Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 206
гр. Б., 12.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 110 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от С.Е.К. срещу Г.П.И. са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД – съответно сумите: 1.) 2937,40
лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на престъпно
деяние от 18.06.2018 г., за което е одобрено Споразумение по НОХД №
9/11.01.2019 г. по описа на РС – Б.; 2.) 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и неудобство, причинени вследствие на престъпно деяние от
18.06.2018 г., за което е одобрено Споразумение по НОХД № 9/11.01.2019 г. по
описа на РС – Б.; 3.) 776,03 лв. – мораторна лихва за периода от 18.06.2018 г.
(датата на деянието) до 18.01.2019 г. (датата на депозиране на исковата молба)
върху горните суми главници, ведно със законната лихва върху горните суми
главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им
заплащане.
Ищецът сочи, че на 18.06.2018 г. ответникът чрез
нанасяне на удар с юмрук в лицето му е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долната челюст на две места, довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по – дълъг от 30 дни. Ответникът
бил признат за виновен в извършване на посоченото деяние със Споразумение по
НОХД № 9/11.01.2019 г. по описа на РС – Б., влязло в сила на 11.01.2019 г.
Вследствие на деянието ищецът и понастоящем изпитвал затруднение при дъвченето
и чувствал болка в челюстта. Същата била обездвижена за около шест месеца,
поради което говорът и дъвченето на ищеца били нарушени и същият не можел
пълноценно да усвоява учебния материал. Отделно от това ищецът сторил и
множество разходи за лечение – наложило се закупуване на титаниеви винтове и
плаки, подбрадник, медикаменти и шийна яка. Ищецът претърпял и операция.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва исковете като недоказани по
основание и размер. Твърди, че ищецът не е посочил каква е връзката между
противоправното поведение на ответника, причинените вреди и твърдените разходи.
В този смисъл оспорва представените разходо-оправдателни документи като
неотносими. Акцентира, че ищецът с поведението си е провокирал ответника да
предприеме противоправните действия, което следвало да се съобрази от съда. По
същество желае отхвърляне на исковете.
В откритото съдебно заседание страните поддържат
доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Със Споразумение по НОХД № 9/2019 г. по описа на РС – Б.,
одобрено и влязло в сила на 11.01.2019 г., ответникът Г.П.И. е признат за
виновен в това, че на 18.06.2018 г. около 10 часа в гр. Б., обл. Софийска, ул.
„Г.“, в близост до сградата на Профилирана природо – математическа гимназия
„Акад. проф. д-р А.З.“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удар в
областта на лицето на пострадалия със свита в юмрук дясна ръка, причинил на С.Е.К.
***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст на две
места – в областта на хоризонталния клон вдясно и в областта на левия
долночелюстен ъгъл, с което е бил реализиран медико – биологичният признак
„счупване на челюст“, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за
срок по – дълъг от 30 дни.
От Фактура от 21.06.2018 г., изд. от „А.О.Б.“ ЕАД, ведно
с фискален бон, се установява, че ищецът С.Е.К. е закупил подбрадник на
стойност 65,00 лв. с вкл. ДДС. Съгласно Квитанция № **********/19.06.2018 г.,
изд. от УМБАЛ „С.Е.“ ЕАД, ведно с фискален бон, ищецът е заплатил сумата от 200
лв. за компютърен томограф на шия с контрастна серия. Видно от Фактура № **********/20.06.2018
г., изд. от „В.04“ ЕООД и фискален бон към същата, ищецът е закупил титаниев
винт и титаниева плака на обща стойност 2600 лв. От Фактура № **********/22.06.2018
г. и Фактура № **********/22.06.2018 г. е видно, че ищецът е направил разходи
съответно в размер на 39,90 лв. и 32,50 лв. за закупуване на медикаменти и
помощни средства.
Според Заключението по съдебно – медицинската
експертиза ищецът С.Е.К. вследствие на деянието, довело до трайно затруднение
на дъвченето и говоренето, е търпял болки в ранния следоперативен период от
15-20 дни, а затруднения в дъвченето – около 30 – 40 дни. Пълното
възстановяване от травмата настъпва за период от 5-6 месеца. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, като мотивирано и логически обосновано по
разбираем начин.
Свидетелят Н.К., майка на ищеца, споделя, че на
18.06.2018 г. синът й се прибрал от училище с окървавена уста, с два избити
зъба, с оток на лицето, разпрострял се до лявото му око и трудно говорейки. Веднага
отишли в болница, където след направена снимка се установило двустранно
счупване на челюстта. Препратили ги в лицево – челюстна хирургия, където
претърпял операция. След операцията ищецът С.К. изпитвал много силни болки, приемал
обезболяващи, а освен това лекарите установили и разтягане на вратните прешлени
от удара, поради което му поставили шийна яка. Ищецът първоначално приемал само
течности. За около две седмици отслабнал с повече от 10 кг. След около месец
свалил подбрадника и започнал да приема пасирана храна, но все още не отварял
изцяло устата си и говорел през зъби. След още месец – месец и половина
преминал на меки храни. След инцидента С.К. загубил желание да излиза и ходел с
притеснение на училище. Съдът дава вяра на показанията на св. Н.К., въпреки че
като родител на ищеца е пристрастна. Св. Н.К. подробно и в хронологичен ред излага
факти, които непосредствено е възприела и които се подкрепят от заключението на
вещото лице по СМЕ досежно възстановителния период и негативните последици върху
здравето на пострадалия ищец.
Свидетелят Н.П.посочва, че седмица след инцидента е
виждал ищеца да излиза навън, да пие кафе и да пуши цигари. Лицето му
изглеждало нормално, нямало подутини и синини. Преди операцията си публикувал
снимки в приложение в интернет как пие кафе в гр. София. След това свидетелят
го виждал още няколко пъти, като ту бил с яка на шията, ту свалял същата. Съдът
не кредитира показанията на св. Н.П.в частта, в която твърди, че седмица след
инцидента ищецът не е имал никакви следи от удар по лицето. В тази част
изложеното от свидетеля се опровергава от експертните изводи на вещото лице по
СМЕ, изслушани в съдебно заседание. В останалата част съдът дава вяра на
показанията на св. Никола Петков, тъй като същите не противоречат на останалите
събрани доказателства. По делото не се твърди ищецът през целия възстановителен
период да не е напускал дома си, да не е приемал напитки, да не е употребявал тютюневи
изделия и да не е свалял нито за миг шийната си яка. Тези обстоятелства обаче
съвсем не значат, че ищецът не е изпитвал болка и неудобство.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции е
необходимо ищецът да докаже: 1.) противоправно
поведение на ответника; 2.) настъпили вреди – по вид и размер; 3.) наличие на
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и противоправното поведение; 4.) вина на
ответника.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай е налице
одобрено от съда споразумение, приравняващо се откъм последици на влязла в сила
присъда. С коментираното споразумение наказателният съд е приел, че ответникът е
автор на процесното деяние, като е извършил същото виновно. Деянието му е
противоправно, тъй като осъществява престъпен състав по НК, а именно чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В обсъдените части произнасянето на наказателния съд
обвързва настоящия състав, като последният е недопустимо да преразглежда
визираните по – горе въпроси.
Съставомерен елемент от
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е и конкретното
увреждане, т. е. причиненият престъпен резултат. В случая наказателният съд е
приел, че деянието е довело до счупване
на долна челюст на две места – в областта на хоризонталния клон вдясно и в
областта на левия долночелюстен ъгъл, с което е бил реализиран медико –
биологичният признак „счупване на челюст“, довело до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето за срок по – дълъг от 30 дни. В тази част гражданският съд
отново е обвързан от одобреното споразумение по НОХД № 9/2019 г. по описа на РС
– Б., доколкото се касае за съставомерни последици. Наред с това изслушаната
СМЕ в настоящото производство е дала заключение, че вследствие на така
описаното по медико – биологични признаци увреждане, ищецът е усещал болка във
времеви диапазон от 15 – 20 дни и затруднение в дъвченето около 30 – 40 дни. Следователно
доказана се явява и причинно – следствената връзка между деянието и
претърпените болки и неудобства при дъвченето и говоренето като вид неимуществени
вреди.
Освен неудобствата при дъвченето и говоренето, ищецът
е понасял неудобства също при общуването с връстници и съученици и при
протичането на учебния процес. Съдът се доверява на показанията на св. Карлова,
че синът й е бил потиснат, затворен в себе си и се е чувствал дискомфортно в
училище. Показанията й звучат житейски логични, предвид възрастта на ищеца С.К..
Същият е в тийнейджърска възраст, когато личната му самооценка се определя до
голяма степен от начина, по който го възприемат приятелите и съучениците му.
Обстоятелствата, че инцидентът се е състоял в училище и е станал достояние на
съучениците на ищеца С.К., несъмнено са засегнали самочувствието на последния.
Отделно от това, нелеките физически последици от деянието няма как да не са
обусловили страх у ищеца, че ситуацията може да се повтори.
При така доказаното кумулативно наличие на
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, съдът следва
да определи обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, като
последните следва да са в справедлив размер, съгл. чл. 52 от ЗЗД.
По иска за имуществени вреди
По иска за имуществените
вреди, изразяващи се в закупени медикаменти и помощни средства, съдът взе
предвид, че представените разходо – оправдателни документи кореспондират със
свидетелските показания, издадени са в първите три дни след инцидента и
закупеното отговаря като вид на причинените увреждания. Ето защо причинно –
следствената връзка между деянието и причинените имуществени вреди е установена
по безспорен начин. При сумирането на изразходените суми за медикаменти и
медицински помощни средства се получава сумата от 2937,40 лв., която съвпада с
претендираната, поради което искът за имуществени вреди следва да се уважи
изцяло.
По иска за неимуществени вреди
Ответникът е възразил, че ищецът с
поведението си го е провокирал да предприеме противоправни действия. Следва да
се отбележи, че задължителното за гражданския съд произнасяне, обективирано в присъдата,
включва и поведението
на пострадалия в контекста на
фактическата обстановка по
увреждането му, поради което въпросът за евентуално наличие на физиологичен афект -
чл. 132 от НК е преклудиран с присъдата. В този смисъл са Решение № 392 от 11.III.1976 г. по гр. д.
№ 95/76 г., I г. о., Решение № 360 от 14.IV.1975 г. по гр. д.
№ 128/75 г., I г. о. Ако
на досъдебното производство бе установено наличие на физиологичен афект по
смисъла на чл. 132 от НК, предизвикан от пострадалия с насилие, с тежка
обида, с клевета или с друго противозаконно действие, то това би довело и до
различна правна квалификация на деянието. Липсата на констатация в съдебния акт
на наказателния съд пострадалият да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат всъщност означава, че пострадалият няма принос и
не е предизвикал противоправното поведение на дееца, като този въпрос е
изследван от наказателния съд и гражданският съд не може да го пререшава.
При съблюдаване критерия по чл. 52 от ЗЗД, съдът все предвид
интензитета и продължителността на причинените болки – ищецът е имал усещане за
силна болезненост, която в конкретния случай, а и обичайно затихва за повече от
две седмици. Претърпяна е оперативна намеса, извършено е шиниране.
Възстановяването на челюстта и на нейните функции е бавен процес и в случая е
продължило над два месеца. За това време ищецът обективно е бил лишен както от
възможността пълноценно да говори и общува, така и пълноценно да се храни.
Последното е довело до рязка и значителна загуба на тегло. Не на последно място
процесното деяние е дало и своето психо-емоционално отражение върху ищеца, като
същият е имал понижено самочувствие, понижено желание за общуване и опасения,
че случилото се може да се повтори. Всичко това ищецът е изпитал на възраст, в
която физическото му и психическото му съзряване не са напълно завършили,
поради което интензитетът на физическия и на емоционалния дискомфорт е още по –
силен.
Поради изложеното и предвид
наложилата се съдебна практика по сходни казуси, съдът намира, че обезщетение за
неимуществените вреди в размер от 10 000 лв. би било справедливо.
По иска за мораторна
лихва
Предвид уважаването на
главните искове, основателни се явяват и претенциите за мораторна лихва върху
дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 86 във
вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при непозволено увреждане, мораторната лихва се
дължи от датата на деликта до датата на предявяване на исковата молба. В
конкретния случай за процесния период от 18.06.2018 г. до 18.01.2019 г., при
съобразяване на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта, дължимият размер
на мораторната лихва възлиза на 772,69 лв. До този размер следва да се уважи
искът за мораторна лихва. За разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 776,03 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, право на разноски имат и двете страни в
производството – ищецът съразмерно с уважената част от исковете, а ответникът
съразмерно с отхвърлената. Ищецът е доказал плащане на адвокатски хонорар в
размер на 940 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати
939,77 лв. Ответникът е доказал плащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 950 лв., поради което ищецът следва да бъде осъден да му заплати 0,23 лв. разноски
за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Наред с това, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на РС – Б. сума в размер на 129,97 лв. за изплатен депозит
за експертиза от бюджета на съда.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА по иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Г.П.И., ЕГН: **********,*** да заплати на С.Е.К.,
ЕГН: ********** *** сумата от 2937,40
лв. (две хиляди деветстотин тридесет и седем лева и четиридесет стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени
вреди - разходи за лечение, причинени вследствие на престъпно деяние от
18.06.2018 г., за което е одобрено Споразумение по НОХД № 9/11.01.2019 г. по
описа на РС – Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2019
г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Г.П.И., ЕГН: **********,***
да заплати на С.Е.К., ЕГН: ********** *** сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и неудобство, причинени вследствие на престъпно
деяние от 18.06.2018 г., за което е одобрено Споразумение по НОХД №
9/11.01.2019 г. по описа на РС – Б., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.01.2019 г. (датата на предявяване на исковата молба)
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Г.П.И., ЕГН: **********,*** да
заплати на С.Е.К., ЕГН: ********** *** сумата от 772,69 лв. (седемстотин седемдесет и два лева
и шестдесет и девет стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 18.06.2018 г. до 18.01.2019 г. върху
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 776,03 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.П.И., ЕГН: **********,***
да заплати на С.Е.К., ЕГН: ********** *** сумата от 939,77 лв. (деветстотин тридесет и девет лева
и седемдесет и седем стотинки),
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Е.К., ЕГН: **********
*** да заплати на Г.П.И., ЕГН: **********,***
сумата 0,23
лв. (двадесет и три стотинки), представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Г.П.И., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на Районен съд – Б.
сумата от 129,97 лв. (сто двадесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща сторени разноски
от бюджета на съда за експертиза, както и 5 (пет) лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :