Решение по дело №1497/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2016 г. (в сила от 26 юли 2016 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20164430101497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

20.05.2016г. гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на  двадесет и седми април и две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1497/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството по реда на чл. 130, ал.3  от СК.

Постъпила е молба от М.В.П., като майка и законен представител на детето *** П. и от М.М.П.- лично и със съгласието на своята майка и законен представител  М.П., с правно основание чл.130, ал.3 от СК. Твърди се, че децата са собственици на недвижим имот, находящ се в с. ***, а именно: УПИ с площ от 1310 кв.м.,   с пл.№ ХІІІ-423 по плана на с. ***, с *** ведн с построените в него  ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ И ГАРАЖ. Твърди се, че имотът е закупен с ипотечен кредит, въз основа на договор за ипотечен кредит с Банка ДСК, с месечна погасителна вноска от 300 евро. Твърди се, че за мол. П. е налице голямо затруднение при плащането на месечните вноски, а заедно с това съпругът й е с влошено здравословно състояние. Твърди се, че мол. М.М.П.,***, и пътува ежедневно, а детето *** учи в с. ***, в ОУ ”Св.***”. Моли съдът да постанови решение, с което да разреши извършването на продажба на притежаваният от децата недвижим имот. В молбата се посочва, че получената сума от продажбата, след погасяването на кредита, ще бъде изразходвана за закупуване на имот на името на децата в гр. Плевен.

В с.з., молителите,р. пр. явяват се лично, поддържат молбата и молят съдът да я уважи и да  даде разрешение за продажбата на имота.

Съдът, като изслуша становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, видно от представените удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1690/14.10.2005г. на Община Плевен, и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 2019/13.12.2005г, че детето  М.М.П., и детето *** П., е с посочени родители М.В. *** /П./ и М.П.-гражданин на РГърция.

Установява се също, видно от представеният нот. акт за дарение на недвижим имот №158, н.д.№198/2012г на Нотариус Ваня Пеева, с район на действие РС-Плевен, че мол. М.П. е дарила на децата си – М. и *** П., описаният по- горе недвижим имот, нейна лична собственост, несъставляващ СИО, при равни права на двамата. От представеното по делото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, на името на мол. *** П., се установява, че процесния имот, е придобит от нея, чрез покупко- продажба, през 2005г. от удостоверението се установява също, че  върху имота има учредени две договорни ипотеки, с кредитори- БАНКА ДСК/учредена 2008г/ и РАЙФАЙЗЕНБАНК/учредена 2006г/; няма данни към датата на издаване на удостоверението-21.03.2016г, ипотеките да са заличени. От удостоверението се установява също, че през м. 10.2014г, мол. П., е придобила, чрез покупко- продажба, недвижим имот, находящ се в с. ***, общ. Д. ***, съставляващ поземлен имот с площ от 2435 кв.м. Установява се също, че през 2012г, същата е продала притежаваните от нея ид. части от имот - № 222005, м. ***. Също през 2012г, мол. М. П. е дарила на  АГРОТРЕЙД КОМЕРС ООД,  притежаваните от нея ид.части от два имота, съответно описани.

По делото се установява, видно от представеният договор за ипотечен кредит от 07.07.2008г., че в полза на мол. М. П., е предоставен ипотечен кредит, с обезпечение на същия- учредяване на  договорна ипотека върху описаният недвижим имот, собственост на молителкатата. От съдържанието на договора се установява, че същият е с период на погасяване 120 месеца- или до м.юли 2018година, с месечна погасителна вноска 295,13евро.

По делото се установява също, че детето *** е ученик в 5-ти клас в ОУ”Св.***”, с. ***, а детето М.- в 10-ти клас в ДФСГ-Интелект-гр. Плевен, за уч.2015/2016г.

По делото се установява също, че  мол. М.П., не реализира трудови  доходи.

По делото се устатовява също,че бащата – М.П., страда от онкологично заболяване, нуждае се от различни терапии и операция. Установява се също,че бащата живее в Гърция. По делото се установява също, че бащата М.П., не притежава в собственост недвижими имоти, вписани в Служба по вписванията – гр. Плевен, както и такива в РГърция, за което е представено нарочно удостоверение, в легализиран превод.

По делото е приет социален доклад, от който се установява, че мол. *** П., и двете деца, живеят в къща, в с. ***,- процесният имот, с жилищна площ ок. 120-130 кв.м. Същата  се състои от три  стаи, коридор, мокро помещение, вестибюл, обзаведена с всичко необходимо; с локално парно. Към жилището има лятна кухня и гараж. Към къщата има двор, с площ 1310 кв.м. В доклада се посочва, че майката не работи, като доходите на семейството се осигуряват от търговската дейност на фамилната фирма съпруга й –експлоатация на заведение. Пред социалният работник майката не е уточнила месечният размер на приходи и разходи .в доклада се посочва също, че майката е сключила брак с бащата на децата през 2010г. В доклада се посочва също, че майката има две деца от предходен брак- съответно на 28г. и 26г. В доклада се посочва, че всяко от децата има самостоятелен кът за подготовка на учебните предмети, индивидуален компютър.  Посочва се също че двете деца са се адаптирали към принудителната фактическа раздяла на родителите им и опитват да са в неутрална позиция; заявили са нетърпение да отидат през лятната ваканция в Атина, при баща си. В доклада се посочва,че  децата осъзнават ситуацията и са склонна да преразгледат позициите си по отношение на местоживеенето и желание да се освободят от ипотечния кредит, и от друга страна да се ориентират към местоживеене в градска среда. В с.з., соц. работник посочва, че причина да се прехвърли имота на името на децата е факта, че майката има две деца от предходен брак.

В с.з., майката- мол. М.П. заявява, че има вече избрано жилище-апартамент, в жк. ***, както и е има желаещи купувачи за имота в с. ***.

По делото, при условията на чл.15 от ЗЗДет, са изслушани децата, в присъствието на соц. работник ***. Детето М. споделя, че къщата, в която живеят е голяма и всеки си има самостоятелна стая. Посочва, че къщата е добре обзаведена и е близо до центъра. Посочва,  че вее са намерили няколко жилища, които ги устройват, като всички са апартаменти. Посочва, че  е наясно, че между къща и апартамент има разлика, но споделя,че по двора на къщата има много работа. Детето споделя, че пътува всеки ден до училище и не обича много да излиза вечер. Посочва,  че преди да дойдат в България, са живели в Атина, като предпочита да живее в България. Детето *** споделя, че  у дома си има самостоятелна стая, но иска да живее в града. Споделя, че  така ще има повече възможност да се разхожда, да ходи на кино, на плуване. След изслушването на децата, соц. работник посочва, че  децата нямат претенции относно жилищното пространство, с което ще разполагат, дори и да си делят една стая. В заключение посочва, че молбата е основателна, тъй като продажбата е в интерес на децата.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено следното: нормата на чл.130 от СК0 предвижда, че разпореждане с недвижими имоти, собственост на ненавършили пълнолетие деца, се разрешава само ако разпореждането не противоречи на интереса на детето, като съответно на това- съществуването на нужда от извършването на  разпореждането и очевидна полза на непълнолетния. Тази преценка се извършва от съда, за всеки отделен случай, и съобразно събраните по делото доказателства. В случая, мол. *** П., обосновава интереса от продажбата, с невъзможността да изплаща изтегленият от нея ипотечен кредит, и отдалечеността на имота от града, което налага по- голямото дете М. да пътува всеки ден. Заедно с това се посочва, че вече е избран апартамент, който се намира в жк.”***”. Съдът намира, с оглед на събраните по делото доказателства, че в случая, не са налице визираните от чл.130, ал.3 от СК, основания, при което следва да се разреши продажбата на имота, собственост на двете деца, посочени от съда по- горе. Съдът счита, че  тази продажба не е в интерес на  децата и не съставлява очевидна полза за тях, поради следните съображения. В случая се касае до имот, с голяма жилищна площ- 120-130кв.м., в центъра на с. ***, чиято отдалеченост от гр. Плевен е не по- голяма, от тази на  жк.”***”, който е отдалечен квартал на града. Безспорно се установи, че жилището е много добре обзаведено, като всяко от децата има  своя самостоятелна стая, което не би могло да бъде осигурено при закупуването на  апартамент в жилищния комплекс. Самите деца, пред съда, заявиха, че са наясно с факта, че евентуално  ще имат ограничено жилищно пространство. От друга страна, общоизвестен е факта, че училището, в което учи детето М.-***, се намира в жк.***, на гр.Плевен, което също предполага предвижване с градски транспорт от жк. ***. Съдът намира, че обстоятелството, че майката е затруднена с изплащането на  ипотечният кредит, не може да обоснове интереса на децата от продажбата на имота. Следва да се отбележи, че майката не работи и не реализира доходи, което от своя страна е напълно в нейните възможности, тъй като същата е в трудоспособна възраст и няма здравословни проблеми. От друга страна по делото се установи, че през 2014г, същата е придобило право на собственост върху имот, находящ се в с. ***, чрез покупко- продажба, като заедно с това е извършила и други сделки на разпореждане с притежавани от нея имоти. Съдът намира,че фактът, че бащата на децата страда от сериозно заболяване, също не може да доведе до обосноваване на търсения от закона интерес, тъй като бащата не живее в едно домакинство с майката и децата, и се лекува в РГърция. Заболяването му има значение за реализираните от него трудови доходи и възможността му да  подпомага семейството, но следва да се отбележи, че родителите имат равни задължения спрямо ненавършилите пълнолетие деца, в т.ч. и по въпроса за издръжката. Следва да се отбележи, че даденото в соц. доклад мнение, не  задължително за съда, доклада няма характер на писмено доказателство, а има само спомагателна функция.

На основание гореизложеното, съдът  намира, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, с оглед на установеното,че продажбата не е в интерес на децата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

         

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на М.В.П., ЕГН **********, като майка и законен представител на детето *** П., ЕГН ********** и на М.М.П., ЕГН **********- лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.В.П., ЕГН **********, с правно основание чл.130, ал.3 от СК, ЗА ДАВАНЕ НА  РАЗРЕШЕНИЕ за извършване на продажба на притежаваният от децата *** П., ЕГН ********** и от М.М.П., ЕГН **********-в съсобственост, при равни права недвижим имот: УПИ с площ от 1310 кв.м.,  с пл.№ ХІІІ-423, в кв. 46 по плана на с. ***, с *** ведно с построените в него  ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ И ГАРАЖ, при съседи: улица, имот № ХІV-422 на ***, имот№ ІV-421-имот на ***, имот V-425-на ***, имот№ ХІІ-424 на ***, като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

          Решението  може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: