Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 27.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и девети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Валентина Илиева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 9424 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството по делото е образувано
по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от Д.Д.С., ЕГН **********
против „С.“ АД, ЕИК ******** и М.Б.В., ЕГН ********** за заплащане, при
условията на солидарност на сумата от 81 600 лв. – представляваща стойността
на предадена за продажба на консигнация ламперия по договор от 25.01.1994 г.,
както и на основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв. – мораторна
лихва върху главницата считано от 01.02.1994 г. до 30.06.2014 г.
В исковата молба и в
допълнителни молби - уточнения
ищецът твърди, че е имал сключен устен договор за консигнация с Директора на
„ПКМС С.“ - Д. П. за предаване на ламперия. В тази връзка сочи, че
предварително се е договорил с директора П., който е позвънил в негово
присъствие на началник склада в Слатина - Б.С. да приеме предоставена от него
ламперия, като било уговорено същата да се плаща по банков път. Посочва, че при
доставката на ламперията е съставен Протокол на консигнация с началник склада Б.Ж.,
който го е подписал и подпечатал като материално – отговорно лице, а ищецът
твърди, че потвърждение на изложеното е разпита на Б.С. по пр. пр. № 11780/2003
г. на СРП. Излага, че веднага след сключването на първия договор, директорът Д.
П. е поискал на консигнация стоманени вани, печки, сауни и парни котлета, за
което му е доставил в склада в Слатина – 20 вани, печки 2 броя и котлета АОЖВ 4
броя, като по този договор е получил частично разплащане на ръка и няма
претенции.
Ищецът твърди, че не е получил
продажната цена на описаните стоки, а също така и узнал, че лично Д. П. е
получавал сумите от продажбата на ламперията в качеството на директор, поради
което счита, че отговорността на ответното дружество „С.“ АД в лицето на
директора си Д. П. е очевидна. Наред с това излага, че касиерката на склада в
Слатина – М.В. е потвърдила в качеството й на служебно лице, че парите от
продажбата на ламперията ги е получавал лично директора Д. П., поради което
счита, че отговорността на същата е солидарна.
Ответникът „С.“ АД оспорва
предявения иск като недопустим, тъй като ищецът не е индивидуализирал точно кое
дружество „С.“ е страна по твърдяния от него договор за консигнация. Сочи, че в
исковата молба единствено са посочени ф.д. № 967/1989г. и ЕИК на „С.“ АД, но в
нито едно от представените доказателства по делото не се сочи това дружеството,
а само „ПКМС С.“. В тази връзка оспорва, че „ПКМС С.“ има нещо общо с ответника
„С.“ АД и твърди, че не е било страна по какъвто и да е договор с ищеца. На
следващо място, оспорва иска като неоснователен и по размер, а също така и като
погасен по давност.
Ответницата М.Б.В. не е
депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Протокол
за консигнация от 25.01.1994 г., видно от който ДФ „Б.Д.“ оставя на консигнация
в Склад 947 „Слатина“ на „ПКМС С.“ следните количества чамови дъски: 1. 16
пакета с размери на дъските 9 Х 95 Х 2,40 – двадесет и осем м3 и 32; 2. 4
пакета с размери на дъските 14 Х 146 Х 2,10 = 2,47 м3 и 3. 10 пакета с размери
на дъските 12,5 Х 96 Х 2,10 = 3,68 м3. Видно от протокола, същият съдържа печат
на ДФ „Б.Д.“ и е подписан в графа „предал“ от Д.. В графа „приел“ съдържа печат
на „ПКМС - С.“ и съответно подписан от Б.С..
Представен е и Протокол за
консигнация, видно от който на 12.01.1994 г., ДФ „Б.Д.“ оставя на консигнация в склад 947
„Слатина“ на ПКМС „С.“ следните материали: Котел АОЖВ – 4 бр.; Стоманена вана –
20 бр. и Печка – сауна – 2 броя. Протоколът съдържа печат на „ПКМС - С.“ и подпис в графа „предал“ на Д.. В графа
„приел“ съдържа печат на „ПКМС - С.“ и съответно подписан от С..
По делото са представени и
Обаснение от 17.07.2003 г., дадено от Б.Ж.С., както и Обяснение от 29.09.2003
г., дадено от Д. Т.П., дадени в хода на досъдебно производство.
С Постановление от 05.05.2006
г. на СГП по пр. пр. № 1563/2006 г. е потвърдено постановлението на СРП, с
което е отказано образуване на предварително производство по пр. пр. №
11780/2003 г. на СРП.
Видно от Решение от 11.07.1989
г. на СГС, ФО, по гр.д. № 967/1989 г., е регистрирана Общинска фирма „С.“ – гр.
София, с временно управляващ и представляващ С.Й.Б., ЕГН **********.
С Решение № 2 от 15.02.1994 г.
на СГС, ФО по ф.д. № 967/1989 г. е вписана промяна в Регистъра за държавни и
общински предприятия, том 1, стр. 131, парт. № 47 на Общинска фирма „С.“,
касаеща избор на генерален директор – И.Н.М., ЕГН **********.
Представена е и справка,
касаеща вписванията по ф.д. 967/1989 г. /л. 73 от делото/, в която са отразени
посочените съдебни решения.
Представена е и справка от ТР
за ответното дружество „С.“ АД, към 09.07.2015 г., от която се установява, че
дружеството се представлява от Светлозар Иванов Чопев.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като ищецът основава иска си с твърдения за
съществуващо вземане на ФД „Б.Д.“ към ответниците, произтичащо от
консигнационен договор.
Съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи съществуване на валидни облигационни
отношения с ответниците, респ. да установи, че е доставил ламперията по валидно
сключен договор за консигнация с ответниците, че е изправна страна по договора,
както и че в негова полза е възникнало вземане по договора в претендирания
размер, а в тежест на ответната страна е да установи своите възраженията срещу
иска.
Консигнационният договор представлява
специален вид комисионен договор. Правната уредба на този вид договори към датата,
на която ищецът твърди, че е сключен консигнационния договор - 25.01.1994 г. се е съдържала в
разпоредбите на чл. 293 и сл. ЗЗД, понастоящем отмемени.
Договорът за консигнация е
договор, по силата на който консигнантът /доверител/ предава на консигнатора
/комисионер/ стока, който я приема в своя склад или магазин и се задължава да я
продава от свое име, но за сметка на консигнанта в течение на определен срок
срещу възнаграждение, а доверителя продължава да е собственик на стоката до
продажбата й на третите лица. Този вид договор притежава родовите признаци на
комисионния договор, като основната му специфика е по-тесният предмет -
продажба на трети лица на стока на доверителя. Правата и задълженията по
сделките с третите лица, възникват за консигнатора, който е длъжен да ги
прехвърли на консигнанта. В този смисъл в тежест на ищеца е да докаже с годни
доказателства, че е сключил валиден договор за консигнация с ответника, че същият
е реализирал продажби на част или на всички доставени му стоки с трети лица
така, че за него да е възникнало парично задължение да предаде получената от тях
цена, което не е изпълнил.
Съдът намира, че от ищеца по
делото не беше доказано посредством годни доказателствени средства наличието на
договорни отношения, възникнали по валидно сключен договор за консигнация между
него и ответника „С.“ АД. На първо място, не се установи, че ответното
дружество е поело валидно задължение по сключен договор с ищеца, по силата на
който му е предоставена ламперия за продажба по пазарни цени.
Единственото доказателство по
делото, сочещо на някакви правоотношения по договор за консигнация е
представения от ищеца Протокол за консигнация от 25.01.1994 г., от който, обаче
се установи, че ДФ „Б.Д.“ е оставил на консигнация в склад 947 „Слатина“ на
„ПКМС С.“ посочени количества чамови дъски /ламперия/.
В тази връзка следва да се
отбележи, че няма пречка отношенията между страните по договор за консигнация, касаещи
предаване и приемане на стоката да се уреждат с приемо – предавателни
протоколи, в случай, че такъв е бил действително сключен. В настоящия случай,
обаче посоченият протокол за консигнация не би могъл да обоснове извод за сключен
договор за консигнация с ответното дружество „С.“ АД, доколкото дори и в съдържанието
на същия не е посочен ответникът, а е посочен „ПКМС – С.“, а в хода на
производството по делото, ищецът не представи никакви доказателства относно наличието
на идентичност на посоченото дружество „ПКМС – С.“ с ответното дружество „С.“ АД.
Изложеното се подкрепя и от
това, че дори и в направената от ищеца индивидуализация на ответното дружество „С.“
АД чрез посочване на ф.д. № 967/1989 г. и ЕИК на същото: ********, с
представляващ С.И.Ч.не би могло да се направи извод за идентичност на двете
дружества, респ. за възникнало правоприемство между същите, което да може да
обоснове някакъв извод за преминаване на зъдлжението в партимониума именно на
ответното дружество. Това е така, тъй като от представеното по делото Решение
от 11.07.1989 г. на СГС, ФО по ф. д. № 967/1989 г. се установи, че към тази
дата в Регистъра за държавни и общински предприятия е вписана Общинска фирма „С.“
– град София, с временно управляващ и представляващ фирмата С.Й.Б., ЕГН **********,
а с последващо Решение № 2 от 15.02.1994 г. на СГС, ФО по ф.д. № 967/1989 г. е
вписана промяна в Регистъра по партидата на Общинска фирма „С.“, касаеща избор на
генерален директор И.Н.М., ЕГН **********.
Следователно от посочените
решения по ф.д. № 967/1989 г. на СГС, ФО се установи, че през процесния период
от време – 25.04.1994 г., когото ищецът твърди, че е сключил устен договор за
консигнация с „ПКМС – С.“, ответното дружество „С.“ АД е било регистрирано в
Регистъра за държавни и общински предприятия, том 1, стр. 131, парт. № 47 като
Общинска фирма „С.“. Наред с това са установи, че към този период Общинска
фирма „С.“ е имала законни представители, които не са лицата, с които ищецът
твърди, че е сключил договорът за консигнация, а именно с Директора на „ПКМС С.“
- Д. П., както Началник склада в Слатина – Б.С., от който е положен и подпис в
графа „приел“ в посочения протокол за консигнация.
Съдът не споделя доводите на
ответната страна за недопустимост на предявения иск, порди следното:
Процесуалната легитимация на
ответника се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното
материално право, а материалната легитимация дава отговор на въпроса кой е
титуляр на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой на
задължението. Съответствието между процесуална и материална легитимация е
въпрос по същество, по който съдът дължи произнасяне със съдебното си решение.
Този въпрос е относим към основателността, а не към допустимостта на иска.
Дадения от ответника отговор на исковата молба /с отричане твърденията на
ищеца/ не води до отпадане на процесуалната му легитимация – ищецът е този,
който твърди и обосновава последната. Поради изложените правни изводи, съдът
намира, че ответникът по делото не е материалноправно легитимиран да отговаря
по предявения срещу него иск, поради което същият се явава неоснователен и
следва да се отхвърли само на това основание.
Съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен и срещу ответницата М.Б.В. поради същите съображения, т.е.
липса на материалноправна легитимация да отговаря по предявения срещу нея иск.
На отделно място, следва да се
отбележи също така, че ищецът по делото не успя да докаже и наличието на валидно
сключен договор за консигнация на 25.01.1994 г., тъй като от представения
протокол от 25.01.1994 г. се установява само факта на предаване на посочените стоки,
но не и отношенията между страните, по повод на които е извършено предаването
им, в т.ч. от същия не биха могли да се установят съществените елементи на
договор за консигнация – липсва уговорена цена /стойност на предадените стоки/,
уговорена комисионна за консигнатора, както и срок на договора и т.н.. Наред с това следва да
се отбележи, че договорът за консигнация е винаги срочен и консигнаторът има
задължение да върне непродадените стоки на консигнанта, който пък е задължен да
ги приеме.
За пълнота на мотивите следва
да се посочи също така, че искът е неоснователен и поради погасяването му по
давност, тъй като исковата молба е подадена в съда на 30.06.2014 г. /т.е. около
20 години/ след твърдения за сключен от ищеца договор за консигнация –
25.01.1994 г., поради което следва да се отхвърли и на това основание.
Във връзка с изложеното за
неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и предявения иск по чл.
86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху главницата в размер на 500 лв. за
периода от 01.02.1994 г. до 30.06.2014 г.
При този изход на спора,
ответникът има право на разноски, но предвид обстоятелството, че не е
представил доказателства за направени такива и списък с разноски по чл. 80 ГПК,
не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** против „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** и М.Б.В., ЕГН **********, с адрес: *** *********иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане, при условията на солидарност на
сумата от 81 600 лв. – представляваща стойността на предадена за продажба на
консигнация ламперия по договор от 25.01.1994 г., както и на основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв. – мораторна лихва върху главницата
считано от 01.02.1994 г. до 30.06.2014 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: