№……….
гр. София, 19.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - въззивни състави, IV-Г състав, в открито съдебно заседание на осми май през 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Велизар Костадинов
при секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Попколева въззивно гражданско дело № 3765 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чп. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 09.11.2017
г., подадена от ответника „Ч.Р.Б.“ АД срещу решение от 12.10.2017 г.,
постановено по гр.д. № 17686/2014 г. по описа на СРС, 72 състав, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на „Б.И.“ ООД, на основание чл.59 ЗЗД обезщетения за
лишаване от възможността за ползване на собствените му имоти поради прокарване
през тях на кабелна линия, както следва: 10 088
лв.-предявена като частична претенция, при пълен размер на иска от
22 400 лв. за имот УПИ IV в кв.67 по плана на с. В. за периода от 01.05.2009 г. до
03.04.2014 г.; 5 431 лв.- предявена
като частична претенция, при пълен размер на иска от 12 800 лв. за имот
УПИ V в
кв.67 по плана на с. В. за периода от 09.06.2011 г. до 03.04.2014 г. и 7 548 лв.- предявена като частична претенция, при
пълен размер на иска от 10 800 лв. за имот VI в кв.67 по плана на с. В. за периода
от 17.10.2011 г. до 03.04.2014 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 03.04.2014 г. до окончателното им изплащане. С решението
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца и сумата от 4 246,00
лв.-разноски по делото.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на ищеца – „Г. И.Г.“ ООД.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправило - при несъобразяване с Постановление №1/1979 г. на Пленума на ВС, е приел, че предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, са допустими, с оглед предмета на търсената от ищеца защита. Според въззивника, за да достигне до този извод, СРС не е преценил следните обстоятелства: дали изградените в имотите му съоръжения не са част от уредба средно напрежение, служеща за снабдяване с ел.енергия на един небитов клиент, т.е. да дали е налице хипотезата на чл.117, ал.5 ЗЕ и как е захранен трафопоста на ищеца и дали изградените съоръжения не са част от съществуващ СРС стълб ЪМ. Отделно от това първоинстанционният съд не бил обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, а именно разясненията на вещото лице Бръников, дадени в о.с.з., както и представените писмени доказателства, установяващи собствените на ответника линейни съоръжения, разположени около имотите на ищеца, заповед № ДК-08-130/14.12.2009 г. на ДНСК, установяваща, че строежът е посетен от комисията, която е констатирала, че отговаря на проектната документация, т.е. че съоръженията са изпълнени съгласно проектната документация. Необосновано СРС е приел, само на база свидетелските показания на свидетеля Д., че ищецът имал инвестиционни намерения, но не може да ги реализира именно поради неправомерно положената от ответното дружество кабелна линия. Поддържа, че по делото липсвали изобщо доказателства, че именно ответникът е положил тези енергийни съоръжения в имотите на ищеца, като не е изследван и въпроса дали последните не са изградени преди 1999 г., съответно чия собственост са, дали не са били част от въздушна мрежа, изградена именно преди 1999 г., която впоследствие е реконструирана в подземна. Поддържа се, че тези въпроси са от значение за спора, тъй като съгласно ЗЕ и Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, в сервитутната зона могат да се изграждат и нови енергийни съоръжения, а факта, че в процесните имоти е съществувала въздушна кабелна мрежа е установен с приетото по делото удостоверение с изх. № АБУ-177/30.05.2017 г., издадено от община С.. Поддържа се, че съдът не е взел предвид и факта, че към момента на изграждане на съоръженията през 2009 г., процесните имоти са били собственост на третото лице-помагач и на праводателя на ищеца, които при евентуално неправомерно прокарване на съоръженията, т.е. в отклонения на одобреното разрешение за строеж и проектна документация, е следвало да защитят правата си по съответния ред, но те не са го сторили. Според жалбоподателя, СРС неправилно е приел, че е незаконосъобразно кабелът средно напрежение да минава през частни имоти, като не е отчел разпоредбата на чл.64 ЗЕ, която според него е приложима в случая. На последно място твърди, че СРС не е посочил кои критерии при определяне на обезщетението, не са отчетени в заключението на вещо лице Русков и не е съобразил факта, че процесните съоръжения засягат само част от имотите.
