РЕШЕНИЕ
№
304/09.05.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
разгледа
докладваното от съдия Байнова Адм. дело №999 по описа за 2021 година.
Производството е по чл.28 от Закона за
хазарта /ЗХ/.
Делото е образувано по жалба от „Изпау –
Х“ ЕООД – гр.Л., с посочен съдебен адрес *** , подадена чрез
пълномощник, против Решение №000030-3876/24.08.2021г.
на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на платена по
сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер на 25 000 лв.
Жалбоподателят счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му в противоречие с
материалния закон. Сочи, че притежава лиценз за организиране на хазартни игри с
игрални автомати в обект с адрес: гр.Л., обл.Х., ул.***, УПИ XXII-1121, **. С искане от 13.02.2020г. , подадено по реда на чл.36 от ЗХ, поискал да
бъде продължен срокът на издадения лиценз за срок от 5 години за обект игрална
зала , находящ се на горепосочения адрес. Искането било уважено с издаване на
Решение №000030-1342/22.04.2021г. като
на 27.04. 2021г. дружеството заплатило
държавна такса от 2000 лв. за потвърждаване на инвестиции, а на
07.05.2021г. – държавна такса от 7500 лв за издаване на лиценза и държавна
такса от 25 000 лв с основание чл.30, ал.6 от ЗХ. Жалбоподателят счита, че
държавните такси от 25 000 лв и от 2000 лв не са дължими и са погрешно
заплатени като в тази връзка се позовава на разпоредбата на §86, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗХ, в сила от 09.02.2021г. Сочи, че подал искане таксите да му бъдат възстановени,
но с обжалваното решение такова възстановяване било отказано по отношение на
таксата за продължаване на лиценза. Счита, че решението не е съобразено с
приложимите правни норми. Излага доводи, че разпоредбата на чл.30, ал.6 от ЗХ ,
с която се въвеждала такса за издаване и поддържане на лиценз за организиране
на хазартни игри с игрални автомати е приета с измененията и допълненията на ЗХ
, обнародвани в Д.в. бр.69/2020г., и не
е била действаща към момента на
подаване на искането за удължаване срока на лиценза, поради което започналото
производство следва да се довърши съобразно разпоредбата на §86, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗХ при досегашните изисквания. Сочи, че „досегашните изисквания“ включват и
дължимите държавни такси като организаторите следва да заплащат само и
единствено държавни такси, дължими към момента на подаване на искането. В тази
връзка, позовавайки се на чл.30 и чл.1, т.3 от ЗХ, възразява срещу възприетото
от административния орган виждане, че държавната такса не е част от
изискванията за издаване на лиценз, а е условие за получаването му. Сочи също,
че в настоящата му редакция ЗХ напълно изключва дължимостта на таксата по
чл.30, ал.6 от лицата, облагани с алтернативен данък по ЗКПО като излага
съображения, основани на чл.30, ал.7 от ЗХ и чл.242, ал.1 от ЗКПО. Счита, че е недопустимо да се придава
ретроактивно действие на разпоредбата на чл.30, ал.6 от ЗХ и същата да се
прилага по отношение на производства, започнали преди допълнението на закона и
висящи към този момент. Твърди, че в
случая не е съобразен моментът на подаване на искането, респ. не е съобразена
разпоредбата на §86, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗХ.
По отношение на искането за
възстановяване на таксата от 2000 лв сочи, че липсва произнасяне от
административния орган. Счита, че тази такса също не е дължима. В тази връзка излага подробни доводи в насока,
че производството по искане за потвърждаване на инвестиция е отделно от това по
издаване на първоначален лиценз, без да е задължително в процедурата по
издаване на такъв. Сочи, че таксата по
чл.1, ал.3 от Тарифата за разглеждане на документи по подадени искания за
издаване на лицензи се дължи само при подадено искане за постановяване на решение
за потвърждаване на инвестиции, каквото се подава само в случай, че инвестициите не са доказани с документи,
приложени с първоначалното искане. Счита, че в общия случай такава такса не се
дължи, тъй като проверката за извършването на инвестициите се извършва в хода
на производството по постановяване на решение за издаване на лиценз и в този
смисъл „се поглъща“ от него като решение за потвърждаване на инвестиции не се
издава.
По изложените съображения
жалбоподателят моли да се отмени оспореното решение като се възстановят на
дружеството недължимо платените държавни такси от 25 000 лв – по чл.30,
ал.6 от ЗХ и от 2000 лв – за потвърждаване на инвестиции. Претендира разноски.
Ответникът - Изпълнителния
директор на НАП, в депозирано чрез юрисконсулт писмено становище , оспорва
жалбата като неоснователна. Излага съображения, че двете такси се дължат
кумулативно и на различно правно основание една от друга. Моли за отхвърляне на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и е видно от данните по административната преписка, че на „Изпау – Х“ ЕООД – гр.Л., на основание решение № 000030- 3748/17.04.2015г. на Държавната комисия по хазарта е издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в обект с адрес: гр.Л., обл.Х., ул.***, УПИ XXII-1121, кв.72, като лицензът е със срок на действие 5 години - до 17.04.2020 г.
По подадено от жалбоподателя искане с вх.№00030-1339/13.02.2020г. за продължаване срока на действие на лиценза, от Изпълнителния директор на НАП е издадено Решение за продължаване срока на издаден лиценз по реда на чл.30, ал.4 от Закона за хазарта №000030-13422/22.04.2021г. С решението е издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в горепосочения обект за срок от 5 години, потвърдени са направените от дружеството инвестиции за обекта и е определен размерът на дължимите за издаване на лиценза държавни такси – по чл.30, ал.1 от ЗХ вр. чл.3, ал.1, т.4, б.“а“ от ТТЗХ в размер от 7500 лв и по чл.30, ал.6 от ЗХ в размер от 25 000 лв.
На 27.04.2021г. дружеството-жалбоподател е заплатило по сметка на НАП сумата от 2000 лв , като видно от приложеното платежно нареждане , основанието за плащане е „такса за потвърждаване на инвестиции за зала“. На 07.05.2021г. по сметка на НАП са заплатени и сумите от 7 500 лв. и от 25 000 лв. Като основание за плащане в платежните нареждания от 07.05.2021г. е посочено Решение №000030-13422/22.04.2021г. , както и чл. 30, ал. 1 от ЗХ, съответно – чл.30, ал.6 от ЗХ.
С искане вх. № 26-И-749/18.08.2021 г., жалбоподателят е поискал от НАП да му бъдат възстановени сумата от 25 000 лв и сумата от 2000 лв , като недължимо платени.
С оспореното Решение
№000030-3876/24.08.2021г. на Изпълнителния директор на НАП, искането на
жалбоподателя за възстановяване на таксата по чл.30, ал.6 от ЗХ е оставено без
уважение. В
мотивите на решението е посочено, че таксите по чл.30, ал.1 и по чл.30, ал.6 от
ЗХ се дължат на различно правно основание и същите са кумулативно дължими. По
отношение на поисканата за възстановяване държавна такса по чл. 1, ал. 3 ТТЗХ в размер на 2000 лв, в
оспореното решение липсва произнасяне.
Решението е връчено на дружеството на 25.08.2021 г.
Жалбата срещу същото е подадена на 02.09.2021 г. чрез административния орган.
Не е спорно между страните и е видно от данните по
административната преписка / в решението за продължаване срока на лиценза е
описана като представена от дружеството ГДД по ЗКПО/, че оспорващото дружеството като организатор на
хазартни игри се облага с алтернативен данък по реда на ЗКПО.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу годен за обжалване административен акт от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима Разгледана по същество, е основателна.
Предмет на оспорване е решение на Изпълнителния директор на НАП, с което е отказано възстановяване на платена от жалбоподателя с платежно нареждане от 07.05.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер на 25 000 лв.
В жалбата се навеждат и доводи относно недължимост на таксата по чл. 1, ал. 3 от ТТЗХ в размер на 2000 лв, за потвърждаване на инвестиции, но видно от текста на оспореното решение, вкл. от диспозитивната му част, същото се отнася само до направеното искане за възстановяване на таксата по чл.30, ал.6 от ЗХ, поради което съдът излага съображения само относно неуваженото искане за възстановяване на таксата от 25 000 лв.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 16 от ЗХ Изпълнителния директор на НАП е органът, осъществяващ дейността по издаване и продължаване на лицензите за организиране на хазартни игри, както и има правомощия да се произнася и по други въпроси в областта на хазарта и свързаните с него дейности. В тази връзка Изпълнителният директор на НАП е материално компетентен да разрешава и съответно да отказва възстановяването на платени такси за издаване и продължаване действието на лицензите за организиране на хазартни игри с игрални автомати.
Решението е обективирано в изискуемата писмена форма като
са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за необходимото му съдържание,
вкл. са посочени фактически и правни основания за разпоредения краен резултат.
Не се установява при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
При преценка на оспореното решение за съответствие с материалния закон, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че таксата от 25 000 лв. е платена по сметка на НАП, а основанието за това плащане е чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Също така, не е спорно, че като организатор на хазартни игри , оспорващото дружество се облага с алтернативен данък по реда на ЗКПО.
Спорът по делото се свежда до това дължи ли жалбоподателят таксата по чл.30, ал.6 от ЗХ.
Настоящият съдебен състав намира, че такава такса жалбоподателят не дължи , доколкото е лице, облагано с алтернативен данък по ЗКПО и това произтича от разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ. /предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ до изменението ДВ бр. 69/2020 г./
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 30, ал.1 от ЗХ , за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Съгласно ал. 6 от същата разпоредба на ЗХ, за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 25 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 50 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 100 000 лв. В чл. 30, ал.7 от ЗХ се предвижда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1.
Разпоредбата на алинея 7 от чл. 30 от ЗХ е ясна и тя предвижда, че лицата, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, следва да заплащат само таксите по ал.1 т.е., определените в Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта. Размерът на тези такси се определя единствено според броя на игралните места в залата, в която ще се извършва разрешената дейност, и не е обвързан с броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза, както е предписано в чл. 30, ал. 6 от ЗХ.
В случая при издаване на оспореното решение не е отчетена разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ. Доколкото законът е предвидил изрично, че за игрите, които се облагат с алтернативен корпоративен данък по ЗКПО се дължи такса само по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, то заплатената от дружеството такса по чл.30, ал.6 от ЗХ в размер на 25 000 лв се явява недължима и подлежи на възстановяване.
Предвид горното, оспореното решение следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган органа, с указания за възстановяване на поисканата сума от 25 000 лв., като недължимо платена по сметка на НАП.
При този изход на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса от 50 лв и договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение от 1300 лв. Възражението за неговата прекомерност, независимо от ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът не споделя, доколкото същото е в размер , надвишаващ незначително минималния такъв от 1280 лв по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№000030-3876/24.08.2021г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
възстановяване на платена по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 25 000 лв.
ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за ново произнасяне по подаденото от „Изпау – Х“ ЕООД – гр.Л. искане с вх. № 26-И-749/18.08.2021г. за възстановяване на заплатената по сметка на НАП с платежно нареждане от 07.05.2021г. сума от 25 000 лв , съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Изпау
– Х“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Л., ул.*** , ЕИК *********,
направените по делото разноски в размер 1350.00 /хиляда триста и петдесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: