Определение по дело №168/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 285-РЗ

гр. Видин, 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в закрито заседание на

тринадесети август

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Б. Панталеева

при секретаря

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Б. Панталеева

Частно адм. дело №

168

по описа за

2021

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 127ж във вр. с чл.41 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „АДИ КОРПОРЕЙШЪН“ЕООД-гр.София, против Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901895846_3 от 02.07.2021г., обективиращ действия на органи по приходите към ГД“Фискален контрол“.  

Твърди се в жалбата , че действията , обективирани в протокола, са нищожни и необосновани, както и незаконосъобразни и извършени в противоречие с целта на закона .

Сочи се , че при извършената проверка на 02.07.2021г. на мястото на разтоварване /получаване на стоката с висок фискален риск органите по приходи не са установили нарушения. Сочи се , че при липса на основание по чл.121а,ал.1 от ДОПК органите по приходи са прrели , че е налице изключението , предвидено в разпоредбата на чл.121а,ал.2 от ДОПК, като се сочи, че компетентният орган да наложи обезпечителна мярка по чл.211а,ал.3 от ДОПК е публичният изпълнител с постановление , като органите по приходи нямат правомощия самостоятелно да налагат такива мерки дори в рамките на фискалния контрол, поради което извършените от тях действия са нищожни. Сочи се също така , че липсват каквито и да е данни , че процесните доказателства , представляващи стоки с висок фискален риск , ще генерират вземания за данъци , които тепърва биха възникнали , чието събиране ще е невъзможно или значително затруднено. Оспорва се и пазарната стойност на иззетите стоки.     

Иска се от съда да се отменят действията , обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 05090189584-3 от 02.07.2021г. Претендират се и разноските за производството.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата , становището на административния орган и представената административна преписка, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от обжалвания протокол, на дружеството е извършена проверка от органи по приходите в с.Дъбравка-Мандра Дъбравка,  на мястото на разтоварване/получаване на стока с висок фискален риск , при която е установено съответствие на посоченото в документите и установеното при проверката количество и вид на стока. При извършена проверка в ПП“СУП“ е констатирано , че по данъчно-осигурителната сметка на проверяваното лице са налични изискуеми задължения в размер на 219869 лв , подлежащи на разпределение от публичния изпълнител. Прието е от органите по приходи , че с оглед наличието на стари задължения е налице риск от събиране на задължения , които ще възникнат при реализация на стоката , поради което е предприето предварително обезпечаване на стоки при фискален контрол като е определено обезпечение в размер на 18661,38 лв . Посочено е в протокола , че пазарните цени са определени на основа на протоколи , изготвени от орган по приходите отдел „Анализ и последващ контрол“ в дирекция „ФК“ в ЦУ при прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006г., като е описан използваният метод. Протоколите, послужили за определяне на пазарната цена, не са приложени от административния орган към преписката, нито в същата се съдържат каквито и да е експертни справки или други доказателства , установяващи данните , използвани при прилагане на посочения метод . Посочено е в оспорвания протокол , че са предприети действия по обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК със срок на действие -72 часа, като е иззета стоката с висок фискален риск и придружаващите я документи.

С решение № 100/16.07.2021г. при осъществения горестоящ административен контрол по жалба на засегнатото лице Директорът на ТД на НАП-Велико Търново , е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Посочено е в решението , че обжалваният протокол е издаден от органи по приходите , в кръга на правомощията им , предоставени със Заповед № ЗЦУ-159/10.02.2014г. на Изпълнителния директор на НАП, неприложена в преписката. Посочено е , че органът по приходи не действа в условията на обвързана компетентност в хипотезата на чл.121а,ал.1 от ДОПК , като не винаги следва да бъдат налагани ПОМ , но е длъжен да обезпечи събирането на доказателства при наличие на предпоставките на чл.121а,ал.1 от ДОПК. Установено е от същия , че дружеството извършва дейности по покупко-продажба на едро  на стоки за хранителната промишленост-млечни продукти , хранителни масла и мазнини , внасяни основно от страни от ЕС , рядко от трети страни , има регистрирани 4 ЕКАФП , 12 бр. действащи трудови договора , вписан в ТР увеличен капитал до 984500 лв , съгласно ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020г. декларирана печалба в размер на 338195 лв , по данни за ГФО притежава общо активи 10132 хил.лв.

