Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1148             Година  2015, 05.06          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 02.02.2015 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1280 по описа за 2014 година и като обсъди :

 

        Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Р.С.Р. *** срещу решение №РД-66 от 16.04.2014г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – Пловдив в ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата му срещу раз­пореж­дане №**********, взето с Протокол №ПР-2147/18.12.2013г. на Ръко­во­ди­тел “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което отменено разпореждане №********** от дата 21.10.2013г. на същия Ръководител, с което е отпусната лична пен­сия за оси­гу­­рителен стаж и възраст по негово заявление вх. №МП – 63109/10.10. 2013г. и вместо това е отказано отпускането на пенсията.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъоб­разност, поради което настояват за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив намира същата за не­ос­нователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнагражде­ние.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

   С оспорваното решение Директорът на ТП на НОИ – Плов­див е отхвър­лил като неоснователно обжалвано от страна на Р. разпореж­дане, из­да­де­но от Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с кое­то е отменено пред­ходно негово разпореждане от 21.10.2013г. и вместо него е постановено друго, с което е отказано да се отпус­не на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и въз­­раст по негово заявление вх. №МП – 63109/10.10.2013г., тъй като е приел, че от представе­ни­те, вкл. и до­пъл­нително пред него писмени доказателства, не се установява то да отго­варя на изискването на §4 ал.1 от ПЗР на КСО/в прило­жимата му редак­ция/ - за работа при условията на втора категория труд за поне 15 години към датата на по­даване на заявле­нието за отпускане на този вид лична пенсия.

 От своя страна оспорващият твърди, че ответникът необосновано не е за­чел като положен при условията на втора категория стажа му за времето след 01.06.1993г. при осигурителя Областно пътно управление – Пловдив.

От представената като пълна административна преписка се установява, че със заявление вх. №МП – 63109/10.10.2013г. Р. поискал от ТП на НОИ – Плов­­див отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при усло­вията и предпоставките на действащата тогава редакция на § 4 ал.1 ПЗР на КСО.

Съгласно последната новела “До 31 декември 2014г. включително лица­та, които са работили... 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст... 100 за мъжете” и са изпълнили в случая условията на т.2, което за Р. към датата на входиране на искането за отпускане на пенсията означава – да е на­вършил 57 г. и 8 месеца.

В казуса с оспорващия единствен спорен е въпроса с достигане на изиск­ва­нето за работа за период поне от 15 години при условията на втора катего­рия, тъй като при него е прието от ответника, че отработени са само 11г. 07 м. и 25 дни, като към тях са прибавени по реда на §7 ПЗР на НПОС и 2 години, при които трудът е приет за положен в хипотезата на т.6а ПКТП/отм./. Т.е. безспор­но е нали­чие­то на възрастта/лицето има навърше­ни към да­­та­та на входиране на заявле­нието 57 години 8 месеца и 13 дни/, но не е наличен при това поло­жение и изис­куемия се сбор от 100, с оглед факта, че не се признават всички со­че­ни от оспорващия като положени при условията на втора категория перио­ди.

С жалбата си до съда Р. счита, че за посочените там периоди след 01.06.1993г. при работодателя ОПУ – Пловдив необос­новано пенсионният ор­ган, а и ответника при осъщественото задължи­тел­но административно обжал­ва­не, не са изследвали всички възможности за отнасяне на същите към втора категория на труд и по-специално се настоява, че изпълняваните функции по­па­дат в обхвата на т.26 от отменения, но приложим Правилник за категоризира­не труда при пен­сиониране/ПКТП/. Сочи се също така, че дори и това да не е така, то тежестта  и вредността на условията, при които е изпълнявал посоче­на­та трудова функция, са същите като за определена категория работници, ви­зирани в записа на т.26 ПКТП/отм./, поради което и във връзка с института на т.67 ПКТП/отм./ на това отделно основание положеният стаж все като “маши­нист” на пътно-строителни машини следва да се приеме за такъв от втора ка­тегория. 

В тази връзка при съдебното дирене се представиха от ОПУ – Пловдив всички писмени доказателства, част от ЛТД на оспорващия, включващи запове­ди за назначаване и преназнача­ване, молби на лицето в тази връзка, допълни­тел­ни споразумения, връчени длъжностни характеристики. Прието бе и пълно­то и неос­по­рено във фактическите си констатации заключение на в.л. М. по назначената съдебно-техническата експертиза.

В тази връзка от фактическа страна безспорно се установи, че на 11.05. 1983г. жалбоподателят е бил назначен в ОПУ/тогава “Окръжно пътно управ­ление – Пловдив/ на длъжност “машинист на трактор за миене на еластична ограда и знаци”/грейдер/ към клона му/РПС/ - Карлово, като последващо до 1990г. заеманата длъжност в подаваните от лицето молби, респ. издавани въз основа на тях Заповеди на работодателя, се споменава само като “машинист”  РПС – Карлово.

С допълнително споразумение от 25.06.1990г. за пръв път е посочено уточнението “машинист на ЮН”/малка товаръчна фадрома по уточнението на работодателя или челен товарач по експертното заключение на в.л. М., прието по делото/. Последващо в Заповеди от 13.05.1991г. и 22.05.1991г. заеманата длъжност е посочена като “Фадромист РПС – Карлово”.

С разпореждане на МС №25 от 27.04.1993г. било разпоредено образува­не­то на еднолични ООД-та с държавно имущество, като с Приложение №7 е посо­че­но и “Пътища”ЕООД – Пловдив, което поело част от активите и пасивите на Пътно управление – Пловдив по счетоводния му баланс от 30 април 1993г. Посо­че­но било в акта на МС, че трудовите правоотношения с работниците, пре­минаващи на работа в новоучредените ЕООД-та, следва да се уредят по реда на чл.123 КТ.

В тази връзка от постъпило писмо от ОПУ – Пловдив се установява, че такова отделяне на дейността е реално извършено през пролетта на 1993г., като считано от 01.06.1993г. към новото дружество са преминали по реда на чл.123 КТ общо 169 служители, но жалбоподателят не бил сред тях.

 Така и след дата 01.06.1993г. Р. е продължил да работи в ОПУ – Пловдив на същата длъжност, за която били сключвани и последващи допълни­телни споразумения до подписаното на дата 18.12.2000г. споразумение, с което и считано от 01.10.2000г. длъжността на работника се посочвала вече като “из­пълнител” в сектор РПС – Карлово.  Последната длъжност Р. изпълнявал до дата 01.04.2008г, когато по негова молба и на основание чл.325 т.1 КТ било прекратено трудовото правоотношение с този работодател.

При това положение на нещата този състав на съда намира, че за време­то след 01.06.1993г. следва да се отчете настъпилата промяна в дейността на работодателя на Р., изразила се в отделяне на обособена нейна част в самостоятелно дружество, еднолична държавна собственост.

В случая от постъпилия писмен отговор от ОПУ – Пловдив/л.123 и сл. от делото/ се установява, че именно “строителството” е преминало в отговорност към  новосъздаденото търговско дружество, вкл. значителна част от строител­на­та техника на управлението, всичките асфалтови бази, трошачно-смесител­на­та инс­та­лация, а също така и три строителни групи работници. От този мо­мент е посо­чено, че ОПУ – Пловдив е спряло извършване на “строителство” по пъти­щата на областта, тъй като не е разполагало и с необходимия ресурс за то­ва. Посочено е, че след 1997г. ОПУ се е явявало само възложител на трети лица в резултат на провеждани по процедури по ЗОП.

По отношение отдела, в който е работил Р. – “Поддържане” се от­бе­ляз­ва, че дейностите извършвани от тази служба са включвали само осъщест­вяване на текущ ремонт и поддържане, вкл. и зимно такова.

С оглед на тази част на изявлението следва да се приеме, че на база посоченото в т.26 ПКТП/отм./ трудовата функция, изпълнявана от жалбопода­теля след 01.06.1993г., не може да попадне в записа и, касаещ машинистите на всички видове строителни и пътни машини.

Това е така, защото още в примерния списък към т.26 ПКТП/отм./ изрич­но е посочено от една страна, че машинистите ползват правата по тази точка само, когато работят в строително-монтажни предприятия или фирми, а от дру­га изрично е записано, че с такива права не се ползват отделите “Подръжка” в окръжно пътно управление..., с изключение на отделите, отчитащи се в отрасъл строителство.

В случая след дата 01.06.1993г. и работейки в отдел “Подържане” на ОПУ – Пловдив, макар и на длъжност машинист и то на пътно-строителни ма­шини, няма как труда на Р. да бъде приет за положен по т.26 ПКТП /отм./, след като същото ОПУ/в никоя негова част след отделянето на строителната дейност”/ не се е отчитало в отрасъл “Строителство”. Т.е. този довод на оспор­ва­щия не може да се възприеме за никой от периодите след 01.06.1993г. и така до 30.04.2008г./а след 01.01.2000г. с влизане в сила на сега действащата НКТП и на това отделно основание, тъй като самата функция вече не попада в опи­саните длъжности в раздели І и ІІ от Наредбата/.

От страна на жалбоподателя се прави и възражение, че дори и да не пок­рива хипотеза на т.26 ПКТП/отм./, тъй като трудът не е положен в отрасъл “Строителство”, респ. на строителни обекти, то по тежест и вредност същият бил еднакъв с този на машинистите по т.26, поради което и на основание т.67 ПКТП/отм./ следва да се приеме за такъв от втора категория.

Поначало следва да се посочи, че институтът на т.67 ПКТП/отм./ създа­ва право труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на Пра­вил­ника, да се причисли към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е била свързана със същата вредност и тежест.

В казуса безспорно след 01.06.1993г. Р. е продължил да заема длъж­ността “машинист” и то на пътно-строителна техника така,както са описани конкретните машини в пълното и неоспорено заключение на в.л. Мутафчиев- челни товарачи или грейдери/същите са посочени конкретно и в списъка към т.26 ПКТП/отм./ за видовете строителни и пътни машини/, а също така и в пис­мо­то на ОПУ – Пловдив по делото. 

Проблемът е, че този труд не е положен в сектор “Строителство”, нито на строителен обект/така например изводите по подобен казус в решение №3023 от 06.03.2009г. на ВАС по адм. д. №15309/2008г., VI отд./.

С оглед на това необходимо бе по делото оспорващият при условията на главно и пълно доказване да установи, че вредността и тежестта на изпълнява­ната от него трудова функция на “машинист” е същата като тази на лицата, упраж­няващи я в сектор строителство или на строителни обекти, а в частно да е идентична с изпълняваната от него преди дата 01.06.1993г., който период е бил отнесен в записа на т.26 ПКТП/отм./ от пенсионния орган без възражения.

От една страна информация в случая може да се почерпи от писменото изявление на работодателя – ОПУ – Пловдив, който сочи, че след момента на отделяне дейността “строителство” в отделно дружество, вкл. и чрез възлага­ния по реда на ЗОП, машинистите, вкл. и тези в РПС – Карлово, са изпълнява­ли различни функции, свързани с текущото подържане и ремонта на пътищата, вкл. и зимното такова, като са изброени и конкретни дейности като – натоварва­не на пясъкоразпръсквачки, почистване на скални маси, почистване на сняг, про­филиране на банкети, оформяне на канавки и др. 

От същото писмо, а и от заключението на експерта, се установява, че с по­соченият тип машини може да се извършва и дейност по подържане на пъти­щата в района на РПС – Карлово, тъй като техниката е широкопрофилна и са машините са използваеми в много отрасли.

По отношение на конкретните условия, при които се полага труда на машиниста от подържането и този от строителството в.л. М. е предло­жил сравнителна таблица, установяваща различните вредности и конкретните  условия при двете дейности.

От тях е видно, че липсва еднаквост по отношение на: настилката, по която се движат машините, а от там съществуват разлики при движението им, пред­определени от евентуални неравности и възможните странични ускорения, зна­чи­тел­ната разлика в запрашеността на работната среда и общото замърся­ване на въздуха/напр. повишено ниво на изгорели газове/.

По отношение метеорологичните условия на работа е посочено, че при строителството са налични предимно високи температури, докато при целого­дишната дейност по подържане и ниски такива или работа при бедствия.

Самият експерт сочи, че това са принципни разлики, но какво е действи­тел­ното състояние при изпълняваната работа от Р. в периода след 01.06. 1993г. и така до 01.01.2000г./при влизане в сила на НКТП/ следва само от конк­рет­ните установени факти по делото по отношение всеки един фактор на усло­вията на работната среда при извършваните дейности.

Доколкото за този период в ЛТД на ищеца липсва връчена конкретна длъж­ностна характеристика, то следва да се изходи от посоченото от работода­теля, което не е оспорено от Р., досежно изпълняваните функции в райо­на на РПС – Карлово. Що се отнася за времето след 01.10.2000г., когато оспор­ва­щият е заемал длъжността “изпълнител”, то от представената и връчена на същия длъжностна характеристика се установява, че характера на функцията е съвсем различен и даже не е близък до тези, попадащи в записа на т.26. 

Отдел­но от това в първото допълнително споразумение, датирано от  2000 година, изрично е вписано, че работникът на основание чл.66 КТ при необходимост ще следва да работи и като машинист на ПСМ/пътно-строителна машина/.

С оглед на това и въпреки безспорния факт, че вредности са били нали­це, то не може по несъмнен начин да се установи, че след като пътното управ­ление повече не се е занимавало със строителна дейност, интензитета на вре­д­ността и общата тежест на функцията на Р. *** при работата му като машинист на челен товарач са останали същите. Нормата на т.67 ПКТП/отм./ е императивна и изисква съвпадане на тежест и вредност при това при условията на кумулативност на признаците за сравнение.

Фактът, че в част от съглашенията има уговорено заплащане на допъл­ни­тел­но възнаграждение, обозначено със съкращението “УТ”/вероятно “усло­вия на труд”/ не обосновава противен извод, тъй като такова плащане може да бъда предвидено, вкл. и като своеобразна компенсация, че труда не се отчита като първа или втора категории.

Всичко това обосновава и извода на настоящия състав, че поради това, че е продължил да работи на същото работно място и на същата длъжност и със същия тип машини, автоматично не означава, че при променена структура и дейност на работодателя, функцията може да се приеме за изпълнявана при същата вредност и тежест. Този извод особено се разколебава от посоченото от самия работодател.

Отделно и независимо от това именно Р. следваше да установи при негова доказателствена тежест благоприятния за него извод, което в случая той не направи.

Това обосновава и извода на този състав на съда, че не е налице основа­ние за причисляване на неговия труд в периода 01.06.1993г. до 01.01. 2000г., положен в ОПУ – Пловдив, като втора категория на основание т.67 във вр. с т.26 ПКТП/отм./.

С оглед на изложеното решението на ответника се явява законосъобраз­но, поради което и жалбата на Р. следва да се отхвърли, като неоснова­тел­на.

Оспорващият ще следва за заплати  на ответника разноски в раз­мер на 350 лева за осъществената защита от юрисконсулт по делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.Р. *** срещу решение №РД-66 от 16.04.2014г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – Пловдив в ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата му срещу раз­пореж­дане №**********, взето с Протокол №ПР-2147/18.12.2013г. на Ръко­во­ди­тел “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което отменено разпореждане №********** от да­та 21.10.2013г. на същия Ръководител, с което е отпусната лична пен­сия за осигу­рителен стаж и възраст по негово заявление вх. №МП – 63109/10.10. 2013г. и вместо това е отказано отпускането на пенсията, ка­то НЕОСНОВАТЕЛ­НА.

ОСЪЖДА Р.С.Р. *** да заплати на ТП на НОИ – Плов­див с адрес гр.Пловдив, ул.“Любен Каравелов” №7 сумата от 350/триста и петде­сет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :