на адв. хонорар в горния размер, съобщен на жалбоподателя с ПДИ, тъй като делото не  се отличава  нито с фактическа сложност, нито с правна сложност, поради което  съобразно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК размера на адв. възнаграждение  следвало да се определи  до минимума  в размер на 100 лв. за образуване изпълнителното дело, а за водене на ИД и извършване на действия с цел удоволетворяване на парични вземания – 1/2 от възнагражденията, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата при мат.интерес до 1000 лв., т.е. 50 лв. или общо 150 лв.

          При прилагане разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК,  СИ  следвало да се съобрази с  ТР 6/2012 година на ОС на ГТК от 6.11.2012 година. Иска намаляване на  определения адв. хонорар в размер на 150 лв.

          Взискателят чрез адв.А.Б. е взел становище, че жалбата е недопустима, а по същество - неоснователна.

 Становището на ЧСИ е, че жалбата е недопустима, а по същество - неоснователна. Същата била просрочена, тъй като отказа на СИ бил от 02.12.2013 г., а жалбата била подадена след 09.12.2013 г. – на 19.02.2014 г. Жалбата била недопустима, тъй като тези действия на ЧСИ не подлежали на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК.При определяне размера на дължимото възнаграждение, същото не следва автоматично да се намаля до минимума, а следва да се съобрази фактическата и права сложност на делото.

          Пловдивският окръжен съд, преценявайки доказателствата по делото намира за установено следното:

          Жалбата против разпореждането от 02.12.2013 година   е допустима: Подадена е в срок на 19.02.2013 г., т.к. няма данни на длъжника да е изпратено съобщение за отказа на ЧСИ да редуцира адвокатския хонорар; подадена е от лице, лигитимирано  да обжалва изпълнителни действия, в качеството на длъжник в  производството, срещу изпълнително действие касаещо  дължими разноски  заплатени от взискателя по смисъла на чл.435 ал.2 от ГПК- постановление за разноски, поради което ще следва да се разгледа по същество.

От приложеното копие от изп. дело 624/2013 година  на  ЧСИ В.А., с  район на действие ПОС  е видно, че същото е образувано по молба на „Електро плюс”ООД с ЕИК:****  против  въз основа на изп. лист по гр.д.№17656/2011 г. на ПРС и по в.гр.д. №2934/2012 г. на ПОС, съгласно който длъжникът  осъден да заплати на взискателя сумата от 581,65 лв. разноски в исковото производство и 230 лв.- разноски пред ПОС.

За образуване и водене на изпълнителното производство взискателят е заплатил 540 лв. разноски за адв. възнаграждение.

След получаване ПДИ, длъжникът е направил искане до ЧСИ  съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК  за намаляване размера на заплатения от взискателя хонорар на  взискателя като е изложил съображения за това в молбата си. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител  може да определи разноски по делото за адв. хонорар по- ниски от действително договорените между страните при констатирана прекомерност  на заплатеното с оглед  правната и фактическа  сложност на спора.

          Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът в изпълнението има право да обжалва постановлението за разноските, включително и отказа на ЧСИ за намаляване  разноските  касаещи адв. възнаграждение при заявено искане за това до ЧСИ. ЧСИ е отказал да редуцира адв.хонорар, който отказ е обжалван по реда на чл.435 ал.2 от ГПК.

          Съгласно Наредба № 1/2004 година  за минималните размери  на адв. възнаграждение  според чл.10, т.2 във вр. с чл. 7 ал.2 т.1 от същата  и интереса на изпълнителното производство /в случая 811,65 лв./ е в размер на 50 лв. Към тази сума за образуване изпълнителното производство се дължи  и сума в размер на 100 лв. съгласно чл.10 ал.1 от горната наредба, или минималния  размер на дължимото възнаграждение  за адв. хонорар по конкретния казус ,предвид интереса на същия е в размер на 150 лв.

          При образуване изпълнително производство, задълженията и работата на упълномощения  за това процесуален представител не се ограничава единствено с  непосредствена дейност по образуване  изпълнителното действие, а касае  и действия свързани със самото изпълнително производство както и такива свързани  и с обжалване действията  на ЧСИ, каквото  е именно и настоящото производство. Поради това за адв. възнаграждение се предвижда заплащане  на такова както  по чл.10 ал.1 от Наредба 1/2004 година за образуване изпълнително производство както и такова  съгласно разпоредбата на чл.10 във вр. с чл.7 л.2 т.2 от наредбата , или в случая минималния размер на адв. хонорар е в размер на 150лв.

          С оглед установеното, договорения и платен  адв. хонорар от 5400 лв.  е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото и  искането по чл. 78 ал.5 от ГПК е основателно. Възражението на  ответника по жалбата и изразеното становище на ЧСИ за прилагане разпоредбата  по пар.2 от ДР от Наредба 1/2004 година  е неоснователно, предвид ТР 6/2012 година на ОС на ГТК, съгласно което  прилагане  горната разпоредба  не обвързва съда, като същият е свободен  да намали  възнаграждението  до предвидения в същата наредба  минимален размер.

          Предвид изложеното,  ще следва да се  отмени постановлението на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника- жалбоподател за намаляване  разноските на взискателя  за адвокатското възнаграждение до размер на минималното такова предвидени  в Наредба № 1/2004 година с оглед правната и фактическа сложнаст на ИД и заложения сравнително нисък материален интерес.

          Мотивиран от горното , Пловдивският окръжен съд

                                         Р   Е  Ш     И      :        

          ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ В.Апостолов  от 02.12.2013 г., с което е оставено без уважение искането на „Тотема ингенеринг”ЕАД-гр.София, ЕИК:**** – длъжник за намаляване  адв. хонорар договорен между взискателя „Електро плюс”ООД с ЕИК:**** и пълномощника  му в размер на 540 лв., поради прекомерност.

          НАМАЛЯВА  размера дължим от „Тотема ингенеринг” ЕАД -гр.****, ЕИК:****  на взискателя „Електро плюс”ООД разноски за адвокатско възнаграждение от 540 лв. на 150 лв. по изп. дело №624/2013 година на ЧСИ В. А.

          Решението не подлежи на обжалване.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :