№ 16
гр. Пазарджик , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201459 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: ******, представлявано от О.
Д. Т. – управител против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8/07.07.2020г. на
директора на РИОСВ Пазарджик, с което на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000 лева на основание чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУО .
С жалбата се заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, чрез своя процесуален представител,
поддържа жалбата и искането в нея а отмяна на НП по подробно развити съображения и
ангажирани доказателства.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, изразява становище ( устно и
писмено) за законосъобразност на обжалваното НП.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение,
ръководейки се от закона, установи:
Дружеството - жалбоподател извършва дейности с отпадъци, разрешени с Решение № 07
1
ДО -359-00/01.09.2017г., изм. И доп. С решение 07-ДО-359-01/05.12.18 . на директора на
РИОСВ-Пазарджик на площадка в гр. Пазарджик, индустриална зона, площадка с
местонахождение в имоти: ул.” *******, УПИ XVIII в кв. 19, ул. „******* УПИ ІІІ-431 в кв.
4, ул. „*******, УПИ ХХП-624, УПИ LXXIX-403 и УПИ CCL-103, кв. 19.
В посоченото Решение са описани всички разрешени дейности с отпадъци, като същите
са и класифицирани по реда на Наредба № 2 за класификация на отпадъците.Отпадъкът с
код 19 12 11* е идентичен с опасния отпадък с код 15 01 10*; като разликата е, че 19 12 11*
(други отпадъци, включително смеси от материали от механично третиране на отпадъци,
съдържащи опасни вещества) е в балиран вид, а 15 01 10* (опаковки, съдържащи остатъци от
опасни вещества или замърсени с опасни вещества) е същият отпадък, но вече разбалиран. За
опасен отпадък с код 19 12 11* е разрешена само дейност по съхраняване R 13. За отпадък с
код 15 01 10* на дружеството не е разрешена дейност по третиране. В случай, на неволно
разбалиране този отпадък следва да се съхранява в биг-бегове или по друг начин, в закрито
помещение и на непропусклива повърхност, но не и да се подлага на действия с цел
сортиране.
Отпадъците се доставят на дружеството по сключени от него договори с други
контрахент, като доставките са по-често в балиран вид и на договорени количества.
След доставянето им балите преминават на площадката първо визуален контрол, който
позволява огледа им от външна страна , след което те се разбиват и отделните отпадъци се
поставят чрез щипка на багер на поточна лента, която е част от действаща инсталация за
оптичен сортинг. На лентата, от работници, се извършва както механично отстраняване на
отпадъци, които са съдържали опасни вещества – нпр. от моторни и машини масла, от
нефтопродукти и др., така и машинно – от инсталацията, която извършва оптичния сортинг (
по вид и цвят), като след сортинга отпадъците се складират в клетки.
На 24.01.20г. в РИОСВ Пазарджик постъпил сигнал за замърсяване на р. Марица с
мъртва риба, във връзка с което на този и на следващите няколко дни били извършвани
обстойни проверка на дружеството относно дейностите с отпадъци и необходимостта от
пречистване на отпадните води от някои от тези дейности.
На 27.01.20г. площадката била посетена от инспекторите в РИОСВ Пазарджик –
свидетелите А., С. и П. във връзка с контрол по дейностите с отпадъци. Те огледали цялата
площадка и всичките й зони, както и инсталацията.
Установили, че на открита част на площадката и пред халето, в което е разположена
инсталацията за оптичен сортинг, се извършва подаване към нея посредством щипката на
багер на смесени опасни с неопасни отпадъци от опаковки от пластмаса от разбитите на
земята около бали, които визуално определили като 10-15 броя, в които ,по тяхна преценка,
над 20 % от общото количество били опаковки от пластмаса, замърсени с опасни вещества от
масла и нефтопродукти. Открили опаковки с надписи „SINTETIC MOTOROIL”, “AVISTA
2
OIL”, “CASTROL” и други.
В клетките на оптичния сортинг също забелязали опаковки, замърсени с опасни
вещества.
В същия участък на площадката в чували тип „биг-бег“, а и в насипно състояние, на
открито върху нетвърда настилка забелязали опаковки от пластмаса (от масла и др.
нефтопродукти, грес), смесени такива с неопасни отпадъци от пластмасови опаковки и 7 бр.
разпилени тръби, които приели като луменисцентни и респ. съставляващи опасен отпадък.
На място св. П. направила фотоси, приложени по делото на л. 24-26.
Дейностите по трошене и сортиране на отпадъци, съдържащи или замърсени с опасни
вещества, не са включени в издаденото на дружеството Решение за разрешение за дейности с
отпадъци по чл. 35 от ЗУО. За балите, в които имало опаковки, замърсени с опасни вещества,
съставляващи отпадък с код 19 12 11* ( други отпадъци (вкл. смеси от материали) от
механично третиране на отпадъци, съдържащи опасни вещества) е разрешена само дейност
по съхраняване, обозначена с код R13 по смисъла на Приложение № 2 към § 1, т. 13 и с код
D15 по смисъла на Приложение № 1 към § 1, т. 11 от ДР на ЗУО. Същите следва да се
съхраняват на закрито, върху твърда настилка, във вида, в който са приети, без да се
разбиват/трошат и подлагат на последващо третиране-сортиране .
При тези констатации св. П. приела, че дружеството извършва нерегламентирано
третиране на опасни отпадъци, дейност, обозначена с код R12 - размяна на отпадъци за
подлагане на някоя от дейностите с кодове- Rl- Rl 1, включваща предварителна обработка -
трошене (разбиване) на балите и сортиране (в инсталация за оптичен сортинг) от Приложение
2 към § 1 т. 13 от ДР ЗУО. Затова и съставила против дружеството, в присъствието на
управителя, процесния АУАН – за нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закон за управление на
отпадъците - ЗУО .
Актът е надлежно предявен и е връчен препис, а въз основа на него е издадено
процесното НП.
То се атакува с доводи относно неговата процесуална и материално-правна изправност.
Установена е, на първо място, материална и териториална компетентност на органите ,
постановили АУАН и НП, предвид предоставените със ЗУО правомощия на директора на
РИОСВ по чл. 157, ал.4 вр. Ал.2 вр. Чл. 136, ал.2 т.4 ЗУО и делегираните от директора на
експертите на осн. Чл. 157, ал.2 ЗУО и по заповед РД 08-17/28.01.19 – л. 10 по делото.
Актът е съставен в присъствието на свидетел, присъствал на установяване на
нарушението св. С. ( виж и протокол от извършена проверка) . Изискването на чл. 40, ал.1 от
ЗАНН е съставянето на акта да стане в присъствието на свидетели– присъствали при
извършване на нарушението или на неговото установяване, а при липсата на такива чл. 40,
3
ал.3 допуска възможността това да стане в присъствието на други двама свидетели. В случая
безспорно е наличието на свидетел св. С., който е присъствал при установяване на
нарушението, който е и момента на неговото извършване.
Констативният и санкционният акт са издадени от компетентни органи в рамките на
предоставената им материална и териториална компетентност; спазени са процедурите по
съставяне, предявяване, връчване ; актовете имат съдържание, което съответства на
поставените изисквания с чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Възраженията в обратния смисъл са
напълно неоснователни. При описание на нарушението и обстоятелствата по неговото
извършване като фактическа констатация в АУАН и НП се сочи, наличие на :
„ на откритата част на площадката , пред халето, в което е разположена
инсталацията,се извършване на подаване към нея с щипка на багера …на смесени
опасни и неопасни отпадъци от разбити на земята около 10-15 бали, в които над 20
% от общото количество били опаковки от пластмаса, замърсени с опасни вещества
от масла и нефтопродукти, с надписи по тях: „SINTETIC MOTOROIL”, “AVISTA
OIL”, “CASTROL” и други;
В клетките на оптичния сортинг - опаковки, замърсени с опасни вещества.
-В същия участък на площадката в чували тип „биг-бег“ , а и в насипно състояние, на
открито върху нетвърда настилка – на опаковки от пластмаса (от масла и др.
нефтопродукти, грес), смесени такива с неопасни отпадъци от пластмасови опаковки и 7
бр. разпилени луминисцентни тръби, съставляващи опасен отпадък.
След тези фактически констатации за налични на място конкретно посочени вещи в
конкретно положение/състояние, изрично е посочено в АУАН и НП , че „дейностите по
трошене и сортиране на отпадъци, съдържащи или замърсени с опасни вещества, не са
включени в издаденото на дружеството Решение за разрешение за дейности с отпадъци по чл.
35 от ЗУО“, поради което – „за балите, в които имало опаковки, замърсени с опасни
вещества, съставляващи отпадък с код 19 12 11* - други отпадъци (вкл. смеси от
материали) от механично третиране на отпадъци, съдържащи опасни вещества) по
посоченото решение е разрешена само дейност по съхраняване, обозначена с код R13 по
смисъла на Приложение № 2 към § 1, т. 13 и с код D15 по смисъла на Приложение № 1 към §
1, т. 11 от ДР на ЗУО; като същите следвало да се съхраняват на закрито, върху твърда
настилка, във вида, в който са приети, без да се разбиват/трошат и подлагат на последващо
третиране-сортиране. Направени в административните актове ( констативен и санкционен )
са и изводи за „нерегламентирано третиране на опасни отпадъци, дейност, обозначена с
код R12 - размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове- R1- R11“ ,
включваща предварителна обработка, както конкретно е посочена дейността, за която са
изложени по-горе фактическите констатации горе- - „трошене (разбиване) на балите и
сортиране (в инсталация за оптичен сортинг) от Приложение 2 към § 1 т. 13 от ДР ЗУО.
Следват няколко уточнения : по отношение на откритите в клетките след сортинга
4
опаковки от опасни вещества липсва посочване какви точно опасни вещества са съдържали,
респ. опаковки от какви продукти са били . Липсата на такава конкретизация обаче не води
изцяло до невъзможност да се доказва съставомерността на нарушението, тъй като е вменено
нерегламентирано третиране на балите – разбиване и трошене, в които изрично е посочено
опаковки с какви надписи ( на латиница) са открити. Същият извод касае и описанието чрез
фактите относно наличните на открито в биг-бегове и в насипно състояние опаковки , за
които е посочено, че са от масла, грес, др. нефтопродукти).
При така дословно цитираните и коментирани фактически и правни изводи –ясно е
възприета една от формите на изпълнителното деяние по чл.134 ал.2 т.2 от ЗУО-
нерегламентирано третиране на опасни отпадъци, като конкретно е посочена и дейността ,
чрез нейното класифициране по Приложение 1 към ДР на ЗУО. Поради това напълно
несъстоятелни са доводите в писмената защита на процесуалния представителна дружеството
за липса на „точно, ясно и безспорно онази конкретна забрана, с която дружеството не се е
съобразило, в какво точно се е изразило противоправното поведение на дружеството и под
коя от хипотезите на изпълнителното деяние попада то“.
Описаното от административните органи нарушение е получило и своята съответна
правна квалификация – по чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУО. Нормата е санкционна, но тя съдържа и
състава на нарушението и поради това с посочването и е гарантирано в предвидения от
закона обем правото на защита на нарушителя. Затова и дори и да не е посочена като
нарушена „материално- правна разпоредба на чл.29 ал.2 от ЗУО, „в който смисъл били всички
постановени до сега в РБ съдебни решения“ ( виж твърденията на л. 259 в писм. бележки)
посочената такава на чл. 134, ал.2 т.2 от ЗУО дава пълна възможност да се разбере
административно-наказателното обвинение, при ясно и детайлно изложени по-горе факти.
Наличието на постановени съдебни решения , които не съставляват източник на правото, не
може да се противопостави като контрааргумент на формирания извод.
Възражението относно датата на нарушението ( на 26.01.20г., а не както се сочи в
АУАН и НП на 27.01.20) следва да се обсъди по-същество , а не както се предлага от
процесуалния представител на дружеството- като процесуално, тъй като то не се прави
поради неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а с твърдения ,че се сочи невярна дата –
27.01.2020г.
Предвид горното, двата административни акта са процесуално изправни.
По същество- нарушението, за основната част от фактите, които изпълват състава на
нарушението, е доказано от детайлните и убедителни показания на свидетелите П., С. и А.,
които са потвърдени от протокола от проверката, подписван с отразените в него еднозначни
на тези в акта и НП констатации от присъствалите лица, вкл. управителя О. Т. ; от
представените от дружеството документи относно постъпилите отпадъци ( договори за
продажба и доставка и съпровождащи транспортни и други документи) .
5
На място са били направени фотоси, които са оспорени ( виж позоцията на
пълномощника) и не е доказан легитимният им произход, но пък те не са съществено важни
за доказване на административно-наказателното обвинение, което други доказателства
обслужват.
На първо място спорно, предвид различните по съдържание доказателствени източници,
е дали проверката е била извършена на датата , посочена в акта и в НП, приета и като дата на
нарушението - 27.01.20 г . Според ангажираните по инициатива на дружеството показания на
свидетелите Т. и Г. ( л.260 и 243), които не са сигурни относно конкретните календарни дати:
проверка била извършена през събота и неделя, които дни от седмицата сочат еднозначно и
категорично; още първия ден работният процес бил изцяло спрян, във връзка с отрича
възможността контролните органи да са извършвали наблюдения по работата на инсталация
за сортинг и тази на обслужващите я работници. За този факт обаче следва да бъдат
възприети твърденията на инспекторите от РИОСВ , извършили процесната проверка, които
са подкрепени от посочените други писмени доказателства. В хронологията на всеки от
разказите на проверяващите – А., П. и С., още в началото стои твърдението за извършена
проверка на датата 27.01.20 – ден понеделник .Те, както дори и служителите на дружеството-
Т. и Г., твърдят, че на проверката присъствал управителя , който пък се е подписал лично от
КП от проверката – от 27.01.20 – л. 4 и сл. ( виж на л. 8) . От представените АУАН-ия на л.
254 и 255 става ясно, че проверки са били извършени на 24.01.20 ( или най-късно до тази дата,
тъй като актът на л. 254 не съдържа дата на нарушението, а само на проверка, а спор, че
сигналът на „зеления телефон“, провокирал проверките е на 24.01.20г. ) и на 25.01.20г. , а от
показанията на служителите на дружеството се установи, че дори и на 26.01.20г. Става ясно,
че поради мащабите на проверката ( и по ЗВ , а и с участието на органи на МВР) те са
продължили няколко дни, а не както твърдят Т. и Г. само събота и неделя ( които на
съответно 25 и 26.01.20). Важното за настоящия казус е, както се обсъди горе, че несъмнено
установена е датата на проверката 27.01.20 и точно тя е отразена като дата на нарушението в
акта и в НП.
В контекста на горния коментар следва да се игнорират и твърденията на Г. и Т., че при
извършване на процесната проверка работният процес на площадката бил напълно спрян,
както и тези, че ако въобще бъдат налични опаковки от опасни вещества, тоест опасни
отпадъци, те се отстраняват в чували „биг-бек“ и само поради тази причина и в това
състояние са налични на площадката. Показанията на служителите на дружеството Т. и Г. са
депозирани от лица, които са в пряка зависимост от дружеството и са обслужили неговия
интерес. За посочените обстоятелства ( че към момента на проверката не е имал активен
работен процес и на площадката не били открити опаковки от опасни вещества, тоест опасни
отпадъци , освен отстранените при механичния и инсталационен сортинг) те са опровергани
от последователните и напълно съответни и взаимно допълващи се твърдения на С., П. и А.,
които са изложени и в съставения на място и на датата на проверката 27.01.20г. КП, подписан
без възражения от управителя и законов представител на дружеството О. Т.. . Твърденията на
6
свидетелките са представени в първото съдебно заседание и едва след това дружеството, чрез
своя процесуален представител, ангажира показанията на работещи в него - с цел да
опровергае наличните вече твърдения, които са и в разрез с интереса на дружеството.
И двамата, както се отрази горе, сочат, че проверката била в неделя, който твърдят бил
неработен за дружеството ден, но случая - не била извършвана дейност, тъй като още в
събота с пристигането на контролните органи дейността била спряна, за да се извършат
проверките. Процесната обаче, както се установи е на 27.01. – ден понеделник. И
протичащият в този ден 27.01 . 20 г. работен процес е бил наблюдаван от всяка от
инспекторите от РИОСВ и впечатленията, които споделиха са именно от тези непосредствени
възприятия. В хронологията на свободните разкази на всяка от свидетелките П., С. и А. са
налични твърдения относно целия механизъм на работа на площадката, респ. и дейността на
инсталация за оптичен сортинг . Те се депозирани без да са поставяни нарочни въпроси и
ясно представят непосредствени впечатления – тоест всяка от тях е присъствала на място, по
време на извършване на дейността и на работата на инсталацията. Част от тези възприятия
касаят механизма на работа на площадката и в частност – на инсталацията , като досежно
този механизъм заявеното от свидетелките напълно се потвърди от Г.. Тоест - те са добили
впечатления от ситуацията на място и изпълняваните действия, когато те са били реално
извършвани , тоест в рамките на работен процес.
Това, което не се прие за достоверно от твърденията на Г. и Т. е, освен, липсата на
активен работен процес по време на проверката и установените опаковки от опасни вещества
на няколко места на площадката. Всъщност, дори и Г. не отрече принципната възможност в
дружеството да пристигне бала, в която при визуалния контрол( външен оглед) да не
възникнат съмнения относно наличие на опаковки от опасни вещества ( тъй като балата,
поради формата си, има обем и те може да са във вътрешността й). Призна и възможността
те да се забележат едва след разбиване на балата . Това е несъмнено така и то се признава и от
контролните органи, които въобще не са приписали нарушение, свързано с наличие на опасни
отпадъци в неразбитите бали – в акта и в НП, чието съдържание се представи и обсъди
подробно горе, се установи, че приписаното наличие на опасен отпадък касае разбити бали ,
клетки, в които са складирани отпадъците след сортинга и насипно в чували тип „биг-бег“
и върху нетвърда повърхност.
Дали доставчиците на отпадък по сключените редица договори са изпълнили на свой
ред задължението си да не предават на дружеството отпадък извън предмета на договора, е
въпрос, ирелевантен за процесния казус. Защото: дружеството има право да съхранява
балирани смесени опасни и неопасни отпадъци ( при определен, посочени в решенето и по-
горе условия) , но няма право да разбива балите ( което е вид третиране по смисъла на ЗУО)
и да полага на последващи действия отпадъците от опаковки с опасни вещества, които са
опасен отпадък. Ако дружеството счита, че негов съконтрахент не е изпълнил задълженията
си като такъв, ще следва да търси правата се по съответния ред, а не и чрез възражение по
настоящото дело.
7
Неверни и опровергани от показанията на трите свидетелки са твърденията на Г., че в
разбитите на земята бали отпадък липсвали такива от опасни вещества, защото работниците
ги отстранявали от лентата. Тук първо ще се посочи Както св. А. настоятелно подчерта –
такива опаковки „въобще не може да се качват на лентата „ , те може да бъдат единствено в
неразбитата бала , в която са смесени с неопасни и по този начин да се съхраняват, тъй като
такава дейност е разрешена с посоченото решение.
С., А. и П. установиха с показанията си, че в разбитите вече бали видели опаковки от
нефтопродукти, масла машинни и моторни , които не само, че присъствали там в
противоречие с Решението за разрешение за дейности с отпадъци, но дори опаковките от тези
масла ( посочени дори конкретно от тях) били налични върху поточна лента, на която се
извършвал механичен ( от работници) и машинен сортинг (чрез щипка на багер). Опаковки от
посочения вид били открити от инспекторките и в клетките, в които инсталацията складирала
отпадъка след подбора им ( по цвят и вид), както и в чували тип „биг-бег“, а и в насипно
състояние върху нетвърда повърхност.
Що се отнася до наличието им в чувалите , Г. уточнява, че на площадката не постъпват
отпадъци в такива чували, а те се ползват, за да се отстранят там откритите от работниците и
в процеса на работа на инсталацията опаковки от опасни вещества. Дружеството, според
издаденото му разрешение въобще няма право да извършва друга дейност с опасни отпадъци,
освен съхранението по посочения горе начин и в посочения вид , но ( както посочи и А. и
при двата си разпита) има право да поиска промяна на разрешението и да установи
възможност и за такава дейност – по третиране на опасни отпадъци.
От споделените наблюдения на А., С. и П., лансирани по горните съображения като
източник за установяване на фактически данни, са резултат следните несъмнено установени
правно-релевантни факти , които са представени в хронологията на работа на площадката:
- „ на откритата част на площадката , пред халето, в което е разположена
инсталацията, щипка на багера е подавала към самата инсталация смесени опасни и неопасни
отпадъци от разбити на земята около 10-15 бали, в които над 20 % от общото количество били
опаковки от пластмаса, замърсени с опасни вещества от масла и нефтопродукти, с надписи по
тях( сочат се „SINTETIC MOTOROIL”, “AVISTA OIL”, “CASTROL” и други)
-в клетките на оптичния сортинг били налични опаковки, замърсени с опасни вещества.
-в същия участък на площадката в чували тип „биг-бег“, както и в насипно състояние,
на открито върху нетвърда настилка – на опаковки от пластмаса (от масла и др.
нефтопродукти, грес), смесени такива с неопасни отпадъци от пластмасови опаковки и 7 бр.
разпилени луминисцентни тръби, съставляващи опасен отпадък.
Наистина, както признава коректно всяка от тях и както е отразено в АУАН, липсва
точност относно броя на балите и количеството установени опаковки от пластмаса,
замърсени с опасни вещества. Невъзможността за точно отмерване е напълно обективна –
8
след като балите са разбити, единственият начин, по който може да се представи
съдържанието им е като тегло,но това включва действия с тази обща маса отпадък, смес
неопасни от опасни, които са нормативно забранени. Те могат да се извършват само от при
наличие на съответното разрешение, което следва да се получи за процесната площадка. Така,
че в конкретната ситуация за контролните органи е било единствено възможно да установят
по процесния начин отпадъка – визуално и така да го представят. Всъщност, релевантно за
настоящия казус е наличието в общо представеното количество като 10-15 бали – на
пластмасови опаковки от опасни вещества ( масла и нефтопродукти), които също са визуално
определени – като 20 % от общото количество отпадък от разбиване на балите. Именно това
са били опасните отпадъци, дейностите с които , както се посочи, са забранени ( след
разбалиране и отделянето им от балата, в която са смесени с неопасни ). Наличието на един
опасен отпадък на площадката от разбитите бали е достатъчен за съставомерност на
процесното нарушение. В тази връзка следва да се имат предвид конкретно установените на
място, които са били описани и в протокола от проверка , а са отразени и в АУАН и НП -
„SINTETIC MOTOROIL”, “AVISTA OIL”, “CASTROL”. Всички тези марки моторни масла се
предлагат на българския пазар ( достатъчно е проверка онлайн) и са ( както повечето
машинни масла) нефтопродукти. Непълното изброяване при субективната преценка за
възприетите 20% от общата разбалирана маса позволява само и единствено да се възприеме за
безспорно установено наличието на площадката в разбалираната маса на неопасни опаковки
пластмасови смесени само с посочените конкретно опаковки на цитираните марки масла.
Според дефиницията в т.12 на §1 ДР ЗУО – опасни са отпадъците, които притежават
едно или повече опасни свойства по Приложение 3 към тази норма. В приложението те са
систематизирани по рискове за опасност , представени със съответните пиктограми , като
сред запалимите „НР3“присъстват именно вещества – продукти на нефта ( каквито са и
моторните масла) .
Това, че в откритите пластмасови опаковки е имало такова съдържание е доказано с
твърденията на проверяващите, че проверили чрез допир вътрешността на откритите
опаковки от масла и установил, че те не са промити.
Квалифицирането в акта и в НП ( а от свидетелките при разпита) на откритите опаковки
от посочените марки масла като опасен отпадък се атакува от процесуалния представител на
дружеството с довод, че следва да се извърши експертно изпитване по посочения Регламент.
Ппасните отпадъци се класифицират от действащия нормативен регулатор - Наредба № 2 за
класификация на отпадъците. С чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата се предвижда, че всички
отпадъци с присъстваща звездичка в кода са опасни такива. Тоест балираният отпадък на
площадката е бил с код 19 12 11* - бали, в които има наличие на опаковки, замърсени с
опасни вещества, представляващи отпадък с код 15 01 10*.
Според чл. 3, ал.1 от ЗУО 9“ Класификацията на отпадъците се определя с посочената
едноименна Наредба 2“ , а според ал.2 - „Класификацията по ал. 1 се извършва според
9
списъка на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за
замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1,
буква "а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на
Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4
от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци, наричано по-нататък
"Решение 2000/532/ЕО". Списъкът на отпадъците включва опасни отпадъци, отчита
произхода и състава на отпадъците и когато това е необходимо - пределните допустими
стойности за концентрация на опасни вещества“.
Алинея трета въвежда презумпция за „опасен отпадък“ с предписанието, че „ Списъкът
на отпадъците по ал. 2 е задължителен по отношение на определянето на отпадъците, които
трябва да бъдат смятани като опасни, но съгласно ал.4- „ Определен отпадък може да бъде
смятан за опасен, дори и да не е включен като опасен в списъка на отпадъците в случаите,
когато проявява едно или повече от свойствата, посочени в приложение № 3“ ( коментирано
горе ).
Както разясни с показанията си и св. А. – изследването е, за да се изключат всички
свойства, определящи отпадъка като опасен, тоест за да се установи, че е неопасен и това е
установено с ал. 5 :“ Когато са налице безспорни доказателства, че даден отпадък, който е
включен в списъка за опасни отпадъци, не проявява никое от изброените в приложение № 3
свойства, той може да бъде смятан за неопасен“ (тоест, както разясни и А., на изследване и
доказване подлежат неопасните свойства, а не опасните, които се презюмират по
определение).
Така, че изпитване в претендирания от процесуалния представител на дружеството
смисъл може да бъде направено, за да се докаже, че един отпадък приет за опасен по списъка,
не е такъв, но според чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 2 това може да стане само по искане на
инициатива на причинителя на отпадъците, какъвто в случая е дружеството по смисъла на
§1,т.5 от ДР на Наредбата вр. § 1, т. 30 от ДР ЗУО. Действащите нормативни регулатори не
допускат възможността това да стане по друга инициатива, респ. по такава на
административните органи за нуждите на настоящото административно-наказателно
обвинение.
Предвид горното, на площадката в разбалираното количество отпадък са били открити
пластмасови бутилки от посочените по марка три моторни масла, които са опасни вещества,
тъй като притежават опасни свойства и следователно по смисъла на § 1,т.12 от ДР ЗУО
опаковките им са опасни отпадъци.
Този извод не може да се формира по отношение на откритите опаковки , замърсени с
опасни вещества в „ клетките на сортинга“ и наличните такива „ в биг-бегове или на открито
върху нетвърда настилка ( от масла, грес и др. нефтопродукти)“, тъй като за тях липсват и
данни, и доказателства какви са били тези вещества, за да се преценят квалифициращите ги
по §1, т.12 от ДР ЗУО елементи. Вмененето нарушение е за „нерегламентирано третиране на
10
опасни отпадъци, дейност, обозначена с код R12 - трошене (разбиване) на балите и
сортиране (в инсталация за оптичен сортинг), а не за нерегламентирано им съхранение, което
е видно от възприетата квалификация по чл. 134, ал.2, т.2 ЗУО.
Що се отнася до луминесцентните лампи – по отношение на тях също не се доказа, че са
именно такива, тъй като показанията на П., С. и А. нито опровергаха убедително нито
разликата между този вид осветителни тела и новия вид „лед“, от който Г. и Т. твърдят, че
били откритите лампи, нито конкретно изясниха еднозначно местонахождението и
състоянието, в което са били при откриването им. По отношение на възприетите като
луминесцентните лампи П. заяви, че изброила седем , С. – л.20-30 , а А., л. 243 – че били в
бег-беговете, като дори имало счупени и по видимо възприетия по тях прах( който не
пипнали) ги определили като луминесцентни. Тези показания Съдът не прие като
достатъчно убедителни, за да докажат обвинението досежно този вид отпадък. Наред с това
за тези лампи липсват и конкретно отразяване защо се приема, на какво основание като
опасен отпадък.
Горните фактически изводи, издаденото Решение за разрешение за дейност с отпадъци
и съответните дефинитивни норми водят до следните правни: дружеството има право само да
съхранява ( т. 42, §1 ДРЗУО) балите ( спор относно това няма) , в които пристигат смесени
опасни с неопасни отпадъци, тъй като няма разрешение за друга дейност с тях, каквато е нпр.
разбиването/трошенето на балите. Без значение за настоящия казус, респ. за процесното
нарушение, е как дружеството ще организира така дейността си, че да не извършва
установените на място дейности с опасни отпадъци – трошене/ разбиване на балите и
последващо сортиране чрез инсталация за оптичен сортинг ( което включва и поставянето
на поточната лента, доколкото ), което съставлява нерегламентирано третиране на опасни
отпадъци, дейност, обозначена с код R 12 (по Приложение 2 към § 1 т. 13 от ДР на ЗУО;
размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с код R 1- R11), включваща
предварителна обработка ( каквито са трошенето и сортирането, осъществено чрез описаните
действия) .
В Решението за разрешение за дейности с отпадъци на дружеството се посочени
конкретно всички разрешени нему дейности със съответните видове отпадъци,
класифицирани по реда на Наредба № 2 за класификация на отпадъците. Няма спор и е
установено, че за опасен отпадък с код 19 12 11* е разрешена само дейност по съхраняване
R13. Отпадъкът с код 19 12 11* е идентичен с опасния отпадък с код 15 01 10* като разликата
е, че 19 12 11* (други отпадъци,включително смеси от материали, от механично третиране на
отпадъци, съдържащи опасни вещества) е в балиран вид, а 15 01 10* (опаковки, съдържащи
остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества) е същият отпадък, но вече
разбалиран ( виж подробните показания на П., а и тези на А.). За последния на дружеството-
жалбоподател не е разрешена никаква дейност по третирането му. За 19 12 11* , тоест балиран
опасен отпадък Решението позволява само и единствено - съхранение. При разбалиране- в
случаите, когато от визуалния контрол не са били видими опаковки от опасни вещества, тоест
11
опасни отпадъци, те следва да се съхраняват в биг-бегове или по друг начин, но - в закрито
помещение и на непропусклива повърхност. Недопустимо е тези отпадъци да се поемат с
щипката и да се подават и поставят на лентата на инсталацията, на която механично и
машинно се извършва сортинг.
Изложеното горе обосновава извода за съставомерност на възприетото нарушение
„нерегламентирано третиране“ на опасни отпадъци по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУО за откритите
от отпадъци в разбалираната маса, които са били поставяни на лента на инсталацията за
механичен и машинен сортинг. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 44 от
допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО "Третиране на отпадъците са дейностите по
оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или
обезвреждане“. Дейността не е разрешена по надлежен ред ( липсва в Решението) и поради
това извършването й е нерегламентирано.
Наложена за това нарушение е максимално предвидената санкция – 50 000 лева и това
решение на наказващия орган не е мотивирано , което не се конфронтира с изискването по чл.
57, ал.1 от ЗАНН ( изискване да се посочи вида и размера на наказанието). Нормативно
установеният минимален размер на санкцията е 10 000 лева. За конкретното й отмерване
следва да се съобрази установеното по делото – наличието на трите опаковки от описаните (
на латиница) марки моторни масла в разбалираната маса, от която е са били поставяни на
лентата на инсталацията за машинен и механичен сортинг. Тоест нарушението е
съставомерно дари само с наличието на опасните отпадъци в разбитите бали, но тези
отпадъци дори са били включвани в сортировъчната дейност ( поставяни са били на лента ) и
това несъмнено засяга тежестта на нарушението. То обаче е и описано и респ. съставомерно
само досежно описаните три вида и респ. три броя опаковки, доколкото субективна ( извън
конкретно посочените опаковки с отразените три надписи ) е преценката както при
отразяване на броя на разбитите бали, така и като процентно участие в тях на количество
опаковки от опасни вещества. Установените на място количества отпадък са били значителни
и на тази база трите опаковки не са особено съществени, но неправомерното им третиране
води до възможност за разпространение в околната среда на особено опасния нефт, който
прониквал в почвата променя нейните биологични свойства, а тя е жизнената дейност на
всички организми защото отговаря за изхранването им ( поради това и нормативното
изискване е такива отпадъци да се съхраняват на твърда, непропусклива повърхност). Наред с
горното следва да се отрази, че издаденото НП за нарушение по ЗВ е било отменено от
първоинстанционния съд (служебна проверка, както и НП по приложение на л. 254 АУАН ,
като второто решение е влязло в сила без дори да е обжалвано от въззиваемата страна). При
това подробно обсъждане Съдът прие, че следва наложната санкция да бъде намалена до своя
минимум от 10 000 лева, тъй като така тя бъде съответна на тежестта на нарушението и ще
бъде справедливо възмездие на него, постигайки и целите по чл. 12 от ЗАНН.
В този смисъл НП подлежи на изменение, а предвид последното не следва да се
присъждат претендираните от защитника разноски на дружеството за неговото
12
представителство. С допълнението на чл.63 от ЗАНН /обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г / е
създадена нова ал.3, според която в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната разпоредба препраща към уредбата в
АПК и по специално към чл.143 и чл.144 от АПК.
В чл.143 ал.1 от АПК е предвидено, че „когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“.
Следователно ( а в този смисъл е практиката на АС Пазарджик) разноските се присъждат на
подателя на жабата само при отмяна на атакувания административен акт, но не и при
изменението му.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8/07.07.2020г. на
директора на РИОСВ Пазарджик, с което на Е.” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК:
******, представлявано от О. Д. Т. – управител против дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева на
основание чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУО като
НАМАЛЯВА имуществената санкция на 10 000 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13