Присъда по дело №357/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 357/21г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда
срещу подсъдимата Р. Д. И. за престъпление по чл. 256, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал. 1, пр.1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК, затова, че в периода от 19.12.2016 год. до 19.06.2017 год. в гр. Варна, в
условията на продължавано престъпление, в качеството на съдружник в "Г.З. 2***" ООД с
ЕИК ******, като посредствен извършител - чрез Д.И.А. ЕГН ********* /управител/, чрез
използване на документ с невярно съдържание - справка-декларация за ДДС с вх. № 0300-
2726743/14.11.2016 г. по описа на ТД на НАП Варна за месец октомври 2016г., дневник за
покупки към нея, данъчна фактура №**********/25.10.2016 г. издадена от «Р.Е.Д.с» ЕООД
с ЕИК ****** на "Г.З. 2***" ООД с ЕИК ******, получила от държавния бюджет
неследваща се парична сума в особено големи размери - в размер 82 000лв. /представляваща
деклариран за възстановяване данък върху добавената стойност / като получената парична
сума е внесена в бюджета, заедно с лихвите, до приключване на досъдебното производство.
Производството по делото е решено в хипотезата на чл.371 т.1 НПК, за което е
дадено съгласие от подсъдимата и защитниците да не се провежда разпит на свидетелите и
вещите лица изготвили заключения в ДП, като съответните протоколи и заключения са
приобщени към доказателствения материал.
В хода на съдебното следствие обвинението на подс. И. е изменено по реда на чл.287
ал.1 НПК в престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал.2, вр. ал. 1, пр.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като
й е повдигнато ново обвинение затова, че в периода от 19.12.2016 год. до 19.06.2017год. в
гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството на съдружник в "Г.З.
2***" ООД с ЕИК ******, като посредствен извършител -чрез Д.И.А. ЕГН *********
/управител/, чрез използване на документ с невярно съдържание - справка-декларация за
ДДС с вх. № 0300-2726743/14.11.2016г. по описа на ТД на НАП Варна за месец октомври
2016 г., дневник за покупки към нея, данъчна фактура №**********/25.10.2016 г. издадена
от «Р.Е.Д.с» ЕООД с ЕИК ****** на "Г.З. 2***" ООД с ЕИК ******, получила от държавния
бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери - в размер 82 000лв.
/представляваща деклариран за възстановяване данък върху добавената стойност /.
В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП прокурор Ж.Е.
поддържа обвинението.
Излага съображения за нереалност на доставката на зърносушилнята.
Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода,
определено към минимума с приложение на чл.66 от НК и глоба в размер на 1000 лв., като
бъдат възложени и направените по делото разноски.
Защитата на подсъдимата в лицето на адв. Г.А. и адв. Ю.Г. от ВАК навеждат
доводи за недоказаност на повдигнатото и обвинение и липса на пряк умисъл. Пледират за
оправдателна присъда.
Подсъдимата И. в хода на съдебното следствие дава обяснения по
повдигнатото и обвинение, в които по същество не се признава за виновна. Твърди, че
е налице реалност на доставката.
В дадената й последна дума желае да бъде оправдана.
Съдът, в изпълнение на процесуалните са задължения, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и
1

чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

По фактите :

За да приеме, че е осъществено вмененото на подс. И. деяние, прокурорът е приел от
фактическа страна, че:
„Г.З. 2***" ЕООД, ЕЖ: ****** било вписано в Търговския регистър на 24.03.2015г. с
едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството И.Д. И.. На
15.05.2015 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС.
На 24.08.2016 г. подс. Р.И. и св. Г.С. закупили от И.Д. И. дружествените дялове на
„Г.З. 2***" ЕООД, ЕИК: ******. Дяловете на дружеството, общо 10, били разпределени
както следва - 3 дяла за обв. Р.И. и 7 бр. за св. Г.С.. За управител на дружеството бил
назначен св. Д.И.А. - баща на подсъдимата Р.И.. От своя страна св. А. предоставил на подс.
Р.И. генерално пълномощно, чрез което й осигурил възможност да представлява и управлява
дружеството. От образуването на дружеството /през март 2015 г./ до месец септември 2016
г. дружеството не упражнявало никаква дейност. Предмет на дружеството било преработка
и търговия със зърно и през месец септември 2016 г. подс. Р.И. решила да закупи за
дейността на дружеството „Г.З. 2***" ЕООД машина за сушене на зърно. По обява в
интернет подс. И. намерила зърносушилня марка FFI, модел „С-2140 АЕ и сер. № Z - 21416",
ведно със зърнотоварач 10М и зърнотоварач 12М, ремарке - цистерна 4 000 л. и компресор.
Зърносушилнята, обаче, се предлагала от дружество, което не било регистрирано по ЗДДС.
Подсъдимата решила да имитира поредица от сделки, като по този начин да си осигури
документално да бъде оформено, че представляваното от нея дружество е закупило
зърносушилнята от регистрирано по ЗДДС дружество, за да може в последствие да иска
възстановяване на ДДС и така да си осигури част от средствата, които следвало да се
заплатят за зърносушилнята. Покрай предишни длъжности, на които била назначена, както и
покрай предходните й участия в дружества с ограничена отговорност подс. Р.И. познавала
св. Г.К., Й.Т.Б. и Н.К.. Тримата свидетели се познавали и по между си. /видно от търговския
регистър те били съдружници в „Р.Е.Д." ООД с ЕИК ****** към 2016г. Като Й.Б. е бил
представляващ и на „Д.Л." ЕООД за същия период, а Н.К. е управител на „Д.И." ЕООД,
считано от 01.08.2016 г., търговски регистър, а Г.К. е бил управител и едноличен собственик
на капитала на „Р.Е.Д.с" ЕООД ЕИК ******.
С тяхна помощ зърносушилнята била прехвърлена документално, чрез фиктивни
сделки, през дружествата „Д.И." ЕООД, „Р.Е.Д.с" и накрая закупена от представляваното от
обв. И. дружество - „Г.З. 2*** г." ООД. Това станало по следния начин:
„Д.Л." ЕООД, което не е регистрирано по ЗДДС, представлявано от Й.Б., издало
фактура № 12 от 10.10.2016 г., съгласно която продало на " Д.И." ЕООД, гр. Добрич,
представлявано от св. Н.К. зърносушилня на стойност 400 000 лв. Издадената фактура е
включена в дневникът за покупки към СД за данъчен период -месец октомври 2016 г. на
„Д.И." ЕООД .
С договор от 03.08.2016 г., сключен в гр. София, „Д.И." ЕООД, гр. Добрич,
2

представлявано от св. Н.К., възложило на „Р.Е.Д.с" ЕООД, гр. София, представлявано от св.
Г.К., срещу възнаграждение да намери и осигури купувач на зърносушилня марка FFI,
модел „С-2140 АЕ и сер. № Z - 21416", ведно със зърнотоварач 10М и зърнотоварач 12М,
ремарке - цистерна 4 000 л. и компресор на минимална стойност от 400 000 лв., без ДДС/ т.е
комплектът бил обявен за продажба от „Д.И." ЕООД, близо два месеца преди да го закупи от
„Д.Л." ЕООД/. Към договора бил съставен и протокол от 01.09.2016 г., съгласно който
зърносушилня марка FFI, модел „С-2140 АЕ и сер. № Z - 21416", ведно със зърнотоварач
10М и зърнотоварач 12М, ремарке - цистерна 4 000 л. и компресор били предадени от „Д.И."
ЕООД на „Р.Е.Д.с" ЕООД.
С договор за отговорно пазене, сключен на 02.09.2016 г. в с. Плачи дол, обл. Добрич,
„Д.И." ЕООД, гр. Добрич, представлявано от св. Н.К., предало на отговорно пазене на
„Р.Е.Д.с" ЕООД, гр. София, представлявано от св. Г.К. зърносушилня марка FFI, модел „С-
2140 АЕ и сер. № Z - 21416", ведно със зърнотоварач 10М и зърнотоварач 12М, ремарке -
цистерна 4 000 л. и компресор.
Според цитираните документи машината била предоставена от „Д.И." ЕООД на
„Р.Е.Д.с" ЕООД месец преди да бъде получена от „Д.Л." ЕООД.
Договор за продажба на зърносушилнята от „Д.И." ЕООД на „Р.Е.Д.с" ЕООД не е
сключван, но на 11.10.2016 г. „Д.И." ЕООД издава фактура № 48, съгласно която продава
зърносушилня ремарке-цистерна и зърнотоварач на „Р.Е.Д.с" ЕООД за сумата от 410 000 лв.
без ДДС.
Посочената фактура е включена в дневникът за продажби към СД за данъчен период
- месец октомври 2016 г. на „Д.И." ЕООД и в дневникът за покупки към СД за данъчен
период месец октомври 2016 г. на „Р.Е.Д.с" ЕООД .
С договор от 01.09.2016 г., сключен в гр. София, между „Г.З. 2***" ООД, като
възложител, представлявано от управителя св. Д. А. и „Р.Е.Д.с", представляван от св. Г.К.,
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши монтаж, тестови изпитвания,
въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване в гаранционен срок на зърносушилня
марка FFI, модел „С-2140 АЕ и сер. № Z - 21416", ведно със зърнотоварач 10М и
зърнотоварач 12М, ремарке -цистерна 4 000 л. и компресор.
Според договор от 25.10.2016 г., сключен в гр. Варна, „Р.Е.Д.с" ЕООД, гр. София,
представлявано от св. Г.К. продал на „Г.З. 2***" ООД, представлявано от св. Д. А.
зърносушилня марка FFI, модел „С-2140 АЕ и сер. № Z - 21416", ведно със зърнотоварач
10М и зърнотоварач 12М, ремарке - цистерна 4 000 л. и компресор, за сумата от 420 000 лв.,
без ДДС.
Съгласно приемо-предвателен протокол на 25.10.2016 г. в с. Плачи дол, обл. Добрич
„Р.Е.Д.с" ЕООД, гр. София, представлявано от св. Г.К. предал на „Г.З. 2***" ООД,
представлявано от св. Д. А. зърносушилня марка FFI, модел „С-2140 АЕ и сер. № Z - 21416",
ведно със зърнотоварач 10М и зърнотоварач 12М, ремарке - цистерна 4 000 л. и компресор, в
пълна техническа изправност.
За заплащане на зърносушилнята била съставена и фактура № ********** от
25.10.2016 г. за сумата от 420 000 лв. и 84 000 лв. ДДС, общо 504 000 лв. Фактурата била
3

подписана от св. Д. А. за „Г.З. 2***" ООД и от св. Г.К. за „Р.Е.Д.с" ЕООД, гр. София.
Според приемо - предавателните протоколи подписани между „Д.И." ЕООД и
„Р.Е.Д.с" ЕООД и между „Р.Е.Д.с" ЕООД, гр. София и „Г.З. 2***" ООД машината е била
предавана в с. Плачи дол, обл. Добрич.
Въпреки това, „Г.З. 2***" ООД, представлявано от Д. А. и „Конкорд 2" ЕООД,
представлявано от св. Д.С. и св. Т.Ст. изготвили документи за превоз на машината от гр.
Монтана до с. Плачи дол, обл. Добрич: Изготвени били фактура № ********** от 02.09.2016
г., издадена от „Конкорд 2" ЕООД, гр. Добрич на „Г.З. 2***" ООД за извършване на услуга -
транспорт на сушилня на стойност 4 000 лв., без ДДС, като и фактура № ********** от
05.09.2016 г., издадена от „Конкорд 2" ЕООД, гр. Добрич на „Г.З. 2***" ООД за извършване
на услуга -транспорт на цистерна 4 тона и три броя шнекове /зърнотоварачи/ на стойност 3
000 лв., без ДДС. Изготвени били и пътни листи:
1. Пътен лист № 001839, според който сушилнята е била транспортирана с автомобил
„Мерцедес 814", per. ******** време за излизане от гаража 01.09.2016 г. - 7,00 ч. , време на
прибиране в гаража - не се чете, тъй като е поправяно 02 или 03 .09.2016 г., - 18,00 ч. /също
поправяно/, ведно с пътна /прехвърлителна/ разписка от 01.09.2016 г. В двата документа
като водач на автомобила е посочен св. Т.Ст.. 2. Пътен лист № 001840 , според който
цистерна 4 т. и три броя шнекове зърнотоварачи са били транспортирана с автомобил
„Мерцедес 814", per. ******** време за излизане от гаража 04.09.2016 г. - 7,00 ч., време на
прибиране в гаража - 05.09.2016 г., - 18,00 ч., ведно с пътна /прехвърлителна/ разписка от
04.09.2016 г. и в двата документа като водач на автомобила отново е посочен св. Т.Ст..
Посочените фактури № 74/02.09.2016 г. и 75/05.09.2016 г. били включени в дневникът
за продажби към СД от 13.10.2016 г. на „Конкорд -2" ЕООД за данъчен период септември
2016 г. и в дневникът за покупки към справката декларация по ЗДДС на „Г.З. 2***" ООД от
14.11.2016 г. за данъчен период октомври 2016 г.
Всички документи от страна на „Г.З. 2***г." ООД, били подписани от св. Д. А.,
същият, обаче не обръщал внимание какво точно подписва, като се доверявал безусловно на
дъщеря си - обв. Р.И., която му предоставяла документите за подпис.
Фактура № 14 от 25.10.2016г., издадена от „Р.Е.Д." ЕООД на „Г.З. 2***" ООД, за
сумата от 420 000 лв. и 84 000 лв. ДДС, общо 504 000 лв., била предоставена на
счетоводителя на дружеството - св. Кр.Кр., който я включил в дневникът за покупки към
справката декларация по ЗДДС на „Г.З. 2***" ООД от 14.11.2016 г. за данъчен период
октомври 2016 г. Според декларираното в посочената справка декларация за период месец
октомври 2016 г. „Г.З. 2***" ООД имало ДДС за възстановяване в размер на 86 036,48 лв.
В резултат на подадената справка декларация е назначена ревизия от ТД на НАП -
Варна, приключила с АПВ Р-03000316008220-171-001/16.12.2016 г., съгласно който по реда
на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС на „Г.З. 2***" ООД е възстановена сума в размер на 80 036,48 лв.
На 19.12.2016 г. сумата от 77 502,50 лв. е преведена от ТД на НАП - Варна по банкова
сметка № 700015222338224 на „Г.З. 2***" ООД в „Уникредит Булбанк" АД /справка за
движение на средства по банкова сметка. През следващите няколко месеца, така получената
4

сума е ползвана за превеждане на вноски към „Р.Е.Д." ЕООД и теглене на пари в брой от
подс. Р.И..
С PA № Р -03000316008220-091-001/12.06.2017 г. на „Г.З. 2***" ООД е възстановен
остатъкът от сумата в размер на 6 000 лв., както и лихва в размер на 300 лв., поради
забавяне на изплащането на сумата.
На 19.06.2017 г. сумата от 6000 лв., както и сумата от 300 лв. са били преведени от
ТД на НАП - Варна по банкова сметка № 700015222338224 на „Г.З. 2***" ООД в
„Уникредит Булбанк" АД /справка за движение на средства по банкова сметка.
На основание резултатите от извършена нова ревизия от ТД на НАП - Варна,
документирани в РД № Р-03000317002817-092-001/14.07.2017 г. и PA № Р-03000317002817-
091-001/31.08.2017г. подс. Р.И., в качеството й на представляващ „Г.З. 2***" ООД с
платежно нареждане от 17.07.2017 г. е превела по сметка на НАП сумата от 88 200,00 лв., с
което е внесла в държавния бюджет неправилно възстановената сума, ведно с дължимите до
момента на възстановяването лихви.
Видно от заключението на назначената по делото ССчЕ /л. 177-190, том 6/ - липсват
доказателства за реално извършени сделки по декларираните продажби на земеделска
техника между юридическите лица, което се явява основателна предпоставка за липса на
доставка към момента на възникване на данъчно събитие по силата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.
Доколкото вещото лице приема, че не налице данъчно събитие по силата на чл. 25,
ал. 2 от ЗДДС, заключението приема, че „Г.З. 2***" ООД не е имало право на данъчен
кредит за данъчен период 01.10.2016 г. - 31.10.2016 г. в размер на 82 000,00 лв. /осемдесет и
две хиляди лева/. В същия смисъл са и заключенията на другите две назначени ССчЕ/л. 195-
210, том 6/.
Видно от заключението на назначената СГЕ /л. 150-174, том 6/ документите по
сделките с процесната зърносушилня са били подписвани за „Г.З. 2***" ООД от св. Д.И.А..

По доказателствата:

За да достигне до извод за съставомерност на деянието, като престъпление по
инкриминирания заК. текст, прокурорът намира, че подсъдимата е знаела, че сделките са
фиктивни. Имитирала поредица от фиктивни сделки с което си осигурила документално, че
дружество което представлява е закупило машината от регистрирано по ЗДДС дружество
поради което поискала възстановяване на ДДС с които си осигурила част от средствата, да
заплати зърносушилнята.
С помощта на познатите и Г.К., Йордан Теофилов и Н.К., които се познавали и по
между си съставили документи, според които зърносушилнята била прехвърлена
документално, чрез фиктивни сделки, през дружествата „Д.И." ЕООД, „Р.Е.Д.с" които те
управляват и накрая закупена от дружеството на подсъдимата „Грийн зоун2011 г." ООД,, за
което е издадена Фактура № 14 от 25.10.2016 г., за сумата от 420 000 лв. и 84 000 лв. ДДС.
5

Включена в ДП към СД по ЗДДС на „Г.З. 2***" ООД от 14.11.2016 г. за данъчен период
октомври 2016 г. в резултат на което на дружеството на подс. И. реално е бил възстановен
ДДС в размер на 86 036,48 лв., поради което и следва да понесе наказателна отговорност.
Съдът за да съпостави съответността на поднесената му фактология с обективната
истина, анализира събраните по делото доказателства, който са установени от гласните и
писмени доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимата, показанията на
свидетелите Д. А., М. А.а, Е.Б., Г.С., Кр.Кр., В.Ян., Т.Ст., Д.С., Г.К., Й.Б. и Н.К. от ДП,
заключенията на трите ССЕ , заключението на СГЕ от ДП приобщени в хипотезата на
чл.373 ал.1 от НПК и прочетени по реда на чл.283, както и писмените доказателства, имащи
значение за разкриване на обективната истина по делото, приобщени по реда на чл. 283
НПК: Намери, че действията по разследването по време на ДП са извършени
законосъобразно, а техните резултати са обективирани в съответни с изискуемия ред
протоколи. Освен приобщените по реда на НПК счетоводни документи, фактури, справки –
декларации по ЗДДС, дневници за покупки и продажби, протоколи от извършвани
насрещни проверки, ревизионни доклади и ревизионни актове на ТД НАП, копия на
договори, приемо предавателни протоколи, пътни листи, документи от мобилни оператори,
решения на ВРС на Административен съд и ВАС, фактури, банкови извлечения,
декларации, пълномощни, фирмени документи, писма от НОИ, НАП, справки, данъчни
документи в съответствие с изискванията на процесуалния закон са приобщени и
изисканите документи от ТД при НАП, АПВ, писма от ТД при НАП, разпореждане на НАП,
удостоверение за раждане на дете, решения на ВАС, банково извлечение на „Г.З. 2***"
ООД.
Съдът счита, че обясненията на подсъдимата следва да бъдат кредитирани изцяло,
като кореспондиращи на събраните доказателства с безспорна достоверност.
Показанията на свидетелите Д. А., М. А.а, Е.Б., Г.С., Кр.Кр., В.Ян., Т.Ст., Д.С.,
Г.К., Й.Б., като цяло кореспондират на твърденията на подсъдимата, поради което и съдът
ги приема за достоверни.
Съдът намери, заключението на СГЕ от ДП за обективно, безпристрастно и
добросъвестно. Изготвено е от вещото лице, в рамките на неговата компетентност, поради
което липсват всякакви съмнения относно неговата обоснованост и пречка, според
съдебната преценка, за приобщаването му към доказателствения материал по делото.
За разлика от това съдът не намира основание обаче да кредитира заключенията на
трите ССчЕ изготвени по ДП, доколкото са непълни, необосновани и в някой части
неотносими към предмета на спора, а по ССчЕ изготвена от в.л. П. възниква и съмнение.
Съдебно-счетоводните експертизи са основния аргумент за обвинителната теза, но
преповтарят констатации от ревизии на ТД на НАП извършвани на дружеството на
подсъдимата и решените във връзка с тях въпроси които са били предмет на изследване в
административно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Досежно останалите изрично изброени по-горе и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства съдът счита, че следва да бъдат
кредитирани изцяло като единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
След анализ на доказателствения материал, съдът намери следното:
Счита, че претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото
лице може да се ангажира само когато всички факти, включени във веригата на причинно-
6

следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени
безспорно и категорично, което обаче по делото не е така.
Преценката на съда в настоящото производство не води до категоричен извод,
обвинението срещу подс. И. да е доказано по изискуемия от закона безспорен начин.
Анализирана информацията в посочените по- горе гласни и писмени доказателства
не установява безспорно и категорично, че за посочения период подсъдимата в качеството
си на съдружник в „Г.З. 2***“ ООД е участвала в данъчна измама, респективно да е целяла
неправомерно възстановяване на ДДС с което да си заплати зърносушилнята.
Спорът по делото е сведен до реалността на доставката на процесната
зърносушилня между юридическите лица „Д.Л.“ ЕООД, „Д.И.“ ЕООД, „Р.Е.Д.“ и „Г.З.
2***г.“, касаещ наличие или не на данъчно събитие за дружеството на подсъдимата по
силата на чл. 25 ал. 2 от ЗДДС, което е било предмет и в административното производство.
Безспорно ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС извежда автономност и независимост
на наказателното и административното производство в областта на данъчните
правоотношения.
Като престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната системи,
уредено в глава седма НК състава на възведеното й обвинение по чл. 256 ал. 2 от НК се
различава от данъчните нарушения и реда на тяхното санкциониране, но в случая се касае за
една и съща обстановка, едни и същи обстоятелства и хронология на изготвите документи
от дружествата доставчици - от предходния, прекия до получателя на доставката.
Тези факти и обстоятелства веднъж са били констатирани от органите на НАП и
обективирани в данъчни проверки и ревизии за което са били издадени РД и РА на „Г.З.
2***“ / и повод за образуване и на ДП /.
Обжалвани с приключили административни производства в полза на „Г.З. 2***“, но
и установени по реда на НПК във връзка с ДП. По - късно възпроизведени в
обстоятелствената част на ОА като е добавена целта и намерението на подсъдимата: това, че
решила да имитира поредица от сделки и осигури документално отразяване, че
зърносушилнята е закупена от регистрирано по ЗДДС дружество и последствие да иска
възстановяване на ДДС за да си осигури част от средствата за закупуване на
зърносушилнята.
Предвид създадените документи между контрагентите за доставка на
зърносушилнята данъчните органи са обосновали извод навеждащ за злоупотреба с ДДС от
предходен доставчик по веригата. Този извод е намерил отражение и в заключенията на
вещите лица при изготвяне на ССчЕ по ДП. Пресъздаден и вече насочен към получателя по
доставката - подс. И..
Позовавайки се на тези заключения по ССчЕ в съдебната си реч и, така и на
хронологичното разминаване и несъответствие на част от създадения документален поток
между дружествата както и на показанията на св. Н.К. и св. Стоянов въз основа всичко това,
на които гради обвинението, прокурора счита за безспорно и категорично доказано знанието
от страна на подсъдимата, че всички сделки относно прехвърлянето на зърносушилнята
между дружествата са фиктивни.
Приложените по делото гласни и писмени доказателства категорично опровергават
тезата на ВОП, че подсъдимата е решила да имитира сделки, че е участник в данъчни
7

