№ 51
гр. К. , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Административно
наказателно дело № 20211850200081 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
К.ският районен съд е сезиран с жалба от К. Ю. В., ЕГН **********,
град К., ул.“М.с.“ № 10 против наказателно постановление № 21-0286-
000014/26.02.2021 година, издадено от началника на РУ К.. Моли съда да
бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно, излага
съображения в тази насока.
Въззиваемата страна не вземат становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
22.02.2021 година, на 26.02.2021 година е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание – на основание чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДП, глоба, в размер на 2000
(две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца, за това, че на 22.02.2021 г., в 18,30 часа, в град К.,
1
на кръстовището на улица „О.“ и бул.“Й.Й.“ е управлявал лек автомобил
“БМВ 545 И” с ДК № СО **** СК, собственост на А.Н.В. от с.Б., като след
извършена проверка водачът е отказал да бъде изпробван с техническо
средство “Алкотест Дрегер” 7510 с № 0172 и техническо средство „Дръг Чек
5000“ с № 0016, за което е издаден талон за медицинско изследване №
074187.
Жалбата е основателна.
Съдът намира, че съставеното въз основа на акта за установяване на
административно нарушение наказателно постановление съдържа съществени
процесуални нарушения и е постановено при неспазване на задължителните
изисквания на 57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН относно наложеното наказание по
чл.174, ал.3, пр.І от ЗДП.
Налице е материална компетентност на наказващия орган, видно от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., на МВР.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДП, „водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.“
От събраните по делото доказателства се установява, че липсва точна и
правилна законова квалификация на нарушението, тъй като съставът на
чл.174, ал.3 от ЗДП съдържа две хипотези на изпълнително деяние (отказ за
алкохолно изследване или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване), а в настоящия случай в наказателното постановление
кумулативно са изписани и двата състава на нарушения по чл.174, ал.3 от
ЗДП, което ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя и
2
води до невъзможност да разбере точно за какво нарушение му се налага
съответното административно наказание.
Определящо за съставомерността на деянието по посочения законов текст, в
алтернативата "не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни
аналози", е да бъде конкретно посочено, по какъв начин е обективиран отказа на
нарушителя да изпълни предписанието за медицинско изследване, което не е
направено нито в АУАН, нито в НП. В описанието на нарушението и в АУАН, и в
НП, както бе посочено по-горе, фигурира единствено "На водача бе издаден на
място талон за медицинско изследване." По арг. от чл. 6 на Наредба №
30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или на друго
упойващо вещество от водачите на МПС, неизпълнението на предписанието за
медицинско изследване може да се прояви в няколко форми: водачът да
откаже да получи издадения му талон за медицинско изследване, което се
удостоверява с подписа на един свидетел /чл. 6, изр. посл., каквито са
твърденията на свидетелите на административно-наказващия орган в
настоящата хипотеза/; водачът да не се яви в определеното с талона лечебно
заведение или да откаже да даде кръв за изследване употребата на алкохол,
което се удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с
подпис на изследвания и/или на свидетел /чл. 11, ал. 4 от Наредбата/. Тези
обстоятелства не са конкретизирани и описани нито от актосъставителя, нито
от административно-наказващия орган. Описанието на нарушението се
ограничава до това, че има издаден талон за медицинско изследване, който се
съдържа в представената по делото преписка и не е ясно дали от лицето е
направен отказ за кръвна проба, за което липсва удостоверяване съобразно
изискванията на Наредбата. Липсва нужната яснота и точност в
обстоятелствата на нарушението, което да позволи привеждането им към
хипотезите на закона, с оглед преценката за съставомерност на деянието.
В чл. 174, ал. 3 от ЗДП се съдържат две деяния, като административният
орган не е конкретизирал кое от тях приема за нарушено, което също не дава
възможност на жалбоподателя да разбере в цялост вмененото му нарушение.
На първо място, административният орган е описал фактическа обстановка, в
която е отразил, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство, какъвто състав на нарушение не се съдържа в чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, а на второ място - не е налице и хипотезата на неизпълнение на
3
предписание за медицинско изследване, тъй като в АУАН и в НП е посочено
единствено, че е издаден талон за медицинско изследване, т.е. нито една от
двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не е била отразена като нарушение,
както в АУАН, така и в НП, което води до извода, че на жалбоподателя е
вменено нарушение на норма, за което не са изложени данни в
обстоятелствената част на АУАН и НП. По този начин са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на
защита на жалбоподателя, доколкото същият не е имал възможност да разбере
естеството на вмененото му нарушение, кои са виновните действия, които
административния орган е приел, че водят до констатираното нарушение и
какво всъщност е вмененото му нарушение.
В резултат на изложените съображения, съдът следва да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно за
наложеното наказание по чл.174, ал.3, пр.І от ЗДП.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 21-0286-
000014/26.02.2021 година, издадено от началника на РУ К., КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от
съобщенията за жалбоподателя и за въззиваемата страна, пред
Административен съд – С. област.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4