М О Т И В И
към присъда № 53 от 24.03.2016 година
по н.о.х.дело
№ 458 на Старозагорския районен съд
по описа за
2016 година:
Обвинението против подсъдимия Д.С.М., ЕГН **********, е в
това, че на 16.07.2015 год. в гр.Стара
Загора чрез използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи
– пари, а именно 1200 долара с левова равностойност 2159,75 лева и 100 лева,
всичко на обща стойност 2259,75 лева, от владението на Д.Г.Д., ЕГН **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във
връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1,
б.„а” от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от пострадалия Д.Г.Д.,
ЕГН **********, против
подсъдимия Д.С.М. граждански иск за сумата от 2259,75 лева, представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди вследствие на отнетите му на 16.07.2015 год. в гр.Стара
Загора движими
вещи (1200 долара с левова равностойност 2159,75 лева и 100 лева), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, а пострадалият Д.Г.Д. беше конституиран като
граждански ищец в наказателното производство.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен и му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” над
минималния размер, като се приложи чл.58а от НК и наказанието се изтърпи в
затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим. Моли
гражданския иск да бъде уважен, а направените по делото разноски – присъдени в
тежест на подсъдимия.
Гражданският ищец Д.Г.Д. моли
гражданския му иск да бъде уважен изцяло.
Защитникът адв.Н.Т. не оспорва обвинението, но не
изразява конкретно становище относно вида и размера на наказанието. Счита, че гражданският
иск следва да бъде уважен.
Подсъдимият Д.С.М. се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява
за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Д.С.М. е осъждан многократно, но предвид разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК
влияние върху квалификацията на настоящото му деяние като извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.„а” от НК оказват само осъжданията му през периода 23.03.2012
год. – 11.04.2013 год. по н.о.х.дела № 2077/2011 год., № 1325/2012 год., №
181/2013 год. и № 523/2013 год. на РС-Стара Загора, за деянията предмет на
които с определение по ч.н.дело № 943/2013 год. на РС-Стара Загора, влязло в
сила на 01.06.2013 год., на основание чл.25,
ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК му е било определено и наложено едно общо
наказание - „лишаване от свобода” за срок от две години в затворническо заведение
от закрит тип при първоначален „строг” режим.
Подсъдимият
и св.Д.Г.Д. се запознали в края на м.юни 2015 г.
на централния кооперативен пазар. В хода на разговора подсъдимият
разбрал, че св.Г. бил лекар със специалност „уши-нос-гърло” (УНГ) и преди да се
пенсионира работил в Трета поликлиника. Тогава подсъдимият го
излъгал, че също е работил там, но като шофьор
на линейка. Св.Г. се оплакал, че старият му автомобил „Волга” имал нужда от
ремонт и подсъдимият веднага си предложил услугите. Двамата се
уговорили да се срещнат отново по-късно на същия ден. Тогава св.Г.
завел подсъдимия в къщата си в с.Малко Кадиево, където
живеел. Там подсъдимият прегледал автомобила и казал, че трябват
нови свещи. В момента разполагал с такива в своя автомобил, с който пристигнал,
и ги предложил на свидетеля. След неговото съгласие монтирал четири
употребявани свещи на автомобила му, като за услугата поискал 150 лв. В същото
време започнал да се оплаква, че се нуждае спешно от 200 лева, за да плати
наема за един от сервизите си. Св. Г. се съгласил да му даде заем и двамата
заедно отишли на второто ниво в къщата, където се намирал хола. В секция била
поставена каса, която св.Г. отключил в присъствието на подсъдимия с ключ,
който бил на общата му връзка с други ключове. От касата свидетелят извадил
всичките си спестявания, които били 2300 долара. От тях отброил 200 долара и ги
дал на подсъдимия. Виждайки, че свидетелят разполага с
голяма сума, подсъдимият поискал да му даде не 200, а 500 долара, като обещал да му
ги върне до края на месеца, когато имал да взема пари от ремонти. Без да се
усъмни в думите му, св.Г. му дал 500 долара.
Две
седмици по-късно подсъдимият се обадил по телефона на св.Г. и го предупредил,
че ще го посети. Пристигнал след час, като по това време в дома на свидетеля
бил и кметът на с.Малко Кадиево - св.Теньо Тенев. В негово присъствие подсъдимият
излъгал, че майка му е починала от рак и нямал пари за погребение. Поискал още
300 долара, като отново обещал, че ще ги върне до края на месеца, заедно с
първите 500 долара. Св.Г. му дал 300 долара и подсъдимият си тръгнал.
Няколко
дни по-късно, след като отново останал без пари, подсъдимият решил да отиде у
св.Г. и да открадне останалите пари от касата. На 16.07.2015 г. късно вечерта
той пристигнал в къщата на св.Г. заедно със сина си - св.С. М., като казал на
св.Г., че случайно минавали от там и решили да му се обадят. Св.Г. ги поканил в
къщата и всички седнали на маса в приземния етаж, за да се почерпят. Връзката с
ключове, между които бил и този на касата, се намирала от вътрешната страна на
входната врата. За да отклони вниманието на св.Г., подсъдимият го помолил да
вкарат автомобила, с който пристигнали, в двора, за да не му се случело нещо на
улицата. Св.Г. и св.С. М. излезли навън, за да вкарат автомобила, а през това
време подсъдимият взел връзката с ключове от входната врата, качил се на
горното ниво - в хола, където била касата с парите, отключил я и взел цялата сума,
която се намирала там. В стаята, където стояли, на шкаф бил оставен портфейла
на св.Г.. От него подсъдимият взел сумата от 100 лева. Преди св. Г. и св.С. М. да се върнат, подсъдимият поставил
връзката с ключове на предишното й място на входната врата, а малко по-късно си
тръгнал със сина си, като по пътя преброил парите и установил, че е откраднал
от касата 1200 долара, всички в банкноти по 100 долара, 100 лева – от
портфейла.
На
следващия ден вечерта св.Г. установил извършената кражба, свързал се по
телефона с подсъдимия и поискал да дойде в селото. Подсъдимият пристигнал
отново със сина си, признал, че е взел парите, и обещал да ги върне. Още
няколко пъти след кражбата се обаждал на св.Г. и обещавал да му възстанови
сумата, но до приключване на досъдебното производство и към момента не е върнал
откраднатите пари.
Видно от
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза, левовата равностойност на отнетите долари към момента на деянието е
2159,75 лева, като заедно със сумата от
100 лева, открадната от портфейла, общата отнета сума е на стойност 2259,75 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите
с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство (в частност: показанията на свидетелите Д.Г.Д., Т.Д.Т. и
С. Д. М., обективирани в протоколите за разпитите им, 3 броя протоколи за
разпознаване на лица и предмети от 02.12.2015 год., 2 броя протоколи за
разпознаване на лица и предмети от 20.10.2015 год., заключение на
съдебно-оценителна експертиза от 06.12.2015 год., писмо изх.№ 15967 от
22.10.2015 год. на „Теленор България” ЕАД, писмо рег.№ С-17657 от 23.10.2015
год. на „БТК” ЕАД и писмо изх.№ 19788 от 20.10.2015 год. на „Мобилтел” ЕАД), както
и от приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства (справка за
съдимост на подсъдимия с приложени към нея преписи от бюлетините му за
съдимост), като
в тази насока следва изрично да се отбележи, че събраните и изброени
по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях, поради
което и не се налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по
делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 16.07.2015 год. в гр.Стара Загора, чрез
използване на техническо средство – ключ, подсъдимият Д.С.М. е отнел чужди движими вещи – пари, а именно 1200
долара с левова равностойност 2159,75 лева и 100 лева, всичко на обща стойност
2259,75 лева, от владението на Д.Г.Д., ЕГН **********, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив, с което свое деяние той осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на
чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.29, ал.1, б.„а” от НК.
За да признае подсъдимия за виновен в извършването на гореописаното
престъпление, съдът прие, че той (какво вече беше отбелязано по-горе) е
извършил деянието си под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на престъплението, обстоятелствата, при които то е било
извършено, и последвалите разпоредителни действия с вещите, предмет на
престъплението, както и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така по
отношение на субективните признаци на извършеното деяние.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за
извършеното престъпление – лишаване от свобода от три до петнадесет години;
изразеното от подсъдимия критично
отношение към извършеното и тежкото му материално положение (безработен), които
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства (направените
самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на поцедурата по Глава двадесет
и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при определяне
на наказанието „лишаване от свобода” при условията на чл.373, ал.2 във връзка с
чл.58 от НК – намаляване на размера му с една трета);
обремененото съдебно минало на
подсъдимия (и с изключение на осъжданията му, обуславящи квалификацията на
настоящото му деяние като извършено в условията на опасен рецидив, които поради
това не биха могли да бъдат взети предвид, същият според справката му за
съдимост е многократно осъждан) и високия размер на причинените имуществени
вреди (при това причинени на лице в нетрудоспособна възраст – пенсионер,
възползвайки се от неговата доверчивост), които съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от
НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща намаляване на размера на определеното
наказание „лишаване от свобода” с една трета.
Воден от гореизложеното, съдът определи
на подсъдимия Д.С.М. наказание при баланс на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно
„лишаване от свобода” за срок от девет години, като на основание чл.58а от НК
намали неговия размер с една трета (три години) и му наложи наказание „лишаване
от свобода” за срок от шест години, а с оглед на съдебното минало на подсъдимия
постанови ефективното изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо
заведение от закрит тип първоначален „строг” режим съобразно чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Видно от справка му съдимост с приложени към нея преписи от бюлетините му
за съдимост, подсъдимият е бил осъждан на „пробация” за извършено на 23.03.2015
год. деяние по чл.313, ал.1 от НК с влязло в сила на 10.09.2015 год.
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 1562/2015 год. на РС-Стара Загора. Следователно
деянието, предмет на настоящата присъда, е било извършено от подсъдимия в
условията на реална съвкупност (преди за което и да е от тях да е имало влязла
в сила присъда) с деянието, предмет на осъждането му по н.о.х.дело № 1562/2015
год. на РС-Стара Загора. Ето защо съдът на основание чл.25, ал.1 във връзка с
чл.23, ал.1 от НК групира наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимия с
наказанието, наложено му по н.о.х.дело № 1562/2015 год. на Старозагорския
районен съд, като му определи и наложи едно общо наказание, а именно
най-тежкото от тях: „лишаване от свобода” за срок от шест години в
затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим съобразно
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, без да прилага чл.24 от НК, тъй като
групираните наказания са различни по вид, и на основание чл.25, ал.3 от НК приспадна
при изпълнение на така определеното и наложено общо най-тежко наказание
изтърпяната от подсъдимия част от наказанието „пробация”, наложено му по
н.о.х.дело № 1562/2015 год. на Старозагорския районен съд, като два дни
пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Предвид постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати на
Държавата в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на
МВР гр.Стара Загора сумата от 43,70 лева, представляваща направени
разноски в хода досъдебното производство - № 1959-зм-892/2015 год.
на Първо РУ на МВР гр.Стара Загора.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният и приет за разглеждане граждански иск за имуществени вреди
намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от
изложената по-горе фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава
на непозволеното увреждане, а именно:
виновно поведение от страна на подсъдимия;
причинени на гр.ищец имуществени вреди в претендирания от него размер – 2259,75
лева;
причинна връзка между тях.
При тези данни съдът осъди подсъдимия Д.С.М. да
заплати на гр. ищец Д.Г.Д. сумата от 2259,75
лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди
вследствие на отнетите му на 16.07.2015 год. в гр.Стара
Загора движими
вещи (1200 долара с левова равностойност 2159,75 лева и 100 лева), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (16.07.2015 год.) до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед на уважаването на гр. иск съдът също така осъди подсъдимия да
заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд сумата от 90,39 лева, представляваща държавна такса
за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: