Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 30.10.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при
секретаря Ив. Велчева
и
с участие на прокурор М. Георгиева от ШОП
като
разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн КАНД №273 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Комисия за защита на потребителите– гр.
Варна, срещу решение № 465/23.07.2019г. на Районен съд Шумен, постановено по ВНАХД № 1290/2019г. по описа на съда. С атакувания
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № В-0047069 от 16.04.2019г. на Директора на Регионална
дирекция КЗП- гр. Варна, с което на основание чл. 208а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, на „А.Б.” ЕАД- ***, е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 62б от ЗЗП.
Касаторът изразява
становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят иска отмяна на
съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно
заседание редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, „А.Б.”
ЕАД- ***, не изразява становище по така депозираната касационна жалба, а в
съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се
представлява.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема
касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл. 220
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради
което жалбата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следните съображения:
С процесното решение съдът е отменил НП № В-0047069 от 16.04.2019г. на Директор на Регионална дирекция КЗП- гр.
Варна, с което на основание чл.208а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
на „А.Б.” ЕАД- ***, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 62б от ЗЗП.
За да постанови съдебния си акт, съдът е установил
следната фактическа обстановка: Санкционираното дружество извършвало търговска
дейност в обект за продажба на телефонни апарати и телекомуникационни услуги,
намиращ се в гр.Шумен, бул. Славянски № 26 магазин „А1”. Потребителят И.И.сключил
с „А.Б.” ЕАД- *** договор за предоставяне на телевизия и достъп до интернет с
№ШУ61674, като получил абонатен номер №67000001844. На 20.07.2017г. било
сключено допълнително споразумение към посочения договор с „Мобилтел“ ЕАД, с
което срокът на договора се удължавал до 25.08.2018г., включително. Ново допълнително
споразумение потребителят сключил на 05.06.2018г. и с ответника по касация „А.Б.“
ЕАД, който е правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД, в което срокът на договора бил
удължен, като не били уговорени промени в условията по първоначално сключения
договор. До месец май 2018г. потребителят заплащал месечна такса за ползваните
от него услуги в размер на 26,99лв, но след посочения месец месечната такса
била повишена на 27,98лв., поради промяна на цената на пакета „Диема Екстра“.
Потребителят бил уведомен за предстоящата промяна в цената на посочения
допълнителен пакет, водещ до увеличаване и на месечната такса, чрез изпратени
съобщения до телефонни номера, посочени в договора като такива за връзки с
абоната, съобразно чл.47 ал.1 т.3, във връзка с чл.46 от Общи изисквания при
осъществяване на обществени електронни съобщения на КРС към Закона за
електронните съобщения, като била предоставена възможност за прекратяване на
договора при несъгласие. Потребителят депозирал потребителска жалба до
служителите на КЗП-РД- Варна в гр.Шумен.
На 15.11.2018г. от служители на КЗП-РД- Варна била
извършена проверка на горепосочения обект, обективирана в Констативен протокол
№ К-2656169 от 15.11.2018г., и било изискано представянето на документи, сред
които допълнително споразумение на хартиен носител, подписано от потребителя, с
което да е било изразено съгласие с промяната на условията по договора. Такъв
документ не бил представен. Във връзка с тези констатации на 03.01.2019г. служител
на КЗП съставил Aкт за установяване на
административно нарушение №0047069 на дружеството, за това, че е изменило договорните
условия по сключен действащ срочен договор без писмено допълнително
споразумение. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя на
осн.чл.40 ал.2 от ЗАНН и по-късно връчен на упълномощено лице. Писмени такива
били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни
от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и на материалите
съдържащи се в административнонаказателната преписка наказващият орган издал
процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка районният
съд не е констатирал наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да наложат извод за порочност на акта.
По съществото на спора съдебният състав приел, че жалбоподателят действително е
извършил визираното в акта и в НП нарушение, доколкото не е осъществил
изменението на договора с потребителя с допълнително писмено споразумение. За
да достигне до този извод предходната инстанция съобразила приобщените по
делото писмени и гласни доказателства, като изложените мотиви за приложението
на Общите изисквания към ЗЕС и ЗЗП са правилни.
Настоящата инстанция намира, че безспорно е установено
по делото, че дружеството- ответник по касация има качеството „търговец” по
смисъла на §13 т.2 от ЗЗП, като същото представлява юридическо лице, което
продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност. Процесния
договор за предоставяне на електронносъобщителна услуга- телевизия и интернет е
с характер на потребителски договор на основание § 13 т.35 ЗЗП. Съгласно сочения
текст "Договор за услуга" е договор, различен от договор за продажба,
по силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави услуга
на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за
нея. Процесният договор попада в приложението на разпоредбите на чл.62– 62д от ЗЗП. Според разпоредбата
на чл.61а от ЗЗП, посочените разпоредби имат за цел защита на потребителите и
се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън
търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и
потребител, като се имат предвид и договорите за услуги. Чл.62б от ЗЗП
установява изискване, когато страните са сключили договор в писмена форма,
изменения на договорни условия да се извършват с допълнителни писмени
споразумения.
Съгласно чл.3 §1 от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори за продажба и услуги, разпоредба даваща право на
продавача или доставчика да изменя едностранно и без основателна причина характеристиките
на доставяния продукти или услуга, представлява "неравноправна
клауза". В този смисъл не могат да бъдат споделени аргументите, направени
в жалбата пред въззивна инстанция от дружеството, че потестативно право за
изменение на договора се дава по силата на Общите изисквания при осъществяване
на обществени електронни съобщения на КРС към ЗЕС. Съгласно чл.48 от ОИ, 30-дни
преди изменението на договора, предприятието уведомява абоната чрез
предизвестие. В настоящия казус това е било осъществено, но не е изпълнено
допълнителното изискване на чл.62б от ЗЗП за постигнато между страните допълнително
писмено споразумение към договора за услуга относно изменението на цената. Доказано
е по делото и не се оспорва от санкционираното лице, че дължимата от
потребителя месечна такса е била увеличена едностранно от дружеството, без да е
било сключено допълнително писмено споразумение в подобен смисъл. Поради което
касационната инстанция намира, че санкционираният субект е извършил описаното в
акта и в НП нарушение, което е установено по непротиворечив начин от наличните
писмени и гласни доказателства и правилно административно-наказващият орган е
ангажирал отговорността на дружеството.
Настоящият
съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка,
въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по
отношение приложението на закона във връзка с установяване на нарушението. Но
направеният извод, че описаното нарушение попада в категорията на т. нар.
„маловажни случаи“ по см. на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде споделен. От
установените по делото обстоятелства е видно, че нарушението не попада в
категорията на малозначителни и незначителни административни нарушения, понеже
неговата обществена опасност не е незначителна. Няма доказателства, че
нарушението с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. Нарушението несъмнено е засегнало в значителна
степен правата на потребителя, който при приети договорни условия относно
цената на услугата, е следвало да плати по-висока цена, наложена едностранно от
доставчика. Размерът на санкцията, неподлежащ на индивидуализация по реда на
чл.27 от ЗАНН, е съобразен от законодателя с тежестта на нарушението и не следва
да бъде обсъждан.
Предвид изложеното, решението на
въззивния съд следва да се отмени и да се потвърди наказателното постановление.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл. 221 ал. 2 предл. второ и чл. 222 ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 465/23.07.2019г. постановено по НАХД № 1290/2019г. по описа на ШРС, с
което е отменено Наказателно постановление № В-0047069/16.04.2019г., издадено
от Директор на Регионална дирекция към главна дирекция "Контрол на
пазара" при Комисия за защита на потребителите за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на „А.Б.“ ЕАД– *** на основание
чл.208А от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди/лева, за нарушение на чл. 62 б от ЗЗП и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № В- В-0047069/16.04.2019г., издадено от Директор на
Регионална дирекция към главна дирекция "Контрол на пазара" при
Комисия за защита на потребителите за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра, с което на „А.Б.“ ЕАД– ***, на основание чл.208А от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди/лева, за нарушение на чл. 62 б от ЗЗП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.10.2019 г.