О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№….
гр.
Ловеч, 26.03.2024 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело №
78/2023 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 60а и сл. от Закона за
съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 197 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба от адв. А.В.П. от Софийска
адвокатска колегия като пълномощник на М.В.С.,***, но с постоянен адрес ***
съгласно извършена справка от НБДН против Разпореждане за връщане на заявление
изх. № 94-М-373/22/ на Зам.Министър на правосъдието на Република България.
Първоначално жалбата е подадена в Административен съд
София-град, който с Определение № 1286/10.02.2023 г., постановено по
образуваното в този съд дело № 1088/2023 г. е прекратил производството по
делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Ловеч,
позовавайки се на чл. 133, ал.1 от АПК, тъй като М.В.С. ***.
В жалбата се твърди, че обжалвания акт е
незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на производствените
правила и в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата
отмяна и присъждане на направените разноски по делото.
По делото е приложено становище по жалбата от
Заместник-министъра на правосъдието чрез пълномощник, в която са изложени
доводи по редовността и допустимостта на жалбата и се иска да бъде оставена
жалбата без разглеждане, поради наличие на нередовност по чл. 151, т.2 от АПК,
както и предвид подаването й от лице, което няма правен интерес от оспорването
на процесното писмо, а в случай, че жалбата се приеме за редовна и допустима,
се иска да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, и да бъде оставено
в сила обжалваното писмо.
От данните по делото се установява, че М.В.С. чрез
адвокат А.В.П. е подал заявление чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) до Министъра
на правосъдието за констатиране на нарушаване на правото на разглеждане и решаване
на дело в разумен срок. Заявлението е подадено чрез системата за сигурно
електронно връчване и е заведено с вх. № РС-22-396/05.10.2022 г. в него е
отразено, че се отнася за приключено н.о.х.дело № 11177/2015 г., по което С. е
бил страна. В представеното пълномощно, с което С. е упълномощил адвокат А.П.
за изготвяне и депозиране на заявление чрез Инспектората на ВСС до Министерство
на правосъдието по реда на ЗСВ за определяне на обезщетение при бавно
правосъдие е посочено, че посоченото дело е по описа на 114 състав на СРС.
Инспекторатът на ВСС е извършил проверка на
заявлението и с писмо изх. № РС-22-396/12.10.2022 г. е изпратил писмо до М.С.
чрез адв. А.П., с което го уведомява, че във връзка с подаденото от него заявление
е образувана преписка рег.№ РС-22-396/05.10.2022 г. по описа на ИВСС, по която
е установено, че към него няма приложена подписана от С. декларация по чл. 60в,
ал.4 от ЗСВ и му е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да
представи подписана от него декларация по чл. 60б, ал.2 от ЗСВ в оригинал. В
писмото изрично е посочено, че ако констатираната нередовност не бъде
отстранена в указания срок, заявлението с приложенията към него ще му бъде
върнато на основание чл. 60в, ал.5 от ЗСВ.
Писмото е
изпратено по пощата до подателя на заявлението чрез неговия пълномощник на
посочения съдебен адреса*** и се е върнало невръчено, като е отразено, че е
непотърсено.
Инспекторатът на ВСС с писмо с изх. № РС-22-396/08.11.2022 г. до М.С.
чрез адв. А.П. повторно го е уведомил, че на основание чл. 60в, ал.4 от ЗСВ в
7-дневен срок от получаване на съобщението следва да представи подписана от
него декларация по чл. 60б, ал.2 от ЗСВ в оригинал с предупреждение, че ако
констатираната нередовност не бъде отстранена в указания срок, заявлението с
приложенията към него ще му бъде върнато на основание чл. 60в, ал.5 от ЗСВ.
Това повторно писмо е изпратено по пощата на същия
адрес в гр. София, но отново не е било връчено и се е върнало с отметка, че е
непотърсено. Изпратено е също и до подателя на заявлението М.С. до адреса му в
с. ***, но се е върнало невръчено с отметка „преместен“.
Инспекторатът към ВСС с писмо изх.№
РС-22-396/09.12.2022 г. е изпратил на Министъра на правосъдието становище,
ведно със заявлението на М., както и всички постъпили към него документи.
Становището е изготвено от тричленен проверяващ състав от специализираното звено
на Инспектората на ВСС, определен по реда на чл. 60в, ал.3 от ЗСВ, който след
като е разгледал заявлението и с изпратените писма до М. С. и пълномощника му
адв. А.П., е приел, че в указания 7-дневен срок и до датата на съставяне на становището,
нередностите на заявлението не са отстранени, поради което на основание чл.
60в, ал.5 от ЗСВ, заявлението, ведно с приложенията следва да бъде върнато на
заявителя.
Директорът на
Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския
съд по правата на човека“ е представил до Заместник министъра на правосъдието
Докладна записка с рег. № 94-М-372/22/ от 23.12.2022 г. относно проект на
уведомление за оставяне без разглеждане на заявление № РС-22-396/05.10.2022 г.,
с която предоставя за одобрение и подпис проект на уведомление по това
заявление. В докладната записка е посочено, че то следва да бъде върнато на
заявителя, тъй като към него не е била приложена декларация по чл. 60б, ал.2 от ЗСВ и въпреки многократните опити на Инспектората на ВСС заявителя не е бил
открит на посочените от него адреси.
С обжалваното в настоящото производство писмо с изх. №
94-М-372/22 от 29.12.2022 г. до заявителя чрез неговия пълномощник, Заместник
министърът на правосъдието на базата на изпратените, но непотърсените писма до
заявителя и неговия пълномощник, както и на становището на Инспектората на ВСС
е разпоредил връщане на М.С. на подаденото заявление ведно с приложенията към
него, както и копия на становището на специализираното звено на Инспектората
към ВСС, а също и от изпратените и неполучени писма. В обжалваното писмо е
посочено, че отказът за разглеждане на заявлението може да бъде оспорен пред
компетентния съд по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на
уведомлението.
От приложената товарителница от куриерска фирма е
видно, че обжалваното писмо е изпратено до М.С. чрез неговия пълномощник на
адрес гр.*** и е връчено срещу подпис на пълномощника на С. на 11.01.2023 г.
Жалбата е подадена в Административен съд София-град на 25.01.2023 г. и е
регистрирана на същата дата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14 дневен срок по АПК
от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на оспорване.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ заявленията по, ал. 1
се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с
окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на
правосъдието. Неговото пропускане води до погасяване правото на лицето да
претендира обезщетение във връзка с актове, действия или бездействия на
органите на съдебната власт, с които се нарушава правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок по реда на глава трета "а" от ЗСВ.
Според чл. 60в, ал.4 от ЗСВ, ако заявлението не
отговаря на изискванията на чл. 60б, ал.1 и 2, на заявителя се изпраща
съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от
получаване на съобщението.
До подателя на заявлението са изпратени три писма по
пощата да отстрани констатирана нередовност на заявлението. Две от писмата са
изпратени на адреса на пълномощника на
заявителя, а едното е изпратено на адреса на самия заявител, но и трите не са
били получени, а са върнати невръчени, с отбелязване, че са непотърсени от
пълномощника на заявителя, а писмото до адреса на заявителя с отметка, че е
преместен.
Относно редовното съобщаване до заявителя да отстрани
констатираната нередовност, съдът следва да отбележи следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ),
пощенските оператори при осъществяване на дейността си, задължително прилагат
общи условия на договора с потребителите, по които становище е дала Комисията
за защита на потребителите (КЗП) и които са съгласувани с Комисията за
регулиране на съобщенията (КРС) . В тези
общи условия, с оглед на чл. 21, ал. 2 ЗПУ са регламентирани срока и условията
за доставяне на пощенските пратки.
Видно от Общите
условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски
парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД, достъпни на
адрес: https: //www. bgpost. bg/bg/190 - т. 44, б. "а", препоръчаните
пощенски пратки, каквито са процесните, изпратени до пълномощника на М.С. и до
него се доставят лично на получателя на
адреса срещу подпис .Съгласно б. "б", когато пратката не може да бъде
доставена на адреса поради отсъствие на получателя, в пощенската кутия се
оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване
на пратката в пощенската станция като при неявяване в срок от десет календарни
дни се изпраща второ писмено служебно известие.
Според т. 53,
пощенските пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че не са потърсени в определения срок;
получателите отказват да ги получат; заминали са на неизвестен адрес; непознати
са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не
съществува, се връщат веднага на подателя.
От така установения начин на доставяне на пощенската
пратка е безспорно, че отбелязването в известието за доставяне (обратна
разписка), че пощенската пратка не е потърсена, означава единствено, че тя не е
връчена.
Връщането от пощенския оператор на известието за
доставяне с отбелязване, че съобщението не е потърсено не значи, че лицето не е
намерено на адреса. Никой няма законово задължение да бъде по всяко време на
денонощието на посочения за комуникация адрес и именно поради това в общите
условия на пощенския оператор е предвидено задължението при невъзможност за
връчване по правилата, да се оставя служебно известие. Но невръчване поради
непотърсено съобщение в срок значи единствено, че поради отсъствие на
получателя, пратката не е могла да бъде доставена, т. е. причина за
неосъществяване на доставката е само моментната липса на получателя. Това не
означава, че изобщо не може да бъде намерен получателя на адреса.
В случаите, когато пощенската пратка не е потърсена в определения
срок и пощенският оператор я е върнал на подателя, той е длъжен или да повтори
избрания способ за съобщаване чрез пощенски оператор, или да използва други
способи за връчване на съобщението. В случая Инспекторатът на ВСС не е извършил
това.
Това означава, че нито към датата на съставяне на доклада от
специализираното звено към Инспектората при ВСС, нито към датата на издаване на
обжалваното писмо на Заместник-министъра на правосъдието, съдържащо отказ за
произнасяне по заявлението, срокът по
чл. 60в, ал. 4 от ЗСВ не е бил изтекъл за заявителя да поправи допуснатите
нередовности в заявлението. След като срокът не е започнал да тече за заявителя, то и оспореното
писмо е издадено преждевременно, което налага неговата отмяна и връщане на
преписката на компетентния административен орган за произнасяне относно
допустимостта на заявлението при съобразяване с указанията на съда по тълкуване
и прилагане на закона.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ по жалба на М.В.С. чрез пълномощник Писмо изх. № 94-М-373/22/ на Зам.Министър на
правосъдието на Република България (издадено при условията на делегиране на
правомощия), съдържащо разпореждане за връщане на заявление по чл. 60а от ЗСВ.
ВРЪЩА преписката на Заместник министър на правосъдието
за произнасяне при спазване на дадените с настоящото определения указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Определението може да бъде обжалвано чрез
Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд с частна
касационна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на основание чл. 200, ал.2
от АПК.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|
|
|
|