РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Русе,20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично заседание на
18 януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
При секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и
с участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 3
описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Г.Д.Ч.,***, депозирана
чрез адвокат-пълномощник А.Д. ***, против Решение № 662 от 15.11.2022 г.,
постановено по АНД № 1179/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърден Електронен фиш Серия К № 5497726, издаден от ОД на МВР – Русе, с
който на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2
вр. ал.1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност
на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира
се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени
електронният фиш.
Ответната страна в производството, чрез
процесуален представител в депозирано писмено възражение на касационната жалба
вх. № 32846 от 29.12.2022 г. по описа на РС - Русе оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция
съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред него електронен фиш
съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение, за което е
санкционирана жалбоподателката, е безспорно установено и се потвърждава от
събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната й отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя изводите на
районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно
прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция.
Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано районният съд е счел, че
процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, в качеството й на
представляваща
дружеството, с чиито лек автомобил е било извършено нарушението. Издаването на електронния фиш е една
последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз
основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат
както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша
е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на
чл.189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Фактическата обстановка, описана
в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Към момента на
заснемането на нарушението, за което впоследствие е съставен електронния фиш, е
използвана мобилна АТСС, което техническо средство е от одобрен тип за
измерване, като е преминало съответните проверки, видно от събраните
доказателства по делото; за използваното техническо средство е попълнен протокол
с начало и край на работа, приложена е и снимка на разположението на уреда.
Доводите в касационната жалба относно възможността системата за видеоконтрол да
е поставяна и на друго място не почиват на конкретни факти, а единствено на дълбокото
убеждение на процесуалния представител на жалбоподателя, че такова преместване не
само е възможно, но и се е случило.
По делото безспорно са установени
мястото, датата, часът на нарушението; скоростта и посоката на движение на
ППС-то; мястото на нарушението, респективно и обстоятелството, че допустимата
максимална скорост на движение за този пътен участък е 50 км/ч. Не са
ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение,
изложените факти и обстоятелства. Правилно са приложени относимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно
е индивидуализирано и наложеното наказание,
съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма.
Към момента на извършване на процесното нарушение
правната норма на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, изискваща местата за контрол с
мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се
обозначават с пътен знак Е24, вече е отменена – ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г., поради което възражението за необозначаване е неоснователно.
Следва да се посочи, че такова задължение, произтичащо от чл.91, ал.3 от ЗМВР,
за контролните органи в конкретния случай липсва. Тази разпоредба е неприложима
при осъществяване на контрол на скоростта на движение.
Неоснователни са и твърденията, че
въззивният съд не се е произнесъл по направените от жалбоподателя
доказателствени искания. Именно във връзка с тях са събрани удостоверението за
одобрен тип средство за измерване, протоколът от проверка на системата за
контрол на скоростта, протоколът за използване на АТСС.
Административният съд счита, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са опорочили производството по установяване
на нарушението и налагане на административното наказание или да са довели до
нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Поради
гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил
правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника се дължи
поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.
143, ал. 4 от АПК, чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ и фактическата
и правна сложност на казуса такива се дължат към ОД на МВР Русе /в чиято структура е Сектор ПП/ в
размер на 80 лева.
Затова и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
662 от 15.11.2022 г., постановено по АНД № 1179/2022 г. по описа на Районен съд
- Русе.
ОСЪЖДА Г.Д.Ч., ЕГН **********,***8, да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата
от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.