измами по съставяне на фиктивни сделки, нито пък, че е знаела или е трябвало да знае, че
всички сделки по прехвърлянето на зърносушилнята между фирмите са фиктивни. Нито
пък, че сделката която сключва, е част от измама с ДДС.
Анализът на доказателствената съвкупност по делото не може да доведе до
категоричност на извода за умисъл на подс. И., представляващ условие за състовомерността
на деянието й като престъпление по вменения й заК. текст от материалния наказателен
закон. По делото няма доказателства които да установят по безспорен път, че дейността на
подсъдимата като съсобственик в дружество ДЗЛ и автор на процесната СД по ЗДДС е била
съзнателна - за неправомерно възстановяване ДДС.
След прехвърлянето на дружествените дялове в „Г.З. 2***“ ООД подсъдимата е
била с 30 % участие, а останалите 70 % на финансова къща „Логоз“ с посочен от тях за
съдружник св. Г.Вл.С..
Горното сочи, че фактически представителството и управлението на дружеството е
било и от двете, тъй като баща й - св. Д. А. е бил само формално управител на дружеството.
Още повече, че през инкриминирания период дейността на дружеството е осъществявана и
контролирана чрез подставеното лице и счетоводители на финансовата къща предоставила
кредита, под чиято инициатива и настояване е била закупена и зърносушилнята.
За да носи наказателна отговорност за получаване на неследваща и се сума в
големи или особено големи размери, чрез деклариране на неверни обстоятелства /
„сключването на сделки които са фиктивни“ / , е необходимо да бъде установено по един
несъмнен начин, чрез способите на НПК, че привлеченото към наказателна отговорност
лице е участвало в тяхното сключване или поне е знаело, че те са фиктивни.
В решение по съединени дела С -80/11 и С-142/11 Съдът на ЕС приема, че “за
нуждите на „Директива“ 2006/112 данъчно задължено лице, което знае или е трябвало да
знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС, трябва да се счита за
участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба.
В случая остава като предположение знанието на подсъдимата, че сделките са
били фиктивни. Това, че се е познавала с някой от доставчиците за когото в дейността му
НАП са съзрели данъчни нарушения не води до автоматичния извод, че е участвала в схема
за източване на ДДС.
Делото финализира при дефицит на доказателства, които безспорно и категорично
да установят, каква точно е водещата роля на подс. И. и в какво се е изразявала при
създаването на поредицата фиктивни сделки. Защо и как е успяла да въздейства на
познатите си – св. Г.К., св. Н.К., св. Б. и да ги организира в схемата по сключване на серия
от фиктивни сделки за да получи ДК.
Познанството й с тях не я прави участник в схема за фиктивни доставки, изготвяйки
само документи между фирмите които представляват, още повече това да е било под нейно
давление или знание.
От друга страна по делото липсват каквито и да е доказателства за мотива на
свидетелите за да участват в съставянето на кухи сделки между дружествата под
ръководната роля на подсъдимата - с цел тя да може да имитира така нужната и поредица от
сделки за което твърди обвинението.
Още повече, че никой от тези свидетели /предходни доставчици / не твърди в
8

показанията си да е контактувал за доставката на зърносушилнята с подсъдимата, нито пък с
баща и св. А..
Дори и да се приеме за вероятно това, подсъдимата да е била наясно и най - вече
автор / организатор / на така описаната схема за неправомерно възстановяване на ДДС или
пък за престъпно неплащане на ДДС от предходния доставчик, дори и да съществува
хипотетична вероятност да е дала и предварителното си съгласие за извършване на данъчна
измама чрез използване на дружеството й, дори и да се пренебрегне най-голямата
вероятност, деянието да е осъществено по предварителен замисъл от други лица / на които
няма повдигнато обвинение /, невероятно ще е въз основа на съмнение да бъдат направени
изводи във вреда на подсъдимата, а още по малко да се приеме, че деянието й е доказано по
изискуемия от чл. 303 от НПК начин. По делото няма безспорни доказателства, че
подсъдимата умишлено и с целта по чл. 256 ал.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е
получила от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери, чрез
използване на документ с невярно съдържание – СД за ДДС, дневник за покупки към нея и
данъчна фактура.
Според настоящия състав, няма, не само достатъчно, а и каквито и да е
доказателства за формиране на безспорен извод в тази насока. Ето защо, невинността на
подсъдимата не следва да се поставя под съмнение, тъй като съдът е длъжен да я оправдае,
ако не установи, че деянието е извършено от нея и то виновно. / аргумент чл. 304 от НПК./
В обясненията си подс. И. твърди, че сделка реално е имало, като за закупуване на
зърносушилнята е контактувала единствено със св. Г.К., собственик на „Р.Е.Д.“.
През лятото на 2016г. заедно с мъжа си св. Б. се запознали с финансова къща
„Логоз“, които искали да направят съвместен бизнес и да им предоставят кредити.
Заедно с фирмата решили да закупят зърносушилня която да бъде като актив
дружеството. Подс. И. била с 30 % участие във фирмата, а те със 70 % и поставеното лице
Савчева, но те дирижирали всичко, каквото се случвало във фирмата, контрол, достъп до
сметки, пълномощни.
Закупили машината от„ Р.Е.Д.“ за сума в размер на 420 000 лв. с кредити от
финансова къща „Логоз“, за което ипотекирали къщата си. Баща и св. А. бил солидарен
длъжник. Фирма „Конкорд“ доставила машината от Монтана в базата в с. Плачи дол, която
ползвали под наем, тъй като имала кантар, база за съхранение и лаборатория.
Ползвали машината при изпитанието, при доставката и за да сключат договора за
покупката. Направили един или два опита за сушене, тъй като годината била сушева и
нямало необходимост, но я закупили с цел, а и финансовата къща държала, тъй като била
поточна и можело да се съхранява зърното по-дълго време и продаде за по-висока цена.
След извършени насрещни и данъчни проверки от НАП бил възстановен данъка,
респективно с РА и била възстановена сумата по ДДС.
В разгара на сезона, имали вече започната търговия със зърно, но в началото на
м.август, баща й освен, че издал на нея пълномощно, да се разпорежда със сметка на „Грийн
зоун“, издал идентични и на финансова къща „Логос“, на техни представителки
счетоводителки - Росица Методиева и Албена Петкова, тъй като те имали 70% участие във
фирмата. Август месец били измамени от фирмата, осъмнали без лев в сметката.
Получили уверение от собствениците на финансовата къща, че парите били за
9

някакви сделки за гаранции. И пак повярвали и в края на август им взели фирмата.
Кредитите станали изискуеми и загубили къщата си.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, тъй като кореспондират със събраните
доказателства с безспорна достоверност.
В показанията си св. Н.К. сочи, че е закупил зърносушилнята с приходящият към нея
инвентар от „Д.Л.“ ЕООД чиито управител бил св. Й.Б. с когото имали стари отношения,
който му дължал много пари и която машина последствие решил да продаде на „Р.Е.Д.“ чрез
нейният представител св. Г.К. за което издал фактура и сключили договор, но не се е
стигнало до разплащане от купувача и сделката не се осъществила.
От една страна твърди, че нямало извършена доставка и предаване на машината,
защото нямало направено плащане от страна на „Р.Е.Д.“ и машината била на съхранение
при него и можел да я покаже на разследващите, а местонахождението и е било установено
на друго място. Същата е намерена при данъчни проверки и последващ оглед на
местопроизшествие от разследващ полицай в хода на ДП във владение на дружеството
„Грийн зоун“ООД в базата / стопански двор / на с. Плачи дол, обл. Добрич.
От друга страна пък е представил договори за отговорно пазене от 02.09.2016г. с
което я предал на отговорно пазене на „Р.Е.Д.“ със срок до 30.11.2016г. във връзка с
договора за възлагане за продажба, монтаж, тестови изпитания и въвеждане в експплоатация
и такъв за възлагане от 03.08.2016г., както и протокол за предаване на зърносушилнята с
приходящият към нея инвентар на „Р.Е.Д.“.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като са вътрешно
противоречиви и противопоставими на останалите гласни доказателствени източници -
обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите Д. А., Е.Б., Кр.Кр., В.Ян., Т.Ст.
Д.С., Г.К., Й.Б. и писмените доказателства по делото. Показанията на този свидетел влизат в
конфликт и със заключението на СГЕ, по която вещото лице с категоричност е установило,
че подписите по визираните по-горе документи, които е представил свидетелят на
разследването и протокола от 01.09.2016г. с който е извършено предаване на
зърносушилнята са положени от същия този свидетел Н.К..
Заключението на СГЕ намира опора в доказателствената маса по делото, като не
влиза в противоречие с останалите гласни и писмени доказателства. Наред с това св. Й.Б. е
бил пълномощник, на дружеството „Д.Л.“ЕООД, но не и това което твърди за него св. Н.К..
Съдът кредитира показанията на св. Й.Б., макар създаващи впечатление, че и
спомените на този свидетел са избирателни, но подкрепими, от останалите доказателствени
източници с безспорна доставерност, тъй като според съдържанието им се установява, че е
бил преупълномощен да представлява „Д.Л.“ ЕООД, че дрежествато имало наличност на
зърносушилня. Помни, че тя е била продадена в обл. Добрич, че я продал на св. Н.К., но не
помни какви документи са съставени и незнае за транспорта.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. А., Е.Б., Кр.Кр., В.Ян., Т.Ст. Д.С.,
Г.К. които са логични и възстановяват основните факти по сделката със зърносушилнята и
тези относно дейността на дружеството. Според св. Б. е налице доставка. Машината била в
публичен склад в гр. Монтана и след това я извозили с фирма „Конкорд 2“ в с. Плачи дол.
Свидетелят Кр.Кр. – счетоводител на дружеството „Г.З. 2***“ твърди, че същата е
била закупена с кредит от финансова къща „Логоз“. Заведена като ДМА в дружеството на
подсъдимата и това че се намира в с. Плачи дол, в база ползвана под наем с наемодател
фирма „Конкорд 2“. Това, че е закупена и налична зърносушилня сочи в показанията си и св.
10

В.Ян. – също счетоводител.
Свидетелят Т.Ст., управител и собственик на фирма „Конкорд 2“ също твърди в
показанията си, че е знаел от брат си – св. Д.С. за извършения транспорт на машината от гр.
Монтана до с. Плачи дол, тъй като по това време бил в чужбина.
Показанията на св. Д.С. който бил упълномощен от брат си св. Т.Ст. да
представлява дружеството „Конкорд 2“ ЕООД установяват, че той е движил делата в
дружеството. Твърди, че с дружеството на подсъдимата са били в наемни отношения във
връзка с договор относно имот в с. Плачи дол, че зърносушилнята заедно с два шнека,
ремарке и цистерна към нея била докарана от гр. Монтана в с. Плачи дол. Контактувал с
подс. И..
От показанията на св. Г.К. се установява, че като собственик и управител на
дружеството „Р.Е.Д.“ и пряк доставчик е продал машината на „Г.З. 2***“, което договорил с
подс. И. и св. А..
Никой от свидетелите не твърди за участие или знание на подсъдимата в създаване
на фиктивни сделки за документално прехвърляне на зърносушилнята през дружествата, а
по- скоро сочат за наличие на доставка на зърносушилнята към дружеството на
подсъдимата.
Показанията на свидетелите в достатъчна степен дават отговор по основния спор
по делото, че доставка на зърносушилнята FFI, модел „С-2140 АЕ, зърнотоварач 10М,
зърнотоварач 12М, ремарке – цистерна 4 000 л. и компресор е имало към дружеството „Г.З.
2***г“ което представлявала подс. И..
Този извод следва и от обстоятелството, че процесната машина с инвентара към
нея е налична. Заведена била като ДМА в дружеството на подсъдимата и фактически
съществува. Доставена от гр.Монтана в собственост и държане на подс. И., в база под наем
в с. Плачи дол. Договорената и цена в размер на 504 000 лв. с ДДС осигурена, чрез кредит
от финансова къща „Логоз“ е била напълно заплатена по банков път на доставчика „Р.Е.Д.“
от подс. И..
Не ползва обвинителната теза и заключенията по изготвените по делото съдебно -
счетоводни експертизи, приобщени към доказателствата по делото в хипотезата на чл.371
т.1 НПК. Налице е абсолютно противоречие между заключенията на ССчЕ и възведеното
обвинение на подсъдимата. Вещите лица по ССчЕ са изследвали задължения на
подсъдимата като ДЗЛ в хипотезата на чл.177 ал.1 от ЗДДС, което обстоятелство е
неотносимо към обвинението.
В заключенията на ССчЕ се твърди, че на база разпоредбите на 25 ал. 2 от ЗДДС и
чл.177 ал.1 от ЗДДС ЮЛ „Г.З. 2***“ ООД не е имало право на данъчен кредит за данъчен
период 01.10.2016г. - 31.10.2016г. в размер на 82 000 лв. За да стигнат до този извод вещите
лица се базирали изцяло на изискванията на чл.177 ал.1 от ЗДДС при което са установили,
че не е налице данъчно събитие и по смисъла на данъчното и счетоводното законодателства
няма реално извършени сделки по декларираните продажби на земеделска техника, което е
предпоставка за липса на доставка към момента на възникване на данъчното събитие по
силата на чл. 25 ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.177 ал.1 от ЗДДС която касае солидарната
отговорност подсъдимата като ДЗЛ обаче следва да отговаря за дължим и невнесен данък от
друго лице, а не за получаване на неследваща парична сума от държавния бюджет за което е
повдигнатото й обвинение. Напълно необосновано и неотносимо към предмета на делото,
11

тъй като е относимо към съвсем друга норма, която е била предмет на вече приключило
административно производство, където подсъдимата е отговаряла за дължим и невнесен
данък от друго лице – предходен доставчик.
Това е така, тъй като с РА № Р - 03000317008596-091-001/29.07.2019г. поправен с
РА за поправка РА № П - 03000319137682-003-001/28.08.2019 г. издаден от органите на ТД
при НАП на дружеството на подсъдимата „Г.З. 2***“ ООД е била ангажирана солидарна
отговорност по смисъла на чл.177 от ЗДДС за задълженията за ДДС по ЗДДС на
предходния доставчик „Д.И.“ ЕООД за облагаема доставка по фактура № 48/11.10.2016г.
касаеща процесната зърносушилня.
Данъкът който е бил установен в ревизионното производство като задължение на
„Г.З. 2***“ и изцяло възпроизведен в съдебно счетоводните експертизи от ДП въз основа на
които е конструирано настоящото обвинение не касае данъчно задължение на подсъдимата
като ДЗЛ, не касае и неплащане на такова от прекия й доставчик - „Р.Е.Д.“, а е относимо
единствено за предходния такъв . В случая „Д.И.“ ЕООД.
Органите от НАП са приели, че са налице обективните и субективни предпоставки
визирани в посочената по - горе норма на чл.177 ал.1 от ЗДДС която предвижда принципа
на субсидиарност при реализиране на отговорността. Това означава, че първоначално
отговорността следва да се реализира по отношение на лицето, пряк получател по
доставката, какъвто е ДЗЛ „Д.И.“ по която не е внесен дължимият данък, а едва след като
събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на който и
да е от следващите получатели по реда на доставките. Съдът е приел, че няма задължение за
знание у подсъдимата като получател на доставката, че данъкът няма да бъде платен от
някой по веригата преди това. Познанството й с Г.К., Н.К. и Б. не я прави участник в
предходната доставка, и няма как да знае дали данъкът ще бъде заплатен по нея, или да е
била наясно с финансовото състояние на прекия и предходния доставчик, или техни
задължения към държавата.
В този смисъл е практиката на СЕС , Решение по обединени дела С - 439/04г. и С -
440/04г. В случая административно производство е приключило с решение на Върховния
административен съд като акта на Административен съд Варна е оставен в сила с който
издадения РА на „Г.З. 2***“ ООД е бил изцяло отменен.
По силата на съдебния акт сумата от 87015.72 лв. като недължимо платена от
подсъдимата и била напълно възстановена от ТД на НАП с Акт за прихващане или
възстановяване от 29.03.2021г. Това обстоятелство ВОП използва да изменени обвинението
й от привилегирования състав по чл.256 ал.3 от НК, в това по ал.2 на чл.256 от НК.
Нещо повече вещите лица и по трите ССчЕ по ДП са установили неправомерно
приспадане на ДК от страна на „Г.З. 2***“ ООД, а обвинението на подс. И. се отнася за
реално възстановяван ДК.
Вещото лице П. по ССчЕ сочи, че на база предоставените от НАП документи - РД,
РА и др. направените анализи констатации в констативно съобразителната част,
експертизата е установила, че за данъчен период 01.10.2016г. - 31.10.2016г. е налице
неправилно приспаднат ДК от страна на „Г.З. 2***“ ООД.
Според заключението на ССчЕ на в.л. Ел.М. от 21.1.2019г. също е налице
неправомерно приспаднат ДК от ЮЛ „Г.З. 2***“ ООД в размер на 82 000 лв. за данъчен
период м.октомври 2016г.
12

В този смисъл е и заключението на в.л. Ел.М. по ССчЕ от 03.12. 2019г.
Съдът намира заключенията на ССчЕ за некомпетентни и неотносими, доколкото
подс. И. не е обвинена за неправилно приспаднат данъчен кредит, нито пък за дължим и
невнесен данък от друго лице.
Изпълнителното деяние по възведеното на подсъдимата обвинение по чл. 256 ал. 2
вр. ал.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е че е получила от държавния бюджет неследваща
се парична сума в особено големи размери / представляваща деклариран за възстановяване
ДДС / и същевременно възстановен, но не и приспаднат ДК за каквато твърдят вещите лица
по ССчЕ.
Две различни и стоящи в конфликт понятия, а и още повече, че ССчЕ на в.л. П. е и
компрометирана, което е видно от докладна записка на разследващия полицай / л.211 т.6 от
ДП / като съдържаща твърдения за нерегламентирана услуга във връзка с експертизата по
делото.
Ето защо съдът не кредитира заключенията и на трите съдебно - счетоводни
експертизи, на които се позовава прокурора за да гради обвинение срещу подсъдимата с
предложение съдът да я признае за виновна.
Ако подсъдимата е била наясно, че ще участва в схема за създаване на фиктивни
сделки с дружеството / което уж управлявала с 30% срещу 70% в полза на св. С. /, то не би
се налагало да въвлича и баща си в схемата и да влиза в съдружие с финансова къща
„Логоз“, нито пък да взема кредит за закупуване на зърносушилнята и да си залага къщата,
която е загубила. Това обстоятелство, към което се добавят писмените доказателства и
показанията на останалите свидетели чиито показания съдът кредитира подкрепя тезата на
подсъдимата за липса на знание за действията на предходния и прекия доставчик.
Нещо повече, съдът основавайки се на стандартите на Директива 2006/112
досежно понятието „данъчна измама” намира, че с оглед установените по делото
обстоятелства не може да се вмени на подсъдимата не само административна но и
наказателна отговорност, тъй като действията й не покриват изискванията и критериите
възприети с решение на ЕС по съединени дела С - 80/11 и С 914/11, където съдът е приел, че
„за нуждите на Директива 2006/112 данъчно задължено лице, което знае или е трябвало да
знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама на ДДС, трябва да се счита за
участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба…“.
В практиката на СЕС няма спор, че винаги, когато е налице знание или задължение
за знание, че данъкът няма да бъде платен, е налице и знание или задължение за знание за
данъчна измама или злоупотреба. В случая съществува дефицит на доказателства, от които
да бъде прието за несъмнено, подс. И. въобще да е знаела, че със съставянето СД по ЗДДС и
с покупката на зърносушилнята участва в сделка, част от измама на ДДС, а още по малко за
това, че тези продажби са фиктивни.
При отсъствие на доказаност на знание за неистинност на посочването на
несъществуващи сделки като купувач в СД по ЗДДС се налага да се приеме, че обвинението
в това, тя да е съзнавала обществена опасност на вмененото й деяние и да е искала или
допускала последиците от него, е недоказано. Липсата на умисъл е основание за нейната
ненаказуемост, а както сочат ВКС в свои решения „умисълът на дееца трябва да обхваща
съзнанието за неистинност на посочването на несъществуващи сделки в справките
декларации по ЗДДС, при положение, че деецът невярно декларира несъществуващи сделки
на фирмата му като получател (купувач) по доставка на стоки или услуги и в същото време
13

да знае, че има реални сделки като доставчик (продавач).
Обвинението на подс. И. не е доказателствено обезпечено. Ако ще има
престъпление, то не е извършено от подсъдимата или пък с нейно знание. Прокурорската
преценка относно обвинението за извършени престъпления и виновни лица е суверенна.
Прокурорът е в правото си да реши и към кого да прояви снизходителност. Съдът обаче
няма задължение да осъди подсъдимия, ако не установи с категоричност, че обвинението
срещу него е доказано. Недопустимо е постановяването на осъдителен съдебен акт при
недоказаност на обвинителната теза по несъмнен начин.
Винаги когато обвинението не е доказано по посочения начин, съдът следва да
признае подсъдимия за невиновен.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, несигурност,
съмнения, внушения и колебливи обстоятелства относно обективните и субективни
признаци на престъпното деяние.
След анализа на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът не
намери за безспорно участието на подс. И. в деянието за което е възведеното обвинение,
поради което прие, че след като съмнението и предположението следва да ползва подсъдим,
то Р. Д. И. трябва да бъде оправдана по обвинението в извършване на престъпление по чл.
256, ал.2 вр. ал.1 , пр.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
По посочените съображения, воден от върховенството на Закона, съдът постанови
присъдата си.

СЪДИЯ при ВОС :

14

Номер на акта:	52
Дата:	18 юни 2021 г.
Съдия:	Петър Митев

Дело:	20213100200357
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 март 2021 г.

Присъда по дело №357/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите