О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………… 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 24.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско
дело № 676 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Д.П.Р. и Д.Т.Д. – Р. против
определение № 952 от 17.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 13894 по
описа за 2010 г. на шестнадесети състав на Районен съд – Варна, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателката за
главно встъпване в процеса на основание член 225 от ГПК чрез предявяване на
искове, както следва: срещу ищеца К.П.Р. за признаване за установено, че
съществува обременена с вещно право на ползване, учредено с нотариален акт № 22
от 25.02.1993 г. съсобственост по същия договор в частта, с която Д.П.Р. е
придобила ½ идеална част от апартамент № 1 с идентификатор
10135.2560.347.1.1, находящ се в град Варна - ул. „Добри Чинтулов“ № 10 ет.1,
състоящ се от входно антре, хол, столова с кухненска ниша, две спални,
баня-клозет, с пространство 83,79 кв.м и балкон и избено помещение, частично
преустроено в офис с площ 9,95 кв.м с идентификатор 10135.2560.347.1.7, ведно с
17,5379 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място в което е построена сградата и срещу ответницата Д.Т.Д. – Р. - за осъждането й по силата на
вписаното в НА № 22/1993 г. решение за разваляне да върне на Д.П.Р. правото на
ползване до размера на 1/8 идеална част от апартамент № 1 с идентификатор
10135.2560.347.1.1, находящ се в град Варна - ул. „Добри Чинтулов“ №10 ет.1,
състоящ се от входно антре, хол, столова с кухненска ниша, две спални,
баня-клозет, с пространство 83,79 кв.м и балкон и избено помещение, частично
преустроено в офис с площ 9,95 кв.м с идентификатор 10135.2560.347.1.7, ведно с
17,5379 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място в което е построена сградата.
В частната
жалба се излага, че не е вярна констатацията на първоинстанционния
съд, че е предоставена възможност на главните страни да изразят становище по
молбата за главно встъпване. Също така съдът не се е произнесъл по молбата за
отвод, инкорпорирана в молбата за главно встъпване. Поддържа, че срещу ищеца е
предявила положителен установителен иск за приемане
за установено, че с договора с НА № 22/1993 г. върху придобитото от Д.Р. право
на собственост върху ½ идеална част от имота съществува вещно право на
ползване, запазено в полза на Д.Т.Д. –Р.. Едновременно срещу ответницата е
предявила ревандикационен иск за приемане за
установено, че съгласно договора по НА № 22/1993 г. ответницата владее 7/8 идеални
части от имота на правно основание - запазено право на ползване -, като
претендира да бъде осъдена да предаде на жалбоподателката
владението на правото на ползване върху 1/8 идеална част от имота. Счита, че неправилно
съдът е приел, че не е налице тъждественост между
заявеното от нея право и предмета на първоначалния иск. Съдът е отъждествил
понятията „предмет на спора" и „правно основание", които са различни.
Въз основа на изложеното
счита, че е налице идентитет в субективните права - предмет на предявените от въззивницата два иска. Има правен интерес не само да получи защита по предявените от
нея искове, но и да осуети уважаването на вече предявения иск. Излага, че
допустимостта на главното встъпване е обусловено само от обстоятелството дали
лицето заявява самостоятелни права върху предмета на спора, противопоставяйки
ги на двете страни.
Иска се отмяна на атакуваното определение и на основание
член 225 от ГПК да бъде конституирана Д.П.Р. като главно встъпило лице, като се
върне делото на друг състав за продължаване на съдопроизводствените
действия, както и присъждане на разноски.
В срока по член 276 от ГПК насрещната по частната
жалба страна не е депозирал писмен
отговор.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и
прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.№ 13894 по описа за 2010 г. на
ВРС е образувано по предявен от К.Р. срещу Д.Р. отрицателен установителен
иск за приемане за установено, че с договора за продажба срещу издръжка и
гледане, обективиран в НА N 22/1993 г. ответницата не притежава право на
ползване върху апартамент № 1 и върху офис, преустроен от избено помещение,
находящ се в град Варна - ул. “Добри Читнулов“ № 10.
С определение от 28.10.2010 г. жалбоподателката
Д.Р., която е и процесуален представител на ответницата - нейна майка, е
конституирана като трето лице помагач на страната на ответницата, на основание
член 218 от ГПК.
На 16.10.2018 г. Д.Р. е депозирала молба с искане за
конституирането й като главно встъпило лице срещу ищеца и ответницата по
делото, като предявява следните искове: срещу К.Р. - иск за признаване за
установено, че съществува обременена с вещно право на ползване съсобственост по
договор по НА № 22/1993 г. в частта, с която Д.Р. е придобила ½ идеална
част от имота – и срещу Д.Р. – иск с правно основание член 34 от ЗЗД за
осъждането на ответницата да й върне правото на ползване до размера на 18/
идеална част от имота.
Искът, който главно встъпилото лице по член 225 от ГПК
трябва да предяви по начало е общ иск срещу първоначалните страни, с който той
претендира изцяло или частично за себе си спорното право - предмет на
първоначалния иск. Лицето, което иска главно встъпване трябва да твърди, че спорното
право изцяло или отчасти му принадлежи, като е без значение основанието, от
което то произтича. Самостоятелността
на правото на встъпващия се състои в неговата несъвместимост с правото, претендирано по първоначалния иск, което налага
тяхната тъждественост.
В конкретния случай такава тъждественост
липсва. Предмет на спора по първоначалния отрицателен установителен
иск, предявен от К.Р. е установяване на несъществуване правото на ползване за Д.Р.,
запазено с договор за издръжка и гледане, обективиран
в НА № 22/1993 г., сключен между прехвърлителя Петър Р.
и двамата приобретатели – ищецът К.Р. и Д.Р., която
участва в производството в качеството на процесуален представител на
ответницата и като трето лице-помагач. Предмет на положителния установителен иск, предявен от Д.Р. срещу ищеца К.Р., е да
се установи, че съществува обременена с вещно право на ползване съсобственост
по договор по НА № 22/1993 г. в частта, с която Д.Р. е придобила ½
идеална част от имота. Вторият иск, който жалбоподателката
предявява, е срещу Д.Р. – иск с правно основание член 34 от ЗЗД за осъждането
на ответницата да й върне правото на ползване до размера на 18/ идеална част от
имота, по който също няма тъждество в спорното право. Също така следва да бъде
отбелязано, че искът, насочен срещу ищеца К.Р. се явява недопустим така както е
заявен, то не е допустимо приемането за разглеждане само на иска, насочен срещу
ответницата
Воден от горното, настоящият състав на Окръжен съд –
Варна
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 952 от 17.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 13894 по
описа за 2010 г. на шестнадесети състав на Районен съд – Варна, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателката за
главно встъпване в процеса на основание член 225 от ГПК.
Определението
може да бъде обжалвано по реда на член 274, алинея 3 във връзка с член 280 и
следващи от ГПК с касационна частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.