Р Е Ш Е Н И Е № 260096
31.05.2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при
участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията
Н. Дамянова въззивно т. д. № 117 по
описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Земеделски
производител (ЗП) Ремзи Мехмед Ремзи от гр. Шумен, подадена чрез адв. Н. Б. ***,
срещу решение № 260015/30.10.2020г., поправено с решение № 260029/16.12.2020г.,
постановени по т. д. № 16/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с
която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че въззивникът дължи на „Грейнстор България” АД – гр. Сливен, сумата 34 450 лв. –главница по запис на заповед, издаден на 16.04.2019г., с падеж
31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1510/07.10.2019г. по ч. гр. д. №
3002/2019 г. по описа на ШРС.
В жалбата са релевирани оплаквания срещу изводите на първостепенния
съд за доказаност на паричните вземания за главница и неустойка по каузалното
правоотношение, което според страната не е търговска сделка, сключена между
търговци. Въз основа на твърдения за липса на търговското качество на
въззивника – ответник, се извлича довод за приложимост на чл. 309 ТЗ, респ. за
наличие на основание за намаляване на предвидената в договора компенсаторна
неустойка поради прекомерност, както и са приемането й за нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК да бъде отхвърлен.
Жалбата е подадена
в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалването в съответната част съобразно процесуалното качество на
жалбоподателите, и е процесуално допустима.
Процесуалният
представител на въззиваемото дружество „Грейнстор България” АД – гр. Сливен е
депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено
становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения. Направено е искане за присъждане на съдебно – деловодни
разноски за въззивна инстанция.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази
следното:
Първоинстанционният
Шуменски окръжен съд е бил валидно сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от
„Грейнстор България” АД- гр. Сливен срещу Земеделски производител (ЗП) Ремзи
Мехмед Ремзи от гр. Шумен, за установяване съществуването на парично задължение
на ответника към ищеца, за което са издадени Заповед
№ 1510/07.10.2019г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3002/2019 г. по описа на
РС - Шумен, за сумата 34 450 лв. –главница по запис на заповед, издаден на
16.04.2019г., с падеж 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявленито по чл. 417, т. 9 ГПК - 04.10.2019г. до окончателното плащане на задължението.
Заповед за изпълнение е била издадена и за сумата 602.88 лв., представляваща законна лихва за забавено за
сумата по записа на заповед, за периода от 31.07.2019г. до 01.10.2019г. С
първоинстанционното решение в необжалваната му част производството по иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е прекратено за
установяване на задължение за сумата 602.88
лв. и
заповедта за изпълнение е обезсилена.
Каузалното правоотношение, във връзка
с което е издаден процесният запис на заповед, е посочено от ищеца още в
исковата молба. Сочи се, че по сключен между страните Договор
№1913/16.04.2019г. за покупко-продажба на зелено, на 100 тона пшеница, реколта
2019г., „Грейнстор България” АД е извършил авансово плащане по банкова сметка ***,
за сумата 26 500лв. Твърди се също, че ценната
книга обезпечава връщането на авансово платената цена за пшеница, закупена на
зелено, и задължение за неустойка за неизпълнение в размер на 30% от продажната
цена – 7 950 лв. Излага се, че към момента на падежа на записа на заповед
– 31.07.2019г. който съвпада със срока по договора, ответникът не е изпълнил
задължението си за доставка на зърно, а до момента не е върнал авансово
преведената сума.
Ответникът не
представя отговор, респ. абсолютни
възражения за липса на реквизити на
ценната книга и други възражения, които се преклудират като последица от
неподаването на отговор по силата на чл. 370 ГПК, не са направени.
В открито
съдебно заседание в първа инстаниця процесуалният представител на ищеца не
оспорва, че записът на заповед е издаден именно във връзка с посоченото в
исковата молба каузално правоотношение, за обезпечаване връщането на авансово
платена цена и неустойка, така както се твърди от ищеца. Дължимостта на сумата
по ценната книга се оспорва по основание с релативни
възражения, основани на каузалното правоотношение, а именно, че не е доказано искане от ищеца до
ответника за предаване на пшеница. По отношение размера на дължимата сума по
ценната книга, обезпечаваща изпълнението на задължение за неустойка при
неизпълнение договора за покупко - продажба на зелено, се прави възражение за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави.
Обжалваното
решението на ОС – гр. Шумен, с което искът е уважен за сумата
34 450 лв., както и за акцесорното вземане за законна лихва, е
валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до
съда искане, спорът е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките
на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за
подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по
заповедта за изпълнение. Налице са процесуалните предпоставки, в това число и особените
такива, и липсват процесуални пречки за допустимостта на производството по чл.
422 ГПК.
При
съобразяване на задължителна практика по чл. 290 ГПК въззивният съд намира, че
при разглеждане на спор, който е за вземане, породено от запис на заповед,
следва да извърши преценка доколко представеният от ищеца – кредитор документ
отговаря на формалните изисквания на императивна материалноправна норма - чл. 535 ТЗ, които му придават значението на запис на
заповед, независимо дали е сезиран с възражения пред първа инстанция или с
доводи във въззивната жалба.
Ищецът
„Грейнстор България” АД- гр. Сливен е
приносител и ремитент по запис на заповед, издаден на 16.04.2019г., приложен
в оригинал към зявлението по чл. 417 ГПК/, чиято автентичност не е
оспорена. Документът съдържа всички законоустановени реквизити, визирани в чл. 455 ТЗ. Наименованието „ запис на заповед” е посочено както в заглавието на
документа, така и в текста на същия. Издателят ЗП Ремзи Мехмед Ремзи от
гр. Шумен е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати сумата 34 450 лв., без допълнителни изявления, с които да е разколебана безусловността или
неотменимостта. Падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл. 486, ал. 1, т.
4 във вр. чл. 537 от ТЗ – на определен ден /31.07.2019г./,
вписани са дата на издаване, място на издаване и място на плащане. Следователно,
документът отговаря на формалните
изисквания на чл. 535 ТЗ.
Предвид задължителните
указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по
т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно
произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата
инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в
жалбата.
По оплакването в
жалбата, че каузалното правоотношение не е търговска сделка, сключена между
търговци, въззивният състав приема, че то няма практическо значение за
резултата по делото, доколкото ответникът не е подал отговор и не направил
възражение за прекомерност на уговорената неустойка по каузалното
правоотношение, с искане за намаляването й, на основание чл. 309 ТЗ. Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно константната практика
на съдилищата земеделски производител, регистриран по Закона за подпомагане на
земеделските производители, не попада в обхвата на чл. 2, т. 1 ТЗ - като
физическо лице, занимаващо се със селскостопанска дейност, а в този по чл. 1,
ал. 3 ТЗ, съгласно които търговец е лице, образувало предприятие, което по
предмет и обем изисква делата му да се водят по търговски начин.
Като неоснователно
се преценява възражението за нищожност на клаузата за неустойка за неизпълнение, уговорена в Договор
№1913/16.04.2019г. за покупко-продажба на зелено, на 100 тона пшеница, реколта
2019г. Уговореният размер на неустойката от 30% върху стойността на
недоставеното количество пшеница е адекватна гаранция за изпълнение от
продавача, служи за обезщетяване на купувача за действителните вреди от
евентуално договорно неизпълнение и санкционира в разумна степен неизправния
длъжник. В случая, дължимата на връщане от ответника авансово заплатена му от
ищеца сума поради пълно неизпълнение от негова страна е 26 500лв., а
неустойката за неизпълнение върху нея е 7 950 лв., т. е. размерът на
неустойката не създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на длъжника.
Доводите в жалбата,
че след като ищецът не е доказал подаване на нареждане до ответника, съгласно
чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал.1, т. 1 от договора, не се дължи изпълнение, са
неоснователни. Подобен спор за необходимост от съдействие на купувача, като
условие за изпълнение на задължението, не е въведен като спорен своевременно от
ответника, за да бъде предмет на разпределение на доказателствена тежест.
Поначало въвеждането на тези доводи като основаващи оспорването на иска, не
може да постигне целения резултат, доколкото ответникът не твърди, че е
произвел авансово платеното количество пшеница или някаква част от него и е бил
готов да изпълни изцяло или отчасти и е предложил изпълнение, а купувачът е бил
в забава относно приемането на стоката. Липсата на данни за нареждания от
купувача, които са предвидени само при доставки на части, не означава, че не е
възникнало задължението за продавача да престира по договора, по който вече е
получил авансово плащане. Налице е договорен краен срок в чл. 4, ал. 1–
31.07.2019 г., до който продавачът се е задължил да произведе и да предостави
на купувача цялото количество зърно /100 тона/.
Предявеният
специален установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, е доказан по основание до
размера, уважен от първоинстанционния съд, за сумата 34 450 лв. –главница по запис на заповед, издаден на 16.04.2019г., с падеж
31.07.2019г., ведно с акцесорната претенция за законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-
04.10.2019г., до окончателното погасяване на задължението. Поради съвпадение на правните
изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното
решение следва се потвърди в обжалваната част.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемото дружество
сумата 1 170 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015/30.10.2020г., поправено с решение №
260029/16.12.2020г., постановени по т. д. № 16/2020г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частта, с която е признато за установено, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, че въззивникът дължи на „Грейнстор България” АД – гр.
Сливен, сумата 34 450 лв. –главница по Запис
на заповед, издаден на 16.04.2019г., с падеж 31.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.10.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с №
1510/07.10.2019г. по ч. гр. д. № 3002/2019 г. по описа на ШРС.
В останалата част решението на ШОС не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗП РЕМЗИ
МЕХМЕД РЕМЗИ, ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Димитър Добрович“ № 4, ет. 2, офис 6,
сумата 1 170лв. / хиляда сто и седемдесет лева, представляваща направени от насрещната страна съдебно – деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.