Предвид изложеното моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна-ищец „Б.И.“ ООД оспорва
доводите в жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено изцяло. Поддържа,
че отношенията между страните следва да се уредят именно на плоскостта на
института за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, доколкото в полза на
ответното дружество не е учреден сервитут, който да му позволява прокарване и
експлоатиране на магистрален свързващ кабел в имотите на ищеца. Излага
становище за неоснователност на доводите на въззивника, че решението е
постановено при неизяснена фактическа обстановка, като поддържа, че от
събраните по делото писмени доказателства и най-вече заключението на вещо лице
Бръников, безспорно е установено, че в полза на ответното дружество е учреден
сервитут и утвърдено трасе, но при реализиране на строителството кабелът е
прокаран не по утвърденото трасе; че кабелът свързва два обекта на ответника,
като новият трансформатор може да захрани 40 нови абоната, както и че
процесната кабелна линия е собственост на ответника / включена като ДМА през
2010 г. в баланса му/ и се ползва от него за пренос на ел.енергия. Поддържа се,
че възражението на ответника, че кабелната линия, положена в процесните имоти
не е негова собственост, е направено за първи път едва във въззивната жалба,
поради което е преклудирано и не следва да се обсъжда. По отношение размера на
обезщетенията по чл.59 ЗЗД поддържа, че правилно СРС е кредитирал заключението
на вещо лице Ц..
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, и при така
очертания от жалбата предмет на въззивното производство, приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран от „Б.И.“ ООД с обективно съединени частични искове с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от
възможността му да ползва собствените си недвижими имоти поради прокарване през
тях на кабелна линия, собственост на ответника, при твърдения, че не е
изпълнена предвидената в закона процедура за учредяване на сервитутно право за
прокарване и експлоатация на ел. кабели в полза на ответното дружество през
процесните имоти. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на
договори за покупко-продажба, праводателят му „Б.Е.С.С.“ ООД е придобил от „Г. П.Г.“
ООД следните имоти недвижими имоти: 1/
УПИ IV,
кв.67 по плана на с. В., община С., целият с площ 1 220 кв.м., ведно със
застроената битова сграда- двуетажна със застроена площ от 38 кв.м., като
имотът е придобит на 23.09.2008 г.; 2/
УПИ V,
кв.67 по плана на с. В., община С., целият с площ 1 150 кв.м., ведно с
построения в имота склад № 5, със застроена площ от 60 кв.м., като имотът е
придобит на 09.06.2011 г. и 3/ УПИ VI, кв.67 по плана на с. В., община С.,
целият с площ 1 809 кв.м., придобит на 17.10.2011 г.На 08.07.2013 г. е
вписано апортиране на процесните имоти от „Б.Е.С.С.“ ООД в капитала на „Б.И.“
ООД и от тази дата последните са собственост на ищцовото дружество.На следващо
място е изложено, че през м.05.2009 г., без знанието и съгласието на „Б.Е.С.С.“
ООД и „Г. П.Г.“ ООД, ответникът е прокарал през собствените им имоти кабелна
линия 20 киловолта и от този момент последният държи и експлоатира така
положените кабели за обслужване на негови обекти.С протокол от 01.03.2013 г. на
назначена от кмета на община С. комисия, която да извърши проверка след оглед
на място, е установено че „за обект „Кабелна линия 20 кVза МТБ и МТП-4-20/0,4 кVза-250 кVА“, с. В. е издадено разрешение за
ползване № ДК-07-135/28.12.2012 г. на РДНСК Благоевград, като е има одобрен
парцеларен план със заповед № 730 от 22.10.2008 г.Налице са и заповеди за право
на прокарване на ел.провод през тротоарите на уличната мрежа в кв.68, 39, 38 и 29
по плана на с.В.. При проверката на място обаче е установено, че кабелът не е
положен по трасето, одобрено в парцеларния план, а минава през УПИ IV, УПИ V и УПИ VI, кв.67 по плана на стопанския двор с В.,
които са собственост на ищеца. Установено било също така, че кабелната линия е
прокарана без са спазени нормативните изисквания за дълбочина на полагане, като
със заповед на кмета на община С. от 17.12.2012 г. е наредено на ответника като
собственик на съоръжението да обезопаси в срок до 28.02.2013 г. същото, но това
не е направено. Ищецът поддържа, че прокараните през имотите кабели препятстват
пълноценното им използване и не може да реализира инвестиционните си намерения.
Доколкото предвидената в закона процедура за учредяване на сервитут не е
изпълнена, то в полза на ответника не е възникнало сервитутно право за
прокарване и експлоатация на ел.кабели през собствените на ищеца имоти. Поддържа
се, че собствениците на имотите – ищецът, а преди 08.07.2013 г. и неговия
праводател -„Б.Е.С.С.“ ООД са обеднели до размера на сумата, която биха
получили за процесния период като наем на описаните УПИ. С договор за цесия от
23.01.2014 г. праводателят на ищеца му е прехвърлил всичките си вземания срещу
ответника, произтичащи от описаните в исковата молба отношения, вкл. и
обезщетението, което ответникът му дължи за ползване без основание на имотите,
докато те са били негова собственост за периода от възникване на вземанията до
08.07.2013 г.- датата на апортиране на имотите в капитала на ищцовото дружество.
С оглед изложеното, ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати на
основание чл.59 ЗЗД следните суми, уточнени с молба от 02.08.2014 г.:
1/ за УПИ IV – 10 000 лв., като частичен иск от
пълен размер на иска 22 400 лв. за периода 01.05.2009 г. до 03.04.2014 г.,
като сумата включва вземането за обезщетение за периода от 01.05.2009 г. до
08.07.2013 г. по договора за цесия и обезщетение за периода от 08.07.2013 г. до
завеждане на исковата молба-03.05.2014 г.;
2/ за УПИ V – 1 500 лв., като частичен иск от
пълен размер на иска 12 800 лв. за периода 09.06.2011 г./датата на
придобиване на имота от -„Б.Е.С.С.“ ООД / до 03.04.2014 г., като сумата включва
вземането за обезщетение за периода от 09.06.2011 г. до 08.07.2013 г. по
договора за цесия и обезщетение за периода от 08.07.2013 г. до завеждане на
исковата молба-03.05.2014 г.;
3/ за УПИ VI – 1 500 лв., като частичен иск от
пълен размер на иска 10 800 лв. за периода 17.10.2011 г./датата на
придобиване на имота от -„Б.Е.С.С.“ ООД / до 03.04.2014 г., като сумата включва
вземането за обезщетение за периода от 17.10.2011 г. до 08.07.2013 г. по
договора за цесия и обезщетение за периода от 08.07.2013 г. до завеждане на
исковата молба-03.05.2014 г.;
С определение от 19.04.2017 г. е допуснато увеличение на частичните
претенции, както следва: за УПИ IV – 10 088 лв., за УПИ V – 5 431 лв. и за УПИ VI – 7 548 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответното
дружество е оспорило исковете с възражения, че ищецът не е активно легитимиран
да предявява исковете, тъй като не е собственик на имотите и поради факта, че не
е придобил процесните вземания по договора за цесия, доколкото последният е
нищожен, тъй като има за предмет несъществуващи вземания. Втората група
възражения са свързани с фактите, изложени в исковата молба, като ответникът
оспорва твърдението, че той е положил кабелни линии в процесните имоти. Изложил
е твърдения, че в друг поземлен имот / УПИ XVIII, кв.38 по плана на с.В./ има изграден
мачтов трансформаторен пост, който се захранва от кабелна линия 20 киловолта,
които обекти обаче са приети по предвидения в закона ред от държавна
приемателна комисия и има издадено разрешение за ползване №
ДК-07-135/28.12.2009 г. на Началник сектор „ОД“ при РДНСК-Благоевград.
Третото лице помагач на ищеца - „Г.
И.Г.“ ООД / с предишно наименование „Г. П.Г.“ ООД/ също твърди, че ответникът
без негово знание и съгласие е прокарал кабелна линия през имотите и без
надлежно учреден сервитут.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. При така изложените в исковата молба факти и обстоятелства
и петитума й, дадената от СРС правна квалификация на исковете е правилна, като
противно на доводите в жалбата, исковете са допустими.
Ето защо, въззивният съд дължи произнасяне по правилността на решението, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Доводите на въззивника за неправилност и необоснованост
на решението на СРС са свързани с допуснати от съда съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на всички възражения,
изложени в отговора на исковата молба, необсъждане в тяхната съвкупност на
събраните по делото доказателства и неправилна преценка на същите.
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа
страна, че ищецът е собственик на процесните поземлени имоти, считано от
08.07.2013 г., когато е вписан апорта им в капитала на дружеството. Преди тази
дата имотите са били собственост на - „Б.Е.С.С.“ ООД, като по отношение на УПИ IV, кв.67, с.В. собствеността е
придобита на 23.09.2008 г., по отношение на УПИ V; кв.67, с.В. – на 09.06.2011 г., по
отношение на УПИ VI, кв.67, с.В. – на 17.10.2011 г. по договори за покупко-продажба, сключени
с третото лице-помагач на ищеца.
По отношение на представения по делото
договор за цесия от 23.01.2014 г., сключен между „Б.Е.С.С.“ ООД и ищцовото
дружество, СРС е приел, че ответникът е бил уведомен от цедента по реда на
чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия, поради което договорът е породил действие
и спрямо него. В нарушение на процесуалните правила обаче, СРС не е обсъдил
изобщо наведеното в срока за отговор възражение, че вземанията, предмет на
цесията не съществуват. Предмет на договора за цесия могат да бъдат вземания,
но само действителни такива, като в противен случай цесията е с невъзможен
предмет и ще е нищожна, в какъвто смисъл са и възраженията на ответното
дружество. Съгласно чл.100 ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът
отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. При така
въведеното от ответника възражение срещу исковете, следва да се отговори на
въпроса дали вземанията, предмет на договора за цесия са съществували в
патримониума на цедента „Б.Е.С.С.“ ООД към момента на прехвърлянето им. Това
предполага да се даде отговор на въпроса дали в полза на цедента е възникнало
вземане за неоснователно обогатяване срещу ответника в резултат на преминаване
без основание на имуществени блага от патримониума на „Б.Е.С.С.“ ООД в
патримониума на ответното дружество по смисъла на чл.59 ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства,
съдържащи се в преписката, изпратена от община С., безспорно се установява, че във
връзка с изграждането на обект трасе на кабел 20 кV от съществуващ СРС стълб ЪМ 20951 в
ПИ № 44 през поземлени имоти № 47 и № 77 по уличната регулация и до УПИ XVIII в кв.38 по плана на с.В. и МТП в УПИ XVIII в кв.38, в полза на ответното
дружество, е било учредено право на строеж върху имот общинска собственост -
УПИ XVIII в кв.38 за построяване на трафопост МТП 4 / договор за отстъпено право на
строеж върху общинска земя от 26.10.2007 г./, както и право на преминаване на
ел.провод 20 кV за захранване на трафопоста през тротоарите на уличната мрежа в кв.68,39 и
38 по плана на с.В., собственост на общината и право на преминаване през земеделски
имоти № 46, № 45, № 44, № 47 по КВС на с.В., както и през имот № 77 –общинска
собственост /заповед № 612/26.09.2008 г. и заповед № 613/26.09.2008 г. на кмета
на община С./.
Видно от разрешение за ползване №
ДК-07-28.12.2009 г. на РДНСК-Благоевград, е разрешено ползването на строеж
„Кабелна линия 20 кV за
МТП и МТП-4-20/0,4 кV -250 кVA“-I етап, а именно: трасе на кабел 20 кV от съществуващ СРС стълб ЪМ 20951,
находящ се в поземлен имот № 44 по КВС на с.В., община С., през поземлени имоти
№ 47, № 77 по КВС на с.В., община С., по ул. „Хр.Ботев“, ул.“Заря“, ул.“Божур“
до УПИ XVIII в кв.38 по плана на с.В. и МТП в УПИ XVIII в кв.38 по плана на с.В.. В документа
изрично е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти,
разрешение за строеж № 36/22.10.2008 г. и акт за поправка на явна фактическа
грешка, издадени от Гл. архитект на община С.; протокол от 18.12.2008 г. за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежи на техническата инфраструктура с констатации от извършени проверки на контролните
нива. Представен е и цитирания в разрешението за ползване протокол обр.16 за
установяване на годността за ползване на строежа, в който е констатирано, че
строежът е изпълнен съгласно изискванията на ЗУТ, като в процеса на
строителството не са настъпили отклонения по смисъла на чл.154, ал.2 ЗУТ спрямо
одобрените проекти, възстановено е околното пространство и няма засегнати
съседни имоти.
По отношение на тези писмени
доказателства, представени от ответника, ищцовото дружество е заявило, че
същите са неотносими към спора, тъй като касаят друга кабелна линия, а не тази,
положена в имотите на ищеца.
От удостоверение от 30.05.2017 г.,
издадено от община С., се установява, че съгласно одобрения със заповед №
501/1993 г. рег.план на Стопански двор, с.В., през УПИ IV, УПИ V и УПИ VI, кв.67 минава въздушна ел.мрежа ниско
напрежение, като в общината няма данни за изградена преди 1999 г. подземна ел.
мрежа през тези имоти.
Във връзка с твърденията на ищеца, че
ел.съоръжения на ответника преминават през собствените му имотите, по делото са
представени следните писмени доказателства:
1/ писмо от
община С. до РО „НСК“ Благоевград от 05.10.2012 г., с която уведомява, че
назначената със заповед от 08.08.2012 г. на кмета на община С., комисия е
направила проверка на място и е установила, че начина на полагане на кабелите в
имоти УПИ IV,
УПИ V и
УПИ VI, кв.67, отговаря на изнесеното в жалбата на собственика на имотите, както
и че от Ч. „Р.Б.“ е изискано да представи документацията, разрешаваща
прокарването на кабелната линия през посочените имоти-частна собственост; 2/ писмо от община С. до Ч. „Р.Б.“ от
18.01.2013 г., с която ответникът е уведомен, че следва да изпрати представител
на място в общината за изясняване на статута на кабелната линия, дали
издаденото разрешение за ползване от 28.12.2009 г. на строежа се отнася и за
кабелната линия, минаваща през УПИ IV, УПИ V и УПИ VI, кв.67, за изясняване на статута й,
като в противен случай ще бъде съставен акт за незаконно строителство, който ще
бъде изпратен на РО „НСК“ Благоевград за предприемане на последващи действия
съгласно ЗУТ; 3/ протокол от
01.03.2013 г., изготвен от длъжностни лица на община С., с който след направен
оглед на място и по документи на изграденото трасе на кабел 20 кV от съществуващ СРС стълб ЪМ 20951,
находящ се в поземлен имот № 44 по КВС на с.В., община С. до МТП в УПИ XVIII в кв.38 по плана на с.В., е
констатирано, че кабелът не е положен по трасето, одобрено в парцеларния план,
а минава през УПИ IV, УПИ V и
УПИ VI, кв.67, собственост на Младен Бостанджиев; Посочените документи не са оспорени от ответното
дружество.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, включително разясненията
на в.л. Брънеков, дадени в открито съдебно заседание и от извършеното от вещо
лице Маев геодезическо заснемане се установява, че за обект „кабелна линия 20 КVза МТП-4 и изграждане на МТП-4“ с
възложител „Ч.Р.Б.“ АД *** е изготвен работен проект, учредено е право на
строеж върху имот общинска собственост - УПИ XVIII в кв.38 за построяване на трафопост
МТП 4, както и право на преминаване на ел.провод 20 кV за захранване на трафопоста в кв.38
по плана с.В. през тротоарите на уличната мрежа в кв. 68, 39 и 38, собственост
на общината с дължина на преминаване 580 м.л. и право на преминаване през
земеделски имоти № 46, № 45, № 44, № 47 по КВС на с.В., които без № 46-общинска
собственост, са собственост на трети лица. При геодезическото заснемане на
подземния ел.провод, видно от представената геодезическа снимка и комбинирана
скица, вещото лице е установило, че трасето на подземния ел.провод минава по т.
3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14, като границите на сервитута му попадат в
части от УПИ IV,
УПИ V и
УПИ VI, кв.67, както следва: 59 кв. м. от УПИ IV са засегнати от сервитута на
ел.провода по т. Ф,Г,Д,Т,У,Х,Ф от скицата, като е видно, че оста на подземния
ел. провод минава по рег.линия на имота; 64 кв. м. от УПИ V по т. У,Т,Е,Ж,Л,У, като и тук оста на
ел. провода е по рег. линия на имота и 143 кв.м. от УПИ VI по Т. Л,Ж,З,И,Й,К,Л,
като кабелната линия минава през имота. Вещото лице Брънеков заявява в о.с.з.
на 07.12.2016 г., че през процесните имоти минава подземен ел. провод, въпреки,
че според представените документи за строеж на кабелната линия, последният не
следва да засяга тези имоти. Установено е, че единият край на кабелната линия
завършва в съществуващ трафопост –ъглов, мачтов, като от въздушната линия
кабелът е свален надолу и е положен в земята, а другият край на линията
завършва с изградения нов трансформатор, който е на стълб и мощността му
захранва около 40 домакинства, като и двата обекта, които свързва кабела, са на
ответното дружество. Вещото лице е посочило в заключението си, че кабелната
линия е положена не по утвърденото с проекта трасе, като по делото липсват
данни защо е променено трасето на линията. Видно от приложеният към заключението
утвърден работен проект, трасето на кабелната линия е следвало да мине през
стопанския двор на с.В., но по границата между УПИ VI и
УПИ VII, кв.67.
При тези данни следва извод, че трасето на изградената през 2009 г. кабелна линия, собственост на ответника, преминава през процесните имоти, както и че по отношение на последните не е проведена процедура за възникване на сервитут в полза на ответника. Такова сервитутно право е учредено на ответника от община С., но за имоти, собственост на общината, както и за конкретни земеделски имоти, през които е следвало да преминава трасето. Част от кабелната линия обаче не е прокарана по утвърденото трасе и засяга имотите, които към настоящия момент са собственост на ищцовото дружество, без да има надлежно учредено сервитутно право в полза на ответника.
Съгласно
разпоредбите на чл.64 ЗЕ от 2003 г. /в редакцията ДВ, бр. 36/2008 г., действаща
към момента на извършване на строеж
„Кабелна линия 20 кV за МТП и МТП-4-20/0,4 кV -250 кVA –
2009 г./, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и
подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на ел.енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи в полза на енергийните предприятия възникват сервитути,
като те се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на ЗКИР.
Съгласно ал.2 на чл.64 ЗЕ сервитутите по този закон са: 1/ право на преминаване
на хора и техника в полза на енергийното предприятие; 2/ право на прокарване на
въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически
съоръжения за производство на ел.енергия, топлопроводи, газопроводи,
нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийните предприятия и 3/
ограничаване в ползването на поземлените имоти, принадлежащи към енергийните
обекти. Сервитути по ал.2 на чл.64 ЗЕ възникват, когато: има влязъл в сила
подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните
имоти и е изплатено еднократно обезщетение на собственика на земята, върху
който е възникнал сервитута от титуляра на сервитута. Според ал.6 на чл.64 ЗЕ
определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл.201 и чл.211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Размерът на обезщетението по чл.64, ал.5 ЗЕ се определя при прилагане на
следните критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута, видовете ограничения на ползването и справедливата пазарна оценка на
имота или частта от него, която попада в границите на сервитута. За заварените,
вече изградени към м.07.1999 г. енергийни обекти-сервитутът възниква по силата
на самия закон - §26 от ПР на ЗЕ и чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ /отм./ Сервитутите
по ЗЕ са свързани с имотите, а не с лицата, които са техни собственици и затова
промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитута, нито
по отношение на годсподстващия, нито по отношение на служещия имот – чл.64,
ал.3, т.3 ЗЕ.
По делото няма спор, че към момента на изграждане на кабелната линия
през 2009 г. собственик на УПИ IV, кв.67 е „Б.Е.С.С.“ ООД, а на УПИ V и УПИ VI –
третото лице-помагач на ищеца „Г. И.Г.“ ООД /с предишно наименование „Г. П.Г.“
ООД/. Установи се и, че по отношение на тези имоти сервитутно право на
прокарване на подземен електропровод не е възникнало, тъй като не е изплатено
еднократно обезщетение на собствениците на имотите.
По въпроса дължи ли се обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователно
обогатяване чрез използване на недвижим имот за преминаване на подземно
съоръжение, когато за собственика на имота е предвидено еднократно обезщетение
за възникване на сервитут по чл.64, ал.4, т.2 ЗЕ, е налице съдебна практика,
постановена по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение № 170/17.06.2015 г.
по гр.д. № 5897/2014 г., с което е отменено решение на СГС, IV Г състав, т.е. на настоящия въззивен
състав. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е
прието, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието
на правото. Според отговора на ВКС, при изграждането на такова съоръжение са
дължи само еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който възниква
сервитута, за ограничаване правото му на ползване, като дали такова е изплатено
е въпрос на отношенията между собственика на имота, към момента на възникване
на сервитута по ЗЕ и титуляра на сервитута. Последващите преобретатели на имот,
обременен със сервитут, доколкото съоръжението е изградено и въведено в
експлоатация преди последните да придобият правото на собственост върху имота,
са длъжни да търпят изграденото енергийно съоръжение и нямат право на
обезщетение по чл.59 ЗЗД, защото липсва връзка между обедняването им и
обогатяването на титуляра.
При така даденото разрешение на въпроса, настоящият състав приема, че
исковете на ищеца за заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД по отношение на УПИ V и УПИ VI,
кв.67 по плана на с.В., са неоснователни, тъй като към момента на изграждане и
въвеждане в експлоатация на съоръженията, тези имоти са били собственост на „Г.
И.Г.“ ООД /с предишно наименование „Г. П.Г.“ ООД/, поради което последващият им
приобретател -„Б.Е.С.С.“ ООД няма право на обезщетение по чл.59 ЗЗД срещу
ответното дружество и следователно в неговия патримониум изобщо не е възникнало
вземане по чл.59 ЗЗД, което последният да може да прехвърли на ищцовото
дружество /последващ приобретател на имотите/. Ето защо, възражението на
ответника, че вземанията по договора за цесия не съществуват, се явява
основателно по отношение на тези два имота. Обезщетение по чл. 59 ЗЗД по
отношение на тези два имота за периода от придобиване на собствеността им от
ищцовото дружество – 08.07.2013 г. до завеждане на исковата молба, не се дължи
по изложените по-горе съображения, а именно поради липсата на връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
По отношение на УПИ IV, кв.67 обаче, в полза на „Б.Е.С.С.“ ООД е възникнало
вземане за обезщетение по чл.59 ЗЗД срещу ответника, тъй като той е бил
собственик на имота към момента на изграждане на енергийното съоръжение и по
делото няма спор, че не му е заплатено еднократно обезщетение за възникнал
сервитут, поради което в тази част процесният договор за цесия не е нищожен,
тъй като вземането за неоснователно обогатяване съществува. По отношение
размера на дължимото обезщетение за периода от 01.05.2009 г. до 08.07.2013 г., което
е предмет на договора за цесия, въззивният съд приема, че обезщетението се
съизмерява със средната пазарна наемна цена на имота, при отчитане на площта от
същия, включена в границите на сервитута и респективно ограничението, която
тази част налага при ползването на имота. При това положение съдът приема, че
следва да кредитира заключението на вещо лице Ц., в което е посочен размер на средния
пазарен наем на целия имот /без сградите в него/. С оглед данните, изложени в
констативната част на заключението, за периода от 01.05.2009 г. до 08.07.2013
г., т.е. за 50 месеца при средна месечна пазарна цена на УПИ IV с площ 1 220 кв.м. в размер на
160,13 лв., средният пазарен наем за имота /без сградите/ възлиза на 8 006,35
лв., до който размер искът се явява основателен. Искът за заплащане на
обезщетение по чл.59 ЗЗД за УПИ IV, кв.67 за периода от момента на придобиване на
собствеността върху имота от ищеца - 08.07.2013 г. до завеждане на исковата
молба, е неоснователен по изложените по-горе мотиви, а именно поради липса на
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
С оглед изложените съображения, решението на СРС следва да бъде отменено
в частта, с която са уважени исковете по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетения
за имоти УПИ V и
УПИ VI в кв.67 по плана на
с. В., както и в частта, с която са уважени исковете по чл.59 ЗЗД за заплащане
на обезщетение по чл.59 ЗЗД за разликата над 8 006,35 лв. до уважения
размер от 10 088 лв. за УПИ IV в кв.67 по плана на с. В., като вместо него бъде
постановено друго, с което исковете да се отхвърлят изцяло по отношение на
претендираните обезщетения за имоти УПИ V и УПИ VI в кв.67 по плана на с. В. и частично
по отношение на имот УПИ IV в кв.67 по плана на с. В.. Решението на СРС следва да бъде отменено и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото за
разликата над 1 535,99 лв.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба, на въззивника –
ответник се дължат разноски за производството пред СРС съразмерно отхвърлената
част на исковете, които възлизат на 897,79 лв. /депозити за вещи лица и свидетел
и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.2 от Наредба
за заплащането на правната помощ/, както и разноски за настоящото производство
в размер на 497,09 лв. - за държавна такса по жалбата и за юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал. ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. На въззиваемата страна също се дължат разноски
за въззивното производство съразмерно неоснователната част на жалбата, които
възлизат на 562,29 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка
следва да се посочи, че направеното от процесуалния представител на въззивника
възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на делото и с оглед факта, че възнаграждението е
определено в размер малко по-висок от минимално предвидения такъв по чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 12.10.2017 г., постановено
по гр.д. № 17686/2014 г. по описа на СРС, 72 състав в частта, с която „Ч.Р.Б.“ е осъден да заплати на „Б.И.“ ООД, на
основание чл.59 ЗЗД обезщетения за лишаване от възможността за ползване на
собствените му имоти поради прокарване през тях на кабелна линия, както следва:
сумата над 8 006,35 лв. до уважения размер от 10 088 лв. -
предявена като частична претенция, при пълен размер на иска от 22 400 лв.
за имот УПИ IV
в кв.67 по плана на с. В. и за периода от 08.07.2013 г. до 03.04.2014 г.; сумата
от 5 431 лв.- предявена като
частична претенция, при пълен размер на иска от 12 800 лв. за имот УПИ V в кв.67 по плана на с. В. за периода
от 09.06.2011 г. до 03.04.2014 г. и сумата от 7 548 лв.- предявена като частична претенция, при пълен размер на иска от 10 800
лв. за имот УПИ VI в кв.67 по плана на с. В. за периода
от 17.10.2011 г. до 03.04.2014 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 03.04.2014 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която „Ч.Р.Б.“ е осъден да заплати на „Б.И.“
ООД, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото над 1 535,99 лв., като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Б.И.“ ООД, ЕИК
******* срещу „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК*******, искове с правно основание чл.59 ЗЗД за
заплащане на обезщетения за лишаване от възможността за ползване на собствените
му имоти поради прокарване през тях на кабелна линия, както следва: за
разликата над 8 006,35 лв. до пълния предявен размер на иска от
10 088 лв. -предявена като частична претенция, при пълен размер на
иска от 22 400 лв. за имот УПИ IV в кв.67 по плана на с. В. и за периода от 08.07.2013 г.
до 03.04.2014 г.; за сумата от 5 431 лв.- предявена като частична
претенция, при пълен размер на иска от 12 800 лв. за имот УПИ V в кв.67 по плана на с. В. за периода
от 09.06.2011 г. до 03.04.2014 г. и за сумата
от 7 548 лв.- предявена като частична претенция, при
пълен размер на иска от 10 800 лв. за имот VI в кв.67 по плана на с. В. за периода
от 17.10.2011 г. до 03.04.2014 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 03.04.2014 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.10.2017 г., постановено
по гр.д. № 17686/2014 г. по описа на СРС, 72 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Б.И.“
ООД, ЕИК ******* да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК*******, сумата от 1 394,88
лв. – разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК*******
да заплати на „Б.И.“ ООД, ЕИК ******* сумата от 562,29 лв.-разноски за
въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца – „Г. И.Г.“ ООД.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.