Посочено е от горестоящия орган и че дружеството няма получени и извършени рискови доставки , контрагентите му нямат рискова квалификация , но на 01.07.2021г. е входено заявление от външен взискател –ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, за предприемане на действия за принудително събиране на данък ДДС при внос  и мито в посочения размер , който отговаря на легалния термин „данъци в големи размер“ по НК. При тези обстоятелства е направен извод, че събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни /не е ясно кои данъци се визират/, поради което жалбата е приета за неоснователна.  

Относно фактическите си констатации органът не представил каквито и да е доказателства с изключение за справка за задълженията към НАП , от която е видно именно посоченото задължение по Решение № 32-157640/19.05.2021г. –за данък ДДС при внос и мито .

Видно от представената от органа справка и от представените от жалбоподателя доказателства дружеството няма други задължения. От представеното решение на Директора на Агенция „митници“ , посочено като изпълнително основание за дължими публични задължения, е видно , че се касае за спор относно тарифното класифициране на внесени стоки , което е довело до определяне за досъбиране на публични вземания в посочения размер.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

 Жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащи на оспорване действия на органите по приходи съобразно разпоредбата на чл.127ж от ДОПК, в срока, разписан в чл.40, ал.3 от ДОПК с оглед липсата на доказателства за дата на съобщаване на постановеното решение при проведеното административно обжалване.

По същество жалбата е основателна.

Оспореният протокол е издаден от компетентен орган, като действия по обезпечаване на доказателства са възложени в компетентността на органите по приходи . Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 9 от ДОПК орган по приходите, оправомощен да извършва фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, при спазване на разпоредбите на този кодекс освен правомощията по ал. 1 има и правомощието да изисква обезпечение при условията на този кодекс.

Извършените обаче от органите по приходи действия са незаконосъобразни.

Съобразно разпоредбата на чл.121а,ал.1 от ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на:1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол;2. неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4;3. несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката;4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й, а съобразно ал.2 мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Компетентен да наложи мерките е публичният изпълнител/чл.121а,ал.5 от ДОПК/.

Съобразно чл.121,ал.3 от ДОПК в случаите по ал. 1 и 2, т.е когато органът по приходи е предприел действия за налагане на обезпечителни мерки от публичния изпълнител, органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда и определя размер на обезпечението, като стоката и документите за стоката се изземват. Видно от горните разпоредби, следва да бъдат споделени доводите на горестоящия административен орган, че органът по приходи действа в условията на оперативна самостоятелност дали да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки, но не е предоставил на преценката на органа дали да предприеме действия по обезпечаване на доказателства, в който случай те действат в условията на обвързана компетентност, но видно от тълкуването на разпоредбите и взаимовръзката между тях, действията по обезпечаване на доказателства са несамостоятелни такива и се предприемат само и единствено, ако органът прецени / в условията на оперативна самостоятелност/ че следва да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки . И това е така, тъй като обезпечаването на доказателства принципно няма самостоятелен характер, а обезпечава събирането на доказателства относно друго административно производство, в случая по налагането на предварителни обезпечителни мерки.

В случая от административния орган не са ангажирани доказателства, че обезпечаването на доказателства е извършено именно по предприети действия за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител, нито към момента на извършване на оспорваните действия, нито в последващ момент. От горестоящия орган и не се твърди, че са предприети такива действия, напротив, излагат се съображения, че за разлика от предприемането на действия по обезпечаване на доказателства, органите по приходи не са задължени да предприемат действия по сезиране на публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки, което противоречи на смисъла и целта на закона.

Несамостоятелният характер на производството по обезпечение на доказателства при липса на представени доказателства за отправено искане към публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки, води до незаконосъобразност на оспорените действия.

Не се установява по делото и че са налице предпоставките на чл.121а,ал.2 от ДОПК, на която разпоредба се е позовал органът, допускаща предприемане на действия по обезпечаване на доказателства, когато се установи, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В хипотезата на чл. 121а, ал. 2 ДОПК органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до извода, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. Органът по приходи и впоследствие горестоящият орган са се позовали единствено на големия размер на задължението по посоченото Решение на Директора на Агенция Митници, но изложените от самия горестоящ орган обстоятелства относно дружеството не сочат на наличие на предпоставките на чл.121а,ал.2 от ДОПК-изрично е посочен капитал, декларирана печалба, действащи трудови договори, регистрирани фискални устройства, липса на извършени каквито и да е рискови доставки и контрагенти. Липсват каквито и да е други публични задължения, освен посочените, а посочените са за досъбиране на задължения във връзка с прието от органа различно тарифиране на вноса, за което е образувано и висящо съдебно производство, като всички тези обстоятелства сочат, че не са налице предпоставките на чл.121а,ал.2 от ДОПК .

Освен горното в протокола и решението, постановено на фазата на обжалване по административен ред, обосновката на прилагане метода на сравнимите неконтролирани цени е бланкетно, като не са посочени конкретни данни, на базата на които е определена пазарната цена за процесните стоки. Не са ангажирани и доказателства от административния орган за начина на определяне на пазарната оценка. Не може да бъде споделен доводът на процесуалния представител на ответника, че изрично е посочен начинът, по който е определена пазарната цена . Съобразно чл.170,ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в акта , и законовите изисквания за неговото издаване, което в случая не е сторено.

Както протоколът, обективиращ извършените действия ,  така и решението на горестоящия орган, са издадени при неизясняване на всички обстоятелства от значение за случая и предвид следното : Производството по чл.121а от ДОПК касае обезпечаването на събирането на бъдещи дължими данъци във връзка с процесната стока, а не събиране на съществуващи вече, предмет на принудително изпълнение публични вземания . Предвид на това следва административният орган да изясни изрично какви вземания за данъци ще възникнат, размер и т.н., едва след което може да се направи извод налице ли са предпоставките на чл.121а,ал.2 от ДОПК. Само в този случай действията биха били обосновани. Необосноваността на съответния акт или действие е достатъчно основание за неговата отмяна. Законосъобразността на акта предполага наличието на описание в обстоятелствената му част на релевантните за него факти, каквото нито протоколът , нито решението на горестоящия орган , съдържат.

По изложените съображения настоящият състав намира, че липсва основание за предприемане на действия по чл. 121а, ал. 3, във вр. с чл. 40 от ДОПК и следователно същите са извършени незаконосъобразно, в противоречие с материалния закон и целта му. Жалбата е основателна и като такава следва да се уважи, а оспорените действия за обезпечаване на доказателства да се отменят като незаконосъобразни.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лв. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото е представено единствено пълномощно и разписка за получена сума , но не и договор за правна защита и съдействие с упълномощените адвокати, установяващ постигнато съгласие за заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Предвид горното договарянето на претендираното адвокатско възнаграждение не е доказано по надлежния ред - с договор за правна защита и съдействие, в който да е отбелязан размера на дължимото плащане по конкретното дело, както и начина на престирането му - в брой или по банков път. Освен представяне на доказателства за плащане първо следва да бъдат представени доказателства , че такова е уговорено именно в претендирания размер, тъй като се касае за двустранна сделка. /Напр.  Определение № 327 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8372/2020 г., VII о./ В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

По изложените съображения, Административен съд Видин

                              ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „АДИ КОРПОРЕЙШЪН“ЕООД-гр.София, действията на органи по приходите, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901895846_3 от 02.07.2021г., издаден от Ивайло Михайлов Моркин на длъжност "Инспектор по приходите" и Асен Георгиев Никифоров на длъжност "Старши инспектор по приходите", и двамата към Главна дирекция "Фискален контрол" , потвърден с Решение № 100/16.07. 2021г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.София да заплати на „АДИ КОРПОРЕЙШЪН“ЕООД-гр.София, разноски по делото в размер на 50 лв.

Определението е окончателно.

                                              Административен съдия: