Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 17.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7378 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Анна Софрониева, срещу Б.С.Х., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 3019.04 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № **, находящ се в ***,
от които главница в размер на 2706.27 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. вкл, и 312.77 лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до 26.04.2018
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен
представител – адв. М. К.. Последната е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Счита, че
страните по делото не се намират в облигационни отношения. Поддържа се, че
дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Оспорва се количеството
доставяна топлинна енергия. Оспорва се и представеното извлечение от сметка.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2544/17.05.2018
г. по ч.гр.д. № 3293/2018 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представен по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 22.03.1989 г. се установява, че
процесният имот е продаден на А.Б.К.и С.С.Х.. От представеното удостоверение за
наследници на последния пък е видно, че същият е вдовец и е починал на
25.03.2009 г. като е оставил за свои наследници дъщерите си Г.С.П.и Б.С.Х.. На
последно място от представен по делото заверен препис от нотариален акт за
дарение на недвижим имот ***г. на нотариус Р.М.се установява, че на 26.09.2009
г. ответницата Б.С.Х. е станала изключителен собственик на целия недвижим имот
– апартамент № **, находящ се в гр. ***По делото е изготвена и приета
комплексна технико-икономическа експертиза. От същата в техническата й част се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която
е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение,
считано от 21.12.2000 г. По отношение на годността на
измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е
преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се
счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия е
определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата
за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно
утвърдената методика, прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са
приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.
На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия
в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти.
От експертизата в нейната икономическа част се
установява, че през процесния период стойността на доставената топлинна енергия
за имота е в размер на 2706.27 лева. Установява се и че размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от
10.07.2016 г. 26.04.2018 г. е в размер на 312.77 лева и е съобразена с общите
условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. На
последно място от експертното заключение се установява и че ответницата не е
извършила плащания за топлинна енергия относно процесния период.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на
производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени
им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички
предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и
заплащането на потребена топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 2544 от 17.05.2018 г. по ч.гр.д. № 3293/2018 г. на ПРС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства следва извод, че ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот, като между нея и
„Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е
възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи
условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по
делото се установи, че същата е изключителен собственик на топлоснабдения имот
през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено
законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от
изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От
експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани
правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са
били в изправност в процесния период. В допълнение следва да се отбележи и че с
Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо
място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане
на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така
разпределената доказателствена тежест по делото се изслуша заключение на вещо
лице, въз основа на което съдът прие за установено, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е 2706,27
лева.
Разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази заключението на комплексната
експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 312,77 лева, считано от 10.07.2016 г. до
26.04.2018 г.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата
молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с изтичане
на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 16.05.2018 г. такава давност не е изтекла по
отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира
исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да
бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 3293/2018 г. по описа на РС Перник:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 110.38
лева, от които 60.38 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да му бъдат
присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 7378/2018 г. по описа на РС Перник:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 60.38 лева
държавна такса, 250 лева – възнаграждение за вещи лица, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, 35 лева – такси за съдебни удостоверения и 225
лева разноски за особен представител, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните
разноски са действително извършени, поради което следва бъдат присъдени изцяло.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.С.Х., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 3019.04
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № **, находящ се в ***, от които
главница в размер на 2706.27 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
вкл, и 312.77 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 26.04.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.05.2018 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3293/2018 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Б.С.Х., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 110.38 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 3293/2018 г. по описа на Пернишкия РС и
сумата от общо 670.38 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 3293 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА