Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Мария Манолова, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №281/2020г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по общия ред на ГПК.
Образувано е по искова молба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК
*********, София, чрез ю.к.Г.Д. срещу солидарни длъжници Й.Б.Б., ЕГН **********,
Д.Ц.Б., ЕГН ********** И М. Ц.Б., ЕГН **********,***, за установяване вземане
на банката срещу тримата ответници, както следва: срещу първите двама – като
кредитополучател и поръчител и в качеството им на наследници на починалия
поръчител Б Б., а по отношение на третия ответник М. Б. – като солидарен
длъжник, по договор за кредит №58/22.10.2007г. и четири анекси към същия,
последният от които на 28.06.2011г. и договор за поръчителство към договора за
кредит №60/22.10.2007г., сключен с Д.Б. и Б.Й.Б., ЗА СЛЕДНИТЕ СУМИ:
- ПО ОТНОШЕНИЕ НА Й.Б. и Д.Б. солидарно - за сумата от общо 169 327.60 евро, част от общо задължение в размер на
209 193.39 евро, от която претенция
96 554.88 евро
представляват просрочена главница по договор за
кредит ведно със законна лихва от 26.07.2019г. /датата на подаване заявление по
чл.417 ГПК/ до окончателното плащане;
Сумата от 52 767.05 евро
непогасена договорна лихва, начислена за периода от юни 2014г. до 09.07.2019г.
на основание договора за кредит и анекс №4 от 28.06.2011г.;
Сумата от 5 117.41 евро,
наказателна лихва за просрочие за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г. въз
основа на т.1.2 от анекс №4 и договора за кредит;
Сумата от 429.13 евро,
законна лихва от обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 10.07.2019г. до
25.07.2019г./подаване на заявлението/;
Сумата от 13 990.79 евро
непогасена такса за промяна на условията по лихва съгласно т.1.6 от анекс №4
към договора за кредит;
Сумата от 345.63 евро
непогасени нот.такси за промяна на условията по лихвата и за подновяване на
ипотека и
Сумата от 122.71 евро
непогасени разноски по връчване покани за предсрочната изискуемост.
-ПО ОТНОШЕНИЕ НА М. Б. солидарно с първите двама сумата от 23 470.07 евро, изискуема неизплатена
главница по договора за кредит, част от предсрочно изискуемата в размер на
96 554.88 евро;
Сумата от 52 767.05 евро,
непогасена просрочена договорна лихва за периадо 25 юни 2014г. до 09.07.2019г.
вкл. съгласно т.1.1 от анекс №4 към договора за кредит;
Сумата от 5 117.41 евро,
наказателна лихва съгласно т.1.6 от договор за предоставяне на кредит,
изчислена за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г.;
Сумата от 104.31 евро
мораторна лихва за периода от обявяване на предсрочната изискуемост на
10.07.2019г. до подаване на заявлението на 25.07.2019г.вкл.;
Сумата от 13 990.79 евро
непогасена такса за промяна на лихвата съгласно т.1.6 от анекс №4 към договора
за кредит;
Сумата от 345.63 евро –
такси за подновяване на ипотека и нот.такси ведно със законна лихва върху
главницата от 23 470.07 евро, считано от 26.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сторените в производството разноски.
С определение от 29.07.2020г. /на л.121 и сл. по делото/, съдът е
присъединил към настоящото и производството по т.дело №491/2020г. по описа на
същия състав и съд, за общо разглеждане на предявените искове. Производството
по присъединеното т.дело №491/2020г. на ВОС е образувано по искова молба на
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Г.Д. срещу М. Ц.Б., ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да заплати на
банката сума в размер на 73 084.81 евро, представляващи разликата над
23 470.07 евро до 96 554.88 евро, изискуема неплатена главница по
Договор за кредит №58/22.10.2007г., изменен и допълнен с няколко анекса,
последният от които №4/28.06.2011г., ведно със законна лихва от завеждане на
иска на 23.03.2020г.; разликата над сумата от 104.31 евро до 429.13 евро,
представляващи мораторна лихва върху просрочена главница, за периода от 10.07.2019г.
/обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ до 25.07.2019г.вкл.; сумата от 60
лева непогасени разноски по връчване покана за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ.
Въз основа на присъединеното производство съдът е сезиран с няколко
обективно съединени искове претенции по отношение на длъжниците като спрямо
първите двама длъжници Й.Б. и Д.Б. са предявени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, а по отношение на М. Б. са предявени установителен иск по
чл.422 ГПК за размера на падежиралите вноски и осъдителни искове за остатъка от
главницата и акцесорните вземания по договора за кредит и анексите към него.
Релевантно в това отношение е постановеното определение №260268/29.07.2020г.,
което определя предмета на производството.
В исковите молби се излагат съществените за производството твърдения, вкл.
за издадена по ЧГД №11948/2019г. на ВРС, заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 ГПК в полза на ищеца ПИБ АД; постъпили
възражения от тримата длъжници по чл.414 ГПК както и в срок упражнено от
банката –заявител предявяване на иска по чл.422 вр.чл.415 ГПК; съответно
обстоятелствата от значение за предявените по отношение на М. Б. осъдителни
искове. Производството е процесуално допустимо.
Банката основава установителните си претенции на твърдение за издадена заповед за
незабавно изпълнение срещу тримата ответници, че същите са подали възражение
срещу заповедта, което обосновава иска по чл.422 ГПК. Твърди се, че вземането
произтича от договор за кредит, сключен между праводателя
на ищеца МКБ ЮНИОНБАНК ЕАД и кредитополучателите Й.Б.Б. солидарно с М. Ц.Б.,
за сумата от 100 000 евро по договор за кредит
№58/22.10.2007г., изменен и допълнен с 4 анекса,
последният от 28.06.2011г. Твърди се усвояване на кредита в пълен размер.
Посочени са условията, при които е сключен договорът, вкл.годишна фиксирана
лихва на банката от 10.65 %
съгл.т.6.1 от договора за първата година, а след този момент неплатената
главница се олихвява с плаващ лихвен процент от 6 м.
Юрибор и фиксирана надбавка от 6.37 пункта, но не
по-малко от 10.65%. Тези условия са променени с
последващи допълнителни споразумения. Твърди се краен
срок за погасяване на кредита 240 месеца, или
до 20.10.2027г.
Твърди се,
че за обезпечаване на кредита са подписани договори за поръчителство с Д.Б. от
22.10.2007г. както и с Б Б. от същата дата, съответно договори за поръчителство
с №№60 и 59. Поради смъртта на поръчителя Б Б., вземането спрямо него
е насочено към наследниците му – Д.Б. и Й.Б.. Твърди се, че кредитът е в
просрочие от 25.07.2011г. – общо 2 923 дни към юли 2019г. Просрочени са 84
бр. погасителни вноски съгласно погасителен план
към анекс №4. Твърди се обявяване
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит на 10.07.2019г.
като към този момент размерът на просроченото задължение за главница възлиза на
96 554.88 евро. Към същия момент размерът на просрочената договорна лихва
възлиза на сумата от 80 690.37 евро. Поради просрочията
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем съгласно т.7 от договора и т.7.2
от Анекс №4/2011г.
В исковата молба се излагат осъществените за производството по чл.422 ГПК
твърдения, вкл. издадена по ЧГД №11948/2019г. на ВРС заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК в полза на ищеца ПИБ АД
срещу трима длъжници М. Б., Д.Б. и Й.Б.; постъпили възражения от тримата
длъжници по чл.414 ГПК както и в срок упражнено от банката –заявител правомощие
за предявяване иска по чл.422 вр.чл.415 ГПК. Исковият съд е извършил сл.справка
с досието на заповедното производство по ЧГД №11948/2019г. на ВРС, приложено
към образувано по ЧЖ ч.т.дело №309/2020г. на ВОС, ТО. Съдът констатира, че е
заплатена и дължимата държавна такса по исковете. По тези искове е образувано
цитираното по-горе т.дело №281/2020г. на ВОС, ТО.
По осъдителната претенция, приета за общо разглеждане по т.дело №291/20г.
банката поддържа идентично основание на вземането си – договора за кредит,
сключен между праводателя
на ищеца МКБ ЮНИОНБАНК ЕАД и кредитополучателите Й.Б.Б. солидарно с М. Ц.Б. за
сумата от 100 000 евро – договор за кредит №58/22.10.2007г., изменен и
допълнен 4 анекса, последният от 28.06.2011г. Твърди се усвояване на кредита в
пълен размер. Твърди се краен срок за погасяване на кредита 240 месеца, или до 20.10.2027г. Твърди се, че
кредитът е в просрочие от 25.07.2011г. – общо 2 923 дни, изчислени към юли
2019г. Просрочени са 84 погасителни вноски съгласно погасителен план към анекс
№4. Твърди се обявяване предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит на 10.07.2019г. като към
този момент размерът на просроченото задължение за главница възлиза на
96 554.88 евро.
Твърди се,
че с разпореждане от 16.08.2019г. по ЧГД №11948/2019г. ВРС, потвърдено от ВОС
по в.ч.т.дело №1623/2019г., е отхвърлено заявлението на банката за издаване на
ИЛ и заповед за незабавно изпълнение спрямо М. Б. за вноските по главницата,
чийто падежи не са настъпили преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Този
извод съдът е формирал въз основа на непроведена/недоказана процедура по
връчване на длъжника уведомлението за предсрочната
изискуемост по кредита. С разпореждане от 18.02.2020г. съдът е указал
на заявителя, че може да предяви осъдителен иск по чл.415, т.3 ГПК срещу
длъжника М. Б. за разликата в претенцията по заявлението като с настоящата
осъдителна претенция е осъществена именно тази хипотеза на заповедното
производство. Твърди се, че размерът на предсрочно изискуемия остатък по
договора за кредит, над просрочените вноски в размер на 23 479.07 евро, до
общата сума от 96 554.88 евро, е предмет на настоящия осъдителен иск за
главницата. Налице е претенция и за договорна лихва, явяваща се разликата между
общия сбор от 80 690.37 евро и просрочените вноски към датата на
заявлението в размер на 80 313.68 евро. Тъй като ответницата Б. е
уведомяване за предсрочната изискуемост чрез ЧСИ, то се претендира и заплащане
на сторените разходи за връчването в размер на 60 лева. Претендира се осъждане
на ответника за разликата в претендираните суми, за които въз основа на
издадената заповед и изпълнителен лист по ЧГД №11948/2019г. на ВРС е образувано
изп.дело №20197190401163 на ЧСИ Ст.Я.ва, рег.№719 в КЧСИ.
С отговор на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, ответниците,
всички представлявани от адв.Сн.Л. от ВАК, са оспорили основателността на
исковете и размерът им. Правят
възражение за погасяване на вземането по договора за главница и лихви с
изтичане на петгодишната обща давност, считано от първоначалното обявяване на
кредита за предсрочно изискуем с писмо на МКБ Юнионбанк №348-140 от
13.06.2013г. относно договор за кредит №58/22.10.2007г. Твърди се, че това
писмо е връчено лично на Й.Б., на М. Б. и на поръчителя Д.Б.. Твърди се, че от
13.06.2013г. до обявената предсрочна изискуемост от банката на 10.07.2019г. са
изтекли повече от 5 години, поради което вземането е погасено по давност.
Обявената повторно предсрочна изискуемост не поражда никакво правно действие
предвид погасяване на задължението към този момент.
В
евентуалност, ответниците твърдят, че към датата на
обявена първоначално предсрочна изискуемост 13.06.2013г. дългът е възлизал на
126 399.50 евро, а по сега връченото уведомление – 209 193.39 евро.
Поради това твърдят, че двукратното увеличаване на задължението се дължи единствено на упражняване
правото на банката да обяви дългът за предсрочно изискуем, което е
в нарушение на добрите нрави. Поради това се твърди, че изявлението на банката
от юли 2019г. е нищожно на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Условията на обявяване на
предсрочна изискуемост са били налице още към юни 2013г. като банката е
следвало да осчетоводи размера на задължението към този момент.
В
евентуалност, ответниците твърдят, че кредитът е в
просрочие от 25.07.2011г. С исковата давност се изсрочва не само вземането по
кредитния договор, но и правото да бъде обявен за предсрочно изискуем. Правото
на обявяване на предсрочната изискуемост е погасено по давност към 26.07.2019г.
Отново в
евентуалност, ответниците оспорват размера на всяко едно от перата по
претенцията – главница, договорна и наказателна
лихва, такса за промяна на лихвата, разноски за подновяване на ипотеката, такси
за заповедното производство и връчване покани от ЧСИ.
Отделно от
изложеното, ответникът Д.Б. прави възражение за погасяване на задължението по
кредита относно поръчителя по чл.147 ЗЗД с изтичане на 6 месечен срок от
обявената предсрочна изискуемост на 13.06.2013г. до датата на подаване на
заявлението на 26.07.2019г.
Ответниците твърдят частично плащане на дълга и поради това
неправилно изчисление на задълженията.
С отговор по втората искова претенция /по осъдителните искове/, в срока по чл.131 ГПК,
ответницата М. Ц.Б., представлявана от адв.Сн.Л. от ВАК, оспорва
основателността на исковете и размера им.
Прави се
възражение за погасяване на вземането по договора за главница и лихви с
изтичане на петгодишната обща давност, считано от първоначалното обявяване на
кредита за предсрочно изискуем с писмо на МКБ Юнионбанк с №348-140 от 13.06.2013г.
относно договор за кредит №58/22.10.2007г. Твърди се, че това писмо е връчено
лично на Й.Б., на М. Б. и на поръчителя Д.Б.. Твърди се, че от 13.06.2013г. до
обявената предсрочна изискуемост от банката на 10.07.2019г. са изтекли повече
от 5 години, поради което вземането е погасено по давност. Обявената повторно
предсрочна изискуемост не поражда никакво правно действие предвид погасяване на
задължението към този момент по давност.
В
евентуалност ответницата, чрез проц.си представител твърди, че към
датата на обявената първоначално предсрочна изискуемост на 13.06.2013г., дългът
е възлизал на 126 399.50 евро, а по сега връченото уведомление дългът е
нараснал двойно – 209 193.39 евро. Поради това се прави довод, че банката
в нарушение на добрите нрави е обявила втори път дългът за предсрочно изискуем.
Поради това се твърди, че изявлението на банката от юли 2019г. е нищожно на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Условията на обявяване на предсрочната изискуемост
са били налице още към юни 2013г. като банката е следвало да осчетоводи размера
на задължението към този момент. В
евентуалност ответниците твърдят, че кредитът е в просрочие от 25.07.2011г. С
исковата давност се изсрочва не само вземането по кредитния договор, но и
правото да бъде обявен за предсрочно изискуем. Правото на обявяване на
предсрочната изискуемост е погасено по давност към 26.07.2019г. Отново в
евентуалност, ответницата оспорва размера на всяко едно перо по претенцията –
главница, лихва и разноски.
Ответникът
М. Б. твърди, че следва да носи отговорност единствено за падежиралите вноски,
тъй като с влязло в сила разпореждане на заповедния съд е прието, че на същата
не е връчено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост. Прави
възражение за погасяване по давност на падежиралите вноски за периода преди
23.03.2015г. като твърди, че главницата се дължи за времето от пет години назад
от завеждане на иска, изчислена по погасителен план от 23.03.15г. до обявяване на предсрочната изискуемост на 10.07.2019г. като евентуално сумата
възлиза на 16 747.84 евро, а не на 23 470.07 евро. По-голямата сума
включва суми за периода отпреди това, т.е. от 25.07.2011г. Евентуално, искът би
бил допустим за разликата над 16 747.84 евро, неизплатена главница от
26.07.2019г. до завеждане на иска на 23.03.2020г., за каквато няма предявен
иск. Възразява, че липсва основание за претендиране на мораторна лихва отпреди
завеждане на иска, за периода от 10.07.2019г. до 25.07.2019г., за който период няма предявен иск за главница. Прави възражение и
за частично плащане на дълга и неправилно изчисляване на претендираните суми от
ищеца.
В съдебно заседание исковете, докладвани в определението от 26.06.2020г. и
от 29.07.2020г. /присъединеният спор/ се поддържат от процесуалния представител
на ищеца ю.к.Д..
Отговорите си поддържат всички ответници по двата вида искове, чрез
пълномощника си адв.Сн.Л..
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Не се спори, че между страните е налице валидно правоотношение по Договор
за предоставяне на Юнион кредит „Улеснение” /ипотечен б. кредит за текущи
нужди/ от 22.10.2007г., сключен между МКБ ЮНИОНБАНК АД и кредитополучателите Й.Б.Б.
солидарно с съпругата си М. Ц.Б., за сумата от 100 000 евро, отпуснати на
два транша: първи транш в размер на 51 600 евро за погасяване на договор
за кредит от 2005г. на Й.Б. и втори транш от 48 400 евро за текущи нужди.
Съгласно чл.6 от договора, за първата година от кредита, главницата се олихвява
с фиксиран ГЛП в размер на 10.65%, след изтичане на този срок, непогасената
част се олихвява с плаващ лихвен
процент, в размер на действащия шестмесечен Юрибор плюс фиксирана
надбавка от 6.37 пункта, но не по-малко от 10.65%. Към датата на сключване на
договора действащият Юрибор е в размер на 4.28. Съгласно чл.6.2 от договора,
при неплащане на част от главницата, за времето на просрочието и/или при
предсрочна изискуемост, банката събира наказателна лихва, включваща
договорената по т.6.1 /10.65%/ и наказателна надбавка от 10 пункта. В чл.7 от
договора са посочени събираните от банката такси и комисиони.
Видно от т.9.2 и т.9.3 от договора, в обезпечение на кредита са подписани
договори за поръчителство с Д.Б. и Б Б., в пълен размер. С договори от
22.10.2007г., сключени между банката и Д.Б. и Б Б. е поето поръчителство по
дълга, за цялото задължение, вкл.лихви, такси и комисиони. /л.30 и л.32 по
делото/
Съгласно договора, кредитът подлежи на погасяване в 240 месечни анюитетни
вноски съгласно погасителен план /приложение №1 към договора/, с краен срок за
издължаване 20.11.2027г. При липса на плащане в срок или при забава, дължимата
част се отнася в просрочие /чл.11.2/
В чл.15 от договора са уговорени условията за обявяване предсрочна
изискуемост на задължението при непогасяване в срок която и да е анюитетна
вноска, лихви, такси, комисиони и при неизпълнение на задължението по т.19.10
/за заплащане таксите за подновяване вписването на договорната ипотека/ като
съгл.чл.16, при обявяване на предсрочна изискуемост банката осчетоводява
кредита като просрочен дъгл и изпраща уведомление на длъжниците за заплащане на
общото задължение. Към договора е приложен и цитирания в него погасителен план
/л.15/
Към договора са подписани допълнителни споразумения, считано от
01.11.2007г. – анекс №1 е уговорен краен срок за погасяване на кредита 240
месеца след датата на усвояването му, но не по-късно от 20.11.2027г.
С анекс №2 към договора, сключен на 13.01.2009г., е променена фиксираната
надбавка от 6.37 пункта на 7.87 пункта, но не по-малко от 10.65%.
С анекс №3 към договора от 05.05.2010г. се променя погасителния план към
договора – приложение №1 към анекс №3 на л.25 по делото; уговорен е гратисен
период до 25.04.2011г., в който период кредитополучателите ще заплащат намалена
договорна лихва от 3.728% и не дължат главница, преоформена като редовна, а
след гратисния период се дължи уговорената изначално договорна лихва.
С анекс №4 от 28.06.2011г., т.е. след горния гратисен период, страните са
посочила размера на натрупаните до този момент задължения за редовна главница
96 198.51 евро; просрочена главница 356.37 евро; просрочени лихви
2 967.66 евро; текущо начислена лихва 806 евро и текущо начислени
наказателни лихви 0.63 евро, просрочени такси 555.55 евро. Удължава се крайният
срок за издължаване на кредита до 25.10.2027г. с предоставяне на нов гратисен
период до 25.06.2012г., с промяна за този период на договорната лихва на 4.44%,
а за остатъка от времето не по-малко от 12.37% /т.3.2 от анекс №4/. Уговорени
са изрично нови условия за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията
по кредита /в т.7 от анекса/ Уговорена е възможност за банката да обяви
автоматична предсрочна изискуемост при забава в плащане на което и да е
задължение по договора в продължение на 60 дни, считано от 61 ден/непогасената
главница, договорна и наказателна лихва, дължими такси и разноски/ - вж.т.7.6 от
Анекс №4.
Съгласно издаден по ЧГД №11948/2019г. на ВРС, изпълнителен лист от
01.11.2019г., ответниците Й.Б. и Д.Б. като поръчител са осъдени да заплатят на
ПИБ АД по договора за кредит следните: 209193.39 евро главница, но до частично
предявен размер от 96554.88 евро по договор за кредит №58/2007г. ведно със
законна лихва от подаване на заявлението 26.07.2019г. до окончателното
изплащане; 52767.05 евро просрочена договорна лихва за периода юни 2014г. до
юли 2019г.; наказателна лихва в размер на 5117.41 евро за периода юли 2016г. до
юли 2019г. и други акцесорни на главния дълг задължения – лихви и такси. ЧГД
11948/2019г. е приложено към настоящото производство в цялост. Листът е издаден
въз основа ва заповед №6326/16.08.2019г., издадена по цитираното ЧГД.
С разпореждане от 31.10.2019г. съдът е допуснал изменение на издадената
заповед поради очевидна фактическа грешка като по отношение на посочените
по-горе суми е осъдил солидарно Й.Б. и Д.Б. като поръчител по договора както и солидарният
длъжник М. Б. – за различни суми по договора, поради установяване за липса на
връчено на последната уведомление за предсрочна изискуемост на дълга.
Видно от приложените от ЧСИ Станислава Я.ва, рег.№719 в КЧСИ, справки за
възложено от заявителя ПИБ АД, връчване на уведомления за предсрочна
изискуемост на длъжниците Й.Б., М. Б. и Д.Б., същите са връчени по реда на
чл.47 ГПК, най-късно на 13.06.2019г. В приложеното към съобщенията уводмелние
от банката до длъжниците, е обективирано задължението по размер и отделни пера
ведно с посочване основанието – договор за кредит №58/2007г.
По делото ответниците, чрез пълномощника си по делото, представят писмо от
МКБ Юнионбанк до Й.Б. като кредитополучател, датирано на 13.06.2013г., с което
банката уведомява длъжника за допуснати просрочия на главница, лихвии такси с
посочване на конкретните им падежни дати и размер на задължението, поради което
банката е заявила, че обявява за предсрочно изискуемо задължението по договора,
в това число цялата усвоена главница, начислена лихва, наказателна лихва,
такси, комисиони и разноски, които към датата 12.06.2013г. възлизат на следните
суми: 126 399.50 евро, от които главница в размер на 96 554.88 евро;
лихви в размер на 15 397.53 евро и такси в размер на 14 447.09 евро.
Представена е молба на кредитополучателя Б., от 03.07.2013г. до банката за
продължаване срока за доброволно изпълнение на задължението по договора за
кредит.
На л.108 по делото са представени от банката всички действащи към договора
погасителни планове.
По делото е изслушано заключение на вещото лице Б.Б. /на л.146 и сл./,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено. От същото се установява действителното усвояване на сумата по договор
за кредит №58/2007г. до размера от 100 000 евро. Част от сумата в размер
на 51 600 евро са ползвани за погасяване на друг кредит на Й.Б., а сумата
от 48 400 евро е постъпила по разплащателната му сметка на 21.11.2007г. От
тази сума за периода от м.11.2007г. до 15.01.2008г. са изтеглени в брой
11 569.42 евро, а сума от 32 064.33 евро са прехвърлени по Ба сметка ***,
в същата банка. Видно е, че по разплащателната сметка е останала разликата над
изтеглените 43 633.75 евро до отпуснатия кредит от 48 400 евро.
Съобразно заключението, начисляваните от банката задължения съотстветстват
в пълна степен на условията по договора и анексите към него. Изменението в
размера на вноските по кредита са въз основа на договорените между страните
условия по анексите. В т.2 от ССЕ вещото лице посочва изменението на
договорната лихва, както следва: до 24.01.2008г. фиксиран годишен лихвен
процент от 10.65%, до 24.11.2008г. се е прилагала променлива лихва в размер на
11.49%, а след това поради падането на Юрибора от 5.12 на 3.34%, се прилага
отново 10.65%. В целия период от 2007г. до август 2020г. кредитът не е
погасяван редовно съгласно договора и анексите.
В т.3 от заключението са посочени сумите, внесени по разплащателната сметка
на длъжника Б. в евро както и отнесените за погасяване на дълга суми от
сметката му в лева при процесната банка, от които се установява тяхната
недостатъчност да обслужват задълженията по договора. Към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК, непогасената главница е в размер на 96 554.88
евро /приложение №2/, а размерът на непогасените възнаградителни лихви към
26.07.2019г. е 80 012.39 евро, а претендираните с исковата молба срещу
тримата ответници лихви за периода от юни 2014г. до 09.07.2019г. е в размер на
52 767.05 евро. /приложение №2/ Размерът на непогасените наказателни лихви
е към 26.07.2019г. – 15 761.77 евро, а по исковата молба за периода юни
2014г. до юли 2019г. – 11 217.47 евро. /приложение №3/ Размерът на законната
лихва за периода от 10.07.2019г. до 25.07.2019г. върху просрочената главница, е
429.13 евро.
Според вещото лице последното плащане от евровата сметка на Й.Б. е от
02.09.2011г., а от левовата му сметка /те са няколко/ - на 02.10.2011г. Според
заключението, промяната в договорната лихва е правено от банката
законосъобразно при промяна на Юрибора. Няма капитализиране на лихви към
главница съобразно допълнителните споразумения. След 2011г. не са извършвани
плащания по договора за кредит от никой от солидарните длъжници.
Съгласно представено удостоверение по заповедното дело, бракът между Й.Б. и
М. Б. е прекратен с влязло в законна сила решение на 20.11.2017г.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните изводи по същество:
Производството е образувано по последващо /съгласно чл.213 ГПК/ обективно
съединяване на предявени установителни
по чл.422 ГПК и осъдителни по чл.430 ТЗ искове от ПИБ АД, в качеството
ѝ на правоприемник на кредитодателя МКБ Юнионбанк АД срещу няколко
ответника - кредитополучател, солидарен длъжник и поръчител. Предявените
осъдителни искове касаят един от ответниците М. Б., явяващ се солидарен длъжник
по договора за ипотечен б. кредит, спрямо част от същото задължение /основано
на договора за кредит/, поради липса на обявена предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
Издадена е Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №11948/2019г. на ВРС, 50
състав, по отношение на тримата длъжници като по отношение на първите двама Й.Б.
и Д.Б. като кредитополучател и поръчител, но и в качеството им на наследници на
починал втори поръчител по договора Б Б., солидарно за частично предявената
претенция по предсрочно изискуемо задължение по ДБК /договор за б. кредит/, а
по отношение на М. Б. – като солидарен длъжник до размера към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК като са дадени указания за разликата за
предявяване на осъдителен иск по чл.415, т.3 ГПК. Предявените установителни
искове съвпадат по размер с присъденото по издадената заповед съгласно
разпореждане №48438/31.10.2019г. на ВРС по ЧГД №11948/2019г. /на л.125 по
делото/, след корекция в първоначално издадената заповед. Въпросът за
отхвърляне на заявлението по чл.417 ГПК за част от предявеното вземане по
договора за б. кредит, единственно спрямо М. Б., е разрешен с влязло в сила
разпореждане №36191/16.08.2019г. и поправящо го разпореждане
№48438/31.10.2019г. по ЧГД №11948/2019г. на ВРС /на л.102 по заповедното досие,
потвърдено с определение по ЧТД №1623/2019г. на ВОС, ТО/.
Съдът констатира, че както установителните искове по чл.422 ГПК, така и
осъдителния иск, изводим също от заповедното производство съгласно чл.415, т.3 ГПК, са предявени в указаните срокове от надлежния заявител ПИБ АД. Горното се
установява от връчените на заявителя съобщения, вкл. за разпореждане на съда от
18.02.2020г. по приложеното ЧГД №11948/2019г. и входиране на исковите молби по
т.дело №491/2020г. и т.дело №281/20г. на ВОС, ТО. Постъпили са възражения по
чл.414 ГПК от всички длъжници по договора. Горното формира извод за допустимост
на предявените по този ред искове, приети от настоящия състав за съвместно
разглеждане съгласно чл.213 ГПК.
От приложените доказателства се установява наличието на валидно
правоотношение между ищеца като правоприемник на кредитодателя МКБ Юнионбанк АД
/чрез вливане/ и кредитополучателя Й.Б. със солидарен длъжник М. Б. при
поръчителството на Д.Б. и Б Б.. След смъртта на последния, в неговите
задължения встъпват по наследствено правоприемство наследниците – Д.Б.
/преживяла съпруга/ и синът Й.Б., които в това си качество отговарят съобразно
наследствената си квота. Наличието на правоотношение по договор за ипотечен б. кредит
за текущи нужди от 22.10.2007г. не се оспорва както не се оспорва и договора за
поръчителство от същата дата.
Установяват се обективните предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като както според твърдения в заявлението на банката,
така и съобразно заключението, неоспорено от страните, се установява, че след
м.09 –м.10.2011г. не са извършвани плащания по договора. Признаване на този
факт – неплащане на вноските по кредита, от значение за делото, се съдържа и в
депозираните отговори на исковата молба, при това като изявление на всеки един
от ответниците. /вж.отговор на л.97 по настоящото дело/
С оглед на представените по заповедното досие по ЧГД №11948/2019г. писмени
доказателства за извършено от длъжностно лице – призовкар при ЧСИ Ст.Я.ва,
рег.№719 при КЧСИ връчване, длъжниците са били редовно уведомени за обявяване
предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит по реда на чл.47 ГПК при спазване на изискванията за трикратно посещение на адреса преди
залепване на уведомлението на 30.05.2019г. Адресът на връчване съвпада с
посочения по договора адрес на длъжниците. Съдът отчита и удостовереното в
приложен по заповедното производство доклад на призовкаря /на л.88 по
заповедното досие/ уведомяване на страната и по телефона. С отговора на
исковата молба длъжниците не са правили възражение за нередовност на
уведомяването си по реда на чл.47, ал.2 ГПК.
Съдът намира за основателен извода за липса на връчване на солидарния
длъжник М. Б., на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй
като липсва удостоверяване по отношение на този длъжник, проведено производство
по чл.47 ГПК. Освен това, видно от Удостоверение на ВРС, ГО /на л.217 по
заповедното производство/, бракът между Й.Б. и М. Б. е прекратен с влязло в
сила решение по ГД №12259/2017г., преди връчване на уведомленията на общия
адрес.
Съгласно
мотивите към т.18 на ТР №4/2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК,
за вземане, произтичащо от договор за б. кредит, с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведомява
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като предсрочната изискуемост има действие от получаване
от длъжника изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за б. кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая, към датата на фингирано
връчване по чл.47 ГПК на уведомлението на банката по чл.60 ЗКИ през юни 2019г.,
е осъществен и обективния факт на необслужване на кредита от длъжниците. В този
смисъл съдът цени изслушаната и неоспорена счетоводна експертиза както и
изричното изявление на ответниците, обективирано в отговор на исковата молба,
че дългът е в просрочие /т.е. е налице забава в изплащане на вноските по същия/
от 25.07.2011г. Тази датат се сочи от
банката и в заявлението по чл.417 ГПК и в приложеното извлечение от сметки на
кредитополучателя. Същевременно, кредитът е обявен за предсрочно изискуем от
банката, считано от 10.07.2019г., а заявлението по чл.417 ГПК е подадено на
26.07.2019г.
С
оглед на горното съдът намира за осъществени както обективният факт на
неизпълнение на договорното задължение, така и уведомяването на длъжниците за
обявяване предсрочната изискуемост на задължението съгласно чл.60 от ЗКИ и т.18
от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС. Към сочената от заявителя ПИБ АД дата
10.07.2019г. /заявлението е подадено по-късно на 29.07.2019г./ е било налице
изискуемо задължение по договор за кредит, състоящо се в конкретно сведени до
знанието на длъжниците пера – главница, договорни лихви, наказателни лихви,
такси и комисиони. В изявленията на ответниците в депозираните от тях отговори,
чрез пълномощника им адв.Л. също са обективирани признания на факта, че
задължението към банката е било изискуемо още към 2011г. Съдът преценява в тази
връзка и депозираните с исковата молба четири Анекса към договора за кредит,
последният от които е от 28.06.2011г. Липсват последващи подписани от страните
допълнителни споразумения за уреждане плащането на дълга.
Съобразно
изслушаната по делото ССЕ, кредитирана от съда като обективна и компетентно
дадена, се установява, че претендираните размери съотвестват на договореното
между страните, в частност промените във възнаградителната лихва се дължат на
съответни промени във формиращата я компонента на Юрибора. Въз основа на
горното се установява, че сумата по кредита е усвоена по разплащателна сметка
на Й.Б., част от нея за погасяване на друг кредит, а друга част е усвоена по
левова и еврова сметка на кредитополучателя, до размера от общо 48 400
евро. Към датата на подаване на заявлението, размерът на непогасената
предсрочно изискуема главница е 96 554.88 евро /т.4 по заключението,
приложение №2/, а непогасените възнаградителни лихви за периода по исковата
молба 25.06.2014г. до 09.07.2019г. възлизат на 52 767.05 евро.
Наказателните лихви за периода 25.07.2016г. до 09.07.2019г. са в размер на
11 217.47 евро. Размерът на мораторната лихва за периода от 10.07.2019г.
до 25.07.2019г. е 429.13 евро.
С
оглед преценката за основателността на предявените искове съдът дължи да
разгледа направеното от ответниците правопогасяващо възражение за погасяване на
претенциите по давност, считано от обявяване на предсрочната изискуемост на
дълга по договора за б. кредит, на предходна дата – още към 13.06.2013г. Фактът
на изпращане на писмо от кредитодателя МКБ Юнионбанк АД до длъжника Й.Б. както
и съдържанието на това писмо, приложено на л.102 по делото, не се оспорва от
насрещната страна – в този смисъл изрично изявление на ю.к.Д. в съдебно
заседание /л.188/.
След
като прегледа приложеното по делото писмо на МКБ Юнионбанк, Финансов център
–Сливница /на л.102/ , съдът намира, че със същото банката –кредитодател
валидно е обявила на длъжника –кредитополучател Й.Б., предсрочната изискуемост
на задълженията по договора за кредит от 22.10.2007г., вкл. с изрично отнемане
преимуществото на срока, посочване на просрочените вноски за главница и лихви,
размерът на дължимото плащане към този момент. Не се спори, че същото е връчено
на длъжника Й.Б., т.е. достигнало е до адресата си. Не се спори, че към този
момент са били налице основанията за обявяване на договора за предсрочно
изискуем съгласно т.15.2 от ДБК №58/22.10.2007г., поради неизпълнение на
задълженията за внасяне на вноските по погасителен план съгласно договора и
подписаното към него последно допълнително споразумение №4/28.06.2011г. /Анекс
№4/ Въз основа на горното, съдът намира, че банката надлежно е обявила на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на задължението още към 13.06.2013г.
Бездействието на кредитора да предяви по съдебен ред вземането си като с това
пролонгира начисляването на договорни и наказателни лихви, такси и разноски,
представлява злоупотреба с правомощието му да обяви предсрочна изискуемост като
промени съществено условията за погасяване на задължението. Няма спор, че от
този момент до подаване на заявлението на 26.07.2019г. ищецът не е извършвал
активни действия по събиране на задължението. Обявената предсрочна изискуемост
трансформира дълга в общо задължение за главница и лихви, които след обявената
предсрочна изискуемост включват единствено неизплатената и изискуема главница
както и законна лихва от обявяване на изискуемостта до плащането. След юни
2013г. ответникът Й.Б. не дължи договорните лихви. /арг. в ТР №3/2017г., т.2 на
ОСГТК на ВКС/ Той дължи единствено непогасената част от предоставената в заем
сума ведно с обезщетението за забавено плащане по чл.86 ЗЗД или съобразно
уговорките в договора. Отпада действието на погасителния план, действал до
обявяване на предсрочната изискуемост. С обявяване изискуемостта на
задължението по договора за кредит, започва да тече погасителна давност, която
е прекъсната едва с подаване на заявлението на 26.07.2019г. Поради изтичане на
петгодишния срок, считано от 13.06.2013г. до заявяването по чл.417 ГПК,
предсрочно изискуемото вземане на банката спрямо този длъжник е погасено по
давност, а такова се явява и дължимото към 13.06.2013г. вземане, за което
давността тече, считано от всяка анюитетна вноска. Поради погасяване на
главното вземане, неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение
за забавено плащане.
Неоснователни
като нодаказани са и претенциите за нотариални такси за подновяване на ипотека
и разноски за връчване покани от ЧСИ за обявената предсрочна изискуемост.
Въпреки възложената на ищеца доказателствена тежест, тези вземания не са
установени. С оглед на изложеното всички съединени установителни искове спрямо
Й.Б. и Д.Б. са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Този
извод важи единствено за длъжника по спора Й.Б., доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за изпратено на солидарния длъжник М. Б. аналогично
уведомление. Поради това по отношение на последната съдът следва да приеме, че
предсрочната изискуемост е обявена едва с връчване преписа от исковата молба по
предявените осъдителни искове, за пълния размер на задължението по договора. Преписи
от исковата молба /по т.дело №491/2020г. на ВОС, присъединено към настоящото/
са връчени на ответницата Б. на 05.06.2020г. По образуваното срещу същата
заповедно производство, продължило в установителен иск по чл.422 ГПК, съдът
дължи произнасяне по претенцията до размера на падежиралите вноски към датата
на подаване на заявлението, намерили отражение и в издадената заповед за
незабавно изпълнение и срещу солидарния длъжник Б.. За разликата банката е
образувала исково производство по чл.415, т.3 ГПК вр.чл.430 ТЗ.
С
оглед постановките на ТР №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, при липса на обявена
предсрочна изискуемост към датата на подаване на заявлението, няма пречка съдът
да уважи иска по чл.422 ГПК за падежиралите към този момент вноски, които се
явяват такива с настъпил падеж съгласно договореното. Съдът е запознат с
постановеното междувременно решение №10/2020г. т.дело №16/2019г. на Второ т.о. на ВКС, съгласно което ако в исковото производство по реда на чл. 415,
ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен
или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен
от съда на основание чл.235, ал. ГПК в рамките на претендираните суми. В
случая, поради кумулативното разглеждане и на осъдителни искове на
кредитодателя, съдът съобразява там обстоятелствата по чл.235, ал.3 ГПК ,т.е.
обявената на длъжника в хода на исковото производство предсрочна изискуемост.
Съгласно постоянната практика на съдилищата, правомощието на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем е нейно преобразуващо право, като то не поражда
последици автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва
когато банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие
се съди от отправено волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, било чрез инкорпорирането
му в исковата молба при предявен осъдителен иск за вземането. В случая, съдът
намира, че банката е упражнила това свое право спрямо длъжника по договора Й.Б.
още през юни 2013г. Това уведомление на кредитополучателя поражда теченето и на
срока по чл.147 ЗЗД спрямо поръчителя по договора Д.Б.. Очевидно е, че в
шестмесечен период от връчване писмото на кредитополучателя Б. на 13.06.2013г.,
банката не е упражнила правото си да предяви иск за вземането си, основано на
договора за кредит, поради което и отговорността на поръчителя по него се е
погасила с изтичането му. Погасила се е към 2014г. както отговорността на
единия поръчител Д.Б., така и на втория поръчител Б Б.. Ако кредиторът не
завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочна изискуемост,
шестмесечният преклузивен срок по чл.147 ЗЗД тече от достигане на това
волеизявление до длъжника, по отношение на вноските с ненастъпил падеж. По
отношение на останалите вноски с настъпил към този момент падеж, срокът по
чл.147, ал.1 ЗЗД тече от падежа на всяка вноска. /предстои постановяване на
тълкувателно решение по този въпрос на ОСГТК на ВКС – ТД №5/2019г./
По отношение на М. Б., с оглед на изслушаното
заключение на ССЕ, се установява основателността на претендираните към 2019г. суми
по заявление с правно основание чл.417 ГПК както и основателността на
претендираната посредством осъдителните искове сума за остатъка от задължението
по договора за кредит. Ответникът също е упражнил правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност, което съдът дължи да разгледа. Доколкото обаче
предсрочната изискуемост е обявена спрямо солидарния длъжник в хода на исковото
производство, то съдът следва да разгледа изтеклата давност спрямо отделните
дължими анюитетни вноски като приложи сроковете за главница и лихви съгласно
чл.110 и чл.111 ЗЗД, считано от връчването на исковата молба на М.Б. на
05.06.2020г. и присъди единственото установените размери по погасителен план.
По отношение на неплатените анюитетни вноски за
периода до подаване на заявлението на 26.07.2019г., погасителната давност тече
отделно за всяка вноска от датата на която е било дължимо плащането ѝ на
текущия месец, т.е. съобразно договора от 25-то число на съответния месец.
Приложима спрямо главницата, включена в анюитетната вноска е общата 5 годишна
давност, тъй като вземането не е за периодични платежи, а представлява уговорка
за изпълнение на задължението на части. Поради това и с оглед упражненото от
ответника М. Б. възражение, задълженията за връщане на главница, част от
погасителните вноски с падеж до 25.07.2014г. са погасени по давност. Или,
същата дължи единствено частта от главницата, падежирала в периода от
26.07.2014г. до 26.07.2019г., в размер съобразно приложения последен
погасителен план на л.114 по делото, от 18 976.48 евро като за разликата
до претендираните по заповедта 23 470.07 евро искът по чл.422 ГПК е
неоснователен.
По отношение на частта от погасителната вноска,
представляваща договорна лихва и наказателна лихва, такси и разноски, се
прилага кратката тригодишна давност съгласно чл.111, б.в от ЗЗД. Поради това
тези акцесорни задължения са погасени по давност за периода преди 25.07.2016г.
Или, искът по чл.422 ГПК е основателен за договорна лихва в периода от
26.07.2016г. до 26.07.2019г. в размер, изчислен съобразно цитирания погасителен
план на л.115-116 по делото, от 30 817.89 евро като за горницата до
претендираните 52 767.05 евро, за периода от 25.06.2014г. 26.07.2016г.,
искът по чл.422 ГПК като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Основателен се явява в пълен размер предявения иск
за наказателна лихва по раздел първи, т.6 от договора за б. кредит, за периода
от 25.07.2016г. до 09.07.2019г., в размер на 5117.41 евро, потвърден и от
заключението на ССЕ, приложение №3 към същото.
Върху уважения размер на главницата не се дължи на
банката законната лихва, тъй като ответницата не е била уведомена на сочената
дата 10.07.2019г. за предсрочната изискуемост по договора. В тази част
претенцията е неоснователна. Неоснователна се явява и претенцията за нотариални
такси за подновяване на ипотека в размер на 345.63 евро, доколкото въпреки
доказателствената тежест, банката не е установила по основание и размер това си
вземане.
Непогасената такса за промяна на условията по
договора относно лихвите в размер на 13 990.79 евро, съдът намира, че също
има характера на неустойка, поради което също следва да се считат погасени с
тригодишна давност начислените преди 25.07.2016г. Искът е основателен до
размера от 4 269.13 евро такси и неоснователен за разликата до претендираната
сума, поради погасяване по давност съгласно чл.111, б.б от ЗЗД.
По осъдителния иск спрямо М. Б.: С
връчване на препис от исковата молба по чл.430 ТЗ вр.чл.415, т.3 ГПК, на
солидарния длъжник М. Б. е обявена предсрочната изискуемост на задължението по
договора за кредит. Съдът може да разгледа възражението за погасителна давност
единствено по отношение на падежиралите до това връчване на 05.06.2020г.
/присъед.т.дело/ вноски, които с оглед разгледаните установителни искове по чл.422 ГПК, се поглъщат и изложените по-горе мотиви важат и за тях. Неоснователни биха
били исковете с настъпил падеж до 05.06.2015г. Тези суми са присъдени по
исковете по чл.422 ГПК. С обявяване на предсрочната изискуемост, цялото
задължение по договора за кредит е изискуемо. От същото следва да бъдат
присаднати присъдените по исковете по чл.422 ГПК суми. Или, по отношение на
претендираната по тези искове главница от 96 554.88 евро, следва да бъдат
приспаднати 18 976.48 евро, по иска по чл.422 ГПК. Искът е предявен до
размера от 73 084.81 евро, поради което е основателен изцяло до предявения
размер, част от общата главница от 96 554.88 евро ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Поради късното уведомяване на длъжника Б. за
предсрочната изискуемост, неоснователен се явява иска за обезщетение за
забавено плащане за периода от 10.07.2019г. до 25.07.2019г. Поради недоказаност
от страна на банката, неоснователен съдът намира и иска за такси в размер на 60
лева за връчване покани от ЧСИ за обявяване на предсрочната изискуемост.
Въз основа на горните правни изводи съдът намира за
частично основателни исковете по чл.422 ГПК и по чл.430 ТЗ спрямо М. Б. и
неоснователни исковете по чл.422 ГПК спрямо останалите двама ответници Й.Б. и Д.Б..
Съобразно тези изводи следва да бъдат разпределени разноските в производтвото,
каквото искане са направили и двете страни с прилагане на списъци по чл.80 ГПК.
По отхвърлените искове ищецът дължи заплащане на разноските, сторени от
ответниците Й.Б. и Д.Б., в размер съгласно списъка от 8 300 лева
адв.възнаграждение за всеки от тях. По отношение на исковете спрямо М. Б. съдът
дължи изчисляване на пропорция съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Поради
упражнено от ищеца възражение за прекомерност на претендираните за всеки от
ответниците възнаграждения в размер на по 8 300 лева, съдът на основание
чл.78, ал.5 ГПК намира същото за неоснователно съгласно предвидените в Наредба
№1/2004г. минимуми в чл.7, ал.2, т.5 от същата. Поради това в полза на Д.Б. и Й.Б.
ищецът дължи заплащане на разноските до претендирания е установен като платен
хонорар. Съдът прецени и приложените към списъка договори за правна помощ, в
които е очевидно изплащането реално в брой на договорения хонорар.
По исковете на банката срещу М. Б.: На ищеца
ответникът М. Б. дължи по исковете по чл.422 ГПК сумата от 2 689.20 лева,
а за осъдителните искове 4 743 лева разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съдът формално е разделил претендираните от ищеца разноски на две според
двата обективно съединени иска като е вложил в пропорцията половината на
разноските в общ размер от 9 529 лева. /съгласно списъка на ищеца/.
Съответно, съобразно отхвърлената част от исковете, банката дължи на М. Б.
разноски в размер на 18.45 лева по осъдителните искове и 3 203.40 лева по
установителните претенции съгласно чл.78, ал.3 ГПК. Като също съдът е разделил
претендирания от адв.Л. хонорар от 8300 лева на половина.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Г.Д. искове с правно основание чл.422 ГПК срещу солидарните длъжници Й.Б.Б., ЕГН **********, кредитополучател и Д.Ц.Б.,
ЕГН **********, поръчител, двамата от гр.В., за установяване вземане на банката
срещу ответниците в посоченото качество и по наследствено правоприемство от
поръчителя Б Б., в равни квоти, по договор за ипотечен б. кредит
№58/22.10.2007г. и четири анекси към същия, последният от които Анекс №4 от
28.06.2011г. както и договор за поръчителство №59 и №60/22.10.2007г., сключен с
Д.Б. и Б Б., ЗА СЛЕДНИТЕ СУМИ, част от общо задължение в размер на
209 193.39 евро, както следва:
96 554.88 евро
представляват просрочена главница по договор за
кредит ведно със законна лихва от 26.07.2019г. /датата на подаване заявление по
чл.417 ГПК/ до окончателното плащане;
Сумата от 52 767.05 евро
непогасена договорна лихва, начислена за периода от юни 2014г. до 09.07.2019г.
на основание договора за кредит и анекс №4 от 28.06.2011г.;
Сумата от 5 117.41 евро,
наказателна лихва за просрочие за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г. въз
основа на т.1.2 от анекс №4 и договора за кредит;
Сумата от 429.13 евро,
законна лихва от обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 10.07.2019г. до
25.07.2019г./подаване на заявлението/;
Сумата от 13 990.79 евро
непогасена такса за промяна на условията по лихва съгласно т.1.6 от анекс №4 към
договора за кредит;
Сумата от 345.63 евро
непогасени нот.такси за промяна на условията по лихвата и за подновяване на
ипотека и
Сумата от 122.71 евро
непогасени разноски по връчване покани за предсрочната изискуемост, като
погасени по давност и недоказани, на основание чл.422 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ИЩЕЦА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********,
София и ответника М. Ц.Б., че същата в качеството и на солидарен длъжник по
договор за кредит №58/22.10.2007г. и четири анекси към същия, последният от
които Анекс №4 от 28.06.2011г., дължи
на банката ищец в качеството и на правоприемник на МКБ Юнионбанк АД като
кредитодател, падежирали към датата на подаване на заявлението 26.97.2019г.
вноски в размер: 18 976.48 евро,
представляващи непогасена по давност падежирала главница, част от анюитетни
вноски за периода от 26.07.2014г. до 26.07.2019г. ведно със законна лихва от
26.07.2019г. до изплащане на сумата; сумата от 30 817.89 евро, представляващи договорни възнаградителни
лихви, част от падежирали непогасени по давност анюитетни вноски в периода от
26.07.2016г. до 26.07.2019г.; сумата от 5117.41
евро, представляващи наказателни лихви по договора за кредит съгласно
т.6 от раздел II от договора, за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г.
както и сумата от 4 269.13 евро
-такси за изменение на договора в частта за лихвите като ОТХВЪРЛЯ
УСТАНОВИТЕЛНИТЕ ИСКОВЕ за разликата над присъдените 18 976.48 евро до претендираните 23 470.07 евро, главница по
договора за кредит, включени в заповедта по ЧГД №11948/2019г. на ВРС; за
разликата над присъдените 30 817.89 евро договорни лихви до претендираните
52 767.05 евро, за периода от 25.06.2014г. до 26.07.2016г.; за разликата
над присъдените 4 269.13 евро до претендираните 13 990.79 евро, непогасена
такса за промяна на лихвата съгласно т.1.6 от анекс №4 към договора за кредит;
за сумата от 104.31 евро мораторна лихва за периода от обявяване на
предсрочната изискуемост на 10.07.2019г. до подаване на заявлението на
25.07.2019г.вкл. както и за 345.63 евро – такси за подновяване на ипотека и
нот.такси ведно със законна лихва върху главницата от 23 470.07 евро, на
основание чл.422 ГПК, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
по ЧГД №11948/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА
М. Ц.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК
*********, София, като правоприемник на кредитодателя МКБ Юнионбанк АД,
следните суми, дължими по Договор за ипотечен б. кредит №58/22.10.2007г., по
който ответникът е солидарен длъжник и за които е отказано издаване на Заповед
за незабавно изпълнение по ЧГД №11948/2019г. на ВРС, а именно:
- 73 084.81 евро, явяващи се предсрочно изискуема главница по договора за кредит, след
приспадане на присъдените със заповед 18 976.48 евро падежирала главница
от общото задължение от 96 554.88 евро и до размера на претенцията по
иска, ведно със законна лихва от завеждане на иска 23.03.2020г. до
окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска срещу М. Ц.Б. за сумата, представляваща разлика над сумата от 104.31 евро до 429.13
евро, мораторна лихва върху просрочена главница, за периода от 10.07.2019г.
/обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ до 25.07.2019г. /подаване на
заявление по чл.417 ГПК вкл./ както и за сумата
от 60.00 лева, непогасени разноски по връчване покана за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ, на основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД и чл.415, т.3 ГПК.
ОСЪЖДА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, София да заплати на
ответниците Й.Б.Б., ЕГН ********** и Д.Ц.Б., ЕГН **********, сторените от тях
разноски в размер на всеки по 8 300
лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М. Ц.Б., ЕГН **********, да заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК
*********, София, сторените по делото разноски в размер на по 2 689.20 лева /по исковете по чл.422 ГПК/, а за осъдителните
искове 4 743 лева -разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК ********* да заплати на
М. Ц.Б., ЕГН **********, сторените по съединените искове разноски съобразно
отхвърлената част от претенциите в размер на 18.45 лева
по осъдителните искове и 3 203.40 лева по установителните претенции, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в 2 седмичен срок от връчване преписи на страните с въззивна жалба пред
АПЕЛАТИВЕН СЪД –В..
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: