ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260079
гр. Пловдив, 11.02. 2021 г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на десети февруари
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, ВЧНД № 61 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и
втора от НПК.
С Определение № 260040 от 20.01.2021
г. по ЧНД № 20/2021 г. Старозагорският окръжен съд, на основание чл. 440, ал.1
от НПК, вр. чл.70 от НК е оставил без
уважение молбата на осъдения К.И.Ш. за условно предсрочно освобождаване от
остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД № 422/2012г. по
описа на Старозагорския районен съд, както и неизтърпяното към момента общо
наказание от 4 години лишаване от свобода по НОХД № 97/2018 г. на Старозагорския
окръжен съд, по НОХД № 1183/2014г. на СпНС и по НОХД № 2489/2015г. на
Старозагорския районен съд.
Недоволен от постановеното
определение е останал осъденият Ш., който в законоустановения срок, на 27.01.2021г.
е подал частна жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване, не само от остатъка на наказанието от 2
години лишаване от свобода, за което е приложена разпоредбата на чл.68 от НК,
но и за определеното му за изтърпяване общо и най-тежко наказание от 4 години
лишаване от свобода. Жалбоподателят намира, че окръжният съд необосновано е
преценил, че липсват посочените в чл.70, ал.1 от НК кумулативни предпоставки за
условното му предсрочно освобождаване, тъй като формално към момента на
постановяване на определението на съда, определеното му общо и най-тежко
наказание все още не е било приведено в изпълнение, но предстои неговото
изтърпяване. И позовавайки се на предходна справка от затвора, намира че от определените
му общо 6 години лишаване от свобода, фактически е изтърпял повече от
половината на този срок, което му дава право да поиска условно предсрочно
освобождаване и за наложеното общо и най-тежко наказание. На следващо място
твърди, че представените пред съда становища от Затвора – Стара Загора съдържат
недостоверни данни за липсата на поправяне от негова страна, тъй като освен, че
е бил наказван по нелепи поводи, има и награда, което сочи за неговото добро и
подобаващо поведение. В тази връзка се иска да се отмени обжалваното
определение на окръжния съд, вместо което да се постанови неговото условно
предсрочно освобождаване по наложените му до момента наказания лишаване от
свобода.
ОП – Стара Загора и началникът на
Затвора – Стара Загора не са изразили становища по жалбата.
Апелативният съд, след като се
запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена
молба от осъдения Ш. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
На същия, на основание чл. 439, ал.1, изр.2 от НПК е назначен служебен защитник, което е гарантирало реализирането на правото му на защита.
Старозагорският окръжен съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения Ш., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.
Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд е обсъдил подробно кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и да е дал доказателства за своето поправяне.
Съгласно представената
справка за правното му положение е видно, че К.И.Ш. е осъждан, както
следва:
С Присъда № 111/17.05.2012 г. по НОХД № 422/2012г. на РС - Стара Загора, на основание чл.339, ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на 2
години „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване по чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, в
сила от 01.11.2012г.
С
Определение от 08.04.2015 г. по НОХД № 1183/2014г. на СпНС - София, на основание чл.321,
ал.3, пр.2, т.2,
вр. ал.2, вр. чл.54, ал.1 от НК
е осъден на 3 години „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от 5 години.
С
Присъда от 14.04.2016 г. по НОХД № 2489/2015г. на PC - Стара Загора, на основание чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2 б. ”б”, вр.
чл. 42а, ал.1, ал.2, т.1,
т.2 и т.6 от НК е осъден на
„Пробация“, включваща пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ
адрес”, „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”, двете за срок от по 2 години и 10 месеца, както и на „Безвъзмезден труд в полза на обществото” от 100 часа годишно за
една календарна година, като е приспаднато времето, през което е бил
задържан в това производство по ЗМВР и по НПК с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 19.12.2014г. до 03.07.2015г. и
„Домашен арест”, считано от 03.07.2015. до 02.09.2015г.
С
Присъда № 4/04.02.2019г. по НОХД № 97/2018г. на ОС Стара Загора, на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. чл.
20, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на 7 години „лишаване от свобода“.
На
основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение,
отложеното наказание по НОХД № 422/12 г. на РС-Ст. Загора от 2 години „Лишаване от свобода“.
С
Решение № 16/05.02.2020 г. по ВНОХД № 166/19 г. на Апелативен съд - Пловдив е изменена
присъдата и намалено наказанието от 7 години на
4 години „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато
предварително задържане, считано от 04.02.2019г.
С
Решение № 90/23.07.2020г. по н.д. № 381/2020г. на ВКС е оставено
в сила горепосоченото решение на ПАС, като
същото е окончателно.
С
Определение № 260033/25.09.2020 г. по ЧНД № 351/2020г. на ОС Стара Загора, на основание чл.25 НК е
определено едно общо наказание по НОХД № 1183/14 г. на СпНС, НОХД № 2489/15г.
на PC - Стара
Загора и НОХД №97/18 г. на ОС - Стара Загора в размер на 4 години „Лишаване от свобода“.
Зачетени са
предварителен арест по общото наказание по НОХД № 1183/2014 г. по мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, по НОХД № 2489/2015г. от изтърпяното наказание „Пробация“ спрямо „Лишаване
от свобода“ и по ДП № 36/2008 г. по мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, като
общо изтърпяно
време - 2 години, 5 месеца и 3 дни.
На
основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение първо отложеното наказание по НОХД
№ 422/12 г. на PC - Ст. Загора в размер на 2 години „лишаване
от свобода“ при първоначален „Строг“ режим, в сила 01.12.2020 г.
И това е така, защото
нормата на чл.68, ал.1 от НК не е съпоставима с разпоредбите на чл.23 – 25 и
чл.27 от НК за определянето на едно общо наказание, а касае последователността
на изпълнението на две отделни наказания. В този смисъл са изричните разпоредби
на §1, ал.3 и ал.4 от ДР на ЗИНЗС.
С оглед на гореизложеното, правилно е
преценено от съда, че л. св. Ш. е постъпил в затвора на
04.02.2019 г. с начало на наказанието от същата
дата, като предстои отложеното наказание по НОХД № 422/12 г. на РС-Ст. Загора от 2
години „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно, докато определеното му общо наказание ЧНД №351/20г.
на ОС – Стара Загора от 4 години „Лишаване от свобода“ все още не е приведено в
изпълнение, което прави недопустимо искането и по него за условно предсрочно
освобождаване.
Видно от изисканата нова справка от Затвора –
Стара Загора, наказанието от 2 години „лишаване от свобода“ е изтърпяно от
осъдения Ш. на 04.02.2021г., като от тази дата е приведено в изпълнение определеното
му общо наказание от 4 години „Лишаване от свобода“ по ЧНД № 351/2020г. на ОС - Стара Загора /по НОХД №97/2018г. на СтОС, по НОХД
№1183/2014г. на СпНС и по НОХД №2489/2015г. на СтРС/, като общо зачетеното от
администрацията, фактически изтърпяно наказание е в размер на 2 години, 5
месеца и 9 дни, с остатък от 1 година, 6 месеца и 21 дни.
При това положение, дори и да се сподели становището на осъдения, че към
настоящия момент е изтърпял фактически с приспадане на съответните периоди от
задържане под стража и домашен арест, повече от половината от наложеното му и
приведено в изпълнение общо и най-тежко наказание от 4 години лишаване от
свобода, т.е. за формалното изискване в разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, в
конкретния случай, обаче няма как да се установи в рамките на изминалия кратък
период, промяна за наличието на втората кумулативна предпоставка – същият да е
дал доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.
От съдържащата се документация в приложеното затворническо досие на Ш.,
както и представените становища на длъжностните лица от затворническата
администрация, по безспорен начин е установена липсата на такива доказателства.
По време на престоя си в затвора на жалбоподателя са налагани три пъти
дисциплинарни наказания, които към момента са заличени, но потвърждават
изнесеното в първоначалния доклад от 29.07.2020г., че е със затруднена
адаптация към условията на затвора и режимните изисквания. В доклада, нивото на
риска от рецидив е отразено, че е от средна към висока степен – 70 бала, с
очертани зони с дефицити: настоящо правонарушение, отношение към
правонарушението, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение,
междуличностни проблеми, умения за мислене. Изложено е също, че осъденото лице продължава
да не приема вината и отговорността за извършеното престъпление, като счита, че
е подведен от негов познат. Не разбира мотивите за криминалното си поведение и
смята постановените присъди за завишени и несправедливи. Декларираната
мотивация за положителна промяна и законосъобразен начин на живот е по-скоро
формална. Ш. е бил настанен в постоянно заключено помещение, без право на
участие в колективни мероприятия със заповед на Началника на затвора от
06.04.2020г., потвърдена от Старозагорски районен съд, за грубо и системно нарушение
на установения ред и дисциплина, с което застрашава сигурността в затвора.
Установено е, че на 05.04.2020г. от 09.00ч. до 19.00ч. молителят в условията на
извънредно положение е организирал неразрешени от администрацията събрания по
всички спални помещения на групата за обвиняеми и подсъдими с цел агитация на
другите задържани да се подпишат на подготвената от него молба - предложение,
адресирана до различни институции. С нея Ш. изисква наложените им мерки
„Задържане под стража“ да бъдат заменени с „Електронно наблюдение“, а
задържаните да бъдат освободени от затвора. Както от затворническата
администрация, така и от ГДИН, е счетено, че тези му действия могат да доведат
до масови неподчинения и други форми на групови протести.
Високият риск от рецидив /в посока от средна към висока степен/ и
неприемането от осъдения на отговорността за извършените множество тежки
престъпления са категорична пречка да се приеме, че корекционният процес при
него е завършил. Данните от затворническото досие същевременно сочат, че такъв
процес е трудно и да започне, доколкото К.Ш. подхожда самонадеяно и враждебно
по отношение на надзорно-охранителния състав /повечето документи съставляват
неспирни жалби от него, отхвърляни като неоснователни/, както и отказва
съдействие от съответните специалисти /в ЗД се съдържа декларация от осъдения,
че отказва среща с психолог по повод на инцидент по негова жалба/.
В тази насока, впрочем са и неговите твърдения в допълненията към
първоначалната жалба за проявеното тенденциозно отношението към него от страна
на затворническата администрация. Но подобен укор, не се споделя от настоящия
въззивен състав, който също се запозна с представеното затворническо досие на
л.св. Ш., изготвеният доклад от Н.Н.като пряко ангажиран инспектор „СДВР“,
становищата на гл. инсп. Р.Н.– началник сектор „СДВР“ и на началника на Затвора
– ст. комисар С.К..
По отношение на алтернативното искане на осъдения Ш. за произнасяне относно
режима за изтърпяване на наказанието, същото основателно е преценено като
недопустимо в настоящото производство.
Поради тези причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения Ш., да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.440,
ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260040 от
20.01.2021 г. по ЧНД № 20/2021 г. на Старозагорския окръжен съд, с което на
основание чл. 440, ал.1 от НПК, вр. чл.70
от НК е оставил без уважение молбата на осъдения К.И.Ш. за условно
предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от
свобода по НОХД № 422/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, както и спрямо
неизтърпяното към момента общо наказание от 4 години лишаване от свобода по
НОХД № 97/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, по НОХД № 1183/2014г. на СпНС
и по НОХД № 2489/2015г. на Старозагорския районен съд.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.