РЕШЕНИЕ
№.............../............2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3385 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Б.Е.М., предявена чрез пълномощника му адвокат А.Д.,
срещу заповед № РД-11-00-1959/19.11.2018 г. на изпълнителния директор на
Агенция по заетостта, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание по чл. 90 ал. 1 т. 4 ЗДСл „понижение в по-долен ранг за срок от една
година“ и срещу последвалата я заповед № РД-11-00-1964/19.11.2018 г. на
изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която на жалбоподателя е
определен І младши ранг, считано от датата на връчване на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание. По съображения, сочещи на отсъствието на виновно
неизпълнение на служебните задължения от жалбоподателя; на несъответствието на
наложеното наказание по вид и размер на цялостното му служебно поведение и на тежестта
на нарушението, при преценката на която трябва да се отчете липсата на
настъпили от нарушението негативни последици за държавната служба или за
гражданите, както и на липсата на мотиви в заповедта относно установената от
административния орган форма на вината, се иска заповедите да се отменят и
ответникът да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото
разноски.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбата се поддържа изцяло чрез пълномощника на жалбоподателя
адвокат Д. и се оспорва от ответника – изпълнителен директор на Агенция по
заетостта, чрез пълномощниците му юрисконсулт В.– П. и юрисконсулт М..
Като прецени процесуалната
допустимост на жалбата, съдът намира следното по нейната основателност:
По фактите:
Със заповед № РД-11-00-1959/19.11.2018
г. изпълнителният директор на Агенция по заетостта е наложил на жалбоподателя Б.Е.М.
дисциплинарно наказание по чл. 90 ал. 1 т. 4 ЗДСл „понижение в по-долен ранг за
срок от една година“ и с последваща заповед № РД-11-00-1964/19.11.2018 г. му е
определил І младши ранг, считано от датата на връчване на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание.
Дисциплинарното наказание е
наложено за неосъществен от жалбоподателя контрол за спазването на деловия вид
в облеклото на служители от Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, съответстващ на
служебното им положение и на изпълняваната държавна служба, което изискване е
вменено на служителите от Агенция по заетостта с т. 3 на заповед № РД-11-00-968/03.07.2017
г. на изпълнителния директор на Агенцията.
Съгласно т. 1 на заповед №
РД-11-00-968/03.07.2017 г. служителите, назначени в структурата на Агенция по
заетостта, при изпълнение на служебните си задължения трябва да спазват
елегантно-деловия стил в облеклото и да имат представителен вид на работното
място като с т. 3 им е забранено да носят дънкови и спортни облекла и обувки. С
т. 6 на преките ръководители е вменено задължение да запознават със заповедта
всеки новоназначен служител в съответното структурно звено на Агенцията като
контролът по изпълнение на заповедта е възложен на началниците на отдели и на
сектори, на директорите на дирекции, а по отношение на тях – на главния
секретар на Агенцията.
Изпълнителното деяние, изразено в
бездействие, е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като дисциплинарно
нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1 и 5 ЗДСл /неизпълнение на служебните задължения
и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация/ вр. чл. 6 ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация и т. 5.45 и 7.19 от длъжностната характеристика за
заеманата от жалбоподателя длъжност директор на Дирекция „Регионална служба по
заетостта“ – гр. Варна.
Дисциплинарното производство срещу М. е
образувано със заповед № РД-11-00-1565/03.10.2018 г. на изпълнителния директор
на Агенция по заетостта вследствие на постъпило до него предложение рег. №
30-03-14-64252/25.09.2018 г. от изпълняващия длъжността директор на Дирекция
„Бюро по труда“ – Шумен за налагането на дисциплинарно наказание „забележка“ на
петима служители от дирекцията, които на 21.09.2018 г. в нарушение на заповед №
РД-11-00-968/03.07.2017 г. и на чл. 9 ал. 3 от Етичния кодекс за поведение на
служителите в Агенция по заетостта са се явили на работното място в дънково
облекло, което е различно от изискуемия елегантно-делови стил.
При съобразяване на постъпилото
предложение със заповедта за образуване на дисциплинарното производство е
прието, че М. в качеството на директор на Дирекция „Регионална служба по
заетостта“ – Варна не е осъществил контрол за спазването на деловия вид в
облеклото на служителите в Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен. На председателя на
Дисциплинарния съвет е възложено да насрочи дата за заседание на Съвета за
изяснявана на обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение.
Същевременно с писмо рег. №
30-00-66 443/03.10.2018 г. дисциплинарно наказващият орган е поканил
жалбоподателя в тридневен срок от получаването да представи писмени обяснения
по случая като посочи запознат ли е със заповед № РД-11-00-968/03.07.2017 г.
относно деловия вид в облеклото на служителите в Агенцията; по какъв начин е
запознал със заповедта служителите от бюрата по труда в региона и по какъв
начин осъществява контрол за спазването й конкретно от служителите от Дирекция
„Бюро по труда“ – Шумен.
В отговор на поканата
жалбоподателят е дал писмени обяснения рег. № 30-00-69731/15.10.2018 г., според
които още като директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Варна е получил на
05.07.2017 г. заповед № РД-11-00-968/03.07.2017 г. и е изпълнил дадените от
Дирекция „Регионална служба по заетостта“ указания всички служители да се запознаят
със съдържанието й срещу подпис като за целта е възложил на двамата началници
на отдели да запознаят служителите и да следят за изпълнението й; когато е заел
поста директор на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Варна е извършил
преглед на всички заповеди като на редовните съвещания с директорите е изисквал
информация за прилагането и изпълнението на действащите указания и заповеди от
Агенция по заетостта, а от докладите на директорите на бюрата по труда се е
уверявал, че всички служители се запознават своевременно с поставените задачи; при
всяко свое посещение в бюрата по труда на територията на Дирекция „Регионална
служба по заетостта“, включително и в Шумен, освен на текущите задачи, обръща
внимание и за спазването на изискванията за добрия външен вид на работното
място и до момента не е попадал на подобни нарушения нито е получавал сигнали
от отговорните според заповедта лица.
В изпълнение на заповедта за
образуване на дисциплинарно производство председателят на Дисциплинарния съвет
е насрочил със своя заповед № РД-11-00-1751/25.10.2018 г. заседание на
Дисциплинарния съвет в сградата на централната администрация на Агенция по
заетостта на 31.10.2018 г. – 11, 30 часа, във връзка с което М. е поканен с
писмо рег. № 30-00-72359/25.10.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията да
се яви на посочените дата и час за изслушване по подадените му писмени
обяснения, а след това в 13, 00 часа да се яви по същия въпрос и в кабинета на
изпълнителния директор.
За заседанието на Дисциплинарния
съвет е съставен протокол от 31.10.2018 г., подписан от всички членове на
съвета, според съдържанието на който, въпреки отправената му покана, М. не се е
явил на заседанието и не е представил никакви допълнителни доказателства.
След обсъждане на писмените
документи по преписката /заповед № РД-11-00-968/03.07.2017 г. на изпълнителния
директор на Агенция по заетостта; предложение рег. № 30-03-14-64252/25.09.2018
г. от изпълняващия длъжността директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен;
писмени обяснения от Б.Е.М. с рег. № 30-00-69731/15.10.2018 г./ Дисциплинарният
съвет е излязъл с единодушно решение под № 22/31.10.2018 г., с което е
предложил на дисциплинарно наказващия орган да наложи на служителя
дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от една година“
поради неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, което е
квалифицирано от Съвета като дисциплинарно нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1 и 5
ЗДСл вр. чл. 6 ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация и т. 5.45 и 7.19 от длъжностната характеристика за заеманата от лицето
длъжност. Според мотивите на това решение писмените обяснения на М., че лично
не е констатирал случаи на нарушения от подчинените му служители влизали в
противоречие със събраните писмени обяснения на изпълняващия длъжността
директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, според които не за пръв път
служителите от тази дирекция не спазват заповед № РД-11-00-968/03.07.2017 г. на
изпълнителния директор на Агенция по заетостта.
По делото са приобщени като
доказателство писмените обяснения на изпълняващия длъжността директор на
Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен П.А., заведени с рег. №
30-03-14-67509/08.10.2018 г., от съдържанието на които не може да се направи посочения
в решението на Дисциплинарния съвет извод, че не за пръв път служителите на
бюрото по труда в Шумен не изпълняват заповедта на изпълнителния директор на
Агенция по заетостта за деловия стил на облекло. Обратно на възприетото от
Дисциплинарния съвет, А. е написала, че нарушението е изключение като
едновременно с това е посочила, че до момента е следила и напомняла за
спазването на заповедта като в деня, в който е установено нарушението /21.09.2018
г./, е била в командировка в Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Варна,
където се е срещнала и с директора на РСЗ.
Възприемайки напълно безкритично решението
на Дисциплинарния съвет, изпълнителният директор на Агенция по заетостта е
наложил на жалбоподателя с обжалваната по делото заповед № РД-11-00-1959/19.11.2018
г. дисциплинарно наказание по чл. 90 ал. 1 т. 4 ЗДСл „понижение в по-долен ранг
за срок от една година“.
По делото е приложена
длъжностната характеристика за заеманата от М. длъжност директор на Дирекция
„Регионална служба по заетостта“ – Варна, предявена му за запознаване според
положения под нея подпис още на датата 31.08.2017 г. Според посочените от
дисциплинарно наказващия орган като нарушени точки 5.45 и 7.19 от тази
длъжностна характеристика директорът на Дирекция „Регионална служба по заетостта“
– Варна изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността,
които произтичат от Устройствения правилник на Агенцията, от Вътрешните правила
за работа на Дирекция „РСЗ“ и от решенията на изпълнителния директор, на заместник-изпълнителните
директори, на главния секретар и главния директор на ГД „Услуги по заетостта
/т. 5.45/, като по отношение на персонала на дирекцията отговаря за изпълнение
на задълженията си в качеството на директор на ДРСЗ, произтичащи от закони,
подзаконови актове, правилниците и други документи на ръководството на Агенция
по заетостта /заповеди, указания, инструкции и др./ - т. 7.19.
От показанията на разпитания в с.
з. на 29.05.2019 г. свидетел Н.Б.Н., заемащ длъжността старши експерт във
Финансово-счетоводен отдел на Дирекция „Регионална служба по заетостта“, се
установява, че служителите в дирекцията са запознати срещу подпис със заповедта
за елегантно-делови стил в облеклото на работното място като на провежданите
месечни оперативки директорът на „РСЗ“ Б.М. отново обръща внимание на
служителите как трябва да бъдат облечени на работното си място. Свидетелят
твърди, че няма спомен на оперативките или в друго време директорът да е правил
забележки на служители за това как трябва да се обличат, но според Николов това
не се е налагало, защото колегите му спазват нужния дрескод.
Свидетелката В.П.К., разпитана по
искане на ответника в същото съдебно заседание и заемаща длъжност главен
експерт в Дирекция „Координация и контрол“ на централната администрация на
Агенция по заетостта, обяснява, че тъй като дейността на дирекцията е свързана
с мониторинг на териториалните поделения на Агенция по заетостта, е извършвала
съвместно с колегите си проверки в дирекциите „РСЗ“, в бюрата по труда и във филиалите
към тях като резултатите от проверките са обективирани в доклади, съдържащи
констатации и препоръки за подобряване на работата. Свидетелката сочи, че през
2018 г. са извършени общо четири проверки на териториалните поделения от
състава на Дирекция „Регионална служба
по заетостта“ – Варна: две планови проверки в Дирекция „Бюро по труда“ – Варна
и в Дирекция „Бюро по труда“ – Каолиново и две извънредни в Дирекция „Бюро по
труда“ – Шумен и в Дирекция „Бюро по труда“ – Велики Преслав. Свидетелката
говори най-общо за констатирани много пропуски и в четирите дирекции, които
според нея са свързани най-вече с неупражняването на контрол от директора на
Дирекция „РСЗ“ – Варна, но конкретно за пропуски, които да са свързани с липсата
на негов контрол по отношение изпълнението на заповед № РД-11-00-968/03.07.2017
г. не споменава. Единственото й твърдение в тази насока е, че в деня на
проверката 17.10.2018 г. в Дирекция „Бюро по труда“ – Велики Преслав двама от
служителите били с дънкови облекла като в останалите три дирекции по време на
проверките не са установили неподходящо облечени служители. Специално за
Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен свидетелката пояснява, че проверка е извършена
на 16.10.2018 г., т. е. след случая от 21.09.2018 г., във връзка с който е наказан
жалбоподателят, като на въпрос на адв. Д. отговаря, че във връзка с него са наложени
наказания на всички неспазили заповедта служители.
Ответникът не представя по делото
абсолютно никакви доклади от извършени проверки в Дирекция „РСЗ“ - Варна и в териториалните
й поделения, от които да се установи, че контролните органи действително са констатирали
/и то преди издаването на процесната заповед по чл. 97 ЗДСл/ пропуски в
работата на директора на Дирекция „РСЗ“ – Варна, свързани с неупражнен контрол
по изпълнението на заповед № РД-11-00-968/03.07.2017 г., за което е бил наказан.
Още повече, че тъй като наказанието е наложено за неупражняване на контрол единствено
в Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, за да се относими към делото, такива
доклади би трябвало да са изготвени в резултат на извършени проверки именно в
тази дирекция.
Единствените писмени
доказателства, на които се позовава ответникът в хода на съдебното
производство, за да докаже факта на нарушението, са три командировъчни заповеди
на жалбоподателя за времето от 01.07. – 31.07.2018 г.; 01.08. – 31.08.2018 г. и
01.09. – 30.09.2018 г., в раздел „Доклад за извършената работа“ на които не
било посочено, че е извършил проверки по изпълнението на заповед № РД-11-00-968/03.07.2017
г. Това са косвени доказателства, които при това по никакъв начин не индицират на
липсата на осъществен контрол по изпълнението на заповедта за елегантно-деловия
стил на служителите като се има предвид, че според съдържанието на докладите съвсем
други са били целите на командировките.
Възприетите от съда фактически
констатации въз основа на събрания по делото доказателствен материал обуславят
следните правни изводи:
Заповедта по чл. 97 ЗДСл е
издадена в писмена форма от материално компетентен орган по смисъла на чл. 92
ал. 1 ЗДСл и съдържа изискуемите съществени реквизити по чл. 97 ал. 1 ЗДСл.
Дисциплинарното наказание е
наложено в кумулативно зададените преклузивни срокове по чл. 94 ал. 1 ЗДСл.
Преди налагане на наказанието по
чл. 90 ал. 1 т. 4 ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е взел съгласно чл. 96
ал. 1 ЗДСл становището на Дисциплинарния съвет като същевременно е приел и преценил
и писмените обяснения на служителя съгласно изискването на чл. 93 ал. 1 ЗДСл.
Разпоредбата вменява кумулативно задължение на дисциплинарно наказващия орган
както да изслуша държавния служител, така и да приеме писмените му обяснения
като в случая е направено само второто. Това обаче не води до извод за
нарушаване на изискването за изслушване на служителя като се има предвид, че той
своевременно е бил поканен за това от дисциплинарно наказващия орган, а неявяването
му без излагане на обективни причини обуславя приложението на чл. 93 ал. 3
ЗДСл.
Изложеното до тук сочи на
отсъствието на основания за оспорване на заповедта по смисъла на чл. 146 т. 1,
2 и 3 АПК.
Независимо от това тя е
незаконосъобразна поради издаването й в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби – основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т. 4 АПК.
Съгласно чл. 89 ал. 1 ЗДСл
държавният служител, който е нарушил виновно служебните си задължения, се
наказва с предвидените в този закон наказания. На основание чл. 170 ал. 1 АПК в
тежест на ответника е да установи по делото и то посредством пълно и главно
доказване посочения в заповедта факт на нарушаването на служебните задължения
от страна на наказаното лице, за което в с. з. на 20.02.2019 г. съдът му е дал
указания. При това при преценката извършено ли е действително от жалбоподателя твърдяното
нарушение на служебната дисциплина съдът трябва да изхожда единствено от
посочените в заповедта конкретни факти без да има правото да ги допълва в хода
на съдебното дирене, защото това би означавало да влезе в ролята на органа по
чл. 92 ал. 1 ЗДСл, а не само да упражни контрол върху законосъобразността на
издадения от него индивидуален административен акт.
Както вече се посочи, със
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е прието, че М. в качеството
на директор на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Варна не е
осъществил контрол за спазването на изискването за деловия вид в облеклото на
служителите в Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, което им е вменено като
задължение с т. 3 на заповед № РД-11-00-968/03.07.2017 г. на изпълнителния
директор на Агенция по заетостта. Прието е, че с това си бездействие М. е извършил
дисциплинарно нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1 и 5 ЗДСл /неизпълнение на
служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация/ вр. чл. 6 ал. 1 от Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация и т. 5.45 и 7.19 от длъжностната
характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност. Според посочените две точки
от длъжностната характеристика за длъжността „директор на Дирекция „РСЗ“,
преценени в светлината на фактическото описание на нарушението, М. има
задължението да изпълнява конкретно възложените му от изпълнителния директор на
Агенцията по заетостта и свързани с длъжността му задачи, респективно и такива,
произтичащи от решения на изпълнителния директор като носи отговорност за това.
С цитирания в заповедта като нарушен чл. 6 ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите
в държавната администрация е вменено задължение на служителите в държавната
администрация да спазват служебната йерархия и стриктно да изпълняват актовете
и заповедите на горестоящите органи и служители от администрацията.
В случая със заповед №
РД-11-00-968/03.07.2017 г. изпълнителният директор на Агенцията действително е
разпоредил, че контролът по изпълнението й се възлага на директорите на
дирекции, но наред с това и на началниците на отдели и на сектори, а по
отношение на самите директори на дирекции – на главния секретар на Агенцията, от
което логически следва, че обхватът и същинското съдържание на упражнявания от тях
контрол се определят от йерархичното им положение в структурата на Агенцията. Поради
това не може да се очаква, че лично директорът на Дирекция „Регионална служба
по заетостта“ ще обикаля отделните бюра по труда в териториалния обхват на РСЗ,
за да следи за спазването на заповедта на изпълнителния директор и лично ще проверява
служителите от бюрата как са облечени. Предвид длъжността, която заема,
задължението му във връзка с изпълнението на тази заповед е да я сведе до
знанието на директорите на бюрата по труда в териториалния обхват на РСЗ като контролира
доколко те от своя страна своевременно са запознали подчинените си служители с
нея, включително и новопостъпилите такива, и какви мерки предприемат при
констатирано неизпълнение. Нарушаването конкретно на такъв род задължения не е
посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Единственият конкретно
упоменат факт е свързан с предложението на изпълняващия длъжността директор на
Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“ на петимата служители, които на датата 21.09.2018 г. са се явили на
работа в неподходящо облекло. Нарушаването на изискванията на заповедта от определени
служители в бюрото, при това без изобщо от Дисциплинарния съвет и от
дисциплинарно-наказващия орган да са издирени и посочени данни и за други
подобни случаи на нарушения, не свидетелства за липсата на контрол, още
по-малко пък от страна на директора на Дирекция „РСЗ“ – Варна, а единствено за нарушение
на служебната дисциплина от петимата служители. Своевременно направеното
предложение от изпълняващия длъжността директор на бюрото по труда в Шумен на
провинилите се служители да се наложи дисциплинарно наказание, както и потвърденият
от свидетелката К. факт, че наказания действително са им били наложени, водят
до обратен на направения от дисциплинарно наказващия орган извод, а именно, че на
място се контролира спазването на заповедта за елегантно-деловия стил на обличане
на служителите в Агенцията. Оттук следва и изводът, че е абсолютно
неоснователно само въз основа на така изложените в заповедта факти да се
приеме, че директорът на Дирекция „РСЗ“ – Варна е нарушил произтичащите му от
заповед № РД-11-00-968/03.07.2017 г. задължения за контрол по спазването й,
което сочи на липсата на основания по смисъла на чл. 89 ал. 2 т. 1 и 5 ЗДСл за
ангажиране на отговорността му. Поради това като е наложил дисциплинарно
наказание на жалбоподателя на посочените основания и при така издирените и
възприети факти, изпълнителният директор на Агенция по заетостта е нарушил
приложимите материално-правни норми. След като поначало липсва основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на наказания държавен служител, е
безпредметно обсъждането на въпроса доколко наложеното наказание съответства по
вид и размер на заложените в чл. 91 ЗДСл критерии.
На основание чл. 172 ал. 2 предл.
второ АПК обжалваната заповед по чл. 97 ЗДСл, както и последващо издадената във
връзка с нея заповед № РД-11-00-1964/19.11.2018 г. следва да се отменят.
Предвид изхода на правния спор и
своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, Агенция
по заетостта следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото
разноски в размер на 500 лв. съгласно приложения на л. 42 от делото договор за
правна защита и съдействие, имащ характер на разписка в частта за
удостоверяване на плащането в брой на уговореното между адвоката и доверителя
му адвокатско възнаграждение за оказаната процесуална защита. Възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя
е неоснователно, тъй като същото е договорено и заплатено в минималния размер
по чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Е.М. заповед
№ РД-11-00-1959/19.11.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция по
заетостта, с която на Б.Е.М. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90 ал. 1
т. 4 ЗДСл „понижение в по-долен ранг за срок от една година“ и ОТМЕНЯ
издадената във връзка с нея заповед № РД-11-00-1964/19.11.2018 г. на
изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която на Б.Е.М. е определен І
младши ранг, считано от датата на връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта да
заплати на Б.Е.М., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на
500 /петстотин/ лева.
На основание чл. 124 ал. 1 изр.
второ ЗДСл решението е окончателно.
СЪДИЯ: