МОТИВИ по НЧД № 3397/19 г. по описа на СГС, 21
състав.
Производството е
по реда на чл.32 вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по
повод изпратено от Република Австрия Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено въз основа на решение за прилагане на финансови
санкции от несъдебен орган -Bezirkshauptmannschaft
Innsbruck – Република Австрия, влязло в сила на 24.08.2018 година, за налагане на финансова санкция
на А.Х.Б. - роден на ***
година, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***,
с което му е наложена глоба в размер на 130.00 евро.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа становище за наличие на законовите предпоставки за постановяване на решение, с което да бъде
призната наложената финансова санкция от 130.00 евро на засегнатото лице с решението на чуждестранния несъдебен орган.
Засегнатото лице
А.Х.Б. не
е установено на единствения известен по делото адрес, поради което не е
призован и не се явява в съдебно заседание. Назначен му е служебен защитник,
който го представлява в процеса и взема становище също за признаване на
решението.
Софийски градски
съд, след като се запозна с материалите поделото и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното:
От приложеното
по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се
установява, че с решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган - Bezirkshauptmannschaft
Innsbruck – Република Австрия, влязло в сила на 24.08.2018 година, на българския
гражданин А.Х.Б. е наложена финансова санкция - глоба в размер на 130.00 евро за нарушение на правилата за движение по пътищата
в издаващата държава, а именно: че в двуседмичен срок от
връчването на поканата, не е предоставил информация за водача на превозното
средство, който е управлявал, респективно паркирал МПС с ДК № ******* на
31.08.2017 година, 2.51 часа, на Автомагистрала Brenner А 13, 23.607 км, в посока Инсбрук, когато очевидно е
било извършено съответното нарушение на правилата за движение по пътищата.
На първо място, съобразно чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС, компетентен орган в Република България да
признае и постанови изпълнение на цитираното по горе
решение е Софийски градски съд, поради обстоятелството,
че засегнатото физическо лице Б.
има постоянно местоживеене ***. На
следващо място, налице са и формалните предпоставки, предвидени в чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е преведено надлежно на български език и отговаря
на образеца по приложенията към закона. Коментираното
решение е влязло в сила на 24.08.2018 година и като такова представлява влязъл в сила в държава
членка на ЕС акт за задължение за плащане на парична санкция, наложена във връзка с нарушаване правилата за движение по
пътищата на издаващата държава. Анализирайки нарушението, извършено от засегнатото
лице, съдът констатира, че то покрива
юридическия състав, посочен в чл.30 ал.2
т.1 от ЗПИИРКОРНФС - поведение, което нарушава правила за движение по пътищата и за него не се изисква
двойна наказуемост. Касае се за наложена
финансова санкция по смисъла на изричните предписания на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Независимо
от горното, съдът е длъжен да отбележи, че това нарушение има свой аналог
в Закона за движението по пътищата на Република България /чл.188 ЗДвП/.
Обсъждайки възможността за признаване на коментираното решение, съдът съобрази
отделно от изложеното, че засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България /чл.30 ал.3 пр. последно от ЗПИИРКОРНФС/ - гр.София, ул.“*********.
При
така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
Не
е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл.35 от
закона. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение
реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е
изтекла погасителната давност за изпълнение на наказанието, няма имунитет или
привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението, деянието е
извършено на територията на чуждата държава, т.е. не е налице някоя от
хипотезите на чл.5, а санкцията, която се претендира да бъде приета надхвърля
границата от 70 евро, посочена в чл.35 т.6 от закона.
С
оглед на гореизложеното съдът реши, че следва да признае решението на чуждата
държава, с което е наложена посочената в него финансова санкция, като
последната на основание чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.8 ЗПИИРКОРНФС се преизчисли в
български левове, съобразно курса на БНБ за деня на постановяване на решението
и се равнява на сумата от 254.15 лева.
Така мотивиран,
СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.