РЕШЕНИЕ
№ 1549
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Чавдарова Гражданско дело №
20213110113898 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. АЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ж. к. "Вл. В.", бл. ...., вх. ..., действаща чрез пълномощника си адв. Ж.Г. от
ВАК, срещу ЗАД "Д.Б.: Ж. и з." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "....." № ..., обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата следните суми: сумата в размер на
9000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /болки и страдания/, причинени на ищцата вследствие
на ПТП, осъществено на 19.09.2020г. на път 2901 до с. Л., на третия завой към
гр. С., по вина на водача на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№ ** **** **,
управляван от ИВ. Н. Д., застрахован по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното дружество към момента на
настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на увреждането – 19.09.2020г. до окончателното й изплащане, както сумата от
290 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата, вследствие
на описаното ПТП, имуществени вреди, от които: сумата от 40 лева – за
медицинско удостоверение, сумата от 150 лева - за компютърна томография
на глава и сумата от 100 лева – за транспортна услуга с „Пътна помощ“,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 19.09.2020г. на път 2901 до с. Л., на
третия завой към гр. С., ИВ. Н. Д., като водач на лек автомобил „Р. М.“ с рег.
1
№ ** **** **, при движение с несъобразена скорост, загубил контрол над
превозното средство и блъснал насрещно движещия се автомобил „П. Р.“ с
рег.№ * **** **, управляван от ищцата. Вследствие на удара, Д.Н. се
отклонила вдясно и се блъснала в мантинелата, като от удара получила
следните телесни повреди: контузия на шия, контузия гръден кош, контузия
на корема и лява подбедрица. С наказателно постановление, влязло в законна
сила на 29.02.2021г., било установено, че ПТП било причинено по вина на
водача И.Д., който към момента на инцидента бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №
30/119003009481, издадена от ЗАД "Д.б.: Ж. и з." АД, с период на покритие,
обхващащ момента на ПТП. След инцидента, ищцата била настанена в
болнично заведение, като поради характера на причинените й телесни
увреждания, същата не можела да става от леглото и да се справя сама с
физиологичните си нужди, което налагало присъствието на придружител,
който да й помага и да я обслужва. Заради силни болки в десния крак се
налагало през по-голямата част от престоя й в болницата, да приема
допълнително количество болкоуспокояващи, които да облекчат състоянието
й и да й помогнат да заспи поне за кратко. Дори след изписването й от
болницата, същата продължила да изпитва болки, поради което трябвало да
продължи лечението си. В резултат от причинените й увреждания, същата
претърпяла неописуеми болки и страдания. Инцидентът повлиял негативно и
на психическото здраве на ищцата, която вследствие на инцидента получила
проблеми с безсънието. Твърди, че и към настоящия момент изпитва силни
болки в шията и гръдния кош, което я възпрепятствало да си намери
постоянна работа. Посочва, че след ПТП често изпадала в стрес и получавала
пристъпи на паника, а всеки по-силен шум от двигател я връщал към момента
на произшествието и към преживените болки. Твърди, че и до момента не
може да се възстанови напълно, не можела да движи свободно тялото си, а
мисълта, че повече няма да може да бъде пълноценен човек, не й давала
покой. След консултация с лекар, последният й казал, че физическите
промени в тялото й, настъпили вследствие на инцидента, нямало как да бъдат
отстранени.
По изложените съображения, по същество моли за уважаване на
исковете и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. И.Ц. от
САК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че към момента на
ПТП е било налице застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и
собственика на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№ ** **** **. Твърди, че
извънсъдебно е заплатил застрахователно обезщетение на ищцата в размер на
600 лева – за претърпените от нея неимуществени вреди, както и 150 лева за
претърпените имуществени вреди. Посочва, че претендирания от ищцата
размер на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди е
необосновано завишен. Оспорва вида, характера и продължителността на
получените от ищцата травми. Оспорва, изложените в исковата молба
2
твърдения за влошеното психическо състояние на ищцата, вследствие на
инцидента. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
обосновано с твърдения, че ищцата е пътувала в автомобила без поставен
обезопасителен колан. Оспорва механизма на произшествието и
съдържанието на съставения протокол за ПТП в тази му част. Поддържа, че
претендираните от ищцата имуществени вреди не са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Оспорва размера на претендираното
застрахователно обезщетение като прекомерно завишен, както и началния
момент на претендираната законна лихва.
С тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове,
евентуално – за частичното им уважаване до размера на действителните
вреди. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява. Чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. В
депозирани по делото писмени бележки развива подробни съображения в
насока основателността на заявените претенции. Претендира присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.
Ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, поддържа депозирания отговор и моли за отхвърляне на
предявените искове с аргументи за тяхната неоснователност и недоказаност.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК, като
релевира и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. От приетите като писмени доказателства по
делото два броя уведомления от Д. АЛ. Н., чрез адв. Ж.Г. от ВАК, до ЗАД
"Д.б.: Ж. и з." АД, обратна разписка от куриерска фирма „SPEEDY“ от
09.04.2021г. и известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД от
10.05.2021г. се установява, че на 09.04.2021г. ищцата е завела пред ответното
дружество застрахователна претенция във връзка с процесното ПТП, по която
е образувана щета № 0801-004591/2020-02/03. С оглед на последното и след
образуване на процесната щета под посочения номер, на 02.07.2021г.
ответното дружество е изплатило извънсъдебно на ищцата по банков път част
от претендираното обезщетение, а именно сумата от 600 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 150 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, което обстоятелство е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото. В настоящия случай, видно от
твърденията в исковата молба, ищцата не е съгласна с размера на изплатеното
в хода на инициираното от нея рекламационно производство обезщетение,
3
което обуславя допустимостта на предявените искове (чл. 498, ал.3, предл.
трето от КЗ).
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно
основание чл. 432 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответното
дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; 2) настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования; 3) наличието на причинно-следствена връзка между деянието
и вредоносния резултат, както и 4) вида и размера на претърпените вреди.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между собственика на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№ СА
**** РС и ЗАД "Д.б.: Ж. и з." АД е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП.
Не се спори между страните по делото и че на посочените в исковата
молба място, дата и час, между посочените участници се е осъществило ПТП.
Спорни между страните обаче са въпросите, относно механизма на
настъпване на процесното ПТП, причинените вследствие на същото вреди и
наличието на пряка причинно-следствената връзка между тях.
За установяване на спорния механизъм на ПТП ищцата се позовава на
приетия като писмено доказателство по делото Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 1294 от 19.09.2020г., съставен от мл. инсп. А. П. П. –
дежурен ПТП при ОД на МВР, в който като виновен за произшествието е
посочен водачът на лек автомобил „Р. М.“ с рег. № ** **** **, който, при
движение с несъобразена скорост, загубил контрол над превозното средство и
блъснал насрещно движещия се автомобил „П. Р.“ с рег.№ * **** **,
вследствие на който удар л.а. „П. Р.“ се отклонил вдясно и се блъснал в
мантинелата. Посочени са видимите щети по превозните средства и като
пострадало лице е индивидуализирана ищцата Д. АЛ. Н., на която след
преглед от екип на Спешна помощ е поставена диагноза „контузия на гръден
кош и врат“. На водача на л.а. „Р. М.“ е съставен АУАН №
246172/19.09.2020г.
В настоящия случай отразеният в цитирания Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица механизъм на ПТП се установява и от приобщеното
към доказателствения материал по делото, неоспорено от страните,
заключение по допуснатата съдебно – автотехническа и оценителна
експертиза и уточненията на експерта в о.с.з. от 09.02.2022г., че
произшествието настъпва при попътен десен завой за лек автомобил „Р. М.“,
който напуска траекторията си на движение вляво по посока на движението
си, навлиза в лентата и траекторията на движение на насрещно движещия се
лек автомобил „П.“ и настъпва удар между тях в лентата на движение на
лекия автомобил „П.“. Заключението на вещото лице съдът кредитира изцяло
като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на
поставените задачи.
В подкрепа на така описания механизъм са и ангажираните от
4
ответника гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля ИВ. Н.
Д. – другият участник в процесното ПТП, който заявява, че през месец
септември 2020г. е бил участник в ПТП, настъпило между села във Варненска
област, като на S-образни завои, при спускане надолу със скорост от около
55-60 км/ч, на един завой управляваният от него автомобил леко поднесъл,
навлязъл в насрещното и там се ударил в насрещно идващия автомобил.
Обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило поради
противоправното поведение на водача на л.а. „Р. М.“ с рег. № ** **** **,
застрахован при ответника, се установява безспорно и от извънпроцесуалното
поведение на самия ответник. Както бе посочено по-горе по делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по образуваната във връзка с
процесното ПТП щета № 0801-004591/2020-02/03 ответникът е заплатил на
ищцата обезщетение в размер на общо 750 лева /600 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и 150 лв. – обезщетение за имуществени вреди/, с което
свое действие още в хода на рекламационното производство по чл. 380, ал.1
от КЗ застрахователят е признал извънсъдебно, с конклудентни действия, но
по несъмнен начин, всички материалноправни предпоставки, обуславящи
възникването на спорното материално право, включително заявения от
ищцата механизъм на настъпване на ПТП по вина на застрахования при
ответника автомобил.
Описаните в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1294
от 19.09.2020г. вреди, причинени на ищцата, се установяват и от приетите
като писмени доказателства медицински документи – фиш за спешна
медицинска помощ от датата на ПТП – 19.09.2020г. и медицинско
удостоверение № 939/21.09.2020г., издадено от МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД, Отделение ,,Съдебна медицина", видно от които при ищцата са
констатирани контузия на шията, гръдния кош, корема и лявата подбедрица,
травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в същите области, като
същите са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Настъпилите вреди, както и пряката причинно-следствена връзка между
тях и процесното ПТП се установяват по категоричен начин и от приетото по
делото, неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно –
медицинска и психиатрична експертиза, което съдът кредитира като
компетентно дадено и отговарящо обосновано и в пълнота на поставените
задачи. Видно от същото, причинените на ищцата физически увреждания се
изразяват в ивичесто кръвонасядане и охлузване с кос ход от ляво надясно по
кожата на шията и лява гръдна половина - 6,5/ 4 см; ивичесто кръвонасядане
по предна дясна половина на гръдния кош, ориентирано в същата посока, с
размери 11/ 4 см; кръвонасядане в дясна хълбочна област, хоризонтален ход -
8/4 см; две хоризонтално разположени червеникави ожулвания по задната
повърхност на гръдния кош централно 10-12 см; кръвонасядания по кожата на
корема двустранно 7/3-4 см и хематом по предната повърхност на лява
подбедрица - 10 см, които претърпяват обратно развитие, т.е. отшумяват за
срок от около 3-4 седмици и не наложили хоспитализация, рехабилатация или
някакво специфично, вкл. оперативно лечение. Не са констатирани при
5
ищцата увреждания по подлежащи костни структури. Характеристиката,
локализацията и направлението на нараняванията по кожата на шията,
гърдите и корема на пострадалата, съгласно заключението и разясненията на
вещото лице в съдебно заседание, добре съответстват на такива, които се
получават по тялото на водача в купето на автомобил в резултат на
задействан предпазен колан в условия на пътно произшествие.
От заключението се установява също така, че в резултат на преживения
физически и психически стрес при процесното ПТП от 19.09.2020г. ищцата е
развила и в продължение на осем месеца е страдала от Разстройство в
адаптацията – тревожно-депресивен синдром, който се характеризира с
нарушения в съня, страх, че ще се случи нещо лошо, тревожност и
психогенни кризи. Диагнозата е поставена при преглед от специалист на
25.09.2020г., видно от приетия като писмено доказателство амбулаторен лист
№ 000755 от 25.09.2020г., издаден от д-р Я. С. – специалист психиатър.
Понастоящем, според вещото лице, след проведено медикаментозно лечение,
назначено от специалиста, поставил диагнозата, ищцата има остатъчни
симптоми които се квалифицират като Смесено тревожно - депресивно
разстройство, характеризиращо се с липса на желание у ищцата да излиза с
приятели, напрежение при шофиране, непрекъсната тревожност, страх, че
може да получи нов, подобен на панически пристъп и по-точно – психогенна
криза с напрежение и затруднение в дишането. Посочените симптоми на
тревожност, водещи и до понижено настроение у пострадалата, според
експерта не нарушават в значителна степен нейното ежедневно
функциониране, но обуславят чувство на дискомфорт и напрежение, което се
отразява и на хората около нея.
Претърпените от ищцата болки и страдания, вследствие на инцидента,
се установяват и от показанията на свидетеля Н. Р. Н., преценени от съда по
реда на чл. 172 от ГПК с оглед близките му отношения с ищцата /неин
съпруг/и които съдът кредитира изцяло, доколкото същите са логични,
непротиворечиви, кореспондират с описаните по-горе доказателства и са
основани на непосредствени впечатления. От същите се установява, че след
процесното ПТП, особено първите два-три месеца, ищцата е изпитвала болки
във врата и гърдите, имала е проблеми със съня и е получавала подобни на
паник атаки, при които не може да си поеме въздух, които продължават и
понастоящем. Всичко това се отразило както на работата на ищцата като
търговски представител, доколкото същата е свързана с шофиране и оттам –
на отношенията с работодателя, така и на отношенията между съпрузите,
като свидетелят Н. бил принуден също да отсъства от работа за да помага на
съпругата си да се справи с проблемите.
Наличието на претърпени имуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП се установява от представените и приети като писмени
доказателства по делото фактури, съответно № **********/23.09.2020г. за
транспорта услуга с Пътна помощ за л.а. с рег.№ * **** ** на стойност 100
лв. и за компютърна томография на глава № **********/23.09.2020г. на
стойност 150 лв., ведно с приложени към същите фискални бонове за
реалното заплащане на сумите по фактурите, както и фискален бон от
6
21.09.2020г. на стойност 40 лв., издаден от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД,
Отделение ,,Съдебна медицина", за извършена „медицинска услуга“, който
съвпада с датата на прегледа на ищцата и издаденото от МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД, Отделение ,,Съдебна медицина", медицинско удостоверение №
939/21.09.2020г. Датите на издаване на фактурите и фискалните бонове, както
и основанията, посочени в тях, обосновават извода за пряка причинна връзка
между процесното ПТП и причинените на ищцата имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба
С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия
фактически състав на деликтната отговорност, като доколкото отговорността
на застрахователя е функционално свързана с вината на делинквента,
предявените искове се явяват доказани по основание и за застрахователя –
ответник е налице задължение за обезщетяване на причинените вреди.
По размер имуществените вреди се установяват от обсъдените по-горе
писмени доказателства – фактури и фискални бонове, издадени в периода
21.09.2020г. – 23.09.2020г., а именно – касае се за претърпени загуби в размер
на 290 лева. От тази сума следва да се приспадне размерът на заплатеното
извънсъдебно от застрахователя – ответник обезщетение за имуществени
вреди, т.е. сумата от 150 лв., предвид което предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде
уважен до размера от 140 лева, а за горницата над тази сума до пълния
претендиран размер от 290 лева следва да се отхвърли.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4 от 1968г. на
Пленума на ВС, справедливостта по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно понятие, а същата се извежда от преценката на конкретни
обективни обстоятелства, сред които характера и степента на увреждането,
начинът и обстоятелствата, при които то е получено, последиците,
продължителността и степента на интензитет на претърпените болки и
страдания.
В тази връзка, след съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, от които се установява че вследствие на процесното ПТП на
ищцата са нанесени увреждания, представляващи по своя характер лека
телесна повреда, отшумели за около месец след инцидента, без да са
създавали значителни затруднения в ежедневното функциониране през този
период, но и начинът, по който самият инцидент и преживеният стрес са се
отразили върху психиката на ищцата, емоционалното състояние, а оттам и
на начина на живот, вкл. личен и професионален такъв – обстоятелството,
че в резултат на случилото се ищцата е развила и в продължение на осем
месеца е страдала от Разстройство в адаптацията – тревожно-депресивен
синдром с характерните за него симптоми, посочени от вещото лице –
психиатър, което към настоящия момент и въпреки проведената
медикаментозна терапия не е отшумяло напълно, като са налице остатъчни
7
симптоми, квалифициращи се като Смесено тревожно - депресивно
разстройство, характеризиращо се с липса на желание у ищцата да излиза с
приятели, напрежение при шофиране, непрекъсната тревожност, страх, че
може да получи нова психогенна криза със затруднение в дишането, и също
така при отчитане на особените характеристики на личността на ищцата,
разяснени от вещото лице в съдебно заседание – нейната склонност да
разработва минали преживявания, да се фиксира върху състоянието си, съдът
намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за ищцата е
в размер на 4000 лева. От тази сума следва да се приспаднат заплатените
извънсъдебно от застрахователя 600 лева, т. е. осъдителната претенция за
репариране на претърпените неимуществени вреди се явява основателна и
доказана до размера на 3400 лева, до който размер следва да се уважи, а за
разликата до претендираните 9000 лева следва да се отхвърли като
неоснователна.
Направеното от ответника в рамките на настоящото производство
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с
твърдения, че ищцата е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен
колан, съдът намира за неоснователно, доколкото също се оборва по
категоричен начин от заключението по допуснатата съдебно – медицинска и
психиатрична експертиза, съгласно което характеристиката, локализацията и
направлението на нараняванията по кожата на шията, гърдите и корема на
пострадалата съответстват именно на такива, които се получават по тялото на
водача в купето на автомобил, в резултат на задействан предпазен колан в
условия на пътно произшествие.
Основателността на претенциите за главните вземания за обезщетение,
съответно за имуществени и неимуществени вреди, обуславя и акцесорните
такива за присъждане на законната лихва върху размера на дължимите
обезщетения до окончателното им изплащане. Като начални дати на
претенциите си ищцата е посочила, съответно 19.09.2020г. /датата на ПТП/
относно обезщетението за неимуществени вреди и 23.09.2020г. относно
обезщетението за имуществени вреди. Настоящият съдебен състав, при
съобразяване на разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. второ, вр. с чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ, намира, че законна лихва върху определените обезщетения се дължи
не от датата на увреждането, а от 09.04.2021г. – датата, на която
застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие. В този
см. и Решение № 128 от 4.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г., I т.о. на ВКС, в
което е прието, че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на уведомяване/предявяване на
претенцията от увреденото лице. Предвид изложеното, законна лихва върху
дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да се
присъди, считано от 09.04.2021г. до окончателното им изплащане.
Несъстоятелно е възражението на ответника за недължимост на лихвите
за забава, поради липса на представена от пострадалата банкова сметка, по
която да бъдат заплатени дължимите обезщетения. На първо място,
разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ регламентира дължимостта от
8
застрахователя на законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, която обаче касае собствената забава на
застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното
обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования, за която
застрахователят дължи законна лихва на посоченото по-горе основание чл.
429, ал. 3, изр. второ, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ. Наред с това, доколкото по
делото е прието за безспорно обстоятелството, че на 02.07.2021г. ответното
дружество е изплатило извънсъдебно и именно по банков път на ищцата
сумата от 600 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 150 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, то съдът намира за установено, че в
заявената извънсъдебна претенция ищцата е посочила банкова сметка, по
която да бъде заплатено претендираното обезщетение /последното се
установява и от приетите като писмени доказателства уведомления от Д. АЛ.
Н., чрез адв. Ж.Г. от ВАК, до ЗАД "Д.б.: Ж. и з." АД/, т.е. не е налице
кредиторова забава, която да освободи застрахователя от собствената му
такава след изтичане на срока по чл. 497, ал. 1 КЗ.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане за
присъждането им и представените доказателства реалното им извършване,
право на разноски имат и двете страни.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ищцата е претендирала
разноски в общ размер на 1400 лева, от които 1000 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 400 лева – депозит за вещи лица по изготвената
съдебно – медицинска и психиатрична експертиза. Възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата съдът намира за неоснователно,
доколкото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е под
минималния размер, предвиден съответно в чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 2,
ал. 5 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно цената на всеки от защитаваните интереси по
обективно съединените искове /в този см. Определение № 146 от 4.04.2022 г.
на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК/ и в чл. чл. 7, ал. 7, вр. с чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата. Съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на
623,90 лева.
Ответното дружество е претендирало разноски, съобразно представен
списък, в общ размер на 735 лева, от които 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, 430 лева – депозити за вещи лица по назначените експертизи
и призоваване на свидетел, както и 5 лева – такса за издаване на съдебно
удостоверение във връзка с направено от страната доказателствено искане.
Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар,
доколкото е направено едва с депозираните след приключване на устните
състезания по делото писмени бележки, се явява преклудирано такова (в този
см. Определение № 364 от 08.08.2012г. по т.д. 865/2012г., ВКС, ІV ГО,
Определение № 372 от 16.5.2012г. по гр.д. 223/2012г., ВКС, ІV ГО и др.),
9
поради което съдът не дължи произнасяне по него. Единствено за пълнота
следва да се отбележи, че същото е неоснователно по изложените по-горе
съображения, касателно претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 407,45 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ, ЗАД "Д.Б.: Ж. и з." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "....." № ..., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. АЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. "Вл. В.", бл.
...., вх. ..., сумата от 140 лева (сто и четиридесет лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за медицински
преглед, компютърна томография на глава и транспортна услуга с „Пътна
помощ“, в резултат на ПТП, осъществено на 19.09.2020г. на път 2901 до с. Л.,
на третия завой към гр. С., по вина на водача на лек автомобил „Р. М.“ с рег.
№ ** **** **, управляван от ИВ. Н. Д., застрахован по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество към момента
на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 140 лева до пълния предявен
размер от 290 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ, ЗАД "Д.Б.: Ж. и з." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "....." № ..., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. АЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. "Вл. В.", бл.
...., вх. ..., сумата от 3400 лева (три хиляди и четиристотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на ПТП, осъществено на 19.09.2020г. на път 2901 до с.
Л., на третия завой към гр. С., по вина на водача на лек автомобил „Р. М.“ с
рег.№ ** **** **, управляван от ИВ. Н. Д., застрахован по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество към момента
на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3400 лева до пълния предявен
размер от 9000 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД "Д.Б.: Ж. и з." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "....." № ..., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. АЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. "Вл. В.", бл.
...., вх. ..., сумата от 623,90 лева (шестстотин двадесет и три лева и
деветдесет стотинки), представляваща сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. АЛ. Н., ЕГН **********,
10
с адрес: гр. В., ж. к. "Вл. В.", бл. ...., вх. ..., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "Д.Б.: Ж. и
з." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "....."
№ ..., сумата от 407,45 лева (четиристотин и седем лева и четиридесет и
пет стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Присъдените с решението суми в полза на ищцата могат да бъдат
заплатени по банков път по следната банкова сметка: IBAN
************************, с титуляр Д. АЛ. Н., открита в „....“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11