№ 73
гр. София , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600097 по описа за 2021 година
при секретаря Н. Вьонг и с участието на прокурор М., като разгледа докладваното от
съдия Букова внчд № 97 по описа на САС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение от 11.01.2021 г. по нчд № 4342/20 г. по описа на СГС, 29 с-в, по
реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК са групирани наложените на Е. Й. Й. наказания по нохд
№ 19183/19 по описа на СРС, по нохд № 14082/19 по описа на СРС, по нохд №
10297/19 г. на СРС, по нохд № 2685/20 г. на СРС, по нохд № 5037/19 г. на СГС и по
нохд № 2695/20 по описа на СГС, като му е определено общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” по посочените наказателни производства в размер на три
години и четири месеца, което е увеличено с една година на основание чл.24 НК с
определен строг режим за изтърпяването му. Приложени са разпоредбите на чл.59 и
чл.25, ал.2 НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от защитника на
осъдения Й., в която се възразява относно увеличаване на определеното общо
наказание по реда на чл.24 НК. Твърди се, че това е неправилно и незаконосъобразно,
без да се сочат конкретни доводи в тази насока. Поради това се иска изменение отмяна
1
на постановения съдебен акт, като се намали наложеното наказание.
В съдебно заседание пред въззивния съд осъденият Й. и защитникът му
поддържат жалбата, като в подкрепа на искането да не се прилага разпоредбата на
чл.24 НК сочат, че не е взето предвид доброто му поведение в затвора, преместването
му от този в гр. *** в гр. *** и обратно, както и влошеното му здравословно състояние,
изискващо провеждане на адекватно лечение. Отделно от това обществената опасност
на извършеното деяние не е висока, поради което увеличаването на наказанието се
явява неправилно утежняващо положението на осъдения.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата с оглед наличието на предпоставките за завишаване
размера на определеното общо наказание по реда на чл.24 от НК съобразно мотивите
на първоинстанционния съд. Обремененото съдебно минало и реализирането на
деянията в срок от две години при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив изискват налагането на по-тежко наказание за постигането на
превъзпитателно и възпиращо въздействие.
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, материалите
по делото и служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, прие за
установено следното:
Фактическата обстановка по делото е прецизно изяснена от СГС, като въз основа
на приобщените писмени доказателства - справка за съдимост, ведно с изготвените
бюлетини, писмо- справка от ГД "ИН", са установени фактите от значение за предмета
на делото, а именно осъжданията на Е.Й., предварителните задържания и изтърпяната
от него част от наложените му наказания. За престъпления против собствеността на
същия вече са били налагани наказания лишаване от свобода, като са били извършвани
предходни кумулации без да е била прилагана разпоредбата на чл.24 НК. Тези
наказания осъденият понастоящем е изтърпял, поради което правилно същите не са
били предмет на подробно обсъждане при извършената преценка за съвкупност от
последващи осъждания на лицето.
Към момента спрямо Е.Й. се изпълнява определено общо наказание от четири
години и осем месеца по нохд № 19183/19 на СРС, нохд № 2685/20 на СРС и нохд №
5037/19 на СГС. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства съдът е
приел, че значими за предмета на образуваното ново производство по чл.306, ал.1, т.1
НПК са и наказанията за престъпления по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК /осем месеца
лишаване от свобода/, по чл.206, ал.1 НК /осем месеца лишаване от свобода/ и по
чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1 б. „б“ НК /две години и шест месеца лишаване от
свобода/, извършени съответно на 26.06.2018 и 09.07.2018 г.; на 22.01.2018 г. и на
2
28.10.2019 г. и постановените за тях отделни присъди съответно по нохд № 14082/19 г.
на СРС, по нохд № 10297/19 г. на СРС и по нохд № 2695/20 г. по описа на СГС. По
същество вярна е преценката, че между включените в тази съвкупност деяния са
налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на общо най-
тежко наказание, тъй като престъпленията по същите са реализирани преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях /първата влязла в сила присъда е на
13.12.2019 г. по нохд № 19183/19 г., а последно извършеното деяние е от 08.11.2019 г.
по нохд 2685/20/. Правилно за общо наказание е наложено най-тежкото от тях, а
именно три години и четири месеца лишаване от свобода. Завишаването на същото с
допустимия по чл.24 НК срок от една година е направено от съда с оглед
реализирането на множество престъпления при продължавана деятелност, както и
такива при условията на опасен рецидив и липсата на поправителен ефект спрямо
осъдения, който вече е бил наказван с лишаване от свобода. Въззивният съдебен състав
възприе за правилна така направената преценка, като отчете и обстоятелството, че
настоящите осъждания на Й. са за престъпления не само против собствеността, но и
спрямо личността, извършени в кратък период от изтърпяване на предходно наказание.
Очевидна е липсата на поправителен ефект от вече налаганите наказания, част от тях в
рамките на сключвани от осъдения споразумения, което налага по-продължителен
период на изолиране на лицето от обществото за преодоляване на противоправното му
поведение, което без основание се твърди да е с ниска степен на обществена опасност.
Именно необходимостта за налагане на справедливо общо наказание с оглед
изложените съображения налага завишаване на последното, като отмереният от съда
срок от една година не е възможният максимален такъв, а дори е по-малък от
предходно постановения по същия процесуален ред от една година и четири месеца и
то за по-малко на брой осъждания, поради което напълно неоснователно е оплакването
в тази насока. При вече посочените обстоятелства за завишена степен на опасност на
личността на осъдения, предпазването на обществото за по-дълъг времеви период и
възможността за постигане в по-голяма степен на превъзпитателен ефект спрямо
осъдения е с приоритет пред визираните от защитата обстоятелства, касаещи възрастта
на лицето, здравословното му състояние и доброто му поведение в затвора.
Последните са от значение за начина и условията за изпълнение на наказанието в
съответното пенитенциарно заведение, без да са определящи за обсъждания въпрос
относно приложената разпоредба на чл.24 НК.
Обосновано с оглед чл.57, ал.1, т.2, б. „б” ЗИНЗС за изтърпяване на определеното
общо най-тежко наказание от четири годни и четири месеца лишаване от свобода е
определен строг режим, като на основание чл.59 и чл.25, ал.2 НК са зачетени
предварителното задържане и изтърпяната част от отделните наказания в съвкупността.
3
Предвид изложените съображения съдът счете, че атакуваното определение
следва да се потвърди, тъй като при постановяването му не се констатира неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила,
необоснованост или непълнота на доказателства, които да налагат отмяната или
изменението му.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.01.2021 г. по нчд № 4342/20 г. по описа на
СГС, с което спрямо осъдения Е. Й. Й. е определено общо най-тежко наказание между
наложените по нохд № 19183/19 по описа на СРС, по нохд № 14082/19 по описа на
СРС, по нохд № 10297/19 г. на СРС, по нохд № 2685/20 г. на СРС, по нохд № 5037/19 г.
на СГС и по нохд № 2695/20 по описа на СГС.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4