Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 01.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
публичното заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2468 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е
иск с правно основание чл. 252 ал. 1 т. 6 от Търговския закон ТЗ).
Производството е
образувано по искане на Софийска градска прокуратура за прекратяване на „А.А.“ АД.
В исковата молба се твърди, че от 18.05.2017 г. съветът на директорите на
акционерното дружество е с двама заличени члена, а на 19.07.2018 г. е вписано
заличаване и на представляващия дружеството. Иска се дружеството да бъде
прекратено и да бъде назначен ликвидатор.
Особеният представител на
ответника – адв. Г. от САК, сочи, че от вписаните данни в търговския регистър
се установява дружеството да е без легитимиен орган на управление и
представителство повече от шест месеца.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – прокурор А.С., поддържа иска.
Особеният представител на
ответника по съществото на спора счита предявения иск за основателен.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Ответното дружество е
вписано в търговския регистър на 02.07.2008 г. форма на управление – съвет на
директорите от трима членове.
Видно от вписаните в
търговския регистър обстоятелства на 18.05.2017 г. А.Б.П.и Е.А.Б.са заличени от
състава на съвета на директорите, а на 18.07.2018 г. е заличен и третият член –
В.Д.Х..
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Търговското дружество е
възприета от законодателя организационна форма, обуславяща правосубектност при
специфични правила за волеобразуване и волеизразяване. Досежно акционерното
дружество законодателят утвърждава колективна форма на управление и контрол
като установява изискване за минимален брой лицата, непосредствено натоварени и
ангажиралите се с тази дейност. Правилото е императивно като неспособността
дружеството да обезпечи кадрово ръководните си органи е основание за
прекратяването му.
От доказателствата се
установява, че възприетата от ответното дружество система на управление е
едностепенна като функциите по управление и контрол на дейността са
съсредоточени в съвет на директорите. Съгласно чл. 244 ал. 1 изр. второ ТЗ
съветът на директорите се състои не по-малко от три лица. Не се установява нито
в рамките на предписания от закона и счетен за разумен шестмесечен срок, нито
към момента на приключване на устните състезания ответното дружество да е осигурило
кадрово изрично предвидения и с устава тричленен състав на съвета на
директорите. Ето защо налице са предвидените от закона предпоставки за
прекратяване на дружеството.
Администрирането на
процедурата по ликвидация в това число и определяне на ликвидатор не
предпоставя разрешаване на правен спор. Нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ изрично
определя длъжностното лице за компетентно да определи ликвидатор при все, че
основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт.
Същевременно участието на съда в ликвидационното производство и в частност за
определяне на ликвидатор е ограничено до хипотезата на чл. 266 ТЗ. От друга
страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори,
предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по
регистрация. По тези съображения настоящият състав приема, че назначаването на
ликвидатор е в правомощията на регистърната администрация.
По разноските
Прокурорът е освободен от
задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл.
83 ал. 1 т. 3 ГПК. Ето защо в тежест на дружеството следва да бъде възложена
дължимата в случая държавна такса.
Законът задължава съда да
осигури правото на защита на привлечена в процеса страна. Липсата на
представителен орган е обективна пречка този правен субект да реализира
непосредствено процесуалните си права, наложило ангажиране на лице с призната
по съответния ред компетентност да отстоява чужди права в съдебно производство.
Предприетите в интерес на дружеството действия, ангажиращи бюджетни средства,
определят дружеството като задължено и за определената сума за особен
представител.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 252 ал. 1 т. 6 ТЗ по предявен
иск от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА търговско дружество с наименование
„А.А.“
АД, ЕИК ********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК
„А.А.“
АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 130,00 лв.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд –София в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на
решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за
администриране на производство по ликвидация.
Съдия: