Решение по дело №7546/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 7 546 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРЕКРАТЯВА поради липса на правен интерес производството по иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че „К.“ АД (в несъстоятелност) не е собственик на вещи. Тези вещи са описани в две таблици на л. 242-254, том III и на л. 255-258, том III, от делото, които са неразделна част от настоящото решение.

 

[2] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К.“ АД не е собственик на вещи, срещу които е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело 289/2016 г. по описа на ЧСИ М. Ц.. Тези вещи са описани в две таблици на л. 469-475, том IV и на л. 476, том IV от делото, които са неразделна част от настоящото решение.

 

[3] ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) спрямо „Р.Б.“ ЕАД, че „У.Б.“ ООД е собственик на вещи и ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД да предаде владението върху тях. Тези вещи са описани в две таблици на л. 469-475, том IV и на л. 476, том IV, от делото, които са неразделна част от настоящото решение.

 

[4] ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД да заплати на „У.Б.“ ООД 13 602,27 лева, колкото е действителната стойност на вещите, които „Р.Б.“ ЕАД е отчуждила, на основание чл. 57, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Тези вещи са описани в две таблици на л. 242-254, том III и на л. 255-258, том III, от делото, които са неразделна част от настоящото решение.

 

[5] ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД и „К.“ АД да заплатят солидарно на „У.Б.“ ООД 2 500,26 лева разходи за производството и 3 755,19 лева адвокатско възаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

[6] Решението в частта по § 1 може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

[7] Решението  в частта по § 2, 3 и 4 може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I.              ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.             На ищеца

 

[8] „У.Б.“ ООД (УНИОР) заявява в искова молба от 15.06.2017 г. и уточнителни молби, че на 18.02.2004 г. е сключил договор за консигнация с ответника „К.“ АД (в несъстоятелност) (К.). По този договор с два протокола от 09.02.2016 г. У.е предал на К. инструменти, които последният да продаде за първия. У.е прекратил договора с К. на 30.04.2016 г., но К. не му е върнал обратно инструментите.

 

[9] К. е уведомилУ., че инструментите са били запорирани и описани от ЧСИ М. Ц. по изпълнително дело, образувано от „Р.Б.“ ЕАД (Р.) срещу К.. У.е поискал от Р. да му предаде инструментите, но банката е отказала. У.смята, че банката няма право на заложен кредитор, защото вещите са продавани от К. на консигнация и собствеността върху тях не е преминавала върху ответника. Затова У.моли съда да признае за установено, че К. не е собственик на инструментите и, че Р. няма право на залог върху тези инструменти.

 

[10] У.твърди още, че ЧСИ М. Ц. е предала вещите на Р.. След това ЧСИ Ц. е продала част от инструментите на „М.К.“ ООД (МЕТАЛ). Затова У.моли съда да признае за установено, че вещите, които не са продадени са негови и моли съда да осъди Р. да му ги върне. У.също моли съда да осъди Р. да му плати 13 222,27 лева, колкото е цената, която банката е получила от продажбата на стоките. У.моли съда да осъди Р. да му заплати и 380,00 лева - разликата между реалната пазарна цена на инструментите и получената цена при публичната продан. У.търси и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-13, т. I; молбите на: л. 91-92 и л. 96, том III; л. 172-175, том III; л. 409 и следващите, том IV; л. 458, том IV).

 

2.             На ответника

 

2.1.       На Р.

 

[11] Р. е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че исковата молба е нередовна. Р. е заявила още, че не изпълнява парично притезание. Затова според банката изпълнението е приключило с предаването от ЧСИ Ц. на Р. на процесните инструменти. Ето защо не е допустимо искането да се установи, че длъжникът по изпълнителното дело не е собственик на вещите. Затова Р. моли съда да прекрати производството по делото.

 

[12] РАЙФАЗЕН заявява още, че: У.и К. не са имали договор за консигнация; дори между тях да е имало договор, той е бил не за консигнация, а за продажба с отложено плащане. Затова Р. твърди, че У.не е собственик на процесните инструменти и моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 9-13, т. III).

 

2.2.       На К.

 

[13] Ответникът К. смята, че производството срещу него следва да бъде прекратено, защото ищецът не е предявил вземането си в образуваното производство по несъстоятелност (молба, л. 631-632, том IV) .

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.             Обстоятелства, които съдът установява

 

[14] В периода 2003 г. – 2015 г. У.е закупувал и внасял в България инструменти (фактури и митнически декларации, л. 108, том I – л. 988, том II). На 18.02.2004 г. У.и К. са сключили договор „за продажба на консигнация“ (договор, л. 33-35, том I и вписвания по фирмени дела, л. 98-103, том I). Целта на договора е била продажба на продуктите на У.в търговските обекти на К. (чл. 1 от договора, л. 33, том I). Затова У.е възложил на К. да продава продуктите му срещу възнаграждение (чл. 2 от договора, л. 33, том I). В чл. 5 от договора страните са уговорили, че при предаване на стоките между страните е щял да се подписва приемо-предавателен протокол. Уговорено е било още, че К. се е задължавал да продава стоката при условия, максимално благоприятни за У.(чл. 6 от договора, л. 34, том I).

 

[15] В договора страните са уговорили още, че на всяко първо число от месеца К. е щял да се отчита наУ., като му е превеждал по банков път сумите, натрупани от продажбите, а У.е щял да издава фактура за стоките, продадени през предходния месец. Съгласно чл. 14 от договора, той е можел да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие, отправено до насрещната страна. При прекратяване на договора К. се е задължил да се отчете и разплати с У.в седем-дневен срок, считано от датата на прекратяването. В същия срок К. се е задължил да предаде на У.непродадените стоки (договор, л. 33-35, том I).

 

[16] У.и К. са поддържали търговски отношения до 2016 г. (фактури, л. 53-66, том I; протоколи, л. 157-169, том III; отговор на задача № А.5, л. 302, том III и таблица № 3, л. 317-355, том III; отговор на задача № 2 и таблица № 4 към ССчЕ, л. 419, том IV и л. 421-433, том IV). Продажбите, извършваните в този период, са били отчитани, като са били включвани в дневниците за покупки и са били отразявани в подадените към НАП справки декларации за съответния данъчен период (заключение на вещото лице по задача № А.2, л. 621, том IV).

 

[17] При предаването на стока между страните са били съставяни приемо-предавателни протоколи – протоколи за отговорно пазене. У.не е отчитал продажба при предаването на стоките, а същите са продължавали да се водят в счетоводството на дружеството и не са се отписвали от имуществото му. К. е заприходявал стоките в счетоводството си като „стоки на консигнация – ЮНИОР“ (вж. показанията на вещото лице, л. 624, том IV). Това е ставало по отделна сметка наУ., а не на К. (показанията на вещото лице, л. 625-гръб, том IV).

 

[18] След продажбата на стоката К. е правел месечен отчет за стоките, продадени през периода. Въз основа на този отчет У.е издавал фактури и е отчитал продажбите в дневник и в справка-декларация за ДДС (експертизата, л. 418-420, том IV). След издаване на фактура К. е отразявал в счетоводството си намаляване на оставените стоки на консигнация и увеличение на задължението към доставчика (отговор на задача № А.1, л. 567, том IV). При продажба на консигнация между страните са били издавани „фактури-консигнация“, а при директна продажба – „фактура-покупка“ (показанията на вещото лице, л. 624-гръб).

 

[19] По време на действието на договора за консигнация К. и Р. са сключили два договора за залог. Предмет на залога са били притежаваните към момента и придобивани в бъдеще машини и инструменти за строителство, дървообработване, металообработване, авточасти и други. Съгласно чл. 1.1 от договора, придобиваните в бъдеще стоки са щели да бъдат описвани в ежемесечни спецификации, предоставяни на банката от К. (договори,  л. 14-16, том III и л. 33-35, том III).

 

[20] С договора от 27.08.2008 г. К. е заложил стоките в оборот, които се е задължил да съхранява в складове, ремонтни халета и на паркинга на неговия сервиз в гр. София, бул. „Околовръстен път“, кв. „Суходол“. С втория договор от 06.04.2010 г. К. е заложил стоките в оборот, които се е задължил да съхранява в неговите търговски обекти, включително и в този в ж. к. „Л. 7“ (договори,  л. 14-16, том III и л. 33-35, том III). Към двата договора за залог са били приложени списъци с наличните към момента на сключването стоки, които са собственост на залогодателя (приложения към договори за залог, л. 16-30 и л. 35-38, том II).

 

[21] С приемо-предавателен протокол № 2481 У.е предал на К. 523 вида стоки на стойност за 26 067,00 лева с включени търговска отстъпка и ДДС. В протокола е била посочена дата на предаване – 09.02.2016 г. (протокол, л. 36-49, том I). С още един протокол, в който е била посочена същата дата, ищецът е предал на К. още 92 вида стоки за 1 689,64 лева с включени търговска отстъпка и ДДС (протокол 2457, л. 50-52, том I). Тези стоки са били различни от описаните в приложенията към двата договора за залог (заключение на вещото лице по първа задача, л. 219, том III; приложения към договори за залог, л. 16-30 и л. 35-38, том II).

 

[22] Стоките, които У.е предал на К., са били идентични с тези, които дружеството е закупувало и внасяло в България (т. 4 от раздел II от заключението на вещото лице, л. 218, том III). В счетоводството на двете страни няма фактури за стоките, които са предадени по двата протокола (заключение на вещото лице по задача № Б.1, л. 568, том IV). Освен, че У.не е издал фактури за предадените стоки, те не са били включени в дневниците за продажби и в справките-декларации за съответния период и  не са били платени от К. (отговор на заключението на вещото лице по задача № А.1, № А.2. и № А.3., л. 300-301, том III; показанията на вещото лице, л. 623-гръб).

 

[23] У.е изпратил до К. изявление за прекратяване на договора от 18.02.2004 г., дал му е предизвестие от един месец и е поканил ответника да му върне стоките, предадени с двата протокола (писмо, л. 71, том I). К. е получил писмото на 30.03.2016 г. (вж. приел и печат върху писмото, л. 71, том I).

 

[24] На 04.04.2016 г. Р. е пристъпил към изпълнение на вземания по договор за кредит, сключен с К. (заявление за вписване на пристъпване към изпълнение и потвърждение за вписване, л. 39-40, том III). На 07.04.2016 г. Р. е подал молба до ЧСИ М. Ц.. С нея банката е заявила, че пристъпва към изпълнение и моли за съдействието на ЧСИ за предаване на заложените стоки (молба, л. 51, том III). На същата дата банката е възложила на ЧСИ Ц. да предаде заложените вещи на Р. (договор, л. 55-56, том III).

 

[25] На 03.05.2016 г. К. е уведомил ЧСИ Ц., че в неговите търговски обекти има движими вещи, които са собственост на други дружества. К. е посочил всички вещи, които са били собственост на такива дружества, включително и на У.(заявление и приложение № 5 към него, л. 121-141, том III). В този списък са били включени същите стоки, които са били описани и в двата протокола от 09.02.2016 г. (вж. отговор на втора задача от заключението на в.л., л. 220, том III).

 

[26] На 12-ти и на 25-ти юли 2016 г. са били направени инвентаризации на стоките, намиращи се в обектите на К. в ж. к. „Л.“ и в кв. „Суходол“ (сертификати и списъци, л. 102-120, том III). Те са установили, че в двата обекта са се намирали инструментите, които У.е предал на К. (показанията на вещото лице М., л. 438-440, том IV).

 

[27] На 25.07.2016 г. У.е подал молба до ЧСИ Ц.. С нея е заявил, че са негови стоките, предадени с двата протокола № 2457 и 2481 (писмо с изх. № от 08.08.16 г. на Р. и молба, л. 79-80, том I). Това изявление е достигнало до Р. (писмо, л. 79, том I).

 

[28] На 01.08.2016 г. ЧСИ М. Ц. е предала на Р. движимите вещи, предмет на особените залози (протокол, л. 52-54, том III). Тези стоки са идентични с описаните в двата протокола от 09.02.2016 г. (отговор на вещото лице, л. 218, том III).

 

[29] На 19.10.2016 г. банката е възложила на ЧСИ да продаде заложеното имущество (л. 57, том III). ЧСИ Ц. е обявила публична продан на стоки на К., предадени на Р. (обявления, л. 81-85, том I).

 

[30] На 12.12.2016 г. У.още веднъж е уведомил банката, че вещите срещу които се изпълнява, не са на длъжника, а са негови и е поканил Р. да му ги предаде (покана, л. 78, том I). На 06.03.2017 г. У.е изпратил до Р. и до ЧСИ Ц. още две молби, с които е заявил, че стоките, които се продават, не са били на К., а негови (писма, л. 72-77, том I).

 

[31] ЧСИ Ц. е обявила още две публични продажби на вещи – стоки в оборот, заложени от К. по договор с Р. (л. 84-97, том I). Втората продажба е била със срок от 20.10.2017 г. до 03.11.2017 г. Една от позициите по обявлението е била инструменти с начална цена от 25 025,34 лева (обявление, л. 64-65, том III и списък, л. 67-78, том III).

 

[32] На 06.11.2017 г. за купувач на вещите е бил обявен МЕТАЛ срещу цена от 25 026,00 лева (протокол и договор, л. 143-147, том III). Закупените от МЕТАЛ вещи съвпадат с част от вещите, описани в протоколите от 09.02.2016 г. Това са стоки на стойност 13 222,27 лева с ДДС (отговор на трета задача от заключението на вещото лице, л. 220, том III). МЕТАЛ е платил с 380,59 лева по-малко от пазарната цена (отговор на трета задача от заключението на вещото лице, л. 220, том III). Другите вещи, които не са били закупени от МЕТАЛ, са останали при Р. (протокол, л. 52-54, том III; заключение на вещото лице, л. 476, том IV).

 

[33] Към 14.05.2018 г. в счетоводството на К. все още са били отразени наличности на стоки, получени отУ.. Няма разлика между стоките, посочени в протокол 2457, и наличните в склад „Суходол“ (т. 2.2. от ССчЕ, л. 621 и л. 622, том IV). Има разлика от 106 позиции между стоките по протокол 2481 и тези, отразени като налични в магазина в ж. к. „Л.“ (т. 2.1. от ССчЕ, л. 618-621, том IV). Част от разликите се дължат на това, че някои от продуктите не са се предлагали поотделно, а като един промоционален. Те са били отразени поотделно в протокола, а в счетоводството на К. са били отразени като един (показанията на в.л., л. 625-625-гръб).

 

[34] У.е заплатил: 1 120,26 лева държавна такса (л. 15, том I); 3 755,19 лева на адвокат (л. 638-643, том IV); 1 300 лева за вещи лица (л. 87, том III; 93, том III; 410, том IV; 459, том IV; л. 552, том IV ); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 483, том IV); 75,00 лева възнаграждение за експерт (л. 515, том IV ). Р. е заплатил 250,00 лева за вещи лица (л. 89, том III; 529, том IV); 75,00 лева възнаграждение за експерт (л. 507, том IV ). Той е бил представляван от юрисконсулт (л. 58-59, том III).

 

2.             Спорни по делото обстоятелства

 

[35] Спорно по делото е дали двата протокола с номера 2457 и 2481 са съставени на посочената в тях дата. Тези протоколи са частни документи. За да бъдат те противопоставими на трети лица, следва да имат достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК.

 

[36] Съгласно чл. 181 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. Трети лица са тези лица, неучаствали в съставянето на документа, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране (Решение на ВКС 235-2010-II Г. О. по гр. д. № 176/2010 г.)

 

[37] Р. е насочил принудително изпълнение срещу вещите, описани в двата протокола. По делото е установено, че У.и К. са сключили договор за консигнация. Ако К. е получил вещите по договор за консигнация, те не биха станали негова собственост. Затова Р. не би могъл да продаде тези вещи. Ето защо банката би могла да бъде увредена от антидатирането на протоколите. Следователно датата на съставяне на двата документа не е противопоставима на този ответник, освен ако не е достоверна.

 

[38] Датата на оспорените документи не е заверена. На 03.05.2016 г. К. е подал молба до ЧСИ Ц.. В нея той е посочил, че в обектите му в ж. к. „Л.“ и в кв. „Суходол“ има вещи, които не са негови, а са наУ.. К. подробно е посочил брой и вид на тези вещи. Те са същите, които са посочени в двата протокола 2457 и 2481. Впоследствие по изпълнителното дело е била извършена инвентаризация, която е установила, че тези вещи са налице в двата обекта. Затова най-късно към 03.05.2016 г. тези инструменти са били предадени от У.на К.. От това обаче не може категорично да се заключи, че и протоколите са били съставени към тази дата. Конкретни данни за това няма, а правилото на чл. 181, ал. 1 ГПК изисква установяване на „факт, който по безсъмнен начин“ да доказва предхождащото го съставяне на документа.

 

[39] Такъв факт е представянето на протоколите по изпълнителното дело на ЧСИ Ц.. Това е станало с молба от 25.07.2016 г. В подадената молба е посочено, че се представят двата протокола. Датата на молбата е удостоверена с поставянето на входящ номер. Освен това Р. е признал, че към молбата до ЧСИ са представени приемо-предавателни протоколи, съдържащи описи на вещи. Ето защо съдът приема, че двата протокола несъмнено са съществували към 25.07.2016 г. Затова съдът приема, че това е достоверната дата на протоколите.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[40] У.е предявил три иска. Те са:

1. иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че К. не е собственик на вещи;

2. иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че У.е собственик на вещи, които са предадени на Р. без основание и осъждане на ответника да му ги върне;

3. иск по чл. 57, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на Р. да заплати действителната стойност на вещите.

 

1.      По иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК

 

1.1.       По допустимостта

[41] Искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и така да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Затова, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило (т. 4 от ТР по тълкувателно дело № 3/2015 г. ОСГТК).

 

[42] Съдът установи, че всички вещи са били предадени на Р.. Част от тях са били продадени на МЕТАЛ. За тези вещи, които са продадени, ищецът няма правен интерес да води иска по чл. 440 от ГПК, защото за тях изпълнителното производство е приключило. Тези стоки са описани в таблици за магазин в ж. к. „Л.“ (л. 242-254, том III) и за обект „Суходол“ (л. 255-258, том III).

 

[43] Няма доказателства останалите вещи, които не са закупени от МЕТАЛ, да са отчуждени. Няма данни и изпълнителното дело за тях да е прекратено. Затова искът за непродадените стоки е допустим. Тези вещи са посочени в две таблици към заключението на вещото лице инж. М. за магазин „Л.“ (л. 469-475, том IV) и за обект „Суходол“ (л. 476, том IV).

 

[44] Съгласно чл. 637, ал. 6 от Търговския закон ТЗ), след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за: 1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността; 2. трудови спорове; 3. парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

 

[45] Производството по настоящото дело е образувано на 15.06.2017 г. На 02.04.2018 г. е открито производството по несъстоятелност срещу К.[1]. Предмет на делото обаче, е искане да се установи, че К. не е собственик на движими вещи. Този иск не попада в приложното поле на забраната, установена за парични вземания (Определения на ВКС: 285-2016-II Т. О. по ч. т. д. № 1072/2016 г.; 196-2017-II Т. О. по ч. т. д. № 1956/2016 г.[2]). Затова съдът приема, че искът е допустим.

 

1.2.       По основателността на иска

 

[46] Съгласно чл. 440, ал. 1 от ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. У.да е засегнат от принудително изпълнение на парично вземане;

2. К. да не е собственик на процесните инструменти.

 

[47] Съдът установи, че У.е предал на К. вещи. Съдът установи и, че срещу тези вещи е насочено принудително изпълнение. То е започнато от Р. за вземанията на банката по договори за кредит, сключени с К.. Ето защо е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[48] Съдът установи, че У.е закупувал инструменти и ги е внасял в България. Затова У.е собственик на тези вещи. Съдът установи и, че У.е предал на К. инструменти, идентични на тези, които е внасял. Затова съдът приема, че вещите, предадени на ответника, са били собственост на ищеца. Налице и следващата предпоставка за уважаване на иска и той е основателен. Ето защо съдът го уважава.

 

2.             По иска по чл. 108 от ЗС

 

[49] Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е собственик на определена вещ;

2. ответникът да държи тази вещ без основание и без да е неин собственик.

 

[51] Родово определени вещи не могат да бъдат предмет на иска по чл. 108 ЗС, освен когато вещите, определени по своя род, бъдат индивидуализирани. Това може да стане, когато тези вещи бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени (Решение на ВКС 96-2014-II Т. О. по т. д. № 2275/2013 г.).

 

[52] Съдът установи, че ищецът е собственик на движими вещи – инструменти, които е предал с два протокола на К.. Съдът установи също, че К. е сключил с У.договор за продажба на консигнация. По този договор У.не е прехвърлял собствеността и К. не е плащал цена. Съгласно договора К. е продавал от свое име вещите на ищеца, но за негова сметка. Поради това К. не е притежавал вещите, които е получил отУ.. Затова У.е останал собственик на стоките, предадени с протоколи 2457 и 2481. Ето защо е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[53] Съдът установи също, че Р. е заложен кредитор по договор за особен залог на инструменти, притежавани от К.. Съдът установи, че на 01.08.2016 г. банката е получила вещите, сред които и тези наУ.. Банката е възложила на ЧСИ Ц. и тя е продала част от тези вещи. Останалите вещи обаче, не са продадени. Затова съдът приема, че те се държат от Р.. По делото няма твърдения и доказателства за друго.

 

[54] На следващо място не се установи основание, на което банката да държи тези инструменти. Затова са налице всички предпоставки за уважаване на иска за вещите, които У.е предал на К., и които не са продадени от Р.. Те са посочени в две таблици към заключението на вещото лице инж. М. за магазин „Л.“ (л. 469-475, том IV) и за обект „Суходол“ (л. 476, том IV). Ето защо съдът признава У.за собственик на тези вещи и осъжда Р. да му ги предаде.

 

3.             По иска по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД:

 

[55] Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, ако получателят е отчуждил или изразходвал подлежащата на връщане вещ, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната ѝ стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но, ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете.

 

[56] Ето защо, за да бъде уважен искът по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че :

1. Р. държи вещи, които е следвало да върне на К.;

2. след като е разбрал, че ги държи без основание, Р. да е отчуждил или изразходил вещите.

 

[57] При разглеждането на исковете по чл. 440, ал. 1 от ГПК и по чл. 108 от ЗС съдът установи, че У.е предал свои вещи на К.. Съдът установи, че Р. е заложен кредитор по договор за особен залог на инструменти, притежавани от К.. При изпълнение на заложното ѝ право банката е продала вещи, които са били собственост наУ.. Затова и банката не е имала право на залог върху тези вещи.

 

[58] Съдът установи също, че У.е уведомил банката, че вещите не принадлежат на К.. Въпреки това Р. е продала част от инструментите. Затова са налице всички предпоставки за уважаване на иска за тези вещи, които банката е продала. Те са посочени в две таблици - за магазин в ж.к. „Л.“ (л. 242-254, том III) и за обект „Суходол“ (л. 255-258, том III).

 

[59] Р. е получил 13 222,27 лева за продадените вещи. Действителната стойност на вещите обаче е с 380,00 лева повече или 13 602,27 лева. У.търси както цената, която банката е получила, така и разликата между цената и действителната стойност. Затова искът е основателен за 13 602,27 лева.

 

4.             По разноските

 

[60] У.търси разноски. Той е направил 2 500,26 лева разходи за производството и е заплатил 3 755,19 лева на адвокат.

 

[61] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Ищецът е предявил няколко иска в защита на един интерес. За тях У.е платил една държавна такса и едно възнаграждение за адвокат. Съдът прекратява частично производството по отношение на един от исковете, уважава частично или изцяло останалите, но дава защита на целия предявен интерес. Затова на ищеца се дължат всички разходи за производството, които е направил. Ето защо съдът осъжда ответниците солидарно да заплатят на У.2 500,26 лева разходи за производството и 3 755,19 лева на адвокат.

 

Съдия: