РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 12.04.2022 година

                                        

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на седемнадесети март  две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 91 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                      Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

              Образувано е по жалба на ЕТ „К.Р. ****“ с ЕИК *****, представляван от  К.В.Р. със седалище и адрес на управление: гр. *****,  ул. Цар Освободител № 26, чрез адв. П.Г., подадена срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04001119007830-091-001 от 25.11.2020 година, издаден от В.А.Н., на длъжност Началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и Р.Д.Д.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново - ръководител на ревизията, потвърден като законосъобразен с Решение № 15/ 22.02.2021 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – В.Търново, в останалата обжалвана част по ЗДДС, в която е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 3 968,00 лв. за данъчни периоди м.06.2015 г. и м.09.2015 г. и в която са начислени допълнително задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.06.2015 г., м. 10.2015 г., от м.02.2016 г. до м. 10.2017 г. и от м. 12.2017 г. до м.02.2019 г. общо в размер на 17 089,30 лв. и лихви в размер на 8 678,25 лв., в т.ч. 13,21 лв. за данъчен период м. 11.2015 г., в частта по ЗДДФЛ, в която са определени допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 1 322,00 лв. и лихви в размер на 345,22 лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 4 140,00 лв. и лихви в размер на 661,30 лв., и в частта по ЗЗО, в която са определени допълнително задължения за вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2017 г. в размер на 766,66 лв. и лихви в размер на 238,79 лв., вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2018 г. в размер на 2 400,00 лв. и лихви в размер на 419,16 лв. 

             В жалбата се иска отмяна на ревизионния акт в обжалваната част като незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със събраните в хода на ревизията и приложени към административната преписка доказателства. Изложени са доводи, че органите по приходите не са изпълнили задълженията си за обективно /чл.3 от ДОПК/, служебно /чл.5 от ДОПК/ и добросъвестно /чл.6 ал.1 от ДОПК/ установяване на фактите и обстоятелствата. Жалбоподателят не е съгласен с изводите на ревизиращите органи и оспорва изцяло така потвърдените задължения, като твърди, че ревизионният акт е нищожен, алтернативно - че задълженията са установени и потвърдени от решаващия орган в нарушение на материалния закон. Счита, че доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство не са преценени в тяхната съвкупност, а са взети предвид само тези, които да обосноват установяване на данъчно задължение, като всичко това е довело до грешни изводи и необоснованост на РА. Твърди се, че решаващият административен орган не е отчел, че в тежест изцяло на ревизиращия екип е да докаже свързаност не толкова в духа на ЗКПО, колкото до създаване на документи без икономическа логика между тях от свързани лица. Твърди се също, че от предварителната проверка до 31.03.2020 г., когато в производството се включва адвокат П.Г., всички контакти, представяне на документи, вкл. посещение на органите по приходите на обект Хотел „****“ се осъществявало от роднини на проверяващия: баща, майка, сестра. Сочи се, че документите, удостоверяващи приход от наем до 28.05.2018г. са касови и всеки от гореописаните роднини би могъл да ги създаде, като едва от май 2018 г. наемът е нареждан с банкови преводи.

                В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения.  Излага аргументи за незаконосъобразност на обжалвания РА и в молба-становище. Претендира заплащането на направените по делото разноски.

      В съдебно заседание ответникът, директорът на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр.В. Търново чрез упълномощения юрисконсулт В. оспорва жалбата. Счита издаденият РА за правилен и законосъобразен, като се позовава на  мотивите за законосъобразност на ревизионния акт изложени в Решение №15/22.02.2021 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ гр.Велико Търново. Сочи, че безспорно ЕТ „К.Р. *** е извършвал търговска дейност за процесните периоди. Като в хода на съдебното производство не са представени доказателства, оборващи фактическите и правните изводи на органите по приходите и заключението на вещото лице подкрепя констатациите на ревизионния акт, а от разпита му в съдебно заседание се установява, че същият не притежава необходимите счетоводни документи, което води до нарушение на счетоводното законодателство. Претендира разноски в размер на 1 730.86 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно материалния интерес по делото, за което представя списък на разноските. 

    Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

              К.В.Р. е осъществявал дейност като ЕТ, с основна дейност – Предоставяне на хотелиерски услуги:   Настаняване в стаи за отдих; Предоставяне на ресторански услуги в стопанисваните хотели; Туристически услуги; Предоставяне на всички дейности съпътстващи, администриращи и необходимите услуги за реализиране на хотелиерството. През ревизирания период едноличният търговец извършва търговия на дребно в неспециалицирани магазини с разнообразни стоки и хотелиерство. Същият упражнява дейността в собствен обект-сграда - хотел „****“, находящ се в гр. *****, бул. „*“ № 7, която на основание чл.27, ал.1 от ЗДДФЛ с Протокол от 02.08.**** г. е въведена в имуществото на едноличния търговец. Дейността на едноличния търговец е финансирана чрез собствени и заемни средства по заем от ПИБ. Считано от 17.07.2013 г. едноличният търговец е регистриран по ЗДДС.

              Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04001119007830-020-001/04.12.2019 година, връчена по електронен път на 10.12.2020 г., е възложено извършването на ревизия на К.В.Р. с регистрация като Едноличен търговец „К.Р. ****“  за определяне на задълженията за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2017г. – до 31.12.2018г., данък върху добавена стойност за периода 01.06.2015г. до 31.07.2019г. и Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2017г. до 31.12.2018г. / на лист 170/.

              Първоначалната възлагателна заповед е изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-04001119007830-020-002/09.03.2020 г. и ЗИЗВР № Р- 04001119007830-020-003/13.07.2020 г., издадени от възложилия ревизията орган по приходите / л.173, л.184/.

             По Молба на ревизираното лице, с вх. № 4302/30.03.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен / на л.177/, ревизията е била спряна на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК със Заповед № Р-04001119007830- 023-001/30.03.2020 г.  Ревизионното производство е възобновено със Заповед № Р- 04001119007830-143-001/01.07.2020 г./на л.181/.

               За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04001119007830-092-001/23.09.2020 г., връчен на оспорващия по електронен път на 30.09.2020 г.

               В РД са посочени за свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК с ревизирания търговец: „Марж трейдинг“ ООД с ЕИК по Булстат *********, „Грети стил“ ЕООД с ЕИК по Булстат ********* и Сдружение „Регионален клъстер за креативен дизайн“ с ЕИК по Булстат *********.

              Срещу РД е подадено писмено възражение с вх. № 15001/16.11.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, с което са оспорени предложените задължения за данъци и осигурителни вноски. Видно от мотивите на обжалвания РА, органите по приходите са обсъдили подробно направените възражения, като не са ги приели за основателни.

               Ревизията приключва с Ревизионен акт /РА/ № Р-04001119007830-091-001 от 25.11.2020 г., издаден от В.А.Н. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Р.Д., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК / л.58-87/.

               С РА на К.В.Р. са установени допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 1 322,00 лв. и лихви в размер на 345,22 лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 4 140,00 лв. и лихви в размер на 661,30 лв., вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2017 г. в размер на 766,66 лв. и лихви в размер на 238,79 лв., вноски за 30 за самоосигуряващо се лице за 2018 г. в размер на 2 400,00 лв. и лихви в размер на 419,16 лв. Освен това с РА е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м.06.2015 г. и м.08.2015 г. общо в размер на 3 968,00 лв. и е начислен допълнително данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.06.2015 г., м. 10.2015 г., от м. 12.2015 г. до м. 10.2017 г. и от м. 12.2017 г. до м.02.2019 г. общо в размер на 20 857,94 лв. и лихви в размер на 9 259,28 лв., от които 13,21 лв. за данъчен период м.11.2015 г., през който приключва процедура по приспадане.

              С оглед обективното установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне данъчните задължения на ревизираното дружество и обезпечаване на необходимите доказателства, в хода на ревизията са извършени редица процесуални действия. Всички събрани документи и писмени обяснения са описани и анализирани в констативната част на ревизионния доклад, който съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от ревизионния акт.

               С Протокол № Р-04001119007830-ППД-001/02.03.2020 г. и Протокол №1336545/20.11.2020 г. към ревизионното производство са приобщени доказателства, събрани в хода на извършени на ревизираното лице ревизии, за които са издадени РА № Р-04001115009147-091-001 от 06.07.2016 г. и РА № Р-04001116002928-091-001 от 15.05.2018 г. и проверка, приключила с Протокол № П-04001119096812-073-001/28.11.2019 г.; оборотни ведомости за 2014 г. и за 2015 г.; инвентарна книга към 31.12.2014 г. и данъчен амортизационен план за 2014 г. на ЕТ „К.Р. ****“; писмено обяснение от К.В.Р. вх. № 3892/19.03.2018 г.; връчено искане и получен отговор от „Михов“ ООД с ЕИК *********; връчено на жалбоподателя искане и предоставен от него отговор; Протокол № 1330702/12.07.2019 г. от извършена проверка в обект хотел „****“, намиращ се в гр.*****, бул. „Б.“ № 7; връчени искания и получени отговори от Община *****, „Франческо Сола Консултинг“ ЕООД и „Франческо Сола 1 Консултинг“ ЕООД.

                          В хода на ревизията на жалбоподателя е връчено искане № Р-04001119007830-040- 001/13.12.2019 г., с което за периода 01.06.2015 г. - 31.07.2019 г. са изискани доказателства за: вида на извършваните икономически дейности и необходимите документи за осъществяването им (разрешения, лицензи, удостоверения, категоризации и др.); стопанисваните обекти; местонахождението на счетоводната, банкова и търговска документация, съставена във връзка и по повод осъществяваната търговска дейност; начинът на организиране на дейността и способи за рекламиране и набиране на клиенти; справка за използваните услуги от туристически сайтове и платените за това комисионни; ценови оферти на предлаганите - туристически услуги, начини на документиране на продажбите и начини на заплащане; месечни справки за натоварването на обекта; регистър за настанени туристи, воден съгласно Закона за туризма за предоставени услуги по настаняване; документи, доказващи наличието на материална и техническа обезпеченост за осъществяване на дейността по предоставяне на туристически услуги; документи, доказващи средствата за изграждането и функционирането на обекта на инвестиция с туристическа цел; наличие на финансови взаимоотношения между предприятието и неговия едноличен собственик за посочения период и отражението на същите в счетоводството; оборотни ведомости и главни книги, хронологични счетоводни регистри, извлечения от банковите сметки, книги за дневни финансови отчети; заверени копия на фактури и кредитни известия, издадени от „БИЛДГРУП - А“ ЕООД с ЕИК ********* и „Франческо Сола 1 Консултинг“  ЕООД ведно с договори, приемо-предавателни протоколи и счетоводни регистри за отчитането им; декларации и справки по образец.

               В отговор е получено писмо от Г.В.И., заведено с вх. № 706/16.01.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, в което се съдържат Справки от № 1 до № 5, Справка за придобитите мобилни телефони или преносима офис-техника, Справка за недвижими имоти, Справка за собствени/наети пътни превозни средства и Въпросен лист.

              Според преписката на жалбоподателя е връчено второ искане № Р-04001119007830-040-002/13.07.2020 г., с което са изискани: заверени копия на конкретно посочени фактури за продажби, издадени от ЕТ „К.Р. ****“ и на конкретно посочени фактури за покупки, издадени от „ВИАС“ ЕООД с ЕИК *********, „АУТО БАВАРИЯ“ ООД с ЕИК *********, „ЛИОН РЕНТА КАР“ ЕООД с ЕИК *********, „ПВП“ ЕООД с ЕИК *********, ЗП Н.К.с ЕИК **********, „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ“ с ЕИК *********, заедно с договори, приемо-предавателни протоколи, платежни документи и счетоводни документи за отчитането им; доказателства за изразходването от „Франческо Сола Консултинг“ ЕООД на сумите за наеми на хотела, които според дружеството не са били платени на наемодателя, а са вложени за ремонтни дейности и поддръжка на хотела.

               С вх. № 10803/12.08.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, жалбоподателят е представил заверени копия на: Писмо изх. № 9257- 1/07.08.2020 г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч за предоставяне на документи от архив; Опис на документи вх. № 9122/17.07.2019 г.; Справка за придобитите мобилни телефони или преносима офис-техника, Справка за недвижими имоти и Справка за собствени/наети пътни превозни средства; писмени обяснения, в които се сочи, че не са открити документи за покупки от „БИЛДГРУП - А“ ЕООД и други контрагенти; електронно писмо от Д.Д. с вх. № 12149/30.09.2019 г.; Договор за управление и отдаване под наем на недвижим имот от 01.09.2016 г„ сключен между ЕТ „К.Р. ****“ - възложител и „*****“ ЕООД с ЕИК ********* (грешно посочен в договора като *********), представлявано от В.К.Р. - изпълнител, заедно с Ценово предложение на цени за нощувка, дължими на възложителя; Договор за наем на имот от 15.12.2016 г., сключен между ЕТ „К.Р. ****“ и „*****“ ЕООД (понастоящем „Франческо Сола Консултинг“ ЕООД), представлявано от В.К.Р., придружен от Опис на движимо имущество и приемо-предавателен протокол; 12 бр. приходни касови ордери за получени наеми от „*****“ ЕООД, издадени от ЕТ „К.Р. ****“; Договор за наем на имот от 01.11.2017 г„ сключен между К.В.Р. и „БИГИ ИМПОРТ 2“ ЕООД с ЕИК ********* (понастоящем „Франческо Сола 1 Консултинг“   ЕООД), представлявано от Х.Т.К., ведно с Опис на движимо имущество и приемо-предавателен протокол; Анекс от 18.03.2018 г. към договор за наем на недвижим имот от 01.11.2017 г.; 6 бр. разходни касови ордери и 5 бр. вносни бележки за плащане на наем на К.В.Р. от „БИГИ ИМПОРТ 2“ ЕООД/„Франческо Сола 1 Консултинг“ ЕООД; счетоводен Дневник на сметка 421/2 за периода 01.01.2017 г. - 30.09.2019 г. на „Франческо Сола 1 Консултинг“  ЕООД; Справка за платените суми за наем 2017-2019 г. и Справка за начислените разходи за наем от 2017 г. до 2019 г., изготвени от Д.Д.; 39 бр. фактури за продажби, издадени от ЕТ „К.Р. ****“.

              Допълнително с вх. № 11466/27.08.2020 г. и вх. № 11466#1/27.08.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен са представени банкови извлечения от сметките на ЕТ „К.Р. ****“ в „Уни Кредит Блубанк“ АД за сметка BG43UNCR….92 за периода от 31.12.2014 г. до 31.12.2015 г. и в „Интернешънъл Асет Банк“ АД за периода от 31.01.2016 г. до 13.06.2016 г. Във връзка с непредставяне на банкови извлечения за целия ревизиран период, на ревизираното лице е връчено искане № Р-04001119007830-040-003/09.09.2020 г., с което са изискани същите документни, както и декларация за разкриване на банкова тайна. В отговор, с вх. № 12494/24.09.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен е представена декларация за разкриване на банкова тайна от К.В.Р., чрез адв. П.Г..

                 С връчването на РД, на жалбоподателя е връчено и четвърто искане № Р- 04001119007830-040-004/24.09.2020 г., с което са изискани: доказателства за завеждане в активите на ЕТ „К.Р. ****“ на недвижими имоти, находящи се в гр. *****, бул. „България“ № 7; заверени копия на фактури за доставка, издадени от ЗП Н.К., ведно с доказателства за получаване на стоките и счетоводни извлечения за заприходяването им; всички налични документи, съставени във връзка с получен на 05.06.2015 г. банков превод от „ECOVERDE DI TODOR RADEV“ в размер на 19 778,85 лв. - договори, фактури, протоколи, товарителници и др.; аналитична справка за отчетените продажби с месечен отчет за м. 12.2016 г.; документи за влагане на закупените материали (контакти, профили и други) и документи за реализация на готовата продукция; хронология на счетоводни сметки 701, 702, 703, 709 за ревизирания период. От страна на ревизираното лице, чрез адв. П.Г., са представени единствено писмени обяснения вх. № 15001/16.11.2020 г. по описа наТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, в които се сочи, че всички първични счетоводни документи са представени на ревизиращия екип и жалбоподателят не разполага с други такива, че счетоводният архив най-вероятно се намира в счетоводната кантора и ревизираното лице на разполагало с такива документи. От ECOVERDE DITODOR RADEV фирмата е закупила пелети за огрев, но жалбоподателят не разполага с документ за покупката.

               В хода на ревизията са отправени искания и са получени отговори от „УниКредит Булбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзен банк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, „ШНАЙДЕР ЕЛЕКТРИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД с ЕИК *********, „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД с ЕИК *********, „ИРИ ТРЕЙД“ АД с ЕИК *********, „СЪОБЩИТЕЛНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, „Ауто Бавария“ ООД с ЕИК ********* и „Лион рент-а-кар“ ЕООД с ЕИК *********. Извършени са насрещни проверки на Община Търговище, Община *****, Община Левски, „БИЛДГРУП - А“ ЕООД с ЕИК *********, „ЕКО ФУУД“ ЕООД с ЕИК *********, „ТАНДЕМ ТРАВЕЛ“ ООД с ЕИК *********, „А - ТУР“ ЕООД с ЕИК *********, „АДКОМ-ПЕЧАТНИ РЕШЕНИЯ“ ООД с ЕИК *********, „МЕРКУРИ ПГС“ ООД с ЕИК *********, „БУЛСОФТКОМ“ ЕООД с ЕИК *********, „МАЧ ФРЕЙМ СТУДИО“ ООД с ЕИК ****46771, „АПИМЕЛ ОРГАНИК“ ООД с ЕИК ****92669, „НИК АГРО СЪРВИС“ ООД с ЕИК *********, „ФРИГОТЕРМ СК“ ЕООД с ЕИК *********, „ЛИМЕС-Б“ ООД с ЕИК *********, „СМАРТПРО“ ООД с ЕИК *********, „БЪЛГАРИЯ ФУУДС“ ЕООД с ЕИК *********, ,ЛЕВСКИ ЗЕМЯ“ ООД с ЕИК *********, „ИЛИЕВИ - МГ“ ЕООД с ЕИК *********, „ДС ТРАКС“ ЕООД с ЕИК *********, „ВИАС“ ЕООД с ЕИК *********, „ПВП“ ЕООД с ЕИК ********* и ЗП Н.К.с ЕИК **********.

              Така събраните по надлежния ред доказателства, органът по приходите е обсъдил и е приел, че ЕТ „К.Р. ****“ е реализирал приходи от наем на хотел „****“ в размер на 9 583,30 лв. през 2017 г. и в размер на 30 000,00 лв. през 2018 г. Тъй като тези приходи не са декларирани в приложение № 2 на годишните данъчни декларации на К.В.Р. за 2017 г. и 2018 г., с РА са формирани допълнително данъчни основи за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. и 2018 г. в размер на установените приходи, намалени с вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за съответната година, установени с РА.

                В частта по ЗДДС за данъчни периоди м.06.2015 г., м. 10.2015 г., от м. 12.2015 г. до м. 10.2017 г. и от м. 12.2017 г. до м.02.2019 г. са формирани допълнителни данъчни основи, включващи: договорените наеми за хотел „****“ за данъчни периоди от м.12.2016 г. до м.10.2017 г. и от м.12.2017 г. до м.02.2019 г.; получени суми по банкови сметки през данъчни периоди м.06.2015 г., м. 10.2015 г., м.02.2016 г., от м.04.2016 г. до м.09.2016 г., за които няма данни да е начислен ДДС; суми от продажби по незаприходени фактури за покупки за данъчни периоди м.12.2015 г. и м.01.2016 г.; суми по фактури за продажби, издадени през данъчни периоди от м.09.2016 г. до м. 11.2016 г., които не са включени в дневниците за продажби; суми, представляващи разлика между данните от масивите на НАП от подаваните отчети на фискални устройства с дистанционна връзка и стойността на отчетите на фискалните устройства, включени в дневниците за продажби на ревизираното лице за периодите от м.02.2016 г. до м.09.2016г. и м.12.2016г.

                 С  РА на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 950,00 лв. за данъчен период м.06.2015 г. по фактура № 65/25.06.2015 г., издадена „ПВП“ ЕООД с ЕИК ********* и в размер на 2 018,00 лв. за данъчен период м.08.2015 г. по фактура № **********/17.08.2015 г., издадена от „БИДДГРУП - А“ ЕООД с ЕИК *********.

                 В частта по ЗОО за 2017 г. и 2018 г. са определени допълнително минимални месечни осигурителни доходи в размерите, регламентирани в чл.9, т.2 от Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответна година и годишни осигурителни доходи в размера на установените облагаеми доходи по ЗДДФЛ за съответната година.

                Ревизионният акт е бил обжалван от данъчния субект по реда на чл.152 и сл. от ДОПК. Горестоящият административен орган след обсъждане на възраженията на оспорващия издава Решение № 15/22.02.2021 г., с което отменя РА № Р-04001119007830-091-001/25.11.2020 г., в обжалваната част по ЗДДС, в която са определени допълнително задължения за данък върху добавената стойност за данъчен период м.12.2015 г. в размер на 373,81 лв., за данъчен период м.01.2016 г. в размер на 1 930,20 лв., за данъчен период м.06.2016 г. в размер на 41,40 лв. и лихви в размер на 18,35 лв., за данъчен период м.07.2016 г. в размер на 84,58 лв. и лихви в размер на 36,75 лв., за данъчен период м.08.2016 г. в размер на 36,87 лв., за данъчен период м.09.2016 г. в размер на 10,80 лв. и лихви в размер на 19,90 лв., за данъчен период м. 12.2016 г. в размер на 1 290,98 лв. и лихви в размер на 506,03 лв. или общо в размер на 3 768,64 лв. и лихви в размер на 581,03 лв. и потвърждава като законосъобразен PA № Р-04001119007830-091-001 от 25.11.2020 г., издаден от В.А.Н., на длъжност Началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и Р.Д.Д.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново - ръководител на ревизията, в останалата обжалвана част по ЗДДС, в която е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 3 968,00 лв. за данъчни периоди м.06.2015 г. и м.09.2015 г. и в която са начислени допълнително задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.06.2015 г., м. 10.2015 г., от м.02.2016 г. до м. 10.2017 г. и от м. 12.2017 г. до м.02.2019 г. общо в размер на 17 089,30 лв. и лихви в размер на 8 678,25 лв., в т.ч. 13,21 лв. за данъчен период м. 11.2015 г., в частта по ЗДДФЛ, в която са определени допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 1 322,00 лв. и лихви в размер на 345,22 лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 4 140,00 лв. и лихви в размер на 661,30 лв. и в частта по ЗЗО, в която са определени допълнително задължения за вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2017 г. в размер на 766,66 лв. и лихви в размер на 238,79 лв., вноски за 30 за самоосигуряващо се лице за 2018 г. в размер на 2 400,00 лв. и лихви в размер на 419,16 лв.

      Решение № 15/22.02.2021 г. на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново при ЦУ на НАП е връчено на задълженото лице по електронен път на 25.02.2021г., и срещу него е подадена жалба от К.В.Р. с регистрация като Едноличен търговец „К.Р. ****“  до АдмСЛ по пощата на 11.03.2021г., според приложеното пощенско клеймо / на л.13 от делото/.  Със Жалбата се оспорва РА относно допълнително определените задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.06.2015 г., м.08.2015 г., м. 10.2015 г., от м. 12.2015 г. до м. 10.2017 г. и от м. 12.2017 г. до м.02.2019 г., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. и 2018 г. и вноски за ЗО за самоосигуряващо лице за 2017 г. и 2018 г. В останалата част по ЗДДС, в която не са определени задължения за данъчни периоди м.07.2015 г., м.09.2015 г., м.11.2017 г. и от м.03.2019 г. до м.07.2019 г., РА не е обжалван и е влязъл в сила.

    За доказване компетентността на органа, издал ЗВР и последващите й изменения е приложена с преписката  Заповед № 6/03.01.2017 г. на ТД на НАП - Велико Търново /на л. 168 -169/.

   В съдебната фаза на производството от страна на ответника по делото са представени и приети писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. № 986/19.03.2021 г. и отделно представените с писмо на л.211, на хартиен носител и на технически носител – 1 CD-R, съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, заповедите и за спиране и възобновяване на ревизионното производство, РД и ревизионния акт във вид на електронни документи.

   По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съдът кредитира приетито и неоспорено от страните  заключение вх. № 3790/23.11.2011г. на вещото лице М.К., като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.Според уточненията на експерта при изслушването в съдебно заседание разходите във връзка с хотел „****“, следва да са отразени  счетоводно в съответните счетоводни сметки: приходът от наем в група 70, а разхода в група 60, където се отразява амортизацията, данъци, такса смет и други, които са доказани с документи. Трябва да има оборотна ведомост, в която да се вижда, че всички активи са заведени.  

  Заключението на вещото лице подкрепя констатациите на органите по приходите в обжалвания ревизионния акт, потвърден с Решението на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново. При изслушване на експертното заключение вещото лице заявява, че ЕТ непритежава необходимите счетоводни документи. Сочи, че при посещението при жалбоподателят на място не са представени нови счетоводни документи и експерта е изследвал приложените към ревизионната преписка. Заявява, че не са налични документи на базата на които да бъдат приспаднати предвидените нормативно признати разходи и затова не ги е изчислило. ЕТ „К.Р. ****“ не е представил амортизационен план, оборотна ведомост, хронологии от счетоводни сметки, от които да е видно, че амортизациите са осчетоводени и отразени по съответните счетоводни сметки, необходимо за амортизационно зачисляване по Закона за счетоводството.

    Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК /решението на горестоящия административен орган е връчено на оспорващия на 25.02.2021г., а жалбата е подадена на 11.03.2021г./, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол. Същата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК. Оспореният РА, в процесната част съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения: 

    Съгласно изискванията на чл.160, ал.2 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

               Оспореният ревизионен акт № Р-04001119007830-091-001/25.11.2020 г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл.119, ал.2, изр. първо от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. Отговаря на изискванията на чл.120 от ДОПК по отношение на форма и съдържание, поради което е валиден акт, издаден в предвидената за това форма.

               При извършена от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на РА само на това основание.

              Ревизиращите органи са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, респективно проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес, поради което наведеното в обратен смисъл възражение от жалбоподателя е неоснователно.

            Спазена е процедурата по Глава ХV, чл.113-120 от ДОПК. Съобразно периода на спирането му, производството е приключило в срока, установен от чл.114, ал.2 от ДОПК, надлежно определен от органа, възложил ревизията. Ревизионният доклад е съставен и връчен на данъчния субект в определените от чл.117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове. Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.  Задълженото лице е уведомено и за установените обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес за служебно начало, обективност, законност и независимост, добросъвестност при спазване на правото на защита на ревизираното лице, от страна на ревизиращите органи по приходите при упражняване на техните процесуални права. Жалбоподателят не твърди, че са му ограничени по някакъв начин субективните права-същият е имал възможност да представи писмени доказателства, да даде обяснения, да прави възражения. Той е бил и редовно уведомяван за извършените от ревизиращите процесуални действия, като са му връчена надлежно по електронен път всички документи от значение за спора като ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА, решение ДОДОП.

              Извършените процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по чл.50, ал.2 от ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 от ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени с тях.

              В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за издаването му.

              За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения Ревизионен доклад № Р-04001119007830-092-001/23.09.2020г.– неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.2 от ДОПК. Ревизионният орган е приобщил по реда на ДОПК доказателствата, представени от ревизираното лице и други институции. В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни проверки на други задължени лица, както и са отправени искания и са получени отговори от „Уни Кредит Булбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзен банк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Обединена българска банка“ АД и т.н.

              При преценка относно съответствието на РА с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното: 

              По отношение начисления допълнително ДДС за наемите за хотел „****“  обосновано с доказателствата и съдебно счетоводната експертиза правилно са определени данъчни основи за данъчни периоди от м. 12.2016 г. до м. 10.2017 г. и от м. 12.2017 г. до м.02.2019 г., представляващи договорени наеми за хотел „****“, върху които в оспорения РА, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, е начислен данък със ставка 20%, общо в размер на 8 975,03 лв.         

             Видно от доказателствата по предходно извършени на жалбоподателя ревизии, приключили с РА № Р-11-1401190-091- 01/28.10.2014 г., РА № Р-11-1401488-091-01/01.12.2014 г„ РА № № Р-04001115009147- 091-001/06.07.2016 г. и РА № № Р-04001116002928-091-001/15.05.2018 г. е установено, че за ревизираните периоди до 31.12.2014 г. ЕТ „К.Р. ****“ упражнява дейност в обект - хотел в гр. *****, бул. „Б.“ № 7, заприходен в патримониума на търговеца на основание чл. 27, ал. 1 от ЗДДФЛ с Протокол от 02.08.**** г. Съгласно този протокол, К.В.Р. предава за неопределен срок на ЕТ „К.Р. ****“ триетажна административна сграда и едноетажна производствена сграда. 

              Установено с доказателствата  е , че ЕТ „К.Р. ****“ е продължил да извършва хотелиерска дейност до 2016 г.  В тази връзка е представения от жалбоподателя при ревизията Договор за наем на имот от 15.12.2016 г., съгласно който ЕТ „К.Р. ****“ предоставя за временно и възмездно ползване на „*****“ ЕООД /понастоящем „Франческо Сола Консулт“ ЕООД/, представлявано от В.К.Р. недвижим имот семеен хотел „****“, със застроена площ от 1500.00 кв.м., находящ се в гр. *****, бул. „Б.“ № 7 срещу месечен наем в размер на 850,00 лв. с влючен ДДС (чл.3.1), платим до 5 число на текущия месец (чл.3.2). Съгласно чл.3.5 от договора, същият служи като разписка за получаване на предплата от един месечен наем (чл.3.3) и депозит в размер на 1 500 лв./3.4/. Представени са 12 бр. приходни касови ордери, издадени от ЕТ „К.Р. ****“ за получени наеми от „*****“ ЕООД за периода м. 12.2016 г. - м. 10.2017 г.

            С Договор за наем на имот от 01.11.2017 г. К.Р. предоставя на „Биги Импорт 2“ ЕООД с ЕИК ********* /понастоящем „Франческо Сола 1 Консултинг“ ЕООД/, представлявано от Х.Т.К., свой собствен недвижим имот семеен хотел „****“, със застроена площ от 1500.00 кв.м., находящ се в гр. *****, бул. „България“ № 7 срещу месечен наем в размер на 3000,00 лв. с вкл. ДДС (чл.3.1), платим до 5 число на текущия месец (чл.3.2). Съгласно чл.3.5 от договора, същият служи като разписка за получаване на предплата от един месечен наем (чл.3.3) и депозит в размер на 1 500,00 лв. (чл.3.4). С Анекс от 18.03.2018г. към имот от 01.11.2017 г., с който К.Р. предоставя на „Биги Импорт 2“ ЕООД с ЕИК ********* (понастоящем „Франческо Сола 1 Консултинг“ ЕООД), представлявано от Х.Т.К., описания свой собствен недвижим имот семеен хотел „****“, срещу месечен наем в размер на 3000,00 лв. с вкл. ДДС (чл.3.1), платим до 5 число на текущия месец (чл.3.2). Съгласно чл.3.5 от договора, същият служи като разписка за получаване на предплата от един месечен наем (чл.3.3) и депозит в размер на 1 500,00 лв. (чл.3.4).

            Анекс от 18.03.2018 г. към договор за наем на недвижим имот от 01.11.2017 г., е сключен поради промяна в обстоятелствата на дружеството от страна на наемателя: „Биги Импорт 2“ ЕООД променя името си на „Франческо Сола 1 Консултинг“ ЕООД, с управител на дружеството В.Р..

             В тази връзка са представени 6 бр. разходни касови ордери и 5 бр. вносни бележки за плащане на наем на К.В.Р. от „Биги Импорт 2“ ЕООД  /„Франческо Сола 1 Консултинг“ ЕООД.

             При проверката на жалбоподателя, приключила с Протокол № П-04001119096812-073- 001/28.11.2019 г. във връзка с отправено искане до „Франческо Сола 1 Консултинг“ ЕООД  /„*****“ ЕООД/ са получени писмени обяснения с вх. № 12826/14.10.2019 г. от управителя на дружеството В.К.Р.,  приобщени към ревизията с Протокол № Р-04001119007830-ППД- 001/02.03.2020 г., според които сумите по договора за наем, сключен между наемодателя К.В.Р. и наемателя „Франческо Сола 1 Консултинг“ ЕООД, не са изплатени на наемодателя. Според договорка, сумата за наема била използвана за ремонтни дейности и поддръжка на семеен хотел „****“. Доколкото горните обяснения не могат да се противопоставят на представените от жалбоподателя приходни касови ордери, които са първични счетоводни документи, удостоверяващи плащане на суми за наем от „*****“ ЕООД, и при липса на клауза в Договора от 15.12.2016 г., предвиждаща с дължимия наем „*****“ ЕООД да извършва ремонти, вместо да го плаща на наемодателя, правилно не са кредитирани от органите по приходите.  

            Доводите в жалбата, че наемодателят и наемателите са свързани лица, са неоснователни и правно необосновани, защото свързаността на физическите лица не означава, че е налице свързаност между дружествата „Франческо Сола Консултинг“ ЕООД и „Франческо Сола 1 Консултинг“ ЕООД, и К.В.Р.. 

           При горната фактическа установеност, органите по приходите обосновано са приели, че К.В.Р. е извършвал облагаеми доставки по отдаване под наем на сграда - хотел „****“, през данъчни периоди м. 12.2016 г. - м.02.2019 г.  Отдаването под наем на имот е независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и съгласно чл. 3, aл. 1 от закона, физическите лица, които отдават имот под наем, са данъчно задължени лица. Съответно отдаването под наем на сграда или част от нея, извършена от данъчно задължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение на територията на страната се явява облагаема доставка на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Изключение са случаите по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, сред които не попада процесният.

             Видно от доказателствата по делото, с Акт за регистрация № 110421300012769/12.07.2013 г. физическото лице К.В.Р. е регистрирано по ЗДДС, считано от 17.07.2013 г., като на 10.12.2019 г. същият е бил дерегистриран по инициатива на орган по приходите. С оглед на това, жалбоподателят е бил задължен за извършените от него облагаеми доставки на наеми да издаде фактури по чл. 113 от ЗДДС с начислен ДДС и да ги включи в дневниците си за продажби.  Това не е сторено от ревизираното лице, поради което правилно органите по приходите при определянето на допълнителните данъчни основи за облагане с ДДС са включили договорените възнаграждения за наем, при съобразяване разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС относно настъпването на данъчното събитие при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение. Без значение е фактът за плащането на наемите, тъй като според чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, без данъка върху добавената стойност.

            Неотносимо към облагането с ДДС е обстоятелството дали след 01.09.2016 г. К.В.Р. е или не е преустановил ползването на хотела за дейността на ЕТ „К.Р. ****“, доколкото за целите на ЗДДС се регистрира физическото лице, а не едноличния търговец, като регистрацията обхваща всяка извършвана от физическото лице независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, в т.ч. и отдаване под наем на недвижим имот - хотел.

            С оглед на изложеното, обосновано с доказателствата и съдебно счетоводната експертиза, РА се явява законосъобразен относно допълнително определените данъчни основи за данъчни периоди от м. 12.2016 г. до м. 10.2017 г. и от м. 12.2017 г. до м.02.2019 г., представляващи договорени наеми за хотел „****“, върху които, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, е начислен данък със ставка 20%, общо в размер на 8 975,03 лв.

              По отношение начисления допълнително ДДС за получени суми по банкови сметки е от значение установеното при анализа на банковите извлечения на ЕТ „К.Р. ****“ от  посочените в РА сметки / на стр.16-21/, че търговецът е получил преводи за извършени облагаеми доставки, за които няма данни да е начислен ДДС.

          За процесните преводи не е установено жалбоподателят да е издал фактури и да е начислил ДДС, освен за преводите на 09.06.2016 г. от „Тандем Травел“ ООД, за които са издадени фактура № **********/09.06.2016 г. с данъчна основа 417,77 лв., ДДС 83,55 лв. и предмет „вечеря и допълнителни закуски“ и фактура № ********** от 09.06.2016 г. с данъчна основа 447,81 лв., ДДС 40,30 лв. и предмет „хотелска услуга“. Според преписката фактура № **********/09.06.2016 г. не е включена в дневника за продажби на ревизираното лице, като фактура № ********** от 09.06.2016 г. е включена, обаче с нулеви стойности. Двете фактури са представени при ревизията от жалбоподателя, а фактура № **********/09.06.2016 г. е представена и от „Тандем Травел“ ООД при извършената му насрещна проверка.

              Преводите касаят извършваната от ЕТ „К.Р. ****“ дейност по хотелиерство, с изключение тези от „ECOVERDE DITODOR RADEV“, при което тези преводи касаят извършване на облагаеми доставки със ставка 9%, съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, с изключение на фактура № **********/09.06.2016 г., издадена на „Тандем Травел“ ООД, в която ревизираното лице е начислило данък при ставка 20%. Обосновано с доказателствата и съдебно счетоводната експертиза правилно са определени допълнителни данъчни основи за тези получени банкови преводи, върху които на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, е начислен допълнително ДДС за данъчни периоди м. 10.2015 г., м.02.2016 г., отм.04.2016 г. до м.09.2016 г., общо в размер на 347,73 лв.

              Относно получените от „ECOVERDE DI TODOR RADEV“ преводи следва да се съобразят извършените на жалбоподателя   ревизии, приключили с PA № Р-11- 1401190-091-01/28.10.2014 г„ PA № Р-11-1401488-091-01/01.12.2014 г. и PA № № Р- 04001115009147-091-001/06.07.2016 г., и установеното с тях, че същият е декларирал ВОД на стоки „дървени пелети“ по 9 бр. фактури към „ECOVERDE DI TODOR RADEV“ през данъчни периоди м.04, 05, 06.2014 г. и м.05.2015 г. Във връзка с това при процесната ревизията е прието, че въпросните преводи касаят доставки на стоки към „ECOVERDE DI TODOR RADEV“, поради което с искане № Р-04001119007830-040-004/24.09.2020 г. от ревизираното лице са изискани всички налични документи, свързани с получения банков превод от „ECOVERDE DI TODOR RADEV“ - договори, фактури, протоколи, товарителници и др. И същото, чрез адв. П.Г., е представило писмени обяснения вх. № 15001/16.11.2020 г., в които се посочва, че от ECOVERDE DI TODOR RADEV фирмата е закупила пелети за огрев, но жалбоподателят не разполага с документ за покупката, които обяснения не кореспондират с представените документи. С оглед на което органите по приходите са приели, че не може да бъде приложен режимът, установен за вътреобщностна доставка на стоки, тъй като не са налице изискуемите на основание чл. 45 от ППЗДДС във връзка с чл.53, ал.2 от ЗДДС (в относимите им редакциите до 29.01.2016 г.) документи, както следва: 1.документ за доставката: а)фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2.документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а)         транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

              Предвид това, правилно и обосновано за данъчен период м.06.2015 г. е определена допълнителна данъчна основа за получените два превода от „ECOVERDE DI TODOR RADEV“ в размер общо на 27 968,85 лв., върху която на основание чл.82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 26, ал.1, ал. 2 и ал. 6, чл. 66, ал. 1 и чл.67, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 20% при прилагане на чл.53, ал.2 от ППЗДДС - 4 661,47 лв.

              Видно от доказателствата по делото през ревизираните периоди по ЗДДС са извършвани продажби на дограми и дървени пелети, продажби на туристически услуги и продажби в заведения за обществено хранене /лоби бар/. Всички извършени от търговеца доставки са с място на изпълнение на територията на страната. Безспорно установено е, че ЕТ“К.Р. ****“ е издавал данъчни фактури, които са отразени от получателите в Дневниците им за покупки, но ЕТ не ги е отразявал в Дневниците си за продажби. Относно сумите по фактурите за продажби следва да се съобрази, че при извършените насрещни проверки на регистрирани по ЗДДС лица, декларирали в дневниците си за покупки фактури за получени доставки от ЕТ „К.Р. ****“, същите са представили фактури, както следва: № № ********* от 17.10.2016г. с получател „Булсофтком“ ЕООД; ********* /17.10.2016г. с получател „Меркури ПГС“ ООД; *********/ 17.10.2016г. на  „ДС ТРАКС“ ЕООД; *********/02.11.2016г. - „Булсофтком“ ЕООД; *********/ 02.11.2016г. - „ДС ТРАКС“ ЕООД; *********/02.11.2016г. на „Булсофтком“ ЕООД; *********/ 02.11.2016г. - „Меркури ПГС“ ООД; ********* от 26.11.2016г. - „Меркури ПГС“ ООД; ********* от 26.11.2016г. - „Булсофтком“ ЕООД; ********* от 26.11.2016г. - „ДС ТРАКС“ ЕООД, които не са включени в дневниците за продажби на жалбоподателя. Предвид горното фактурите за продажби, издадени през м. 10.2016 г. и 11.2016 г., с РА правилно са определени допълнително данъчни основи и е начислен върху тях ДДС, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, за данъчни периоди м. 10.2016 г. и м.11.2016 г., общо в размер на 412,07 лв.

               Съгласно изискванията на чл. 86, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

               В хода на ревизията е направен анализ и сравнение на данните от масивите на НАП от подаваните отчети на фискални устройства с дистанционна връзка и стойността на отчетите на фискалните устройства, включени в дневниците за продажби на ревизираното лице. При този анализ е установено, че са налице разлики, като данните от масивите на НАП превишават сумите от отчетите на фискалните устройства, включени в дневниците за продажби на ревизираното лице. По отношение сумите по отчетите на Фискалните устройства следва да се съобразят събраните доказателства, ССчЕ и фактурите, включени в дневниците за продажби на ревизираното лице, за които няма данни да са платени или да подлежат на плащане по банков път след анализа на дневниците за продажби на жалбоподателя и приложените към преписката банкови извлечения.

              Предвид събраните доказателства и ССчЕ съдът приема за дължим начислен ДДС върху суми по отчети от фискални устройства: за данъчен период м.06.2016 г. в размер на 134,18 лв.; за данъчен период м.07.2016 г. в размер на 166,76 лв.; за данъчен период м.08.2016 г. в размер на 295,42 лв.; за данъчен период м. 12.2016 г. в размер на 1 267,51 лв. Правилно е определен и начислен ДДС върху суми по отчети от фискални устройства в размер на 8,73 лв. за данъчен период м.02.2016 г., в размер на 58,79 лв. за данъчен период м.03.2016 г., в размер на 312,62 лв. за данъчен период м.04.2016 г., в размер на 310,77 лв. за данъчен период м.05.2016 г. и в размер на 138,22 лв. за данъчен период м.09.2016 г. Изложеното налага извод, че РА в обжалвана част по ЗДДС относно определените допълнително данъчни основи във връзка с посочената констатация за данъчни периоди от м.02.2016 г. до м.09.2016 и м. 12.2016 г. и начисления върху тях ДДС общо в размер на 2 693,00 лв. е правилен. 

              В заключение, РА в обжалваната част по ЗДДС относно начисления допълнително данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.06.2015 г., м. 10.2015 г., от м.02.2016 г. до м.10.2017 г. и от м.12.2017 г. до м.02.2019 г. общо в размер на 17 089,30 лв. и лихви в размер на 8 678,25 лв., в. т.ч. 13,21 лв. за данъчен период м. 11.2015 г., е правилен и законосъобразен.

              С РА, в обжалваната част по ЗДДС е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС общо в размер на 3 968,00 лв.,  конкретно в размер на 1 950,00 лв. за данъчен период м.06.2015 г. по фактура № 65/25.06.2015 г., издадена „ПВП“ ЕООД с ЕИК *********, с деклариран в дневника за покупки предмет „стоки“ и в размер на 2 018,00 лв. за данъчен период м.08.2015 г. по фактура № **********/17.08.2015 г., издадена от „Билдгруп-А“ ЕООД с ЕИК *********, с деклариран в дневника за покупки предмет „стоки“.

              Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС, а в чл. 70 от същия закон са регламентирани ограниченията на това право. Едно от условията за ползване на данъчен кредит, предвидено в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е регистрираното лице да е получило стоки или услуги по облагаема доставка. Друго кумулативно условие на закона, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е, че регистрираното лице има право да приспадне данъчен кредит, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Жалбоподателят не е доказал изпълнението на декларираните от него получени доставки, а както се посочи, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, наличието на осъществена доставка е едно от изискванията за възникване право на данъчен кредит.

               В тази връзка от страна на жабоподателят не са представени документи, удостоверяващи получаването на фактурираните доставки, вкл. и горните фактури, въпреки че такива изрично са му изискани с искане № Р-04001119007830-040-001/13.12.2019 г. и искане № Р-04001119007830-040-002/13.07.2020 г. Сред представените от К.В.Р. документи с писмо вх. № 10803/12.08.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, се намират и писмени обяснения, в които се сочи, че не са открити документи за покупки от „Билдгруп - А“ ЕООД и други контрагенти. При извършените насрещни проверки, от издателите на процесните фактури „ПВП“ ЕООД и „Билдгруп - А“ ЕООД също не са представени документи, доказващи извършването на доставки. Анализа на гореустановеното налага извод, че жабоподателят няма право на ползване на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „ПВП“ ЕООД и „Билдгруп - А“ ЕООД, на основание чл.70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал.1, т.1, чл. 25, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС.

             За горепосочените фактури не е изпълнено и условието на чл. 71, т.1 от ЗДДС, съгласно което лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от с.з., в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В хода на ревизията от жалбоподателя не са представени фактурите, по които същият е упражнил право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.06.2015 г. и м.08.2015 г., въпреки че такива са му били изискани. При това не е изпълнено едно от задължителните изисквания за ползване на данъчен кредит, предвидено в чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

             Предвид гореизложеното, обосновано органите по приходите са отказали право на данъчен кредит общо в размер на 3 968,00 лв. за данъчни периоди м.06.2015 г. и м.08.2015 г., тъй като е налице основание по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и по 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради което РА в тази му обжалвана част по ЗДДС е правилен и законосъобразен. 

             По отношение определените от органите по приходи задължения за Годишен и авансов данък по Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на ЕТ от 01.01.2017г. – до 31.12.2018г. 

             С оспорената част от РА за 2017 г. и 2018 г. правилно са определени данъчни основи за доходи от упражняване на дейност като едноличен търговец, формирани от дължимите наеми от „*****“ ЕООД/„ Франческо Сола консултинг“ ЕООД и „Биги Импорт 2“ ЕООД/„ Франческо Сола 1 консултинг“ ЕООД, респективно по Договор за наем на имот от 15.12.2016 г. и Договор за наем на имот от 01.11.2017 г., възлизащи в размер на 9 583,30 лв. без ДДС за 2017 г. и в размер на 30 000,00 лв. без ДДС за 2018 г. Данъчните основи в размер на 8 816,64 лв. за 2017 г. и в размер на 27 600,00 лв. за 2018 г. са определени по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ в размера на дължимите наеми без ДДС, намалени с дължимите по ЗЗО вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице, които са определени с РА. В тази връзка са доказателствата и ССчЕ. Както се посочи   дейността на К.Р. по отдаване на хотел „****“ под наем  представлява търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон. Основание затова дава и начинът на организиране изграждане на хотела, чрез финансиране с европейски средства на ЕТ „К.Р. ****“, завеждането на сградата на хотела в патримониума на ЕТ „К.Р. ****“, като за извеждането му липсват доказателства, ползването на данъчен кредит по фактурите за изграждането на хотела, дългосрочният характер на договорите за наем и регулярното получаване на доход в немалък размер. Следва да се съобрази, че К.Р. сам се е легитимирал като търговец в Договора за наем на имот от 15.12.2016 г. и в приходните касови ордери, издадени за плащането на наемите по същия договор. Съответно и след преустановяване на хотелиерската си дейност през 2016 г., извършвана в хотел „****“, К.Р. е продължил да действа като предприятие, като е отдавал под наем същия хотел.  Като в случаят е без значение  в кой патримониум се намира сградата на хотела - в този на физическото лице или в този на търговеца, с оглед останалите изброени обстоятелства.

             Неоснователно и необосновано жалбоподателят претендира за признаване на разходи при формиране на данъчните основи. В глава десета на ЗКПО, която едноличните търговци прилагат на основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, е въведен данъчен режим на признаване на разходи за амортизации на дълготрайни активи, различен от този, регламентиран в счетоводното законодателство. За тази цел, начислените счетоводни амортизации се елиминират от счетоводния финансов резултат по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО, а на основание ал. 1 на същата разпоредба се признават данъчни амортизации, определени по реда на глава десета от ЗКПО. За целта, нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗКПО поставя изискване данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, да изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи. При ревизията, жалбоподателят не е представил данъчен амортизационен план за 2017 г. и 2018 г., от които да е видно дали за тези периоди са начислявани данъчни амортизации за сградата на хотела, с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗКПО, което дава право да задължените лица да не начисляват или да начисляват данъчни амортизации до определени размери. При липса на данъчен амортизационен план, за органът по приходите е неизвестна волята на ревизираното лице относно начисляването или не на данъчни амортизации за съответните данъчни години. В тази връзка е и заключението на вещото лице по ССчЕ.

               Предвид горното, РА в частта по ЗДДФЛ за определените допълнителни данъчни основи по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. и 2018 г. е правилен и законосъобразен относно установените допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 1 322,00 лв. и лихви в размер на 345,22 лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 4 140,00 лв. и лихви в размер на 661,30 лв.

             Следва да се отбележи, че К.В.Р. е декларирал в годишните си данъчни декларации за 2017 г. и 2018 г. получените от „Бити Импор 2“ ЕООД/„Франческо Сола 1 Консултинг“ ЕООД доходи от наем в приложение № 4, като е формирал данъчни основи по реда на чл. 32 от ЗДДФЛ. В тази връзка изрично в решението на решаващият орган е посочено като служебно известно, че към настоящия момент на К.В.Р. е възложена ревизия за определяне на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., за предотвратяване на двойно облагане на едни и същи доходи.

             По отношение частта по ЗЗО следва да се съобрази, че според   данни от Търговския регистър през ревизираните периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. К.В.Р. е бил съдружник и управител на „Марж Трейдинг“ ООД с ЕИК ********* и регистриран като едноличен търговец с фирма „К.Р. ****“.

             Според данните в информационната система на НАП К.В.Р. е подал следните декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице: декларация вх. № 110431300146470/03.07.2013 г. за начало на дейност и начало на осигуряване от 01.07.2013 г. чрез осигурител „Грети Стил“ ЕООД с ЕИК *********, на което ревизираното лице е бил едноличен собственик на капитата и управител; декларация вх. № 110431400193465/19.11.2014 г. за начало на дейност от 01.07.2013 г. чрез осигурител ЕТ „К.Р. ****“. Декларации и прекратяване на тези дейности и осигуряване не са подавани от К.В.Р., въпреки че считано от 21.10.2014 г. същият вече не е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Грети Стил“ ЕООД. Жалбоподателят не е подавал декларация за начало на дейност и начало на осигуряване чрез осигурител „Марж Трейдинг“ ООД. За периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. за К.В.Р. няма подавани декларации образец 1 и образец 6. При това  възраженията, че К.В.Р. евентуално се е осигурявал чрез „Марж Трейдинг“ ООД са неоснователни. Както и изложените в жалбата доводи, че ревизията трябвало да установи дали жалбоподателят пребивава трайно в чужбина, след като самият той не е оповестил такъв факт и не е представил безспорни доказателства в тази насока. /

             От органа по приходите обосновано с доказателствата е прието, че К.В.Р. през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. е извършвал трудова дейност като едноличен търговец, поради което за него е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО във връзка в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, която предвижда дължимост на здравноосигурителни вноски авансово върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността през календарната година.

               С оглед на това, правилно с РА са определени авансовите месечни осигурителни доходи за 2017 г. в размер на 550,00 лв. и за 2018 г. в размер на 510,00 лв., при съобразяване с разпоредбите на чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2017 г. и 2018 г. и като е взето предвид, че К.В.Р. е декларирал облагаем доход в годишната си данъчна декларация за 2015 г. в размер на 7 260,84 лв. Правилно са определени и окончателните годишни осигурителни доходи в размера на определените с РА облагаеми доходи по ЗДДФЛ в размер на 9 533,30 лв. за 2017 г. и в размер на 30 000,00 лв. за 2018 г. Върху така определените осигурителни доходи са начислени правилно здравноосигурителни вноски в размер на 8%.

              Предвид горното, РА в частта по ЗЗО, относно установените допълнително задължения за вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2017 г. в размер на 766,66 лв. и лихви в размер на 238,79 лв., вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2018 г. в размер на 2 400,00 лв. и лихви в размер на 419,16 лв., е законосъобразен.

             От събраните по делото доказателства се установява, че Едноличният търговец е осъществявал дейност през 2017 и 2018 година, като дейността е била отдаване под наем на недвижим имот. 

             Съобразно чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, се облагат по реда на чл.26, ал.1-6 от ЗДДФЛ. На основание чл.14, ал.2 от ЗДДФЛ доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от същия закон. Съгласно чл.26 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. По силата на чл.28 от ЗДДФЛ, физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, формират данъчната основа за доходите си като облагаемия доход, определен по реда на глава втора от ЗКПО /по чл.26 от ЗДДФЛ/ се намалява с вноските за осигуряване и застраховане, визирани в ЗДДФЛ.

              Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто /чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ/.

              Съгласно разпоредбите на чл.50, ал.7 от ЗДДФЛ, лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на търговския закон, включително едноличните търговци, декларират с годишната данъчна декларация по ал.1 дължимите и внесени данъци върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

              От събраните по делото доказателства и приетата съдебно счетоводна експертиза безспорно се установява, че  е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. с вх.№1100И0058420/23.04.2018г., с която в Приложение № 4 - Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е декларирано следното: Придобит доход от наем - 3000.00 лв., Разходи за дейността - 300.00, Общ размер на облагаемия доход - 2700.00, Годишна данъчна основа за доходите от наем - 2700.00, Обща годишна данъчна основа - 2700.00, Данък върху общата годишна данъчна основа - 270.00 лв., като начисления ДДФЛ не е внесен от РЛ. В Справка - част III са попълнени следните данни за източниците на доходи: - Франческо Сола консултинг ЕООД, с ЕИК *********.  

               Подадена е ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г. с вх.№1100И0076375/24.04.2019г., с която в Приложение № 4 - Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или  имущество е декларирано следното: Придобит доход от наем - 36000.00 лв.,Разходи за дейността - 3600.00 Общ размер на облагаемия доход - 32400.00 Годишна данъчна основа за доходите от наем - 32400.00 Обща годишна данъчна основа - 32400.00 Данък върху общата годишна данъчна основа - 3240.00 лв., като начисления ДДФЛ не е внесен от РЛ.

В Справка - част III са попълнени следните данни за източниците на доходи: - Франческо Сола консултинг ЕООД, с ЕИК *********.

                От събраните по делото доказателства и приетата съдебно счетоводна експертиза безспорно се установява, че К.Р. е осъществявал дейност като ЕТ „К.Р. ****“ и е реализирал приходи от наем на хотел „****“ в размер на 9 583,30 лв.  са през 2017 г. и в размер на 30 000,00 лв. през 2018 г. Тъй като тези приходи не са декларирани в приложение № 2 на годишните данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ на К.В.Р. за 2017 г. и 2018 г., правилно с РА са формирани допълнително данъчни основи за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. и 2018 г. в размер на установените приходи, намалени с вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за съответната година, установени с РА.

             На основание чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа на доходи от стопанска дейност като едноличен търговец е определена, като облагаемият доход по чл.26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

              Според заключението на ССчЕ ЕТ “К.Р. ****” за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. е получил приходи от наем в размер на 1.1500.00лв. с ДДС. Приходите без ДДС са в размер на 9583.30лв. Същият не представя амортизационен план, оборотна ведомост, хронологии от счетоводни сметки - от които да е видно, че амортизации са осчетоводени и отразени по съответните счетоводни сметки. Вноските по реда на Закона за здравното осигуряване са в размер на 768.66лв. Съгласно чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ  размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто. Данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е: - 9583.30лв. -766.66= 8816.64лв. х 15% = 1322.00лв. Данък върху годишната данъчна основа - в размер на 1322.00лв. е вярно изчислен.

            Съгласно заключението на ССчЕ ЕТ “К.Р. ****” за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. е получил приходи от наем в размер на 36000.00лв. с ДДС. Приходите без ДДС са в размер на 30000.00лв. ЕТ „К.Р. ****” не представи амортизационен план, оборотна ведомост, хронологии от Счетоводни сметки, от които да е видно, че амортизациите са осчетоводени и отразени по съответните счетоводни сметки.. " Вноските по Закона за здравното осигуряване са в размер на 2400.00лв. и са вярно изчислени. -Данъчната основа за облагане с данък по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ е: 30000.00лв. - 2400.00= 27600.00лв, х 15% = 4140.00лв., като  данъкът в размер на 4140лв. е вярно, изчислен.

            В съответствие с чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срока по чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ суми се дължи лихва, каквато в случаят според експертното заключение е вярно определена.   

             Относно размерът на задълженията по ЗЗО на К.В.Р. за 2017 и 2018 година вещото лице дава заключение, че е вярно изчислен размерът на данъчната основа на всеки един от посочените в РА периоди.

            Според справките в информационната система на НАП  К.В.Р. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. няма регистрирани трудови договори и няма подавани декларации обр.1. Същият е подал декларация за начало на осигуряване, като самоосигуряващо се лице в качеството си на ЕТ “К.Р. ****” от 01.07.2013г. и няма подадена декларация за прекъсване на дейността. К.В.Р. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. не се е осигурявал в качеството си на самоосигуряващо се лице и няма подадени декларации обр.1 и обр.6.

           Установените приходи от наем за 2017г. са в размер на 9583.30лв: - размер на осигурителната вноска 8%, или 9583.00лв. х 8% = 766.66лв. Осигурителната вноска в размер на 766.66лв. е вярно изчислена. Установените приходи от наем за 2018г. са в размер на 30 000.00лв. - размер на осигурителната вноска 8%, или 30 000.00лв.   х.8% = 2400.00 лв. Като според експертното заключение осигурителната вноска в размер на 2400.00лв. е вярно изчислена.          

              Неоснователни са доводите в жалбата, че задълженията са установени и потвърдени от решаващия орган в нарушение на материалния закон.  

              В хода на съдебното производство не се представиха доказателства, които да оборват фактическите и правните изводи на органите по приходите. Обратно на твърденията в жалбата и в молба-становище на жалбоподателя не се установи неправилна преценка на доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, респ. че не са преценени в тяхната съвкупност, а са взети предвид само тези, които да обосноват установяване на данъчно задължение, довело до грешни изводи и необоснованост на процесния ревизионен акт в обжалваната му част. Както и твърденията, че решаващият административен орган не е отчел, че в тежест изцяло на ревизиращия екип е да докаже свързаност не толкова в духа на ЗКПО, колкото до създаване на документи без икономическа логика между тях от свързани лица.

             По изложените съображения съдът намира, че обжалваният РА е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което жалбата се явява неоснователна и същата ще следва на основание чл. 160 от ДОПК да се отхвърли.

               Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което възлиза на 1730.86 лева, определено съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото.  

             Мотивиран така и на основание чл.160, ал.1 и чл.161 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, Административен съд – Ловеч, четвърти състав

             РЕШИ:           

             ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „К.Р. ****“ ЕИК *****, представляван от  К.В.Р. със седалище и адрес на управление: гр. *****,  ул. Цар Освободител № 26, подадена срещу Ревизионен акт № Р-04001119007830-091-001 от 25.11.2020 година, издаден от В.А.Н., на длъжност Началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и Р.Д.Д.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново - ръководител на ревизията, в частта с която е потвърден с Решение № 15 от 22.02.2021 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – В.Търново, като законосъобразен.

             ОСЪЖДА ЕТ „К.Р. ****“ ЕИК *****, представляван от  К.В.Р. със седалище и адрес на управление: гр. *****,  ул. *****да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1730.86 /хиляда седемстотин и тридесет лева и осемдесет и шест ст./ лева.

             Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

             Да се изпрати препис от решението на страните  по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: