П
Р О Т
О К О Л
Гр. София, 10
май 2016 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 23 състав в публично съдебно заседание
на 10 май 2016 година в състав:
Председател: РАЛИЦА МАНОЛОВА
Членове: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ВАЛЕРИЯ ДИЕВА
Секретар: Д.Г.
Прокурор:
ГЕОРГИ МИРЧЕВ
Сложи за разглеждане, докладвано от съдия
АНГЕЛОВ
Наказателно частно дело № 1345 по описа
за 2016 година
На
именното повикване в 11,00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ М.М. се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. И., с пълномощно по делото.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпила справка от Прокуратура на Република И. - Служба „Изпълнение
на углавни наказания“ от 27.04 2016 г., ведно с превод от италиански на
български език.
АДВ.
И.: Запознах се със справката.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
АДВ.
И.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ
М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
намери, че са налице предпоставките за разглеждане на делото и
О П Р
Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОПУСКА в качеството на
писмено доказателство по-горе докладваната справка.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства.
АДВ.
И.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ на основание чл. 283
от НПК
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по
делото, включително и днес представената справка.
Считайки делото за изяснено от фактическа
страна
О П Р
Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА
ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението на
Главния прокурор на Република България за приспособяване на присъда постановена
на 24.01.2011 г. от съда в гр. В., Република И., потвърдена с решение от 21
октомври 2011 г. на Апелативен съд в гр.
Рим, влязла в сила на 18 юли 2012 г., с която българския гражданин М.Ц.М. е
осъден на едно общо наказание ЛОС в размер на 8 години и 6 месеца за престъпления
вписани, като отвличане, сексуален тормоз и кражба, извършени в съучастие, съответно престъпления с правна квалификация
по чл. 605 , чл. 609-а, чл. 628 от
Наказателния кодекс на Република И..
Същите престъпления имат
алтернатива в българското законодателство, съответно по чл. 142, ал.2, т.2 от НК по чл. 152, ал.1, т.2 НК и по чл. 198, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК
Моля
да приложите разпоредбата на чл. 20 от НК с налагане на едно общо най-тежко
наказание, а именно в размер на 8 години и 6 месеца ЛОС, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор.
Моля да приспаднете
предварителното задържане, както и изтърпяната част от наказанието в Република И.,
както и да счетете приложените заповеди, с които е разпоредено предсрочноо
изтърпяване на наказанието, които са изпратени допълнителни по искане на
настоящия състав.
АДВ. И.: Аз ще ви насоча вниманието
единствено и само по отношение на последните приети от вас писмени
доказателства. От същите е ведно, че подзащитният ми следва да бъде освободен
на 5 май 2016 г, което е 5 дни предхождащи днешното съдебно заседание. В този
смисъл, бих искал във връзка с чл. 457, ал.5 от НПК, в който се казва: когато
осъденото лице постъпи в Република България до признаване на присъдата в
Република България, то се счита за предварително задържано“ т.е. процесуалния
смисъл на думата задържане е по скоро задържане под стража, мярка, като в този
смисъл ще моля с постановяване на определението от днес да постановите и
диспозитив, с който да бъде освободен, тъй като вече той преизпълнява
изтърпяване на наказанието си, а съгласно чл.176, т.1 от ЗИН лицето, което е
лишено от свобода следва да бъде освободено в момента, в който е изтърпяна
присъдата
Видно от приложените в
днешното съдебно заседание писмени доказателства тази присъда вече е изтърпяна
и считам, че в този смисъл следва съда още днес с решението си да освободи
подзащитният ми. В противен случай сме изправени пред обстоятелството за
незаконосъобразно задържане.
Моля да се произнесете в
този смисъл.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Подкрепям казаното от
адвоката си.
Аз 14 месеца съм лежал в затвора и осъзнавам
грешката и вината си в И.. Изтърпял съм наказанието си заслужено и дойде
момента да бъда освободен Вие ще решите.
СЛЕД
ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ
след съвещание, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството е по реда на
чл. 457, ал.2 и следващите от НПК и Конвенцията за трансфер на осъдени лица.
Същото е образувано във
връзка с изпратено в СГС предложение от Главния прокурор на Република България
относно решаване на въпросите, свързани с изпълнение на присъда от 24.01.2011
г. на съда в гр. В., Република И., потвърдена с Решение на Апелативния съд в
гр. Рим и влязла в сила на 18.07.2012 г., с която българския гражданин М.Ц.М. е
осъден на 8 години и 6 месеца лишаване
от свобода за престъпления по чл. 605, 609-а, 628 от НК на Република И.
Съдът намери, че така
направеното предложение се явява основателно,
като от данните по делото се установява, че българският гражданин М.М. с
присъда от 24.01.2011 г. на съда в гр. В., потвърдена с Решение от 21.10.2011
г. на Апелативен съд в Рим и присъда от 18.07.2012 г. на Касационния съд,
влязла в сила на 18.07.2012 г. е признат за виновен за извършени от него на
03.06.2009 г. престъпления на територията на Република И. по чл. 110 и чл. 605
от НК на Република И., по чл. 110, чл.609–а, чл.609-б № 4 от НК на Република И.
и по чл. 110, чл. 628 от НК на Република И., за които престъпления му е
наложено наказание от 8 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и наказания
кумулативно предвидени наред с най-тежкото такова - лишаване от права, а именно: пожизнено
лишаване от право за заемане на държавни
длъжности, пожизнено лишаване от право на настойничество, пожизнено лишаване от
право на попечителство и лишаване от граждански права по време на наказанието.
Съобразявайки фактическата
част на приложената в превод на български език присъда на съда в гр. В. и
изхождайки от установените по делото факти от страна на италианските съдебни
власти, настоящият съдебен състав намира, че извършеното от българския гражданин
М. на инкриминираната дата 03.06.2009 г. осъществява съставите на следните
престъпления по българския Наказателен кодекс, а именно по чл. 142, ал.2, т.2
от НК на Република България, по чл. 152, ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК на Република България и по чл. 198, ал.1, вр. чл..20, ал.2 вр. ал.1 от НК
на Република България.
За
всяко от посочените престъпления предвиденият максимален размер на наказанието
лишаване от свобода е над този определен от съда в гр. В., поради което
наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 8 години и 6 месеца следва
да бъде изцяло изтърпяно на територията на Република България без да е
необходима негова редукция при първоначален „строг“ режим в затвор; а
кумулативно наложените наказания не следва да бъдат присъединявани, тъй като
липсва техен релат за престъпленията по българския НК..
По
отношение на изпълнението на
наказанието „ лишаване от свобода“ следва да бъде зачетено и приспаднато
предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието, считано от
12.06.2009 г. до влизане на настоящото определение в сила
На следващо място съдът
намира, че следва да бъде приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода на основание чл. 10 и чл. 11, т.1, б „d“ от Конвенцията за трансфер на осъдени
лица периодите предоставени на българския гражданин М. от Италианските съдебни
власти на затвора за по-ранното му
освобождаване, както следва:
За периода от 12.06.2009 г.
до 12.12.2012 год. със срок от 315 дни; от 12.12.2012 год. до 12.06.2013 г. със
срок от 45 дни; от 12.06.2013 год. до 12.12.2013 г. със срок от 45 дни; от
12.12. 2013 г до 12.6.2014 г. със срок от 45 дни; от 12.06.2014 г. до
12.12.2014 год. със срок от 45 дни; от 12.12..2014 г. до 12.06.2015 г .със срок
от 45 дни и от 12.06.2015 г. до 12.12..2015 год. със срок от 45 дни.
Видно е, че при така направеното приспадане,
съобразно данните докладвани в днес докладваната справка от Прокуратурата на
Република И., Служба „Изпълнение на углавни наказания“ гр.В. от 27.04.2016 г.
наказанието от 8 години и.6 месеца лишаване от свобода понастоящем е изтърпяно,
доколкото в справката е посочено, че М. следва да бъде освободен на 05.05.2016
год., т.е. преди 5 дни от днешното с.з..
От друга страна искането
направено от защитата на осъдения М. за постановяване на незабавното му
освобождаване е невъзможно да бъде направено от настоящия съдебен състав, тъй
като се касае до трансфер на наказание лишаване от свобода, респективно в
територията на Република България осъдения М. продължава да търпи наложеното му
наказание лишаване от свобода, настоящият съдебен акт не е окончателен, подлежи
на въззивна проверка от Софийски апелативен съд и едва след неговото влизане в
сила е възможно да настъпят последиците, свързани със зачитане и приспадане при
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за посочените по-горе
периоди.
Воден
от горните мотиви
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 23 състав
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за ИЗПЪЛНЕНИЕ присъда от 24.01.2011 г. на съда на гр. В., потвърдена
с решение от 21.10.2011г. на Апелативния съд в Рим и присъда от 18.07.2012г. на
Касационния съд, влязла в сила на
18.07.2012 г., с която българския гражданин М.Ц.М. - роден на ***г***, Република
България, ЕГН-**********, български гражданин, разведен, неосъждан, с постоянен адрес ***, е ПРИЗНАТ ЗА
ВИНОВЕН за
извършени от него на 03.06.2009г. престъпления на територията на Република И.
по чл.110, 605 от Наказателния кодекс на Република И., по чл.110, 609 а, 609 б
№4, 609 е №4 от Наказателния кодекс на Република И. и по чл. 110, 628 от
Наказателния кодекс на Република И.,
съответстващи на престъпления по чл.142, ал.2, т.2 от Наказателния
кодекс на Република България, по чл. 152, ал.1,т.2 вр. чл 20, ал.2 вр. ал.1 от
Наказателния кодекс на Република България и по чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал.2
вр. ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за което е ОСЪДЕН, като му е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 8 (осем) ГОДИНИ и 6 (шест) МЕСЕЦА, като наказанието, което следва да
изтърпи в Република България е 8 (осем) ГОДИНИ и 6 (шест) МЕСЕЦА „лишаване от свобода”.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, първоначален
„СТРОГ”
режим за
изтърпяване на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в затвор.
ПРИСПАДА при изпълнението на наказанието на основание чл.457, ал.5 от НПК,
предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието, считано от 12.06.2009 г. до влизане на настоящото определение
в сила.
ПРИСПАДА при изпълнението на наказанието на основание чл.10, т.1 и чл.11, т.1,
б.“d“ от Конвенцията
за трансфер на осъдени лица ( Обн. ДВ, бр. 8 / 24.01.1995г.) периодите,
предоставени му от италианските съдебни власти за по-ранно освобождаване както
следва: 1. от 12.06.2009г. до 12.12.2012г. – със срок от 315 дни; 2. от
12.12.2012г. до 12.06.2013г. – със срок от 45 дни; 3. от 12.06.2013г. до
12.12.2013г. – със срок от 45 дни; 4. от 12.12.2013г. до 12.06.2014г. – със
срок от 45 дни; 5. от 12.06.2014г. до 12.12.2014г. – със срок от 45 дни; 6. от
12.12.2014г. до 12.06.2015г. – със срок от 45 дни и 7. от 12.06.2015г. до
12.12.2015г. – със срок от 45 дни като осъденият М.Ц.М.
следва да бъде ОСВОБОДЕН на 05.05.2016г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от днес,
пред САС.
След
влизане в сила на определението, преписи от същото да се изпратят на СГП, на
началника на затвора гр.София, на ВКП - отдел „Международно правно сътрудничество”
и на съответното „Бюро съдимост” към Районния съд по месторождение на осъдения М.Ц.М..
Протоколът
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: