Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр.Шумен,17.VІІ.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание ,
на втори юли 2019г. г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Зара
И.
2.Ненка Цветанкова
при
секретар Силвия Методиева,като разгледа в.гр.д.137/2019г. на Шуменския окръжен
съд,докладвано от председателя,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото в.гр.д.137/2019г. на ШОС е
образувано по въззивна жалба на Т.И.Ц.,
ЕГН **********,с адрес:г***,Вилна зона,пътя за с.Н....,действащ лично за себе
си и като баща на малолетната си дъщеря К.Т.Ц.,ЕГН **********,с процесуален
представител адв.Н.Д.,***,
против Определение № 1025/1.ІV.2019г.,постановено по
гр.д. № 190/2019г. на ШРС,с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за
защита по ЗЗДН срещу Й.М.Ц./И./,ЕГН **********,с п.адрес: ***,с процесуален
представител и съдебен адрес:адв.С.С.,***,
с която молба е поискано
да бъде задължена ответницата да
се въздържа от извършване на домашно насилие над него и малолетното дете на
страните и да посещава специализирана програма.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност,необоснованост и
незаконосъобразност на постановеното решение/определение/,както и за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила,по съображения,подробно изложени в
жалбата. Моли да бъде обявен постановения съдебен акт за невалиден или да бъде
отменен и бъде решен спора по същество,като се уважи молбата против ответницата
,като на жалбоподателят се присъдят направените деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от насрещната страна ,с
който я
оспорва по същество като неоснователна и недоказана Моли да бъде
отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение .Претендира да й бъдат присъдени деловодните
разноски за въззивното производство.
Страните нямат нови доказателствени
искания.
Настоящият въззивен съдебен състав,като
прецени валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение,а
по същество-неговата правилност ,с оглед наведените оплаквания в жалбата и всички събрани по делото доказателства,прие
следното:
Въззивната
жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец/молител/ в
първоинстанционното производство ,по реда и в срока по чл.17 ал.І от ЗЗДН,поради което е редовна и
допустима.
Разгледана
по същество,въззивната жалба се явява неоснователна
и недоказана,поради следното:
Производството по гр.д. № 190/2019г. на ШРС е образувано по депозирана молба от 21.І.2019г. на Т.И.Ц.,с
ЕГН **********,с адрес:г***,действащ лично за себе си и като баща на
малолетната си дъщеря К.Т.Ц.,с ЕГН **********,с адрес:г*** ,против Й.М.И.,с ЕГН
**********,по чл.3,т.1,т.3 и т.4 вр. с чл.8 от ЗЗДН.
Петитумът на самата молба съдържа искане по
чл.18 от ЗЗДН за издаване на заповед за незабавна защита .В същото време и от
заглавната част,и от съдържанието на
същата молба е видно,че се касае за молба за налагане на мерки срещу домашно
насилие по общия ред на ЗЗДН.Посочено е в молбата,че тя се депозира на
основание чл.3,т.1,т.3 и т.4 във вр. с чл.8 от ЗЗДН.В така подадената молба не се съдържат данни за
пряка,непосредствена или последваща опасност за живота и здравето на
пострадалото лице,като такива твърдения, факти и обстоятелства в самата молба поначало
липсват.Молбата за защита е подадена на
21.І.2019г. срещу действия на ответницата,осъществени през м.ХІ. и ХІІ.2018г.,т.е.
около месец-два самата молба,които по своя характер/отправяне на обидни думи и
създаване на временни пречки за осъществяване режима на лични контакти на
молителя с малолетната му дъщеря/не заплашват здравето и живота на молителя.
При
изложеното по-горе ,въззивният съд намира,че самият молител е поискал защита срещу
домашно насилие по различни процедури,предвидени в
ЗЗДН.Обстоятелството,че първоинстанционният съд се е произнесъл с един акт ,не
е съществено нарушение на съдопроизводствените правила ,тъй като не са нарушени
процесуалните и материални права на някоя от страните,в ч.на молителя. Обжалваният първоинстанционен съдебен акт по дефиниция не е определение,а решение по
чл.15 от ЗЗДН,с който районният съд се е произнесъл по съществото на спора
между страните.Правната природа на съдебния акт се определя не от титула му,а
от неговото съдържание-обстоятелствена част,мотиви и диспозитив.Ето защо съдът намира обжалваният съдебен акт за
валидно и допустимо решение по същество на повдигнатия от страните съдебен
спор.
Излага
се в молбата,че ответницата е негова
бивша
съпруга.Бракът им бил прекратен с Решение № 12 от
10.І.2018 г. по гр.д. № 2108/2017 на ШРС,като упражняването на родителските
права над малолетния им син И.Т. Ц. било предоставено на бащата, а над малолетната им дъщеря К.Т.Ц.-на майката.
На
22.ХІ.2018г.молителят подписал нотариално заверена декларация,с която дал
съгласието си детето К. да пътува с майка си до Г. от 22.ХІІ.2018г. до
7.І.2019г.В Г. живеела сестрата на бившата му съпруга,омъжена за грък.Впоследствие,поради
все по-изострените отношения между бившите съпрузи,молителят се уплашил ,че
майката може да остане с детето им К. в
Г. след крайния срок по декларацията-7.І.2019г.и двете да не се върнат с
години. На 6.ХІІ.2019г. той по законния
ред оттеглил съгласието си за пътуване на детето К. извън граница.Опитал
се няколко пъти да уведоми бившата си
съпруга за оттегленото съгласие,но тя
не отговаряла на телефонните му повиквания.Решил,че органите на МВР са я уведомили
за това.
На
23.ХІІ.2018г. молителят се прибирал с автомобила си от гр.В.,като с него
пътували синът на страните И. и собственикът на фирмата,при която бил
нает.Около 20.30 часа същия ден ответницата му се обадила по телефона.Молителят
отбил в аварийната лента и спрял,като пуснал разговора на високоговорител,за да
го чуват и останалите му спътници.Казаните от нея думи по телефона:” По този начин ти не знам какво правиш,какво искаш
да направиш с това дете,искаш да го побъркаш като тебе, да го направиш лудо и
откачено като тебе ли?;Това ли искаш да направиш? Не те ли е срам,бе?На 40
години мъж си станал,за нищо не ставаш”,молителят възприел като акт на
психическо и емоционално насилие спрямо него и детето К.,тъй като думите били
изречени в нейно присъствие.
Малко
по-късно му се обадила дъщеря му К. и го запитала защо е направил това,наричайки го”идиот
смотан”.След това в разговора се намесила майката Й.,която заявила,че ще се
качи на самолета и ще остави К. сама,след което продължила с думите:”Детето ти
от 20 минути не е спряло да реве.Защо?Защото ти си келеш,да за нищо не
ставаш,защото си боклук.Водиш се баща само на един документ,на удостоверението
за раждане пише само,че си баща,нищо повече не си от баща.Ти си мечтай да си й
баща,мечтай си,не може по никакъв начин да си й баща,разбираш ли?”. Разговорът
бил продължен от дъщеря му К.,която му казала,че не иска повече да й звъни и да
го вижда,като повторно го нарекла”идиот смотан”...Ти си на 40 години,засрами
се,бе.”В заключение му заявила,че не
иска да му вижда очите и го нарекла”глупак мръсен”.
Молителят твърди също,че на 24.ХІІ.2018г.ответницата упражнила спрямо
него домашно насилие-психическо и
емоционално,като хвърлила дрехи,подарени от него на детето К.,през оградата на
вилата,където молителят живее.
Такъв акт
на домашно насилие бил упражнен спрямо
него и на 25.ХІІ.2018г.,когато около 10
ч. той и негов приятел отишли на
адреса,където живее детето К.,с намерение да го вземат
според установения от съда режим на лични контакти.Не заварили никого на адреса.На телефонните му
повиквания също не се обадил никой.Свързал се с тел.112 и повикал
полиция.Вратата на жилището отворил бащата на ответницата и обяснил,че не знае
къде са дъщеря му и внучката К..След разговор по телефона с майката на
детето,около 14 ч. тя довела детето на пиацата за таксита на 5-ти
километър,откъдето молителят я взел.
Друг акт
на домашно насилие спрямо молителя и по отношение на детето К. ответницата
упражнила на 12.І.2019г.когато в 10 ч. бащата отишъл в дома на майката и
детето,за да вземе последното според установения режим за контакти.Майката му
заявила,че трябва да пита К. дали тя желае или не.Бащата отново се обадил на
тел.112,в който момент детето слязло и се качило в колата му.Видял,че то
съобщава на майка си ,че „само съдебен изпълнител може да го изкара от дома му”.
К. настояла до 14 ч. да се върне у дома си,тъй като имала да учи.
Така
изложените действия на ответницата
молителят квалифицира като актове на домашно насилие спрямо него и
детето,тъй като с тях сериозно се нарушавали личните му права на контакти с
детето,застрашавали и увреждали психически и емоционално както него,така и
малолетната дъщеря на страните К..Моли да бъде издадена заповед за незабавна
защита,с която да се наложат на
ответницата следните мерки за защита:1/Задължаване на извършителката
да се въздържа от домашно насилие спрямо
него и малолетното им дете К.Т.Ц. и 2/ Да се задължи извършителката да посещава
специализирана програма.
Ответницата с писмен отговор оспорва молбата
като неоснователна и недоказана. Не оспорва, че на 23.12.2018г. е
проведен телефонен разговор между страните и цитираните думи са изречени от
нея по адрес на ищеца, но заявява, че
същите са извадени от контекста на целия разговор. По това време ответницата и
дъщеря й се намирали на Летище С.,с намерение да пътуват до Република Г. за
Коледните и Новогодишни празници,но били спрени от граничния паспортен контрол
поради оттегленото съгласие на бащата и не били допуснати до борда на
самолета,където междувременно бил чекиран и качен багажа им. Посочва се, че
молителят със своето поведение, като е оттеглил 17 дни преди пътуването на
детето извън страната, даденото съгласие за пътуване в чужбина и не е казал за това, нито на майката, нито
на детето, го е поставил в риск и това
обстоятелство е причина и за реакцията
на детето на летище С. .То изпаднало в емоционална криза и нервен срив, който
факт е причината за разговора на ответницата с молителя. Сочи се, че ответницата при тези
обстоятелства също е попаднала в състояние на стрес, обусловил нейната
емоционална реакция, включително и от състоянието и реакцията на малолетното
дете на летището след като не са допуснати да отпътуват. Притесненията за състоянието на детето са
наложили
срещи
с психиатър и психолог след връщането им в Ш. и е назначена терапия. Заявява, че разговорите с молителя
по телефона на 23.12.2018г. не са проведени в присъствие на детето. Заявява, че
не са налице данни за упражнено домашно насилие от нея и на другите посочени
дати – на 24.12.2018г. ; 25.12.2018г.; 26.12.2018г. и на 12.01.2019г. ,като
излага съответни мотиви.
Въззивният съд,като прецени
всички оплаквания във въззивната жалба,възраженията в писмения отговор срещу нея,всички доводи и
аргументи на страните,събраните по делото гласни и писмени доказателства,поотделно
и в тяхната взаимна връзка,както и заключението
по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-психологична
експертиза,казаното от малолетното дете на страните К. при изслушването му в съдебното производство
пред двете инстанции,прие следното:
За да разреши спора,районният съд е
събрал всички необходими, относими и допустими по делото доказателства,като е
приел и заключение по СПЕ . Напълно
законосъобразни са всички изложени от районния съд правни съображения относно
значението и съдържанието на представената декларация по чл.3 от ЗЗДН,като
правилно е разтълкуван както закона,така и свързаната с приложимите правни
норми съдебната практика ,част от която
е коректно цитирана.Действително,съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3
от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 е доказателствено средство в
производството, наред с други доказателствени средства по ГПК. Когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. Съответни на закона и съдебната практика са развитите доводи и
аргументи на първоинстанционния съд,че декларацията по чл.9 от ЗЗДН се приема за достатъчно
доказателство досежно изложените в нея факти,само ако те не бъдат опровергани
по категоричен начин от останалите доказателства по делото. Съгласно изричната
разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН, особената доказателствена сила на декларацията
по чл.9 следва да се зачете когато по делото няма други доказателства. При
наличието на други такива обаче, съдът е длъжен да обсъди и тях във взаимната
им връзка, като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не.Предвиденото от
законодателя че, при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила /чл.13, ал.3 ЗЗДН/, не
създава презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило
на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В
тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание § 1
от ЗР на ЗЗДН, следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителят
следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от
ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци – време, място
и начин на извършване на деянието.
При така развитите съображения
,свързани събирането на доказателствата по делото,районният съд , след отделяне
на спорното от безспорното, правилно е разпределил доказателствената тежест
между страните. Направил е задълбочен и пълен анализ на събрания доказателствен
материал,като въз основа на него и съдебното
заключение е изяснил всестранно и изчерпателно фактическата обстановка по
делото.Всички фактически изводи на районния съд са обосновани като намиращи се
в пълно съответствие с доказателствения материал по делото.Изложените
фактически съображения и изведените изводи са логични,задълбочени,подробно аргументирани ,последователни и убедителни.Правилно
е приел районния съд,че действията на ответницата на датите 24.12.2018г. ;
25.12.2018г.; 26.12.2018г. и на 12.01.2019г. не могат да се квалифицират като
домашно насилие по см.на чл.2 от ЗЗДН,като не са събрани доказателства за
такова упражнено домашно насилие спрямо молителя или малолетното дете на
страните К..
Що се касае до вербалният конфликт между страните при проведените телефонни разговори между тях
на 23.ХІІ.2018 година, в случая много по-голяма отрицателна тежест и негативно
въздействие върху психиката на майката и
детето имат действията на молителя, свързани с непредизвестеното оттегляне от
него на даденото съгласие за пътуване на детето за Г. .Именно тази изненадваща
за майката и детето враждебна постъпка
на молителя спрямо тях ги е поставило в силен шок и стрес и е предизвикало през
същия ден гневните думи на ответницата и детето към него.Твърденията на
молителя,че в продължение на 17 дни неуспешно се опитвал да съобщи на
ответницата за това оттегляне и че мислел,”че от МВР ще й съобщят”е житейски
неправдоподобно.
Въззивният съд намира за обосновани фактическите
констатации на районния съд,че „ в декларацията, приложена към молбата от молителя няма изложени конкретни
факти, липсва конкретно и ясно описание, посочване на дати, място,
време и конкретните действия, с които е извършено насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН,
т.е. в случая конкретната декларация не
съдържа изискуемите от закона
обстоятелства, които представляват доказателствено
средство в хипотезата предвидена от закона. Същевременно заявените твърдения от молителя
изложени в молбата му бяха оспорени от ответната
страна и бе проведено успешно насрещно доказване и оборване на твърденията на
молителя.”
При събраните доказателства ,друга
фактическа обстановка,различна от тази ,установена от районния съд,не може да
се приеме.Ето защо,като споделя изцяло фактическите изводи на районния съд като
обосновани и правилни,на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в обстоятелствената му част.
При така установената фактическа обстановка
,районният съд правилно е приложил и материалния закон
Като споделя гореизложените и всички останали правни съображения,доводи и
изводи на районния съд,на основание чл.272 от ГПК настоящият въззивен съдебен
състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,въззивният съд намира,че не са налице визираните в чл.18ал.1 от ЗЗДН
предпоставки за издаване на заповед за незабавна защита,както и такива
за постановяване на решение,с което да бъдат наложени мерки за защита от
домашно насилие спрямо ответницата ,по общия ред на ЗЗДН. Като е достигнал до
същия извод,районния съд е постановил правилно решение,обосновано и
законосъобразно.Няма основание за отмяна на същото решение,поради което то
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ,жалбоподателят следва
да заплати на насрещната страна направените от нея деловодни разноски за
въззивното производство,възлизащи на 400/четиристотин/ лева.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение/определение/
№ 1025/1.ІV.2019г. по гр.д. № 190/2019г.
на Шуменския районен съд.
ОСЪЖДА жалбоподателя Т.И.Ц., ЕГН **********,с адрес:г***,В. зона,пътя за с.Н....,действащ лично за себе
си и като баща на малолетната си дъщеря К.Т.Ц.,ЕГН **********,с процесуален представител
адв.Н.Д.,***,да заплати на въззиваемата страна Й.М.И.,с ЕГН **********,с пост.адрес:г***, с процесуален представител и съдебен адрес:адв.С.С.,***,
направените деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция в размер на
400/четиристотин/ лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :1. 2.
.