№ 40395
гр. София, 06.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110139112 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Във връзка с постановеното от съда решение № 14928 от 12. 09. 2023 г. е постъпило
искане на ищеца Т. Ф. Д. то да бъде „изменено“ в частта за разноските. Излага доводи, че
съдът неправилно е пропуснал да им присъди сторените в първоинстанционното
производство разноски с мотив, че ответникът не е дал повод за завеждането на иска.
Поддържа, че ответното дружество всъщност дало повод за образуването на делото като не
приело извънсъдебното възражение на ищеца за погасяване по давност на паричните
задължения. Намира, че по този начин за ищеца не била останала друга възможност да
защити правата и законните си интереси освен по съдебен ред. Иска от съда да „измени“
решението в частта за разноските, като го допълни и присъди на ищеца сторените от него
разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искането от ответника *******, с
който заявява, че единствената цел за образуването и поддържането на настоящия съдебен
процес била ищецът да събере разноски от ответника. Излага доводи, че са налице и двете
кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК. Изтъква, че не е дал повод за образуването
на делото. Макар и ответникът да не е оспорвал погасяването по давност на паричните
задължения, в качеството си на дружество, попадащо в хипотезата на чл. 4 от Наредба № 22,
той все пак е задължен да предоставя информация на БНБ за всички задължения на свои
клиенти, независимо дали те са погасени по давност или не. Добавя, че и след погасяването
на задълженията по давност те все пак могат да бъдат заплатени от длъжника, като се
позовава на чл. 118 ЗЗД. Позовава се на казуална съдебна практика. Твърди, че
произнасянето на първоинстанционния съд по разноските е правилно, предвид което няма
основание то да бъде изменено.
След като съобрази доводите на ищеца, Софийският районен съд направи
следните изводи.
Искането за допълване на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, според
настоящия състав то е неоснователно.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът реално е сторил
разноски за държавна такса в размер на 165 лева и 62 стотинки, както и че адвокат И. Ю. му
е предоставял безвъзмездна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С крайния
акт съдът е уважил изцяло предявения иск. Съдът обаче е приел, че са налице
1
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и че ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща
на ищеца сторените разноски, съответно не следва да бъде осъждан да заплаща адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Ю.. Тези предпоставки са две: ответникът да е признал
иска и да не е дал повод за завеждането на делото. Първата от тях е налице, защото
своевременно още с отговора на исковата молба ответникът е признал изцяло иска.
Във връзка с втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, доводите на ищеца, че поради
наличието на неприемане на извънсъдебно възражение за погасителна давност всъщност е
дал повод за завеждането на настоящия процес, съдът приема за неправилни. Първо, съдът
намира че всяко едно възражение, независимо дали упражнено процесуално или
извънпроцесуално, представлява по правното си естество средство за правна защита.
Ищецът не би могъл по собствена инициатива да противопостави възражение на ответника
без ответникът преди това да е отправил към него определена претенция. Когато става
въпрос за погасени по давност парични задължения, както в разглеждания случай, съдебната
практика приема, че отправянето на извънсъдебна покана за плащане, дори и да съдържа
закана за предприемане на съдебни действия, не съставлява повод за образуване на дело с
предявяването на отрицателен установителен иск. „Извънсъдебната покана до длъжника да
плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на
иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба“ – определение № 99,
постановено на 26. 02. 2019 г. по гр. дело № 90 по описа на ВКС, III г. о., за 2019 г., и
цитираната в него трайна съдебна практика. По аргумент за по-силното основание, щом в
настоящия случай ответникът дори не е отправял извънсъдебна покана до длъжника да
плати, а само е изпълнявал задълженията си във връзка с подзаконовата нормативна уредба
за целите на осъществявания от БНБ надзор, то не би могло изобщо да се приеме, че с
поведението си ответникът е дал повод за воденето на отрицателния установителен иск.
По изложените съображения съдът приема, че правилно не е присъдил разноски в
полза на ищеца и адв. И. Ю.. Искането по чл. 248 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца Т. Ф. Д. за допълването на решение № 14928, постановено на 12. 09. 2023 г.
от Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, по настоящото гр. дело,
в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2