РЕШЕНИЕ
№ 15414
гр. София, 24.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110167870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на К. С. М. против (фирма) с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумите, за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
677/15.10.2009 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 44384/2009 г. по описа на Софийски
районен съд, 29 състав, за принудително събиране на които било образувано изп. дело №
20097810401090 по описа на ЧСИ Г. Д., а именно сумата в размер на 9380,89 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва за забава от 24.09.2009 г. до изплащане
на вземането, 397,49 лева просрочена лихва за периода от 15.09.2008 г. до 22.04.2009 г.,
1456,25 лева наказателна лихва за периода от 15.06.2008 г. до 23.09.2009г., 224,69 лева
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 474 лева, като погасени
по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът чрез процесуалния си
представител на 31.10.2022 г. получил писмено уведомление от ответното дружество за
заплащане на сумата в размер общо на 17791,01 лева, от които главница в размер на 9380,89
лева, лихва в размер на 6449,43 лева, разноски в размер на 704 лева и такси в размер на
1256,69 лева. При извършена справка в Софийски районен съд било установено, че по
заявление на (фирма) срещу ищеца са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 677/15.10.2009 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. 44384/2009 г. по описа на
Софийски районен съд, 29 състав, за сумата в размер на 9380,89 лева, представляваща
главница, ведно със законна лихва за забава от 24.09.2009 г. до изплащане на вземането,
397,49 лева просрочена лихва за периода от 15.09.2008 г. до 22.04.2009 г., 1456,25 лева
наказателна лихва за периода от 15.06.2008 г. до 23.09.2009 г., 224,69 лева разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 474 лева. Страната поддържа, че
ответникът няма право да начислява допълнителни лихви и разноски към вземанията на
листа. При извършена справка било установено, че за вземанията по изпълнителния лист
срещу ищеца било образувано изп. дело № 20097810401090 по описа на ЧСИ Г. Д., което
поради настъпила перемпция било прекратено на 13.02.2017г. Ищецът поддържа, че към
1
13.02.2022 г. е изтекла петгодишна давност за вземанията по изпълнителния лист, поради
което ищецът не дължи заплащане на сумите. В допълнение е отбелязано, че длъжникът не
е уведомен за сключения между кредитора по листа и ответното дружество договор за
цесия. По изложените съображения е направено искане предявеният отрицателен
установителен иск за вземанията по изпълнителния лист да бъде уважен, като в тежест на
ответника бъдат възложени сторените в производството от ищеца съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа доводи за недопустимост на
производството поради липса на висящо между страните изпълнително производство за
вземанията по процесния изпълнителен лист. По същество на спора в подадения отговор са
изложени твърдения, че въз основа на процесния изпълнителен лист банката образувала
срещу ищеца изп. дело № 20097810401090 по описа на ЧСИ Г. Д.. Представителят на
дружеството поддържа, че на 12.04.2013 г. (фирма) подало молба за конституиране в
качеството на взискател в производството, като ведно с искането е представено уведомление
за извършена цесия. Въз основа на направеното искане дружеството било конституирано в
процесуалните права на взискателя по изпълнителното производство. В подадения отговор
са изложени твърдения, че на 23.12.2016 г. изпълнителното производство било прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като на 27.01.2017 г. е депозирана молба за изтегляне
на изпълнителния лист. Процесуалният представител на страната поддържа, че след
прекратяване на изпълнителното производство не са предприемани никакви принудителни
действия за събиране на сумите срещу ищеца. В подадения отговор са изложени твърдения,
че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, а представеното ведно с исковата
молба писмо е в отговор на изрично отправено от ищеца запитване относно дължими суми.
В допълнение е отбелязано, че дори и вземанията по изпълнителния лист да са погасени по
давност то задължението на ищеца се е трансформирало в естествено такова, което не
препятства възможността страните доброволно да уредят спора, като право на кредитора е
да кани длъжника. По изложените доводи е направено искане предявеният иск да бъде
отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените от дружеството съдебни
разноски.
По възражението за недопустимост на производството, съдът намира следното:
Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено
по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно
решение, респ. заповед за незабавно изпълнение/, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да
иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността
може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. В този смисъл е и
трайната съдебна практика на касационната инстанция, намерила израз в Решение № 60282
от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на III ГО, Определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч.
гр. д. № 3407/2019 г. на IV ГО, Определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г.
на IV ГО, Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№ 1660/2016 г. на І ТО, Определение
№ 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №510/2018 г. на IV ГО и др.
Няма пречка да се предяви отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за всяко
отделно вземане, което е предмет на издадения изпълнителен лист. Вземането за съдебни
разноски има самостоятелен характер, основава се на процесуалния закон и няма връзка със
съществуването /респ. погасяването/ на дълга на длъжника. Вземането за разноски поради
самостоятелния си характер и регламентация в процесуалния закон не попада в обхвата на
произтичащите от главното вземане допълнителните вземания по чл. 119 ЗЗД / в този
смисъл Определение № 538 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2016 г., III ГО/.
Същевременно съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. При
съобразяване на твърденията на страните, че образуваното изпълнителното производство за
2
принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен лист е прекратено поради
перемпция, то сторените в хора на изпълнителното производство разноски са за сметка на
взискателя. От изложеното следва, че предявеният отрицателен установителен иск е
допустим единствено за сумите по изпълнителния лист.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземанията предмет на процесния изпълнителен лист.
При съобразяване на изложените от страните твърдения на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че срещу
ищеца са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
677/15.10.2009 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. 44384/2009 г. по описа на Софийски
районен съд, 29 състав, за сумата в размер на 9380,89 лева, представляваща главница, ведно
със законна лихва за забава от 24.09.2009г. до изплащане на вземането, 397,49 лева
просрочена лихва за периода от 15.09.2008 г. до 22.04.2009 г., 1456,25 лева наказателна
лихва за периода от 15.06.2008 г. до 23.09.2009 г., 224,69 лева разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 474 лева, че за принудително събиране на
сумите било образувано изп. дело № 20097810401090 по описа на ЧСИ Г. Д., в хода на което
ответникът бил конституиран като взискател по силата на договор за цесия, както и че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че след прекратяване на изпълнителното
производство е предприел действия, водещи до прекъсване на давността относно вземанията
по листа, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски за заплатена държавна такса в
размер на 711,64 лева и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
страната в размер на 1400 лева.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че не е дал повод за
завеждане на делото, поради което в негова тежест не следва да бъдат възлагани съдебни
разноски. Кумулативно дадените предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на
ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да
признае иска. Отговорност за разноски възникна за кредитора, ако разполага с изпълнителен
титул за вземането, тъй като, както бе разяснено по-горе в изложението, наличието на
екзекутивен лист в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко
време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че
вземането е погасено по давност. На следващо място ответникът изрично оспорва исковата
претенция.
Съдът намира направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно,
тъй като уговорената и заплатена сума от 1400 лева е в размер под минималното адвокатско
възнаграждение за правна помощ и защита по настоящия спор съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение от
1493,33 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от К. С. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес в (фирма) против (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
(адрес), отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумите, за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
677/15.10.2009 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 44384/2009 г. по описа на Софийски
районен съд, 29 състав, за принудително събиране на които било образувано изп. дело №
20097810401090 по описа на ЧСИ Г. Д., а именно сумата в размер на 9380,89 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва за забава от 24.09.2009 г. до изплащане
на вземането, 397,49 лева просрочена лихва за периода от 15.09.2008 г. до 22.04.2009 г.,
1456,25 лева наказателна лихва за периода от 15.06.2008 г. до 23.09.2009г., 224,69 лева
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 474 лева, като погасени
по давност.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в (адрес), да
заплати на К. С. М., ЕГН **********, със съдебен адрес в (адрес), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 2111,64 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4