О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември, две
хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
с участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Асен
Пашански, като разгледа докладваното от съдията ЧНД N 399 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от л.св. Д.Д.Д.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил
право за УПО, поради което прави искане молбата му да бъде уважена.
Към
молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора
гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и неизтърпения остатък, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на л.св.Д.Д..
В
съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка по Skype, като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави
искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното
му наказание.
Същият
се представлява от договорен защитник адв. Т. П. от АК Враца, която поддържа
молбата за УПО. Същата заявява становище, че по отношение на осъдения Д. са
налице и двете законово изискуеми предпоставки. Навежда доводи, че корекционния
процес по отношение на л.св. Д. е завършен и същият следва да бъде освободен
условно предсрочно, за да може да се завърне при семейството си.
Затвора
гр. Враца се представлява от Инспектор РД А. М., който изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че макар и осъдения да е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание, същият с
поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл.
439а НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата за УПО и
прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за неоснователна
по следните съображения:
Д.Д.Д.
е осъден с присъда № 61/14.09.2018год. на ОС Видин по нох дело № 113/18год. за
престъпление по чл. 277а, ал.3 НК, за
което му е наложено наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, при
първоначален режим „Общ“, която присъда е потвърдена от горните две инстанции –
САС и ВКС. Преди това л.св. Д. е осъждан още три пъти, включително и на
ефективно наказание лишаване от свобода.
Л.св.
Д.Д. е започнал да търпи наложеното му наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода на 14.02.2020год.,
като до момента е изтърпял фактически 8 месеца и 20 дни, от работа 1 месец и 9
дни, или общо изтърпяно 9 месеца и 29 дни. Неизтърпяната част от наказанието е
в размер на 4 месеца и 1 ден.
При
това положение, осъденият Д. към момента е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.
70, ал.1, т.1 НК.
От
приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е в средни
стойности с 68 точки. Рискът от вреди за обществото след освобождаване от
затвора се определя като среден, поради идентични предишни осъждания. В
първоначално изготвения план на присъдата, като цели и задачи са заложени: формиране
на самокритичност и възлагане на конкретни трудови задачи; осъзнаване на
последствията и формиране на трайни
трудови навици, чрез включване в трудов процес.
При
изготвената междинна оценка на рисковете се констатира повишаване на числовите
стойности на риска от рецидив от 68 на 77 точки. В зоната „Умение за мислене“
се повишава риска от извършване на ново престъпление, поради регистрираната
ригидност в мисловния процес – повтаряне на едни и същи грешки, неосъзнаване на
последствията от престъпните си действия и склонност към продължаване на
престъпната дейност.
В
условията на МЛС за изтеклия период от изтърпяване на присъдата рискът от
рецидив запазва средните си стойности от 77 точки. Рискът от вреди за
обществото продължава да бъде среден с оглед характера и спецификата на
извършените престъпления. Рискът от вреди спрямо пенитенциарните служители се
повишава от нисък на среден. Повишението се дължи на склонността на л.св. Д.
към корупционни схеми и предлагане на подкуп на длъжностно лице за УПО. Отказва
да съдейства и сътрудничи на служителите на НОС за разкриване на режимни
нарушения в неговото спално помещение.
В
профила на нуждите рискови фактори са отчетени в зоната „Междуличностни и
емоционални проблеми“. Със Заповед № Л-2145/30.09.2020год. л.св. Д. е наказан
за извършено дисциплинарно нарушение – установени нерегламентирани отношения с
друг лишен от свобода. Не е награждаван.
Л.св.
Д. е назначен на работа по чл. 80 от ЗИНЗС в корпуса на затворническото
общежитие. Възложени са му трудови задачи, които към момента изпълнява и спазва
трудовата дисциплина.
Л.св.
Д. дори в МЛС не демонстрира добро поведение, не е склонен под влияние на
околните и на предишните си осъждания да промени вижданията и принципите си.
Уменията му за мислене не са на необходимото ниво, поради факта, че системно
повтаря едни и същи грешки. Не се наблюдава трайна положителна тенденция в
нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване,
вследствие преживените ограничения в затворническото общежитие.
Средния
риск от вреди за обществото се обуславя от криминалното минало и настоящето
престъпление. Осъжданията за едно и също престъпление показват, че л.св. Д. е
носител на реални рискове и проявява склонност към самоутвърждаване по
неадекватен начин.
Л.св.
Д. не осъзнава тежестта на извършените закононарушения и няма критично
отношение към тях. Не са налице
убедителни доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание, поради
което индивидуалната работа с него трябва да продължи в посока повишаване
степента на отговорност за поведението си и формиране на гъвкав модел за
мислене, водещ до намаляване вероятността от извършване на ново престъпление.
Планът
на присъдата не е изпълнен в своята цялост и обем. Шансовете за реинтеграция в
обществото са минимални с оглед проявената престъпна упоритост и склонност към
рецидивиране. В тази връзка неоснователно е твърдението на защитата, че
корекционния процес по отношение на л.св. Д. е завършен.
В
обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент по отношение на л.св. Д.Д. е налице само една
от двете законови предпоставки за УПО, а именно същият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне. Рискът от рецидив е среден, но повишен, а рискът от вреди
за обществото също е среден. Всичко това съдът приема като основание да бъде
постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание, в размер на 4 месеца и 1 ден.
Съгласно чл. 441 НПК, нова молба за
УПО от л.св. Д. е допустима не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на
настоящето определение.
При горните съображения и на
основание чл. 70, ал.1, т.1 НК и чл. 441 НПК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св.
Д.Д.Д., роден на ***год. в гр. Видин, с постоянен адрес ***, български
гражданин, с начално образование, женен,
осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване
на неизтърпяната част от наложеното му по НОХД № 113/18год. на ОС Видин наказание
лишаване от свобода в размер на 1 година, 2 месеца, с остатък 4 месеца и 1 ден.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане
в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: