Решение по дело №629/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 34, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Н. Х. А. А. А., чрез адв. М. А. от САК, срещу Решение № 6715/09.06.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) в частта, в което му е отказано да се събере на територията на Република България с майка му М. А. Х..

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт. Твърди се, че органът не взел предвид, че М. А. Х. била възрастна [семейно положение] със заболявания и не обсъдил дали тя можела сама да се издържа, дали имала подкрепа от други близки в [държава]. По този начин издал решението си без предварително да изясни всички обстоятелства, относими към подадената от чужденеца молба и от значение за преценката по основателността й, при това без да му укаже необходимостта от представяне на допълнителни доказателства за изясняване на съдържащите се в преписката непълни сведения относно здравословното състояние на майка му. От приложената към жалбата медицинска документация било видно, че М. А. Х. страдала от инсулинозависим захарен диабет, придружен със средно тежка бъбречна недостатъчност и хипертонична кардиомиопатия, поради което се нуждаела от периодично наблюдение и медицински грижи. Освен това страдала и от маниакална депресия и се нуждаела от психологическо и медикаментозно лечение за дълъг период от време, както и от постоянни грижи от страна на нейното семейство. Сочи се и че единственият близък член на семейството, който можел да полага тези интензивни грижи за нея, бил именно жалбоподателя. Поддържа се, че ако били предприети всички необходими действия с оглед изясняване на фактите от значение за случая и се били събрали всички необходими и относими доказателства, административният орган щял да стигне до извод, че майката му не би могла сама да се грижи за себе си, което и налагало да живее в едно домакинство със своя син. Ето защо се счита, че било допуснато съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК, както и на чл. 7 АПК и чл. 9, ал. 2 АПК.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното решение на Председателя на ДАБ при МС в обжалваната му част, а преписката – да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне, като се претендират и направените в производството

Ответникът по жалбата – Председател на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Л. Г., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки, поради което моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че жалбата е основателна, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено в оспорената му част.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № 1770/25.01.2021 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС, на Н. Х. А. А. А. е предоставен хуманитарен статут.

С молба рег. № 31951/22.03.2024 г. Н. Х. А. А. А. е поискал да му бъде разрешено да се събере с членовете на неговото семейство на територията на Република България по реда на чл. 34 ЗУБ, а именно със съпругата си Т. А. А. , със сина си Ю. Х. А. Н., с дъщеря си Л. Х. А. Н. и с майка си М. А. Х..

От представено заверено копие от Извлечение от граждански регистър и Извадка от Граждански регистър за семейно положения, издадени от Секретариат на обединена [държава], се установява, че майката на жалбоподателя е [семейно положение].

От Протокол с рег. № 31951/08.05.2024 г. е видно, че на същата дата е проведено интервю с Н. Х. А. А. А., с цел да представи обстойно фактите и причините, поради които иска да се събере с членовете на неговото семейство на територията на Република България. Заявил е, че в иска да се събере в Република Българи и с майка си, защото тя била възрастна, имала високо кръвно и диабет и оставала сама в [държава], всичките му братя били в Европа. Искал всички да се съберат и да се установят тук.

Протоколът от проведеното интервю с Н. Х. А. А. А. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач.

Със становище рег. № 31951/27.05.2024 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на Н. Х. А. А. А. да бъде отказано да се събере на територията на Република България със своята майка М. А. Х..

С Решение № 6715/05.06.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС е отказано на Н. Х. А. А. А. да се събере на територията на Република България с майка си М. А. Х.. Посочено е, че за твърденията в интервюто относно здравословното състояние на майка си подателят на молбата не е представил медицински документи. Поради тази причина не били налице обстоятелства, обосноваващи твърдението, че здравословното състояние на майката покрива определението на понятието „тежко заболяване“, налагащо същата да живее в едно домакинство със своя син. По отношение на майката не били налице всички положителни предпоставки за събирането й на територията на Република България със сина й.

На 20.06.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена направо в съда на 04.07.2024 г.

В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства от жалбоподателя 2 бр. заверения копия на медицинска документация за М. А. Х. на арабски език, придружени с превод на български език.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ взема решения по молби за събиране на семейства, а според чл. 34, ал. 1 ЗУБ има правомощието да отказва разрешение за събиране на семейства.

Председателят на ДАБ при МС се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 6715/05.06.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва да се събере със своята майка М. А. Х..

Според настоящия съдебен състав, при издаването на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон.

Съображенията за това са следните:

Общото процесуално правило, разписано в чл. 35 АПК, предвижда индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съгласно чл. 36, ал. 1 и чл. 3 АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, и се проверяват и преценяват от него.

Съдът намира, че в случая цитираните процесуални норми не са били спазени в хода на производството по издаване на процесния акт, тъй като преценката по молбата на жалбоподателя за събиране на семейството, в частта за майка му, е непълна, поради което и неправилна. Тази преценка решаващият административен орган е направил без преди това да са били изяснени изцяло фактите и обстоятелствата от значение за случая, съответно без да са били събрани доказателства с оглед изложеното от жалбоподателя по време на проведеното с него интервю относно здравословното състояние на майка му и за социално-битовото ѝ положение в [държава].

От приетите и неоспорени в настоящото производство медицински документи се установява, че действително М. А. Х. страда от инсулинозависим захарен диабет, придружен със средно тежка бъбречна недостатъчност и хипертонична кардиомиопатия, и се нуждае от периодично наблюдение и медицински грижи, както и че е с маниакална депресия и нужда от психологическо и медикаментозно лечение за дълъг период от време, както и постоянни грижи от страна на нейното семейство.

Тези доказателства и установеното с тях влошено здравословно състояние на лицето не са били известни на ответника при произнасянето му с оспорения акт, като съдът намира, че това е така, защото споделеното от жалбоподателя по време на проведеното с него интервю не е било обект на проверка, а и не е била дадена възможност на молителя да докаже какво е обективното състояние на майка му.

На следващо място органът не е изяснил (включително служебно, чрез събирането на допустимите по АПК доказателства) дали майката на чужденеца има и други деца, предвид наличието в преписката на данни в тази насока. Установяването на това обстоятелство е от съществено значение за правилната преценка налице ли е втората задължителна предпоставка от легалната дефиниция на понятието "член на семейството", дадено в § 1, т. 3, б. "в" ДР на ЗУБ, а именно - дали в случая се налага майката на жалбоподателя да живее в едно домакинство именно с него, като неин син и близък роднина

Касае се за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, след като не са изяснени и преценени всички относими факти за случая, а това от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на Н. Х. А. А. А. е основателна, респ. оспорената част на решението следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по молбата в частта за събиране на жалбоподателя с майка му, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в размер на 1 369,70 лв. за платено възнаграждение на един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 28.06.2024 г. (левовата равностойност на уговорената и платена сума от 700 евро), предвид липсата на възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на последното. Сумата от 10,00 лв. за внесена държавна такса не следва да се поставя в тежест на ответника, тъй като съгласно чл. 92 ЗУБ настоящото производство е освободено от държавни такси.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 6715/05.06.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, в която на Н. Х. А. А. А. е отказано да се събере на територията на Република България с майка си М. А. Х..

ВРЪЩА преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молба рег. № УП31951/22.03.2024 г., подадена от Н. Х. А. А. А., в частта на искането за събиране с майка му М. А. Х., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на Н. Х. А. А. А., с ЛНЧ *********, с адрес: [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, чрез адв. М. М. А. от САК, сумата от 1 369,70 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.